Напоследък са толкова много тея моменти. Липсва ми БГ, липсват ми роднините, липсва ми всичко. И напоследък толкова спомени ме наваляват- за детството, студенството, приятелите.... Казват че към такива спомени се връщаш само в най- трудните моменти в живота си. А още повече ме боли като чета БГ вестниците и се ядосвам за ситуацията там. Колкото и да искам да се върна да живея там, за момента това е лукс за мен като чета цените на жилищата и всичко останало. Хайде стига негативизъм.
- Публикувана: 4 фев. 2006, 02:20 ч.
- Последно мнение: 10 фев. 2006, 23:03 ч.
За моментите, в които се чувстваме сами. Има ли ги?
Скарлет4е,ако знаеШ само напоследък колко 4есто ми се слу4ва... 
А бях си създала някакъв относителен баланс до скоро и ми беШе добре. Но неЩата се променят.
Ти пак си добре,4е имаШ съседи,които да ти помогнат. Ние в новата къЩа оЩе не познаваме добре по4ти никой от съседите или по_то4но сме на " Добър ден" и " Довиждане". Преди няколко дена си мислех кой би доШъл да ми помогне ако неЩо закъсам с колата или в къЩи. Отговорът е: най_вероятно никой. Мъжът ми работи много и винаги е супер зает ( понякога дори по телефона не мога да го намеря
). Братов4едка ми сигурно би направила вси4ко за да дойде,но и тя горката е с две деца,4е и на нова работа и едва ли може да отсъства освен ако не е въпрос на живот и смърт. Край. Други алтернативи нямам. 
Демек както казваШе МОФ " помагат ми me myself and I". И как да не му стане самотно на 4овек... Напоследък се 4увствам все по_4есто изморена от това,4е все трябва да съм онази, силната дето се оправя с вси4ко сама. 
А бях си създала някакъв относителен баланс до скоро и ми беШе добре. Но неЩата се променят.
Ти пак си добре,4е имаШ съседи,които да ти помогнат. Ние в новата къЩа оЩе не познаваме добре по4ти никой от съседите или по_то4но сме на " Добър ден" и " Довиждане". Преди няколко дена си мислех кой би доШъл да ми помогне ако неЩо закъсам с колата или в къЩи. Отговорът е: най_вероятно никой. Мъжът ми работи много и винаги е супер зает ( понякога дори по телефона не мога да го намеря
). Братов4едка ми сигурно би направила вси4ко за да дойде,но и тя горката е с две деца,4е и на нова работа и едва ли може да отсъства освен ако не е въпрос на живот и смърт. Край. Други алтернативи нямам. Демек както казваШе МОФ " помагат ми me myself and I". И как да не му стане самотно на 4овек... Напоследък се 4увствам все по_4есто изморена от това,4е все трябва да съм онази, силната дето се оправя с вси4ко сама.
Точно в петък си говорех с колежката, че ще експлоадирам тук вече 
и че ми е ужасно самотно и мрачно и тъжно.... всичко което се сещате. Сама с 2 деца на ..... някой си край на света, без роднини, познати за приятели да не говорим.... Няма с кой 2 думи да обелиш, няма с кой да споделиш, да изпиеш дори едно кафе .....
Верно, с децата си говоря но ... то не е същото; с колегите общувам но... то е само служебно
Друго си е да излезеш след работа с приятели от сума време да си поприказвате....
В такива моменти си казвам : Да е жив и здрав този който е открил интернета и чата
и че ми е ужасно самотно и мрачно и тъжно.... всичко което се сещате. Сама с 2 деца на ..... някой си край на света, без роднини, познати за приятели да не говорим.... Няма с кой 2 думи да обелиш, няма с кой да споделиш, да изпиеш дори едно кафе ..... Верно, с децата си говоря но ... то не е същото; с колегите общувам но... то е само служебно
Друго си е да излезеш след работа с приятели от сума време да си поприказвате....
