"Песен за огън и лед" - 5

Ако ви се четат теории, ето цял компендиум.
http://asoiaf.westeros.org/index.php/topic/79775-a-compendium-of-theories/

И аз много не се ентусиазирам от нея  Най-интересно ми е да чета за Джон, Тирион и Аря.
Вчера минах една глава за Кейтлин и имаше един малко изсмукан момент. Баща и бълнуваше за някаква Невен и много куцо тя стигна до някакви изводи за сестра си. Едно такова...нелогично.Поне на мен така ми се видя.

Както косата на Денерис беше руса, после почна да расте черна, но сега пак е руса. 
Това с Невен и аз не го разбрах. Ще видим нататък, може и да стане по-ясно. 
И аз обичам да чета главите на тези герои + Санса. Макар образът й да е малко анти, я харесвам още от първите епизоди, които гледах. 

Косата на Денерис не е руса, а сребърна, последно даже сребърно-златна.
Руси са Ланистърите.

Да де... лош избор на думи, не съм се разсънила още   

Няма да спамя повече, ще пиша като понаваксам с четенето. 

Това с Танзи/Невен никак не е изсмукано от пръстите. Преводът на галеното име е подвеждащ.
Сещате ли се как представиха Кутрето още в първа в книга? Хвалел се е наляво и надясно, че е отдевственил Катлин Старк и си е вярвал. Работата е там, че Лайса е била влюбена безумно в него, и в третата книга все още е. Като деца са израснали заедно, Кутрето е бил храненик на Лорд Тъли. Една нощ Лайса е влязла при Кутрето, а той е избрал да си мисли, че това е Кат. Резултатът е бил бременност. Следва принудителен аборт и брак с "дядо" Арин. Нескопосния аборт обяснява по-късните и спонтанни такива. На смъртния си одър баща и се разкайва за това, което е докарал на Лайса, защото всички знаем колко сериозно и се е разхлопала дъската, сед като са и взели детето от любимия Питър. Кат не знае за аборта.
Това не е теория, става ясно като прочетете всичките книги. Лайса тепърва ще има вземане-даване с Питър. Голям триъгълник е бил. Питър се издига чрез Арин, по молба на Лайса.  

Мен тръпки ме побиват от Кръпчо. Нещо зловещо има там, Мелисандра го загатна.

Баба ми казва на този цвят-паламидова.Ако си го представям правилно де...
Израсна черна, може би заради огъня. В реалния живот промяна в косата настъпва при силен стрес -накъдря се, побелява, изправя се. Моя приятелка има един рус кичур, който и е по рождение. Кестенява и един златист кичур.
Иначе на Ланистърите все натвърдва, че им била златна .
Първоначално си помислих, че бълнуването за Невен може да има връзка с Джон.В което също няма много оогика, но си измислих сценарий, че майката на Джон е била там и е страдала за бебето, а дядото я е успокоявал, че ще има някой ден други деца, законни.
Ама на мен всичко ми се привижда за Джон 

Тези дни нямах време да пиша, но последно като четох мненията Ви ми се стори че бяха повече .... да не е минал админа с метлата ?
Едно от мението беше за Кръпчо, честно да си кажа не ми е направил голпмо впечатление освен в 3 книга при идването на Давос след битката при кралски четог, там (пак по спомен говоря ще го погледна тези дни в книгата) си играеше на криеница и препречи пътя на Давос и там каза една от небивалиците си като в последствие се оказа пророчество за червената свадба, по точно за брачната нощ на чичото на Роб ( не се сещам как се казва в момента ), като потърся ще го цитирам точно каквото каза.
Иначе покрай него по ми е направило впечатление че е от Стар Волантис и е взет от бащата на братятят Баратеон( за да накара Станис да се засмее), като целта на това патуване е било да се намери подходяща невяста за Регар ( търсили са невястата да е от старата валарианска кръв - това чак сега му обръщам внимание и го свързвам с драконите на Дани- там също се иска освен таргариенкса и валарианска кръв. И вече съм убеден че има общо с цялата промяна на Регар и онова пророчество което е прочел. Обаче се сещам на прима виста че това пропочество  майстор Емон в спомените му е коментирал с някои роднинте си за него. -> с две думи е свързано с драконите на Дани - поне за сега са нейни   )
Другото за Кръпчо е че е бил някакъв тип шут със специално способности ( магически номера + много умен и сръчен + това че е можел да забавлява хората)  и след корабокрошение на път за Бурен край три дни  е бил във  водата(морето) и когато са го намерили са помислили че е мъртъв (с мървежка бяла кожа и студен ) и като се е светил вече е станал такъв - неизлечим глумец.
А иначе и аз съм малко вманиачен покрай тези дъвета - познайте любимата  кралица въвхи какво седи когато приема своите поданици?
Дядо само ни будалка здраво, дори почвам да съм убеден че накрая ще остана разочарован от поредицата и мнго неща ще са недоизяснени
Лек ден на всички

Върху какво? И понеже си на тема за дървета, сещаш ли се къде Санса пази белия плащ на Хрътката? 

