В момента чета ... 20

  • 54 760
  • 753
  •   1
Отговори
# 345
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
 
 Да!

 Като я прочетеш, трябва да си починеш, за да преминеш към следваща книга.

# 346
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Не, просто ми беше безинтересна.
Помня, че, когато четох "Хванаха ме да крада" направих асоциация с "Чуй ме". И двете ми бяха много бавни и излишни. За мен много си приличаха, макар да ги помня вече много смътно.

# 347
  • Мнения: 2 486
Аз гледах филма "Чуй ме", пак е с Пенелопе Круз и не смея книгата да прочета Grinning, а съм сигурна че ще е страхотна, но пак ще ме осакати емоционално за известно време, знам си Rolling Eyes Но със сигурност ще я прочета, но ще трябва да си я купя, а напоследък толкова книги съм накупила и не съм почвала, тъй че ще е като ги поотметна...докато не я видя и веднага ще я грабна-то си е страст моето с трупането на книги ooooh!

alen mak, препоръчвам ти с две ръце "Да убиеш присмехулник" -страхотно забавление!!!

# 348
  • Мнения: 382
А някой чел ли е "Чуй ме"на М.Мацантини? Явно действа пристрастяващо и ми се чете друго от нея.
дудулина, ако ти е харесала "Да дойдеш на света", не се колебай за "Чуй ме". Само може да има "риск" "Чуй ме" да ти хареса по-малко.  Но все пак е различна (и достатъчно богата според мен).

Също е много хубава, но когато излезе "Да дойдеш на света", не бързах да я прочета, защото мислех, че нещо кой знае колко по-добро от "Чуй ме" едва ли ще напише като следваща книга Мацантини. А то какво се оказа! "Чуй ме" ми подейства на ниво мъж-жена/личност/конкретна ситуация/семейство, а "Да дойдеш на света" - на "глобално" ниво - почти всичко, което ме интересува, беше засегнато. И то на език, какъвто харесвам и ме кара да онемявам само заради начина на изразяване дори...

Умее да влиза в главите на хората Мацантини (имам предвид героите - в "Чуй ме" има точно такова разхождане в главата на един мъж/баща/любовник), но не така натрапчиво както някои автори, сякаш са психолози... И сега настръхвам като говоря за книгите й. Но не мога да използвам стандартната дума "тежки". Много повече са за мен...

Този път наистина не мога да си представя, че следващите книги могат да бъдат толкова силни за мен (не е справедливо да мисля така…). ("Nessuno si salva da solo", 2011  /"Mare al mattino", 2011)

Завърших „Сватба в небето“.

Скрит текст:
Въпреки че доста се нервих на героите, в никакъв случай не критикувах никого: хора всякакви – герои всякакви… Но ако си мисля, че имам някаква представа за понятието „любов“, сега се запитах „Какво всъщност е любов?“ По-скоро тук и при двете двойки ми приличаше на начална тръпка, прескочила направо към саморазрушителната страст.

Явно за мен книги с водещо чувство „всепроникваща тъга“ не са от най-предпочитаните (дори 20 стр. преди края двете определящи романа думички бяха използвани буквално и заедно – „меланхолия и страх“).

Първата история я бях позабравила, когато завършвах втората. Във втората история поне господинът беше малко по-открит. И меланхолията на втората двойка сякаш не беше толкова изначална, а се формира постепенно…Но ми беше чужд този бохемски живот, който обаче е бил много типичен през 20-те (същевременно се сетих примерно за бъхтещите на полето йовкови селяни в този период). Пак „процесът“ на влюбване не ми беше ясен и при двамата, пак жената ми беше напълно забулена в непознаване… Не че трябва да си обяснявам всичко – особено такова нещо като влюбването, но в много други книги просто ставам съпричастна, а тук не. Въпреки че всъщност и двете ситуации може да не са чак толкова нетипични за любовните двойки.

