Хората, които нямат приятели ... са хора. Същите, като онези, които нямат деца по собствен избор, или като другите, които са избрали да се лишат от нещо друго в човешките отношения.
- Публикувана: 25 юли 2013, 19:46 ч.
- Последно мнение: 11 окт. 2013, 22:19 ч.
Хората, които нямат приятели
Повечето ми врьстници - и мьже, и жени по мои наблюдения нямат приятели. Тези, които твьрдят, че имат просто се самозаблуждават. Приятели не са хора, които виждаш всеки ден на кафе и с които поддьржаш добри отношения. Това са просто добри познати. Такива, вярвам, всеки има по много. Но истинското приятелство е все по-рядко срещано и невероятно ценно.
Аз изобщо никога не съм виждала истинско приятелство. НИКОГА.
Тези, които твърдят че имат истински приятели, при определени условия и ТЕ, и самите им приятели могат да станат най-големите предатели. Отнемат си жените, мъжете, набутват се взаимно с пари и на какви ли не още грозни истории съм била свидетел.
да, но когато си мислех, че имам най-добрите приятели беше страхотно...
преди да дойде после и да ми забият нож в гърба, ех...
преди да дойде после и да ми забият нож в гърба, ех...
Точно така. Никой друг не ти копае гроба така, както "истинския приятел".
Аз изобщо никога не съм виждала истинско приятелство. НИКОГА.
Тези, които твърдят че имат истински приятели, при определени условия и ТЕ, и самите им приятели могат да станат най-големите предатели. Отнемат си жените, мъжете, набутват се взаимно с пари и на какви ли не още грозни истории съм била свидетел.
Тези, които твърдят че имат истински приятели, при определени условия и ТЕ, и самите им приятели могат да станат най-големите предатели. Отнемат си жените, мъжете, набутват се взаимно с пари и на какви ли не още грозни истории съм била свидетел.
Защо са ми приятели, с които ще се натоварваме взаимно с нищене на политика? У нас май под приятелство вече се разбира пиене на кафе/бира и плюене по политиците. Съжалявам, но това за мен не е приятелство, защото плюенето (макар и резонно в случая) по някого или нещо натоварва с негативизъм.
да, но когато си мислех, че имам най-добрите приятели беше страхотно...
преди да дойде после и да ми забият нож в гърба, ех...
преди да дойде после и да ми забият нож в гърба, ех...
Точно така. Никой друг не ти копае гроба така, както "истинския приятел".
Не мога да повярвам, но съм на едно мнение с Лизет.
Не вярвам да има човек, който не би си защитил интереса или семейството си, ако трябва да се жертва за приятел.
Например - тези с големите приятели, ще се оставят ли с действия или приказки да загубят работата си, заради приятел, ако се наложи. Ако в един момент се окажат пред избор - детето или приятеля?
Не вярвам да има човек, който не би си защитил интереса или семейството си, ако трябва да се жертва за приятел.
Например - тези с големите приятели, ще се оставят ли с действия или приказки да загубят работата си, заради приятел, ако се наложи. Ако в един момент се окажат пред избор - детето или приятеля?
да, но когато си мислех, че имам най-добрите приятели беше страхотно...
преди да дойде после и да ми забият нож в гърба, ех...
преди да дойде после и да ми забият нож в гърба, ех...
Точно така. Никой друг не ти копае гроба така, както "истинския приятел".
Ако не си предавана никога от приятели, значи никога не си имала приятели.
Т.е. тези които смяташ за такива не са били достатъчно близко че да ти навредят. Допуснеш ли ги, ще го направят. Хората са предатели и егоисти по природа.
Лизет, и така да е, да си сам не е оферта. По-добре повърхностни приятелства от колкото никакви. Иначе кой ще поканиш на купон (или просто обикновено събиране) когато ти е тъпо? Знаеш ли как се чувствам като трябва всеки божи ден почти да ходя до магазина и съм сама като кукувица (приятелят ми не обича да пазарува)? Дори да вървя по улицата сама не мога, не знам как - преди години като имах приятели всеки божи ден ходех някъде с приятели, а ако се случеше да вървя накъде сама, то отивах да се срещна с приятели или се връщах от среща с тях и си бях заредена. Детето ми вече е голямо и не иска да се разхожда с мен и вървя по улиците като някаква кукувица - сам сама! Без компания до мен не знам дори къде да гледам. Нищо чудно, че развих паник атаки - като съм сама не върви да си говоря на себе си, нали? Пробвах с mp3-ка и слушалки - ами не е същото, още по-самотно ми става. Дори предпочитам да чета в компанията на някой!
