Девствена след 21

Не баш развалят - но си в точната посока на мислене, напълно искрена съм 

Така де,ние като ходим при наще и при техните,си имаме стая но постоянно трябва да внимаваме за шума,всичко се прави безмълвно,леглото да не скърца,някой да не дойде,да не ни повика нещо...Представям си,че с децата е същото..
А с работата...скапан вечер и прочие.
Като започнеш толкова късно вече идва момента за деца.Ти да се учиш какво ти харесва в секса или деца да гледаш?

Ми, да, нали затова са студентските години! Ако си на работа как ще оправдаеш една любовна седмица? Никак. А в университета е идеално, и няма как да те санкционират твърде много за пропуснати лекции и упражения. И го казвам с ясното съзнание на родител с деца, които в един момент ще отидат да учат някъде. Много ми хареса в едно филмче как го бяха казали - колежанските купони и години са времена на научаване как се оцелява в сексуална среда от феромони, алкохол и никакъв контрол.

Значи трябва да броя връзката ни не за 9, а за 7 и 1/2 годишна, а ако се водим по преспиването...изобщо нямаме връзка, защото нито един път не съм преспивала у тях, докато живееше с родителите си. А първото му преспиване в дома на родителите ми беше на 4-тата година...Направо трябва да си оправя математиката. За мен връзка е от момента, в който сме си казали, че искаме да сме заедно. Броя го от деня, в който решихме да опитаме пък да видим какво ще излезе и на тази дата си празнуваме. Иначе първата целувка беше 4 дни по-рано.
Ох, всичко помня, все едно беше вчера. Помня и датата, на която се запознахме, защото наближава. Сладки, романтични моменти. Не исках да изгубя тази сладост, наивност и неподправеност...даже ми се иска да се върне, но след като правихме секс, наивността и невинността на връзката се губи.

Колкото до това дали съм имала сексуално желание...по-скоро не. В смисъл - възбуждала съм се, искала съм да правим секс и т.н., но какво точно се е криело зад секса, не съм знаела и не ми е липсвало. Нещо като с опитването на нова храна - интересно ти е, мисълта за това възбужда сетивата ти, искаш да видиш какво е, но ако не я опиташ, няма как да ти липсва. Същото споделя и мъжът ми. Чисто физически нещата са се получавали и при него, и при мен много преди да правим секс. Но не е било нещо, което да не можеш да подтиснеш. Сега обаче и една целувка над 10 секунди не изтрайваме преди да се озовем в леглото, а преди можехме с часове.

Хм, че аз винаги си броя връзките от първата целувка, не от първия секс. Даже и тая с мъжа ми тогава си я празнуваме 

Аз пък ни една дата не помня, а само сезон или в най-добрия случай месец и то ако е около някой празник...

Наивност може да има само преди секс изобщо в живота. Това, дето едно време са му казвали "целомъдрие", и то е в главата, а не между краката. Развращаването не е само физически, а умствено.

Какво общо има наивността със секса? Който си е наивен, е такъв и преди и след секса.

става въпрос за тази, наивност, която беше описана по-горе

Ох, всичко помня, все едно беше вчера. Помня и датата, на която се запознахме, защото наближава. Сладки, романтични моменти. Не исках да изгубя тази сладост, наивност и неподправеност...даже ми се иска да се върне, но след като правихме секс, наивността и невинността на връзката се губи.

Аз го разбирам като наивност относно сексуалните отношения(вкл, връзките,целувките,привличането)
Кремче,мерси за отговора ти.Аз го съдя от моята камбанария,защото с първият ми не успяхме да създадем истинска връзка,останахме си приятели.Мисля,че някой говори за това по-нагоре - за разиграването.Е,аз не го разигравах,привличаше ме и ми беше интересен, но после не успях да се влюбя в него и всичко приключи.Но пък дълго време после ми слуша любовните терзания относно следващите 