Все пак не съжалявам, че прочетох книгата, защото е нещо различно като начин на писане, нещо, което ми допълни представите за многообразието на писателските творения…Радвам се да се запознавам и с нови за мен автори – особено от съседни страни. Определено мога да кажа, че не изпитвах удоволствие при четенето. Любопитство може би да – дори и към интересната структура. Но пък винаги щеше да ме гложди желанието да прочета тази книга. Не зная защо ме привличаше, сега поне знам, че съм я видяла…




# 349
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
 Аз дочетох "Великият Гетсби". През седмицата бях на прекрасно място, където можеха да се съчетават полезното с приятното. Като дойдеше време за приятната част, край басеина се опитвах да чета книгата. Но не ми се получи. Първо, че главата ми беше освободена от всякакви мисли, нещо, което не ми се беше случвало отдавна и бях забравила какво е да се чувстваш така. Бях като изпразнена откъм мисли и чувства. Реех се в безкрая, нямах никакви грижи. Би трябвало в такъв момент да възприемам това, което чета, виждам, чувам...Но книгата я мъчих два дни и по никакъв начин не ме докосна, не я схващах, досадна ми стана в един момент. Просто не я разбрах. Или пък времето, за което разказва, е много, много далеч от мен. Героят ме дразнеше, някои герои пък дори не ги отразявах. Четях и се връщах назад да си припомням отделни моменти. Е, зарязах я там. Но вчера я дочетох вече у дома. Но пак не ми хареса.
 Бях настроена за страхотно четиво, затова искам да разбера дали пък грешката не е в мен. Защо не разбрах книгата, не можах да вникна в смисъла й?!
 Чели ли сте я ? Моля, споделете! Искам да си сверя часовника. Моята оценка е 3/10.

 А сега дадох на свекърва си "Историята на един брак". След минути тя ми каза : "Страхотно начало! Много е хубава книгата!". Дано и на мен да ми хареса.

 Аз не съм започнала нищо ново. Имам да чета и да пиша в друга насока - тема "Психология". Любима и интересна тема, но нещата, с които ще се занимавам не са никак леки за съжаление.

# 350
  • Бургас
  • Мнения: 6 579
Препрочитам "Самота в мрежата".

# 351
  • София
  • Мнения: 12 053
Аз започнах тази  Simple Smile
Приятна е, леко върви  Hug


Преди това четох , но нещо не успя да ми грабне и не я довърших...  Rolling Eyes


Нели, "Великият Гетсби" съм я чела отдавна, но помня, че и на мен не ми беше харесала. Ако ми остане някога време, може би ще й дам втори шанс. Току виж от дистанцията не времето да я възприема по друг начин  Hug

# 352
  • Мнения: 15 960
" Великият Гетсби" ми е една от любимите книги, но аз поначало съм голям почитател на Фицджералд. Чела съм я няколко пъти. В интерес на истината, първия път като че ли и мен не ме впечатли толкова, или поне не помнех много от нея. После вече я оцених. Харесва ми и самата история, и изящния език и стил на автора. За мен книгата е като едно бижу. Но както забелязвам, всички харесваме различни книги, така че нищо чудно, че на някои не е допаднала. Hug
А точно миналия уикенд гледах новата версия.  Heart Eyes

Относно "Чуй ме" и " Да дойдеш на света".  Аз пък, колкото повече време минава откакто ги четох, толкова повече ми се струва, че драмата в тях е прекалено много. Особено във втората, то сякаш им се случиха всички възможни нещастия на героите. Много натоварващи книги.

# 353
  • Пловдив
  • Мнения: 1 949
За мен "Да дойдеш на света" е по-силната като въздействие книга на Мацантини.
Скоро четох "Чистка" и по някакъв начин направих връзка между двете. Не заради сюжета, а заради вкусът, който усещаш, докато ги четеш  Peace

# 354
  • Мнения: 609
По ваши препоръки онзи ден започнах
Скрит текст:
. Почти я преполових. Засега ми харесва. Peace

# 355
  • Мнения: 945
Сега съм на "Отделената глава" на Мърдок, засега ми събуди интереса, ще видим. Някой тук беше фен на авторката и споменаваш най-хубавите й книги. Аз имам още "Падение, но с чест" и друга - нещо, свързано с червено и /или зелено Embarassed

Аз много обичам А. Мърдок Peace
Бих ти препоръчала "Дете на думите", "Черният принц", "Пясъчният замък", "Морето, морето".
"Червено и зелено" съм я чела отдавна и почти нищо не си спомням.
"Падение, но с чест" не ми е позната.
Не мога да се сетя за други заглавия в момента.
Жалко, че не мога да намеря нищо нейно в ел.вариант на български.