да, но когато си мислех, че имам най-добрите приятели беше страхотно...
преди да дойде после и да ми забият нож в гърба, ех...
преди да дойде после и да ми забият нож в гърба, ех...
Точно така. Никой друг не ти копае гроба така, както "истинския приятел".
Може и така да е (глупост), защото вече 6-7 година се чудя защо и къде сгрешиш, че моята най-добра приятелка ( от 5-клас до 13-ти ) реши, че ще преспи с моето гадже ( добре,че не беше сериозна връзка-само на няколко месеца). А толкова беше чисто и невинно всичко...Всичко бих дала за нея, и съм правила някои абсурди...(но алкохола е оправдание за доста неща, дали).
П.П.
хаха, каква ирония, точно днес има РД...
Най- големия риск с приятелите е, че обикновенно им се доверяваш и им споделяш прекалено много лични неща, някои от , които могат да те компрометират, ако се кажат не на място.
Иначе не е зле да си имаш другарчета, но винаги с едно наум и никога да не споделяш прекалено лични проблеми, камо ли прблеми в семейния ти живот, недоразумения с половинката, свекъри и т.н
Иначе не е зле да си имаш другарчета, но винаги с едно наум и никога да не споделяш прекалено лични проблеми, камо ли прблеми в семейния ти живот, недоразумения с половинката, свекъри и т.н
Лизет, и така да е, да си сам не е оферта. По-добре повърхностни приятелства от колкото никакви. Иначе кой ще поканиш на купон (или просто обикновено събиране) когато ти е тъпо? Знаеш ли как се чувствам като трябва всеки божи ден почти да ходя до магазина и съм сама като кукувица (приятелят ми не обича да пазарува)? Дори да вървя по улицата сама не мога, не знам как - преди години като имах приятели всеки божи ден ходех някъде с приятели, а ако се случеше да вървя накъде сама, то отивах да се срещна с приятели или се връщах от среща с тях и си бях заредена. Детето ми вече е голямо и не иска да се разхожда с мен и вървя по улиците като някаква кукувица - сам сама! Нищо чудно, че развих паник атаки - като съм сама не върви да си говоря на себе си, нали? Пробвах с mp3-ка и слушалки - ами не е същото, още по-самотно ми става. Дори предпочитам да чета в компанията на някой!
Повърхностните приятелства не са приятелства. Това са познанства, добри познанства...
Имай познати за ползи, нямай никога приятели! Допускала ли съм някого близко до себе си без да имам полза от там, винаги използваната съм била аз.
Ако в един момент се окажат пред избор - детето или приятеля?
Тук идва тънкият момент на взаимното приятелство: истинският ти приятел никога няма да те остави да правиш избор. Ще се отдръпне навреме. И не, това не е утопия.
Лизет, не можеш да обобщаваш всички под собствения си знаменател. Ограничено е просто.
Не съм от тези с многото приятели,имам 2-3,по скоро повечето ги смятам за добри познати и близки...Може би е до характер или възпитание,но съм много недоверчива към нови запознанства,не обичам много да споделям, затова и сигурно повечето ме мислят за надута,надменна и имам усещане понякога ,че ме игнорират 
В много моменти ми е тежко и самотно,но не предприемам нищо,седя и чакам,какво и аз не знам... 
В много моменти ми е тежко и самотно,но не предприемам нищо,седя и чакам,какво и аз не знам...
На мен сама ми е тъпо, имам нужда да презаредя батериите с ведри и усмихнати хора, но пък незнайно защо все привличам енергийни вампири и негативно настроени хора, които съвсем ме съсипват, изпиват ми цялата енергия? Що за късмет?! Просто като магнит съм за такива. Самият ми баща е такъв и "бягайки" от него попадах на приятели като него!