В такива моменти си казвам : Да е жив и здрав този който е открил интернета и чата
Аз по принцип съм общителна натура и като дойдохме - хахо-хихи и сумати познанства завързах. Но пилците се броят на есен. Тези ни разочароваха, онези са много по-различни от нас, имахме едно семейство - една кръвна група, но се върнаха в БГ. И сега рядко се събираме с някой. Но понякога си казвам, че може и да е по-добре. Дори и само едни приятели да си намерим, но всичко да е истинско. Май от куп познати няма полза - само се ядосваш за щяло и нещяло. А иначе супер самотно ми беше като родих. Като чуех майка по телефона - рев, рев. Мина ми за една-две седмици, но в този момент наистина семейството ми липсваше страшно много.
Редовно изпадам в такива състояния, въпреки че имам около мен роднини и приятели. Но всеки си е със свойте задачи, а аз си оставам сама с детенцето ми (слава богу, че поне него си го имам, то ми е единственото щастие на този свят) и мрачните си мислите. Станала съм много чувствителна и затова се чувствам още по самотна. Много открит човек съм и мога да споделя всичко с всеки, но лошото е че тук винаги всички са заети с работа или са изморени. Вече ми писна и да си рева. Нямям думи, с които да опиша, колко ми липсват родителите ми
Здравейте на всички 
Съвсем случайно се рових из нета и достигнах до този форум и точно тази тема ме накара да се регистрирам и пиша 
Моля ви дайте ми някакъв съвет,че ще се побаркам вече......Наскоро се омъжих в Щатите (4-ри месеца), познавам мъжа ми от 2г 
и много го обичам та се престраших 
Но става вече от 3 месеца не работя и съм САМ САМИчКА ПО ЦЯЛ ДЕН!!!! Много ми е скучно,нямам си приятели тук,нямам с кого една приказка да си кажа(а преди бях изключително общителна 
) .Тъжно ми е самичка,мъжа ми по цял ден е на работа( а и в момента е в смяна на работата си и само за това мисли!!!!), и аз се чувствам като изоставена...Той се мачи да ми обръща внимание,ама като се прибере и аз започвам да го питам каде е бил,с кого е говорил ...абе въобще плямпам нон-стоп и знам че това е досадно,той иска като се прибере да си почине....а пък аз говори нон-стоп....
Имам си куче, и се осещам че на него му говоря.......
Моля ви дайте ми някои съвет ,че полудявам вече и ще се гръмна
Много ви благодаря
Съвсем случайно се рових из нета и достигнах до този форум и точно тази тема ме накара да се регистрирам и пиша Моля ви дайте ми някакъв съвет,че ще се побаркам вече
......Наскоро се омъжих в Щатите (4-ри месеца), познавам мъжа ми от 2г и много го обичам та се престраших Но става вече от 3 месеца не работя и съм САМ САМИчКА ПО ЦЯЛ ДЕН!!!! Много ми е скучно,нямам си приятели тук,нямам с кого една приказка да си кажа(а преди бях изключително общителна ) .Тъжно ми е самичка,мъжа ми по цял ден е на работа( а и в момента е в смяна на работата си и само за това мисли!!!!), и аз се чувствам като изоставена...Той се мачи да ми обръща внимание,ама като се прибере и аз започвам да го питам каде е бил,с кого е говорил ...абе въобще плямпам нон-стоп и знам че това е досадно,той иска като се прибере да си почине....а пък аз говори нон-стоп....Имам си куче, и се осещам че на него му говоря.......
Моля ви дайте ми някои съвет ,че полудявам вече и ще се гръмна
Много ви благодаря
Сама с 2 деца на ..... някой си край на света, без роднини, познати за приятели да не говорим.... Няма с кой 2 думи да обелиш, няма с кой да споделиш, да изпиеш дори едно кафе .....
Верно, с децата си говоря но ... то не е същото; с колегите общувам но... то е само служебно
Друго си е да излезеш след работа с приятели от сума време да си поприказвате....