Изпитвам сексуално желание, да. Обаче каква е твоята дефиниция за истинско такова?
Определено не е нечовешки силно или напълно неконтролируемо. В главата ми не съществувава само мисълта секс, мисли за секс не ми пречат на концентрацията, работата или ученето, нямам чувството, че полудявам или издивявам от липсата му, т.е. сексуално желание не контролира живота ми.
Но е част от него. Понякога повече, понякога по-малко. Не идва с конкретен мъж, не си заминава с него и обикновено не е насочено към конкретен човек. Напоследък е.
Сексуално желание, неосъзнато такова, мисля, че имам от дете. Далеч преди пубертета съм започнала да се интересувам от секс. 
На мен почти никой не би ми повярвал, че съм девствена (не че казвам на хората), малко биха предположили. Баща ми абсолютно не вярва, че нямам връзка.
Иначе аз никога след пети клас не съм имала времето (и желанието) да прекарам пет дни в леглото, без да правя нищо. Оправдание да се мотая една седмица, независимо дали е по любовни причини или мързел на себе си не бих могла да дам. За мен студентските години не са за това. “5 дена един след друг в леглото” може да ме задържи, навярно, само ракова диагноза.
Без контрол живея, и то в чужда държава от 14-годишна. Няма и в голяма част от живота ми не имало кой да ме варди или от когото да се притеснявам за шум или скърцане на легло. Дори и да живеех с родителите си, вкъщи на никого не би пречило.
Не мисля, че изпускам време за каквото и да било. Нямам график, не мисля, че съм длъжна докато навърша 30 да гледам деца. Всъщност изобщо не се чувствам длъжна да гледам деца на всякаква възраст.Едва ли ще настъпи апокалипсис, ако някой направи немислимото за обществото и няма деца.
Честно казано избощо не разбирам защо всички би трябва да са длъжни да имат желание да прекарват седмици в легло или да се съобразяват с нечии чужди арбитражни “моменти” за деца, брак, развод, представи за щастие и критерии за “отраканост и красота” на партньорите им. Едва ли някога ще разбера.

Ирис, не бих казала, че съм от готините.

Имената на повечето мъже, с които съм излизала, държали сме за ръце или сме целували не помня. Дати пък съвсем.

Според мен причините са комплексни и всичко дава отражение - самочувствието, семейна среда, приятели.

Никой не е казал, че си длъжна да прекарваш седмица в леглото, а и прекарването на петте дни в леглото беше с идеята да си с гаджето, а не сама. Явно няма как да разбереш какво е, докато не ти се завърти главата дотам, че да искаш,  и за теб да е неземно щастие да прекараш седмица в леглото с възлюбения (а може и възлюбената, то си ходи по хората). Никой не те и кара да се жениш, нито да раждаш - нито на 30, нито на 130. Просто природата си надделява, тя си работи и си казва тежката дума.
Добре де, ти харесвала ли си толкова много един мъж, толкова да те е свивало отвътре по него, че да ти се иска времето с него да не свършваq и като го видиш, да ти се учестява дишането и да ти се разтупка сърцето като те хване за ръка или като му усетиш миризмата? И дори да не те хване за ръка, а просто случайно да те докосне? Това дори не е нужно да е влюбеност, това е сексуална страст.

Явно не са,това ще дойде..сигурно.Трябва да се оглеждаме разбира се.Когато бях в България бях наясно че тук не мога да си харесам мъж.Харесвах руси и високи актьори и логично във Франция всичко се промени
Иначе друго важно нещо е и физическото привличане.Моя добра приятелка,тук в България така имаше връзка с човек.който всъщност не я привличаше.Тя беше девствена и това момче й беше много добре в компанията му,имаха много общо и той се държеше много добре с нея.Тази предпоставка и абсолютната й неопитност и дадоха представата,че и тя го харесва.Събраха се,спаха заедно,но нещо не вървеше.Сподели ми (тогава аз въобще хал хабер си нямах от секс) че няма желание да спи с него и се чувставала странно ,като той я целувал.В крайна сметка нещата се подредиха,защото срещна човек,който я привлече,изневери на нейния си и го заряза.

Класика, класика си описала! Затова по-добре "страхотен в леглото, но без мозък", отколкото "много е добър, имаме много общо, ама не мога да легна с него" - демек, нямат най-важното "общо".