Дани (любимата кралица) седи върху пейка от абаносово дърво, като по късно Сър Дадо и слага възглавница за да и е по удобно  - Дани се беше пошегувала за тази възглавница и в последнствие постоянно Мартин ни натяква за това като спомен на Дани  .
А иначе в 5 книга имаше съндък от абанос, но кои го е ползвал и какво е слагал вътре не помня, ама тогава когато четох книгата не бях още вманиачен с тези дървета и това ще  трябва да проверя
 Хексе за Санса не се сещам и определено лябопитството ми нарасна за да го проверя, благодаря Ви за подсказката  

В сандъче от кедрово дърво.

Не можах да намеря подходящо описание на български, но общо взето в сандъчета от кедър, девойките пазят своите надежди.

Симо в 5-та книга има много по- интересни моменти с Кръпчо. Сигурна съм, че около него има конспирация. Говореше за някакви русалки, че всички щели да бъдат под вода. Определено има повече акъл, отколкото показва. Мелисандра го видя в огньовете си с червени устни. Според мен ще убие Шарлийн, но защо и как предстои да разберем. Спомени ми вече са доста мъгляви, така че ако ти се рови толкова много- слагай цитати, пък ние ще нищим нишката заедно .

Вярвате ли, че историята около Санса и Хрътката ще се превърне в история за Красавицата и Звяра. Аз имам големи съмнения тук. Хрътката все от някъде ще изкочи, но накрая да не вземе да се самоубие заради несподелена любов  .

"Най-сетне стълбището свърши. Вдясно имаше няколко широко отворени дървени врати. Бяха направени от абанос и язово дърво, черните и бели шарки се виеха и преплитаха в странни спирали. Бяха много красиви, но и някак плашещи. „Кръвта на дракона не трябва да се бои.“ Дани каза наум кратка молитва към Воина, да й даде кураж, и към конния бог на дотраките — за сила. Стисна зъби и тръгна напред.
Влезе в огромна зала с бляскаво сборище на чародеи. Някои носеха разкошни халати от хермелин и рубинено кадифе. Приказни доспехи красяха други, отрупани с многоцветни геми, или пък високи островърхи шапки с искрящи по тях звезди. И жени имаше между тях, облечени в рокли с неописуема прелест. През многоцветните прозорци струяха лъчи слънчева светлина, а във въздуха се носеше най-нежната музика, която бе чувала.
Един царствен мъж стана, щом я видя, и се усмихна.
— Денерис от дома Таргариен, добре дошла. Ела при нас и сподели храната на вечността. Ние сме Немрящите на Карт.
— Дълго те чакахме — каза една жена до него, облечена в розово и сребристо. Гръдта, която бе оставила гола по картския обичай, беше възможно най-съвършената.
— Ние имаме знание, което да споделим с теб — изрече един воин в бляскава смарагдова броня, — и вълшебни оръжия, с които да те снаряжим. Ти премина всички изпитания. Сега ела и седни с нас, и ще се отговори на всички твои въпроси.
Тя направи крачка напред. Но тогава Дрогон изведнъж скочи от рамото й, прелетя до горната греда на вратата от абанос и язово дърво, кацна там и започна да хапе изкусно изваяното дърво.
— Упорито зверче — засмя се един красив млад мъж. — Искаш ли да те научим на тайната реч на расата на драконите? Хайде, ела.
Обзе я съмнение. Огромната врата беше толкова тежка, че трябваше да напрегне сетните си сили, за да я помръдне, но най-сетне вратата се раздвижи. Зад нея имаше друга, скрита врата. Беше от старо сиво дърво, напукано и без никаква резба… но се падаше вдясно от вратата, през която за малко щеше да влезе. Вълшебниците я приканваха с гласове, по-сладки от песен. Тя избяга от тях, а Дрогон полетя и се върна при нея. Дани мина през тясната врата и се озова в тънеща в сумрак стая."
Тази глава толкова много съм я чел че .... чак ме е срам, че до сега не съм обърнал внимание на тези абаносо-язови дървета с шарки .
Е освен за къщата на черно и бяло която има такава врата, за друга не се сещам
Ама какво общо ще има едното с другото не знам, ако имате предложеня казвайте?
Само в първа книга не съм търсил с crtl+f под  "абанос" какво ще излезне.

Е добре де, какво от това, че има такива врати? Те може да символизират различните периоди от живота й- едната е пищно украсена, а другата е стара и напукана. Не разбирам какво те е впечатлило тук.

"Човекът, при когото бяха тръгнали, живееше на самото било на хълма, в огромна варосана къща, надвиснала над тясната улица. На двойната порта бяха изобразени ловни сцени от абанос и ясеново дърво. На входа стояха на пост двама каменни рицари, облечени в красиви брони от покрита с червен лак стомана, придаващи им вид на грифон и еднорог. Нед остави коня си на Джакс и влезе."
В първа книга когато Нед отива при ковача, но не смятам че Мартин още не е имал план за дърветата .
Лека вечер утре ще пиша пак