Макар и още далече, февруарското човече върви към четвърти рожден ден вече (50)

Юхче аз мислех,че по мотащи се от моите няма Страшна работа е!И не само вкъщи се мотат,ми като тръгнем за някъде,голямо гледане и оглеждане на всичко около тях става, та трудно стигаме за където сме тръгнали:ooooh:
Колкото до ромите,нямам нищо против тях.Имам против от това,че се държат все едно сме им длъжни!


Честит празник на народните будители!

Добро утро! Честит празник на всички! /пожелаха ми още дълги години да ги будя всяка сутрин я с нещо изтървано, я с включване на усилено радио  /
Мики, бързо оздравявай и фейсконтрол на подсмърчащи персони!
Ох, Пухе, тези палачинки изглеждат толкова мекички.... хм, хм.
Танче, днес успех на работа ти пожелавам. Ще свикнеш по-бързо от колкото си мислиш. 4 години на са много, а и мотива да докажеш, че можеш да се справиш е голям.
Оф, Борил е същия като Диди. Голямо моткане, голямо разкатаване и с претенции кое се облича първо, кое се съблича първо..... като баща си същия мотко! Побърква ме това, че държи винаги да съблече всичко от себе си, бааааавно, после почва да търси играчки гол (да не дава Господ да не намери това, което си е наумил да му прави компания) или се зазяпва на някъде... После се почва бавааааното обличане... Айде бъди на време на работа, а!
Ооо, Юху, щастливка съм аз - Борил както се беше побъркал по празника, така вчера след всичките зомбита, тикви, духове и "скелепи" започна да крещи, че не иска повече да ги вижда, да му ги махнем от главата и т.н. Надявам се другата година да не се налага да купувам снакс с паяци, желирани очи, желирани вампирски зъби, маски на духове и т.н.  Не, че имам против да се увлича детето - мен ми е интересен момента, в който се ходи по къщите за сладки, но в тези темерутски времена смееш ли да похлопаш някъде!
Хубав ден от мен!

Какво да правиш ... какво да правиш ... Ей, ме нА клекнАх и купих бонбони ... Ама се и изхвърлих - минаха само 3 деца и сега имам килО бонбони, а не ги искам вкъщи ...

Танче, ще се спровиш  Успех 

Честит празник и от мен! 
Павлинка, много хубаво го каза!
Алекс не се мотае.
От нетърпение скача от леглото в 6, вместо в 7 (за което трижди го проклинам) и започва да снове из къщата. Първата му работа е да отиде в стаята на кака си с гръмкото "Добро утро, како! Наспах се!". После общо взето бързо се облича и за половин час сме готови. Обаче по пътя за детска така се спира на всяка крачка, че ме влудява. Тъй че няма пълно щастие.

Далче, същата работа. Петичката на чорапа да е точно на мястото си, ако не е - не може да се намества по крака, трябва да се събуе и обуе наново. После на потник, блузки се издирват етикети, панделки и всякакви обозначения кое е отпред и кое отзад, "Нали така е, мамо? Нали така е правилно?", смешни опити да си запаше потник в панталона, желание да се среше сама, а всъщност само се разрошва с четката, въобщеее... 


Диди е готова 15, макс 20 минути от момента на ставане. Май все пак бързо се оправя. 

През седмицата едвам я вдигам в 7:45, но в почивните дни от 7 почва да ми пробутва това "Наспах се!" 

Ла вида, бих се чувствала поласкана да съм будител за детето си, но в по-голямата част от времето се чувствам по-скоро като обслужващ персонал. Или в най-добрия случай дружка. 

Абе, аз не мога да се оправя за 15 минути от леглото.
С времето за кафе, де.
Нали не бързаме за никъде, сутрин няма препирня, няма подканяне "Хайде, де, по-бързо!" и някак всичко тече по мед и масло.

Юхче, НЕ така   Нали знаем и сме виждали как рисува Диди и как свързва числата в картинка Кой я е научил и подтикнал? Май не аз и госпожите в ДГ А и кой я води на "Концерти на възглавници"? Ти си тази, която дори и да не си признаваш "будиш" у детето си и интерес, и вкус, и любопитство  

Добро утро!
Мики, оправяй се бързо- фрешове от лимон, портокал; кивита, мед, ама ти си го знаеш де.
Танче, успех на новата работа, ще влезеш бързо в ритъм! Само малките да са здрави и да ходят на градина.

