Девствена след 21

То от там и френдзоунатите...супер приятно с това или онова момче,забавляваме се много,но не ме привлича и не се минава линията (колкото и той да се надява) Мисля,че всички жени са го преживявали това.
А като моята приятелка...сега си е щастлива и всичко,не съжалява че онзи й беше първият.Но добре,че се усети навреме.Чувала съм,че такъв тип бракове е имало много по соца.Мил ,добър с добро образование,,мама и тате го харесват,та дай да се женим.После и да се сетиш,че нещо не е наред...няма как да си тръгнеш.
Слава богу сега можем
Но си трябва опит за да знаеш какво ти харесва и какво не.

Аз сигурно недочетох, но дискурсът се движеше по линия "О, у...горката бабичка, как ще се учи на секс (все едно е неврохирургия) и ще гледа деца едновременно? Трагедия житейска!".
Както вече писах, два пъти съм харесвала някого много. За пръв път това свиване отвътре и учестяването на дишането ми се е случвало във втори клас. Секс не правихме, защото...ми, бяхме на осем. Друг мъж, с който усещам същото срещнах наскоро. Секс не сме правили, защото четири дни след като се запознахме се наложи да разделим на различни континенти. Скайп не предлага услуга виртуална дефлорация.
Сигурно има нещо много болно в поведението, детството, психиката, сексуалността ми, но повечето мъже, които ме хващат за ръка или им усещам миризмата не ми харесват. Не ми е неприятно докосването, но не ми и харесва особено. Ако искам мога да правя секс с тях, няма да ми е крайно неприятно, но близост с тях не ми се иска особено.
Ако това, което описвате е нормална "сексуална страст"(желание да зарежеш други части от живота си, заради мъж), определено я нямам. Дори и този човек, единственственият, който ми е харесвал във възрастния ми живот, не бих избрала пред да го наречем "кариерна страст", т.е. желанието ми да времето прекарано на лекции и работа да не свършва.
Колкото и да ви е неприемливо, друг не ми е харесвал, никога. За мен например е крайно неправдоподобно и безумно, че по света има хора, които не разбират поне основата на ОТО. Всеки път, когато се срещам с такъв човек, не спирам да се питам как може да има такива странни птици, гранично малоумни и дебилизирани. Още повече се чудя как може дори и да не им интересно да научат Ама на, има си ги по света, че дори са и мнозинство. Колкото и да са неприемлими от моя гледна точка.

Е, то оставаше и всички мъже да ти влияят!  
Баси "кариерната страст" като си студент! Какво зарязване на други части от живота ти за няколко дни! Светът ли ще се събори! Да не те кара някой да не се явиш на изпит, или на някое рисково контролно, или да си хвърлиш дипломата! Ще взема да пусна тема и да видим колко хора са зарязали ученето за няколко дни заради любовна седмица. Ако на двайсет човек не го изживее това, то кога?  

А ти защо се срещаш с мъже, от които не те свива?

Що бе, Анди? Аз познавам жена, която го изживява на 60+.

Страаашен секс трябва да пада
Боби,ти малко като майката на Ленърд от Биг Банг Теори 

Страшен, не страшен, какво значение има за страничния поглед, случайно минаващ покрай нея? 
Тя си има своя живот, изтъкан от нейните си избори, решения, последствия. Поправителна сесия ни за нея има, ни за страничния наблюдател. 

Та да почнат да се комплексират, че тя е по-умна, красива и успяла от самите тях ли   ?
Даваш много драстични примери, надявам се да не е буквално. Всеки си търси най-доброто за себе си, но аз ако съм мъж ще ми е кофти, ако роклята на жената струва повече от колкото целият ми гардероб .

От хомосексуална до нечия майка    
И да се обяснявам едва ли ще разберете  И ОТО съм се опитвала да обяснявам, не става. Загуба на време е. 
Някои хора, как да обясня, не учат за диплома, да си я сложат на стената. Също така и не работят само, за да изкарват някаква пара. Мотивацията им е друга. Ако ви интересува, рискови контролни и изпити нямам в университета. Оценяването е около 90% на база малки курсови работи и голяма дисертация от оригинално академично проучване (малките от 12000 думи, дългите между 80 - 100 страници). Никой от състудентите ми не учи за диплома, всички имат много дълбок интерес и оригинални идеи в областта си. И на ваканция да съм пак уча, и пак си върша работата от офиса, заради мъж да ми се прииска цяла седмица да не работя...не ми прилича, ама знам ли, винаги може да взема да стана друг човек. 
Ако един ден не направя това, което ми се прави, т.е. академичната ми работа, света няма да се срине. Обаче няма и да се срине, ако я направя, нали?  Честно казано не виждам причина дори и един ден да не отида на работа/лекции/нещо, което ми харесва заради мъж или каквото и да е друго освен належаща смърт в тази връзка. Какво ще му стане на него да изчака до уикенда? Ще се срине ли? Защо пък "сексуална страст" трябва да се проявява чрез замяна с нещо друго, което ти е страст дори и за ден?
 
Изобщо цялата тази щуротия с "ако сега не го изживееш, кога?" не я разбирам. Защо изобщо трябва да ми се иска да изживявам това? На мен много, много, много ми се иска да изживея изкачване на Каракорум и се подготвям да го направя. Колко от вас го искат? Колко от вас трябва да го искат? Ама, ако сега не го направите, кога? Докато на 40 можеш да си вземеш отпуска за "любовна седмица", никой досега не е успял да изкачи К-2, ако е започнал да се подготвя тогава. Вие не разбирате моите приоритети, едва ли аз бих разбрала вашите.

Излизам с мъже, които не ми харесват предимно поради причината, че разни съсдеки и пр. познати често подхождат към мен по следния начин, "ама ти си такова хубаво и умно момиче, аз сега ще те запозная с моя син/внук/братовчед/племенник/брат на равина ми" и др. видове рода и рода на рода. Тези хора обикновено ка крайни настойчиви и в общи линии ме влудяват, докато не се съглася. Тактиката ми е да се съгласявам на една среща, обикновено умишлено мълча като пукел и повечето не ме търсят пак. С други се оказвам на среща без даже да знам, че съм на среща, защото уж излизам с 15 други човека, но те тихомълком изчезват и ме оставят с някого. С други излизам, когато те са ме попитали за телефон, но преди срещата не съм преценила, че не ми харесват.

СлънцеЛуна, разбира се, че това е метафоричен образ  Написала съм нагоре в същия текст, че всеки си фантазира, според собствените си разбирания за най-доброто. Естествено, че нямам предвид, че мократа мечта на всеки мъж е служителка на ЦЕРН, а на всяка жена - Доналд Тръмп. Написах го за изографисване на идея. Примерите обикновено нямат претенции за всеобхватност или цялостна точност, иначе щяха да се казват факти.

доуточнявам - 40+ годишна мома ...

Е, академичния живот грам не пречи на сексуалния. И дисертация написах (още един куп публикации), и докторат защитих, и къща въртях, и часове водих...че и секс правих, и на почивки ходих и грам не занемарих личния живот. И на мен работата ми носи удоволствие. Вря и кипя в нея, обожавам я, но мъжа си обичам повече и всяка наша свободна минута прекарваме заедно. и не го считам за загуба на време или енергия. Напротив.

можеш да ги свържеш , да се общуват онлайн , така ще се престрашат по-лесно и ще разчупят преградите ...

На 40 не е като да си на 20. Освен, че е очевидно, то и от личен опит ти го казвам. И физиката, и мисленето, и всичко е различно. Няма как на 40 да изживееш нещо така, както ще го изживееш на 20. А и на 40 вече се предполага, че си понародила някое дете и така да се каже, приоритетите са други. Кой ще тръгне точно на 40 тепърва да си прави петдневни сексуални забежки с гаджето? А работата, а академичните ангажименти? А авторитетът? Ееех, младост, младост, една носталгия ме обзе... Ако имаше машина на времето и ако можех пак да стана на 20, щеше да е супер!

Сестра ми е на 24. Учи медицина, смени 5 гаджета, омъжи се, има дете на година и нещо.Пълна отличничка е, търсят я от стажове, от втория семестър, първа година и предлагат работа за след завършване. взима различни стипендии, имала е само една 5-ца досега. Кърми и досега, дори нощем. С мъжът и по мои впечатления водят завиден полов живот, чак ми се иска да не ми навират в лицето чак толкова личните си неща 
Сексът и гаджетата, абсолютно не са и пречели нито на завършване на училище, кандидатстване и ученето в университета.  Нямаше и 10 дни след раждането и вече беше на упражнения, след 2 седмици и на изпити. 
Въпрос на приоритети и подреждане на ежедневието. 
Аз не съм като нея, яко ме мързи и на първо място са мъжът , домът и детето ми. Остават ми 1 изпит от специалността ми, после държавен...но, както казах ме мързи и вътрешно нямам стимулация да довърша нещата. 
сестра ми, явно, има мотивация и сили за всичко.

Мдам, ключовата думичка явно е приоритети.

И ми се струва, че дете с по-възрастни родители / гледано от баба и дядо
е по-склонно да попие от техните.
А ако тоя фактор е гарниран с психотормоз от връстниците му (децата усещат различността и не й прощават) - познайте кой стил ще избере 

Това не го разбрах.