В такива моменти си казвам : Да е жив и здрав този който е открил интернета и чата
Верно, с децата си говоря но ... то не е същото; с колегите общувам но... то е само служебно
Друго си е да излезеш след работа с приятели от сума време да си поприказвате....
В такива моменти си казвам : Да е жив и здрав този който е открил интернета и чата
Иначе на теб хем ти се чудя на акъла (в най-добрия смисъл на думата),хем ти се възхищавам...Това,което вече си направила,доказва,че си силна жена,та и с тези мигове ще се пребориш...Имаш цели две съкровища!
Poupon,моите преживявания са 1:1 с описаното от теб.Вече си мисля,че е някаква закономерност,хората ,които са от моята кръвна група и наистина чувствам близки,да се връщат в България.
И Дивиана забегна натам.... Моля ви дайте ми някои съвет ,че полудявам вече и ще се гръмна
Излизай по-често навън на разходки
Дори да обикаляш из магазините, пак е нещо.
Ох,излизах на разходки постоянно ( нали и куче си имам) ама като се прибера в къщи няма на кои да разкажа какво съм видяла...или да си побъбря с някои...
Чувам се с наште поне през ден,ама не им казвам че съм толкова самотна( те на милите им е достатъчно мъчно че не съм с тях там), а ако им кажа ще кажат че аз съм си го избрала така( не в лошия смисъл на думата....)!
Хубаво ,че поне имам компютър и да са живи и здрави форумите,иначе не знам.....
Мъча се да измисля нещо,като се постопли съм решила с мъжа ми да се научим да играем тенисхем ще имаме нещо като хоби заедно....ама дотогава поне още месец,месец и половина!!!! 
Нямам си приятели,като ходя по магазините или реша да пробвам нещо няма даже кого да попитам дали ми отива.....и толкова много ми тежи!!!!!!Не знам.....,стана вече една година откакто не съм била в БГ,може пък просто носталгията да ме е хванала или всичко накуп
А по принцип чак толкова сантиментална не съм.....ама ми се плачка в момента,като някое хлапе съм!!!!!
Аз имам приятелка от Бг тука,ама тя е на майната си.....А тука нито един БГ не съм срещала......
Ох,извинявайте че толкова трагично представям нещата, в крайна сметка нищо лошо не ми се е случило,но ми е мъчно че си нямам нито един приятел!!!!!Мъжа ми ми е всичко тука и друг си нямам!!!!!!!
Поздрави на всички
ама като се прибера в къщи няма на кои да разкажа какво съм видяла...или да си побъбря с някои... Чувам се с наште поне през ден,ама не им казвам че съм толкова самотна( те на милите им е достатъчно мъчно че не съм с тях там), а ако им кажа ще кажат че аз съм си го избрала така( не в лошия смисъл на думата....)!
Хубаво ,че поне имам компютър и да са живи и здрави форумите,иначе не знам.....
Мъча се да измисля нещо,като се постопли съм решила с мъжа ми да се научим да играем тенис
хем ще имаме нещо като хоби заедно....ама дотогава поне още месец,месец и половина!!!! Нямам си приятели,като ходя по магазините или реша да пробвам нещо няма даже кого да попитам дали ми отива.....и толкова много ми тежи!!!!!!Не знам.....,стана вече една година откакто не съм била в БГ,може пък просто носталгията да ме е хванала
или всичко накуп А по принцип чак толкова сантиментална не съм.....ама ми се плачка в момента,като някое хлапе съм!!!!!
Аз имам приятелка от Бг тука,ама тя е на майната си.....А тука нито един БГ не съм срещала......
Ох,извинявайте че толкова трагично представям нещата, в крайна сметка нищо лошо не ми се е случило
,но ми е мъчно че си нямам нито един приятел!!!!!Мъжа ми ми е всичко тука и друг си нямам!!!!!!!Поздрави на всички
А тука нито един БГ не съм срещала......
Разтърсете се, няма начин да няма
Ние уж сме в малък град и на два пъти ни се случи из магазините да чуем родна реч
А може и във форума да засечеш някоя мама на близо