За мотането - говорете ми, говорете ми... Сутрин докато го накарам да стане, после започва гонене да се облече, в ръце с някоя играчка, обличаме един ръкав, премятаме играчката в другата ръка, после пак за другия ръкав, по някое време я изпусне, настава паника...Ама не искал с тази блуза, с тези чорапи, ама чорапчето е усукано. После тръгваме за градина, спираме да видим емблемата на всяка кола- това е БМВ, това е опел, я коте, може ли да го пипна, искам това камъче и т.н...

За тръшкането -кажете ми, моля, че и вашите са така. Ядосва се, докато играе - напр. нарежда строител, нещо не стане, както го иска, започва истерия, хвърля играчката. Носи 100 неща в ръцете си, но изпуска нещо и се ядосва и започва пак. Как да му контролирам яда? Напоследък го оставям да мине стихията, отивам и не коментирам хвърлянето, а го похвалвам за това, че се е успокоил сам, после в по-подходящ момент анализирам ситуацията.

Хелоуин не го тача, но в следващите години сигурно ще ми се наложи да вляза в духа на празника като гледам каква масова истерия е по молове, магазини, че и в детските градини вече.

Бе нищо не съм подтиквала. Хубу де, ако разрешите да си поиграем на думи, не съм съгласна да съм тип учител и будител, по-скоро съм фасилитатор - гледам накъде вървят нещата, към какво се проявява интерес и го подхранвам. Тоест си стоя отстрани тихичко, предоставям материали и чакам да ми се потърси помощ или одобрение за крайния резултат.  "Искаш ли да....?" и "Хайде да...." не постигат особен успех, освен ако не става въпрос за шоколад, гледане на клипчета или разходка. 

Коте, аз за 5-10 минутки съм готова.  Е, крайният резултат няма шанс да се класира за корица на женско списание, но е достатъчно, за да се появя сред хора. 

Амика, аз трябва да мълча по темите за тръшкането. Диди е много спокойна и ако не се изкефи на някоя игра, я зарязва (като прибира играчките, естествено).  Тръшка се само в определени случаи, но то е колкото да не е без хич. То аз се тръшкам повече от нея. 

Леле, Амика! Ти описа Борил в борбата му с играчките! Всеки път като купя някоя играчка или ми подарят нещо ми настръхва косата дали ще му е лесно да борави с нея. Ако нещо не може да направи крещи, нервира се, но ако му предложа помощ става още по-зле.   Но аз си го харесвам такъв... не мога да дам смислен отговор защо, обаче.. Мазохист ли съм..

Юхуу, мога само благородно да хлъцна и да тайничко да завиждам.
От край време съм го оставяла сам да взема решения за простичките неща- тази или онази блузка предпочиташ, с тази или с онази играчка искаш да играеш, е да, обаче дойде такъв момент, че започна да си отстоява мнението и точно за дребните неща не мога да се наложа, камоли за по-големите. Ами какво ще стане след няколко години като стане ученик: "Седни да си пишеш домашното!"-" Няма"; "Хайде да ходим на училище!" - "Няма".
Далчето, 1:1 . Опитвам се да предусетя бурята и да се намеся малко преди да е настъпила, така намалявам избухванията, но той все пак трябва сам да се научи да овладява емоциите си. Понякога има ефект.

ДУ, девойки временни и постоянни!

Аз днешния празник не съм го чувствала като такъв от студентските години, дали не и от ученическите, а вчерашния пък - въобще.

Разбира се имахме разговор на тема вампири, духове, тиквени фенери и пр., но Калина повече я влече да се дегизира като принцеса, а Люда - като малкото пони, вероватно щото с такива костУми разполагаме към момента.

Танюшка, наслука! Дано да ти хареса, пък ако не - свят широк, раЛта наднича отвсякъде. За справянето, знам че се притесняваш, това е напълно нормално.

Хубав ден за ново начало е днес, дано ти е на късмет!