Аз продължавам с "Тортила Флет" - страхотна книга, бездомниците просто ме очароват! Grinning Толкова са първични и в същото време - много мъдри.
Препоръчвам на тези, които не са я чели. Peace

# 356
  • Мнения: 387
Аз дочетох "Великият Гетсби". През седмицата бях на прекрасно място, където можеха да се съчетават полезното с приятното. Като дойдеше време за приятната част, край басеина се опитвах да чета книгата. Но не ми се получи. Първо, че главата ми беше освободена от всякакви мисли, нещо, което не ми се беше случвало отдавна и бях забравила какво е да се чувстваш така. Бях като изпразнена откъм мисли и чувства. Реех се в безкрая, нямах никакви грижи. Би трябвало в такъв момент да възприемам това, което чета, виждам, чувам...Но книгата я мъчих два дни и по никакъв начин не ме докосна, не я схващах, досадна ми стана в един момент. Просто не я разбрах. Или пък времето, за което разказва, е много, много далеч от мен. Героят ме дразнеше, някои герои пък дори не ги отразявах. Четях и се връщах назад да си припомням отделни моменти. Е, зарязах я там. Но вчера я дочетох вече у дома. Но пак не ми хареса.
 Бях настроена за страхотно четиво, затова искам да разбера дали пък грешката не е в мен. Защо не разбрах книгата, не можах да вникна в смисъла й?!
 Чели ли сте я ? Моля, споделете! Искам да си сверя часовника. Моята оценка е 3/10.

 

Нели, бях писала преди няколко страници - и на мен не ми хареса. Не я дочетох, едва избутах 40-50 странички и с чиста съвест я зарязах. Не можа да ме грабне, ама хич. Дори, срам не срам, се успокоих сама себе си, че си я купих от антиквар и дадох само 3 лева за нея  Blush

Обещах да пиша за "Повелителят на мухите", обаче сега не зная точно какво .... Прочетох я преди няколко дни и от тогава не съм посягала към друга книга  Embarassed Честно казано, въпреки вашите отзиви тук, не очавах да ме натовари толкова. Може би точната дума е "брутална", но не съм сигурна, че и тя успява да опише точно чувствата, които натрупа у мен тази книга. Истината е, че историята върви що-годе гладко до към средата (оприличавах я на Сървайвър, после на сериала "Изгубени") и след това всичко отиде по дяволите. Свършиха се сравненията, а моите нерви започнаха да "изтъняват" с напредването на разказа .... Дори мислите, че историята е измислена, не ми помагаха много. Напредвах бавно, не защото нямах време, а защото нямах сили да продължавам и въпреки това, пак я хващах след часове, след ден и така докато не я прочетох. Написана е увлекателно и, колкото и извратено да ви прозвучи,
Скрит текст:
хареса ми начина, по който авторът описа смъртта на двете момчета.  
Финалът малко ме изненада, въпреки, че сега си давам сметка, че съм го очаквала точно такъв.

Мислех да започна "Черната Далия", но ако и тя е натоварваща, предпочитам първо да се разтоваря с някой чиклит ...

# 357
  • Мнения: 0
Не, просто ми беше безинтересна.
Помня, че, когато четох "Хванаха ме да крада" направих асоциация с "Чуй ме". И двете ми бяха много бавни и излишни. За мен много си приличаха, макар да ги помня вече много смътно.

И аз имах същото усещане с "Чуй ме", но "Да дойдеш на света" е много по-различна и по-красива. Пробвай я Simple Smile

# 358
  • Мнения: 485
Прочетох "Знакът на всички неща" на Елизъбет Гилбърт. На кратко - хареса ми. Добре написана книга, въпреки, че няма някакви оригинални идеи или кой знае какви прозрения. На места даже е малко клиширана (но само на места Simple Smile). Но четенето й ми достави удоволствие, а какво повече да иска човек от една книга Simple Smile?

# 359
  • Мнения: 1 420
Почвам тази. Звучи доста обещаващо, пък и "Завещанието Стоунхендж" беше мнооого интересна и имам големи очаквания Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт