Пиша настоящето с ясното съзнание, че има много хора, които търсят и ще търсят отзиви за това място и е редно да се чуе едно друго мнение по въпроса.
Преди да тръгнем се начетох на хвалебствия и пр., но явно нещата са се изопачили или просто са си били такива, но някой си е затварял очите.
Е, аз съм обективна и ще се опитам да предам своите впечатления максимално безпристрастно.
Имахме резервирани 3 нощувки в този хотел с настаняване от неделя до сряда по обяд.
Пристигнахме в уречения час и ден и първото, което видяхме са паркираните коли отпред. Гледката ни ужаси! Продължавах, съвсем наивно да си мисля, че всичките тези коли не са за нашия хотел, но душичката ми беше свита и очевидно непримиримо ми даваше ясен знак, че трябва да започна да се притеснявам.
И така..
Първото, което те посреща в неделя по обяд, освен паркираните возила са тълпи от хора, които се редят на опашка за храна. Тълпи, защото при видимо налични 80-100 шезлонга, хората, налягали извън тях по кърпите си са поне още толкова. Да не казвам двойно. Лежат един до друг като сардели, кърпа до кърпа и дори на "пътеката", по която трябва да преминем, за да се настаним има един излегнал се чичко, който изобщо не предполага, че това е пътека... Та - тръмбоваме ние с цялата си багажерия до хотела, като мислим, че там някъде има рецепция или нещо подобно, но уви - няма такова място. Казват ни да слезем в "ресторанта" и да търсим жената на касата - тя настанява. Та плувнали в пот, отново с цялата багажерия се връщаме обратно, преминавайки през чичкото на пътеката и всички останали налягали тела около басейна и намираме касиерката. И разбира се там ни чака изненада - резервацията ни е объркана, нищо, че е направена преди повече от 2 месеца. Нямаме сили да спорим, грабваме си ключа, който ни дават, но аз все пак плахо питам "Има ли шанс скоро да се опразни", на което получавам отговор - "Не се притеснявайте, така е през уикенда, но през седмицата е спокойно" и аз леко се успокоявам. Ама леко.
Настаняваме се и единственото, което искаме да направим е да си починем от пътя. Слагаме детето да спи, но това няма как да се случи. Отвън тълпата се дере с пълно гърло, 200-те човека искат да се накефят максимално на малкото езеро-басейн, да оползотворят напълно парите, които са похарчили и никой не е в състояние да ги укроти. Стъклата на прозорците са единични и макар и много красиви - абсолютно не функционални. Затварям и кепенците, белким в стаята влезе малко тишина, но не се получава. Детето все пак, много уморено от пътя и от жегата заспива, а аз забождам очи в стаята и започвам да я изследвам, докато някой отвън прави шумна бомба в басейна, придружена с индиански вик.
Стаята е изцяло дървена, в нея има една спалня и едно единично легло. Не е тясно, може да се сложи поне още едно легло или кошарка. Виж, банята е огромна, абсолютно не съразмерна със самата стая и съответно излишно голяма. Водата е силно хлорирана и не става за пиене! В стаята няма стол, няма маса или поне в нашата нямаше. Към леглата няма нощни шкафчета и въпреки, че не е болка за умиране човек се чуди къде да си сложи бутилката с вода, телефона, лаптопа, ключовете и пр. Използвахме перваза на прозореца, съответно при затваряне и отваряне трябваше да махам цялата кинкалерия, кацнала там.
Направи ми впечатление, че дървото в стаята е сурово, не е изшкурено, няма лак. Може и това да е целен ефект, но какво правим с малките палави детски пръстчета, които постоянно шарят натам-насам и треските забодени в тях? На мен ми се стори, че по-скоро собствениците доста са бързали и директно от склада са монтирали необработените греди. Тези ми подозрения бяха затвърдени, когато мернах и дървените греди отвън, забележете - подпорни греди, също необработени, съответно непригодни за външни атмосферни условия и поради което вече нацепени и не знам колко здрави и безопасни в случая. Пиша тези редове без да имам сериозни познания, но логиката ме доведе до тях. По всичко личеше, че много е бързано хотелчето да започне да прави пари, а доколкото съм запозната то функционира от 2011 година и е малко странно 2 години по-късно нещата да не са отработени и довършени, най-малко от гледна точна на безопасността на мястото.
Като говорим за безопасност да спомена няколко неща в тази връзка!
Теренът на хотела е много зле терасиран, да не кажа, че липса трасировка. Хотелът е на най-горното ниво, от него надолу отдясно и отляво водят две супер стръмни пътеки, като едната е насипана с нещо като чакъл, а другата е съвсем "черна", та от тази с чакъла се излиза на тревни площи, от където пък стигаш до басейна (второто ниво), като детето често буквално се търкаляше по тревата, защото никой не е помислил да издълбае едни стълбички на това място, а и често хората поради незнание си слагаха там кърпите и съответно трябваше да ги "прескачаме". Басейнът - езеро е много красив, с насипни дребни камъчета отвън и налепени такива по дъното му. Малко неприятно за ходилата, но това да беше кусура.
Мястото за плажуване (въпреки, че както по-натам се убедихме такова няма, защото хората лежат навсякъде поради липса на място) се оказа един затревен изкуствен участък, който се води покрив на .. ресторанта отдолу. Слава богу, същият беше затворен с ограда, защото щеше да има доста деца цопнали директно долу в пържените картофи или кьопоолуто. И разбира се щеше да има и разбити глави. От там следва "пътя" към ресторанта, покрай голямата шатра, стръмно надолу, първо по една тревна могила, после по една чакълеста пътека, по средата на която имаше нещо като дървена шахта. За разкош, отстрани гордо стоят озеленените пънове на изсечените огромни борове и храсталак. Между другото, доста бор е изсечен там, даже и такъв, който според мен не пречи. И воала - ето ти го и ресторанта на третото ниво, директно под дупетата на плажуващите отгоре.
Вътре цари приготовление главно на скара, пекат се хляб и пърленки, извива се грандиозна опашка. Менюто не е много богато, но пък е вкусно - кебапчета, кюфтета, пържолки, пъстърва, салати. Всичко изглежда прясно и приготвено на момента. Оказа се, че не е така. За три дни престой се убедихме, че се предлага и стара храна, от предишния ден, защото готвят в огромни количества. Към третия ден кьопоолуто им вече леко киселееше.
Малко странен подход имаха към предлагането на храната, защото например не можеш да поискаш към скарата гарнитура от няколко салатки (по малко от всяка), а трябва да платиш някаква комбинирана салата, която не е по вкуса ти, съответно е и по-скъпа. А и не е оправдано според мен за порция краставички нарязани в чиния да искат 2,50 лв., съответно половин розов домат - 2,50 лв., съответно една порция пържени тиквички без нищо - 2,50 лв. и пр. За да ям нормална шопска салата трябваше да платя порция краставици, порция домат, резен сирене и салатата ми излизаше златна. На обяд предлагат един вид супа, която свършва доста бързо, защото хората взимат за децата си. Първият ден на обяд, освен супата имаше пиле с ориз, втория - постен боб яхния, третия - мусака. Другото беше в гореизброения асортимент - скара и салати. Вечер, освен скара не се предлагаше друго, освен ако нещо от обяд не е останало. Една от вечерите имаше панирани пилешки хапки и пържени картофи. На другите две - нямаше.
Цените като цяло са приемливи, но храната е доста еднообразна и не позволяват както по-горе споменах съчетаване и комбинация. Трябва да си платиш всичко по отделно. Подразни ме и това, че веднъж си плащаш 2,50 лв. за пълна порция салата, а след това ти калкулират пак толкова, когато ти сипят половината количество като гарнитура. Не виждам какъв е проблема, след като всички салати са по 2,50 лв, просто да ги продават на грамаж и съответно да ти слагат от всичко по малко или от което си избереш, вместо да ядеш за тези пари само порция краставици. Примерно.
Скъпички бяха само джънк фуудс-а, разните му там зрънчо, сокчета, вафли. Всичко е с двойна надценка, но ние си носехме
По този повод да спомена големите табели с всевъзможни забрани. Трябваше и да ги снимам.
Например - забранено е внасянето на храна в стаите. Ако се констатира подобно нарушение се губят правата на ваучера.
Няма как, с дете на 5 годинки да не внасям храна в стаята. Не може същото да тъпче 3 дни кюфтета, мекици или пъстърва. Плодове не предлагаха като десерт, само баклава с локум, пай и домашна торта. Съответно, абсолютно задължително в стаята се внасяха поне плодове и вода.
Втора забрана - абсолютно забранено пушенето в стаите, по прозорците и на вратата на стаята. Мисля, че със същия успех можеха да сложат знак със зачеркната цигара, но хора всякакви, сигурно щеше да има и такива дето да попушват на прозорците и по вратите на стаите.
Трета забрана - абсолютно забранено да се играе с камъчетата около басейна, да се разпиляват, да се хвърлят в басейна и по тревата. Ми хайде, ходи се оправи ти с едно 2-3-4 годишно дете, което от малко знае, че има ли камъче и има ли езерце то едното трябва да цопне в другото.
Моята не хвърляше камъни (много), но пък няколко пъти се сурна по тревата и ги поразпиля, та се наложи да ги събирам и връщам на мястото. Ако имаше стълбички, можеше и да не се сурва детето и да не се разпиляват камъчетата.
И последната, но моя № 1 забрана - забранено влизането в басейна с надуваеми пособия. Шах и мат. Явно трябваше да държа детето заключено в стаята докато ние се печем отвън и плуваме в басейна или завързано на каишка за чадъра.
Та тази забрана се нарушаваше масово. Санкционирани - нямаше. 
Под шатрата, освен диваните за айляци (чудесни бяха, отлично хрумване) имаше маси за хранене, 2 телевизора за по-претенциозните почиващи, които не могат без Ферхунде и от тези машинките тип ротативки (даже не знам точно как се наричат), разбира се всичко се заплащаше, дори тениса на маса, билярда и пр. и нямаше никакви желаещи.
Дразнещо в цялата работа беше, че от всичко, по всяко време се опитваха да изкарат пари. Човек трябваше да се храни нон стоп в ресторанта, нищо, че на закуска имаше само пържени мекици и филии. Питах - може ли да ни препечете филиики, които да хапнем със сладко или сирене - не може. Това е закуската и тя не влиза в цената на нощувката като в повечето бели хотели.
Друг е въпросът, че в месеца, в който правих резервацията на сайта им беше указано изрично, че един храноден на човек струва 10 лева и съответно каква е храната, изрично питах при резервирането дали може да се възползваме от това и изрично ми беше казано "да", но предполагам, че се досещате и сами, че там, на място ми отказаха, същото било свалено отдавна от сайта и сега вече важало само за големи групи. Иди се обяснява, че към месец май положението беше друго или на друг език - договора между нас и тях беше подписан тогава, аз заплатих пълната сума за нощувките и трябваше да важат тогавашните правила. Ама нейсе..
И цялата тази картинка се дообрисува, когато в първото ни утро, заредени с огромно желание да си починем от мръсна и прашна София потеглихме към басейна, на който вече кротко се излежаваха 100-тина човека, които НЕ СА гости на хотела, но са се сдобили с ваучери за плаж за 1,50 лева на човек. Е тогава вече сърцето ми спря и разбрах, че почивката ми ще бъде мираж.
Преди да тръгнем се начетох на хвалебствия и пр., но явно нещата са се изопачили или просто са си били такива, но някой си е затварял очите.
Е, аз съм обективна и ще се опитам да предам своите впечатления максимално безпристрастно.
Имахме резервирани 3 нощувки в този хотел с настаняване от неделя до сряда по обяд.
Пристигнахме в уречения час и ден и първото, което видяхме са паркираните коли отпред. Гледката ни ужаси! Продължавах, съвсем наивно да си мисля, че всичките тези коли не са за нашия хотел, но душичката ми беше свита и очевидно непримиримо ми даваше ясен знак, че трябва да започна да се притеснявам.
И така..
Първото, което те посреща в неделя по обяд, освен паркираните возила са тълпи от хора, които се редят на опашка за храна. Тълпи, защото при видимо налични 80-100 шезлонга, хората, налягали извън тях по кърпите си са поне още толкова. Да не казвам двойно. Лежат един до друг като сардели, кърпа до кърпа и дори на "пътеката", по която трябва да преминем, за да се настаним има един излегнал се чичко, който изобщо не предполага, че това е пътека... Та - тръмбоваме ние с цялата си багажерия до хотела, като мислим, че там някъде има рецепция или нещо подобно, но уви - няма такова място. Казват ни да слезем в "ресторанта" и да търсим жената на касата - тя настанява. Та плувнали в пот, отново с цялата багажерия се връщаме обратно, преминавайки през чичкото на пътеката и всички останали налягали тела около басейна и намираме касиерката. И разбира се там ни чака изненада - резервацията ни е объркана, нищо, че е направена преди повече от 2 месеца. Нямаме сили да спорим, грабваме си ключа, който ни дават, но аз все пак плахо питам "Има ли шанс скоро да се опразни", на което получавам отговор - "Не се притеснявайте, така е през уикенда, но през седмицата е спокойно" и аз леко се успокоявам. Ама леко.
Настаняваме се и единственото, което искаме да направим е да си починем от пътя. Слагаме детето да спи, но това няма как да се случи. Отвън тълпата се дере с пълно гърло, 200-те човека искат да се накефят максимално на малкото езеро-басейн, да оползотворят напълно парите, които са похарчили и никой не е в състояние да ги укроти. Стъклата на прозорците са единични и макар и много красиви - абсолютно не функционални. Затварям и кепенците, белким в стаята влезе малко тишина, но не се получава. Детето все пак, много уморено от пътя и от жегата заспива, а аз забождам очи в стаята и започвам да я изследвам, докато някой отвън прави шумна бомба в басейна, придружена с индиански вик.
Стаята е изцяло дървена, в нея има една спалня и едно единично легло. Не е тясно, може да се сложи поне още едно легло или кошарка. Виж, банята е огромна, абсолютно не съразмерна със самата стая и съответно излишно голяма. Водата е силно хлорирана и не става за пиене! В стаята няма стол, няма маса или поне в нашата нямаше. Към леглата няма нощни шкафчета и въпреки, че не е болка за умиране човек се чуди къде да си сложи бутилката с вода, телефона, лаптопа, ключовете и пр. Използвахме перваза на прозореца, съответно при затваряне и отваряне трябваше да махам цялата кинкалерия, кацнала там.
Направи ми впечатление, че дървото в стаята е сурово, не е изшкурено, няма лак. Може и това да е целен ефект, но какво правим с малките палави детски пръстчета, които постоянно шарят натам-насам и треските забодени в тях? На мен ми се стори, че по-скоро собствениците доста са бързали и директно от склада са монтирали необработените греди. Тези ми подозрения бяха затвърдени, когато мернах и дървените греди отвън, забележете - подпорни греди, също необработени, съответно непригодни за външни атмосферни условия и поради което вече нацепени и не знам колко здрави и безопасни в случая. Пиша тези редове без да имам сериозни познания, но логиката ме доведе до тях. По всичко личеше, че много е бързано хотелчето да започне да прави пари, а доколкото съм запозната то функционира от 2011 година и е малко странно 2 години по-късно нещата да не са отработени и довършени, най-малко от гледна точна на безопасността на мястото.
Като говорим за безопасност да спомена няколко неща в тази връзка!
Теренът на хотела е много зле терасиран, да не кажа, че липса трасировка. Хотелът е на най-горното ниво, от него надолу отдясно и отляво водят две супер стръмни пътеки, като едната е насипана с нещо като чакъл, а другата е съвсем "черна", та от тази с чакъла се излиза на тревни площи, от където пък стигаш до басейна (второто ниво), като детето често буквално се търкаляше по тревата, защото никой не е помислил да издълбае едни стълбички на това място, а и често хората поради незнание си слагаха там кърпите и съответно трябваше да ги "прескачаме". Басейнът - езеро е много красив, с насипни дребни камъчета отвън и налепени такива по дъното му. Малко неприятно за ходилата, но това да беше кусура.
Мястото за плажуване (въпреки, че както по-натам се убедихме такова няма, защото хората лежат навсякъде поради липса на място) се оказа един затревен изкуствен участък, който се води покрив на .. ресторанта отдолу. Слава богу, същият беше затворен с ограда, защото щеше да има доста деца цопнали директно долу в пържените картофи или кьопоолуто. И разбира се щеше да има и разбити глави. От там следва "пътя" към ресторанта, покрай голямата шатра, стръмно надолу, първо по една тревна могила, после по една чакълеста пътека, по средата на която имаше нещо като дървена шахта. За разкош, отстрани гордо стоят озеленените пънове на изсечените огромни борове и храсталак. Между другото, доста бор е изсечен там, даже и такъв, който според мен не пречи. И воала - ето ти го и ресторанта на третото ниво, директно под дупетата на плажуващите отгоре.
Вътре цари приготовление главно на скара, пекат се хляб и пърленки, извива се грандиозна опашка. Менюто не е много богато, но пък е вкусно - кебапчета, кюфтета, пържолки, пъстърва, салати. Всичко изглежда прясно и приготвено на момента. Оказа се, че не е така. За три дни престой се убедихме, че се предлага и стара храна, от предишния ден, защото готвят в огромни количества. Към третия ден кьопоолуто им вече леко киселееше.
Малко странен подход имаха към предлагането на храната, защото например не можеш да поискаш към скарата гарнитура от няколко салатки (по малко от всяка), а трябва да платиш някаква комбинирана салата, която не е по вкуса ти, съответно е и по-скъпа. А и не е оправдано според мен за порция краставички нарязани в чиния да искат 2,50 лв., съответно половин розов домат - 2,50 лв., съответно една порция пържени тиквички без нищо - 2,50 лв. и пр. За да ям нормална шопска салата трябваше да платя порция краставици, порция домат, резен сирене и салатата ми излизаше златна. На обяд предлагат един вид супа, която свършва доста бързо, защото хората взимат за децата си. Първият ден на обяд, освен супата имаше пиле с ориз, втория - постен боб яхния, третия - мусака. Другото беше в гореизброения асортимент - скара и салати. Вечер, освен скара не се предлагаше друго, освен ако нещо от обяд не е останало. Една от вечерите имаше панирани пилешки хапки и пържени картофи. На другите две - нямаше.
Цените като цяло са приемливи, но храната е доста еднообразна и не позволяват както по-горе споменах съчетаване и комбинация. Трябва да си платиш всичко по отделно. Подразни ме и това, че веднъж си плащаш 2,50 лв. за пълна порция салата, а след това ти калкулират пак толкова, когато ти сипят половината количество като гарнитура. Не виждам какъв е проблема, след като всички салати са по 2,50 лв, просто да ги продават на грамаж и съответно да ти слагат от всичко по малко или от което си избереш, вместо да ядеш за тези пари само порция краставици. Примерно.
Скъпички бяха само джънк фуудс-а, разните му там зрънчо, сокчета, вафли. Всичко е с двойна надценка, но ние си носехме
По този повод да спомена големите табели с всевъзможни забрани. Трябваше и да ги снимам.
Например - забранено е внасянето на храна в стаите. Ако се констатира подобно нарушение се губят правата на ваучера.
Няма как, с дете на 5 годинки да не внасям храна в стаята. Не може същото да тъпче 3 дни кюфтета, мекици или пъстърва. Плодове не предлагаха като десерт, само баклава с локум, пай и домашна торта. Съответно, абсолютно задължително в стаята се внасяха поне плодове и вода.
Втора забрана - абсолютно забранено пушенето в стаите, по прозорците и на вратата на стаята. Мисля, че със същия успех можеха да сложат знак със зачеркната цигара, но хора всякакви, сигурно щеше да има и такива дето да попушват на прозорците и по вратите на стаите.
Трета забрана - абсолютно забранено да се играе с камъчетата около басейна, да се разпиляват, да се хвърлят в басейна и по тревата. Ми хайде, ходи се оправи ти с едно 2-3-4 годишно дете, което от малко знае, че има ли камъче и има ли езерце то едното трябва да цопне в другото.
Моята не хвърляше камъни (много), но пък няколко пъти се сурна по тревата и ги поразпиля, та се наложи да ги събирам и връщам на мястото. Ако имаше стълбички, можеше и да не се сурва детето и да не се разпиляват камъчетата.
И последната, но моя № 1 забрана - забранено влизането в басейна с надуваеми пособия. Шах и мат. Явно трябваше да държа детето заключено в стаята докато ние се печем отвън и плуваме в басейна или завързано на каишка за чадъра.
Та тази забрана се нарушаваше масово. Санкционирани - нямаше. Под шатрата, освен диваните за айляци (чудесни бяха, отлично хрумване) имаше маси за хранене, 2 телевизора за по-претенциозните почиващи, които не могат без Ферхунде и от тези машинките тип ротативки (даже не знам точно как се наричат), разбира се всичко се заплащаше, дори тениса на маса, билярда и пр. и нямаше никакви желаещи.
Дразнещо в цялата работа беше, че от всичко, по всяко време се опитваха да изкарат пари. Човек трябваше да се храни нон стоп в ресторанта, нищо, че на закуска имаше само пържени мекици и филии. Питах - може ли да ни препечете филиики, които да хапнем със сладко или сирене - не може. Това е закуската и тя не влиза в цената на нощувката като в повечето бели хотели.
Друг е въпросът, че в месеца, в който правих резервацията на сайта им беше указано изрично, че един храноден на човек струва 10 лева и съответно каква е храната, изрично питах при резервирането дали може да се възползваме от това и изрично ми беше казано "да", но предполагам, че се досещате и сами, че там, на място ми отказаха, същото било свалено отдавна от сайта и сега вече важало само за големи групи. Иди се обяснява, че към месец май положението беше друго или на друг език - договора между нас и тях беше подписан тогава, аз заплатих пълната сума за нощувките и трябваше да важат тогавашните правила. Ама нейсе..
И цялата тази картинка се дообрисува, когато в първото ни утро, заредени с огромно желание да си починем от мръсна и прашна София потеглихме към басейна, на който вече кротко се излежаваха 100-тина човека, които НЕ СА гости на хотела, но са се сдобили с ваучери за плаж за 1,50 лева на човек. Е тогава вече сърцето ми спря и разбрах, че почивката ми ще бъде мираж.
в Обзор,вие поне сте хапнали 
това се казва развитие на туризма в България!Това място го бях планувала за посещение в бъдеще ,обаче май ще минем и без него 
! 
!