Иначе, не съм никак съгласна с Юхчевата, защото много от майките с 2+ малки деца са в трайна депресия, придружена с дефицит на вниманието и хиперактивност. А това не помага в службата, ама никак.

Далче, много се посмях на твоя пост, браво за високия дух, който поддържаш.

Никич, радвам се за теб, а също и за очичките на Бо. Браво, че сте хванали проблема в зародиш!

Мики, ще пребориш вируса. Не се ядосвай - може да не е по служебен път дошъл, може да е от ясла, от транспорта, от 100 места. Можеш да пиеш парацетамол, даже нурофен, а в краен случай и Тайлол хот или Фервекс (макар че ако не ме лъже паметта,, си фен на хомеото). Ако имаш тежка хрема, можеш да капеш Виброцил.

Ей, хора, спрете се, вие се оплаквате за 1 дете, а аз имам ДВЕ такива (3 с лъв ми). Като, вервате или не, по-тутлявата е Калина. Но пък от Никича научих и нов ефективен трик за справяне със сутрешния стрес, може някой ден да го приложа (в пристъп на ярост).

Юхчева, кво стана с емоциите, мернах нещо по-напред?

П.П. Ко станА неска в темата, а? Нещо в тон с песента „от сън дълбок се събуди!”

Мяуче, аз явно съм попадала на някакви амбициозни майки, които правят всичко възможно, за да се справят с работата И с децата.  Е, извадката ми е от няколко човека, по-малко от 10, никак не е представителна.  Депресия не съм забелязала, единствено чувство на вина, че не се справят достатъчно добре с жонглирането (което хич не е така), което пък ги надъхва да дават още повече (на което аз се чудя за чий...  ).


Тъз седмица имах три важни и големи задачи, две се провалиха (по независещи от мен причини) и там резултат се очаква след 2 седмици до месец. Третото е голямо, но пък тривиално, което на мен ми носи голямо удоволствие - купуване на мебели. То е изпълнено и съм много доволна, щото голям зор видях.  Баш емоциите обаче се отлагат малко. 

Сутрешния ми стрес минава в момента, в който с Диди излезем навън. Обожавам разходката до градината.  Тихо е, няма почти движение, диалозите са безценни направо - от една страна са неизбежните бисери, които излизат от тригодишните устенца, от друга страна имам чувството, че това е единственото време през деня, когато Диди наистина ме слуша какво ѝ говоря. 

Танче, стискам палци ! Нека по вода да ти върви на новата работа ! Да разкажеш как е минало !  

Пухии, как ми се приядоха палачинки и на менн ! Утре е събота, ще имам време да направя.

Лелеее, с обличането и при нас е така - много позната ситуация. Димана иска сама да се облече и съответно съблече, без помощ, а за някой неща не може още да се справи сама - наистина започва да плаче и да протестира, ако реша да помогна. И тя като Борил редовно търси някоя играчка или нещо за което се сети гола.    И все иска с дънки да е на градинка, а нали госпожите искат само с клинчета или анцузи .   А при излизането тримата - винаги мъжкия индивид е последен.   Аз успявам да се облека, гримира, да приготвя Диманка, списък да направя / ако ще ходим да пзарим и т.н./ а той никога не е готов навреме.

Мяуски, честит нов аватар ! Страхотен е!  

Амика, скоро не си писала май ! Радвам се да те "видя".   Сега, за тръшкането - установявам, че отчасти го прави за внимание. Когато е при нашите - там супер много й угаждат и вярвайте ми почне ли да реве за някоя глупост - примерно дядо й решил да й помогне с пъзела, а тя не иска, се започва 30 минутен рев, през цялото време те й говорят и предлагат нещо, показват, отвличат внимание и става още по-зле положението - няма ефект. Когато си е вкъщи, с мен и баща й и започне да плаче - еми, мълчим и това е, все едно я няма - и до 3-4 минути и сама млъква. В момента като че ли това работи повече.   И го обяснявам на майка ми, да прави така, а тя :"аммм, как ще оставя детето да реве?"  

И така, радвам се и аз на активността на темата ни!

Честит празник на будителите ! Ла вида, честит празник !  

Бе въобще всички сте се накиприли с нови аватари, подписи, послания. Страховит нов имиЧ.

1-2 стиснати палеца, ако обичате?