Хората, които нямат приятели

  • 30 260
  • 280
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 3 813
Мъжът на една приятелка е такъв тип. Доколкото знам има 1-2 приятели от детството, но така или иначе не живеят в една държава. Не изпитва никаква необходимост да се среща с други хора, да си говори, да споделя лични неща извън семейството си, да седне на маса и т.н. На нея й е доста трудно, защото тя пък е на другата крайност, изключително социална личност.
Но да, има такива хора - които нямат потребност от приятелско общуване.

# 16
  • Мнения: 45
Мъжът на една приятелка е такъв тип. Доколкото знам има 1-2 приятели от детството, но така или иначе не живеят в една държава. Не изпитва никаква необходимост да се среща с други хора, да си говори, да споделя лични неща извън семейството си, да седне на маса и т.н. На нея й е доста трудно, защото тя пък е на другата крайност, изключително социална личност.
Но да, има такива хора - които нямат потребност от приятелско общуване.

Да си социална и контактна личност, няма нищо общо с нуждата от приятели. Колкото аз съм социална и контактна, рядко ще срещнеш друг такъв. Но контактите са си контакти, а в душата си пускам само хора които много силно обичам. Ако има такъв, той рано или късно ще стане съпруг. Към жени чувства не изпитвам.

# 17
  • SA
  • Мнения: 3 365
Имам много истински приятели, от всички периоди на живота ми. Да можеш да бьдеш истински приятел според мен е умение, което не всеки притежава.

# 18
  • София
  • Мнения: 3 813
Не знам дали правилно те разбирам - приятелката ми е и социална, и контактна, и всичко подобно. Но мъжът до нея е точно обратното.
Значи момчето е .... как да го определя - когато общуваш с него изглежда изключително мил, показва любопитство към живота на събеседника, говори за себе си и никога не можеш да заподозреш това, което знам от най-близкия му човек (приятелката ми) -  че за него това е лицемерие (от негова страна), той няма нужда от разговори с други хора извън извън семейството си, освен по работа, и по възможност тя да не го въвлича в такива ситуации, за него са излишни и не му носят удоволствие. Разбираш ли за какъв краен случай става въпрос..

Но контактите са си контакти, а в душата си пускам само хора които много силно обичам.
И аз съм така, предполагам и други хора, в зависимост от нуждата им от споделяне (има хора, които по-лесно споделят и се разкриват).

# 19
  • Мнения: 45
Cподелянето бива на много, много различни нива. Ние във форума също споделяме, което не значи че сме приятели. Дори бегли познати не сме.
Споделям с познати много неща.
Има неща които никога с никой не споделям, дори и с най-любимите си хора.

# 20
  • Мнения: 349
Във форума е различно, крием се зад никовете и макар че не сме напълно анонимни често споделяме неща, не само лични истории, но и възгледи и мисли, които би ни било трудно да споделим с реални познати

# 21
  • Мнения: 1 081
Най - обикновен човек съм си, нямам приятели, защото ми е писнало от дебили, блят.

# 22
  • Мнения: 45
Най - обикновен човек съм си, нямам приятели, защото ми е писнало от дебили, блят.

 Laughing Просто и ясно.

Или дебили, или използвачи, или предатели.

Друга категория има ли?

# 23
  • Мнения: 1 793
Много интересни отговори, благодаря ви!  bouquet

Честно казано съм изненадана, че се приема за толкова нормална липсата на приятели. Вероятно съм някакъв идеалист, но за мен нямането на приятели е вид социален недостатък. Имала съм такива периоди в живота си и винаги съм се чувствала зле от това.

Не вярвам в самодостатъчни хора. Без никакви близки хора, дори роднини?

Мисля, че е хубаво нещо човек да излезе от черупката си и да изпита близост с хора, които не са му кръвни роднини или семейни партньори. Общо взето и всички психологически изследвания в насока "щастие" винаги поставят в основата му силните социални връзки и подкрепа, а депресията се свързва с изолация и самота.

Тези дни си мисля и за влиянието на Интернет върху отношенията ни, за повърхността им, изкуствеността, илюзията за общуване... Как се получава така, че преди време можеше да се поддържа добра връзка с някой чрез писма, които пътуват седмица, а сега можеш да драснеш мейл, който да пристигне за секунда, само че не го правиш или драсваш по един изкорубен ред.

Да можеш да бьдеш истински приятел според мен е умение, което не всеки притежава.

Така е... Всеки иска да знае как да има добри приятели, но малцина - как да бъдат добър приятел.

# 24
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Колкото повече си отворен към хората, толкова по-уязвим си, неусетно ставаш зависим. Колкото по-малко знаят за теб и по-малко си допуснал до теб, толкова по-силен си, вдъхваш респект, защото не знаят как ще реагираш и на какво си способен.
А аз се чувствам спокойна, когато съм независима, когато не ми се месят.

# 25
  • Мнения: 1 793

Или дебили, или използвачи, или предатели.

Друга категория има ли?

И вие ли сте такива (щом всички са дебили, използвачи и предатели) или сте изключението? Не се заяждам, искам да разбера  Praynig



# 26
  • Мнения: 211
... приятелката ми е и социална, и контактна, и всичко подобно. Но мъжът до нея е точно обратното.
Значи момчето е .... как да го определя - когато общуваш с него изглежда изключително мил, показва любопитство към живота на събеседника, говори за себе си и никога не можеш да заподозреш това, което знам от най-близкия му човек (приятелката ми) -  че за него това е лицемерие (от негова страна), той няма нужда от разговори с други хора извън извън семейството си, освен по работа, и по възможност тя да не го въвлича в такива ситуации, за него са излишни и не му носят удоволствие. Разбираш ли за какъв краен случай става въпрос..


Да не би да съм приятелката ти Mr. Green Точно така сме и ние. Не мога да се поставя обаче на неговото място, не го и задължавам да общува с когото не желае. Той знае кога да си сложи стената и да си бъде ръб Simple Smile
Не мога да разбера честно, как може да нямаш един близък на света - ей така, да му споделиш радостта, болката си и да знаеш, че ще се смеят или плачат с теб; или поне едно разбиращо кимване ще ти дадат; или ще те прегърнат. Не говоря за съпружеско тяло, майка, баща, баба, т.н. - те са друга бира. Освен ако не си открил въпросната си сродна душа в лицето на съпруга/та ти.
Но светът е шарен, хората - различни. Приемам, че има и такива и нека си бъдат. Не мисля, че възпитанието има нещо общо. Не мисля и че са хора с прекалено много кусури. Но не мисля, че има такова нещо като самодостатъчен си индивид. Тези, които твърдите, че сте такива на себе си, само за миг си представете да останете абсолютно сами на света. И тогава кажете пак Peace

# 27
  • Мнения: 1 081
Лизет, дебилът е способен на всичко. Laughing
Негативна, като пораснеш, ще разбереш.

# 28
  • Мнения: 6 365
Нямам кръг от жени, с които да кудкудякаме. Нито пък
много "социални контакти".

Но винаги мога да намеря поне пет човека, с които да скрием
мъртвото тяло, ако се наложи. Както и аз за някои хора бих станала
съучастник. Ако това не е приятелство, не знам кое е...

# 29
  • Мнения: 1 793
Негативна, като пораснеш, ще разбереш.

Ами аз се надявам мизантропията ми да не пораства чак толкова, някак нездравословно ми изглежда.
Звучиш ми тъжна, надявам се това да те разведри.


Лиляна, това прозвуча като откъс от "Изкуството на войната" на Сун Дзъ.  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт