Случи ми се нещо странно X

Има "л" - не се вижда на снимката просто Не знам, може и от нашите да е, а може и майка му на приятеля ми да го е накарала да го сложи - ако е нещо за сватби и т.н. По принцип не вярвам в тия неща, ама пусто любопитство.

  Благоговение усещам.

преди често ходех,но откакто даваха онези монаси и попове,имам известни задръжки....

Е, поне не е нещо лошо, хах

Преди близо 6 години ми се случи...Винаги съм имала по-близка връзка с дядо (баща на баща ми), той обичаше сякаш само мен. Странен човек беше, леко интересчия, но понеже ме е гледал, та в определена степен му бях мила.
Майка ми и баща ми се разделиха. След това ние със сестра ми почти не посещавахме родния дом на баща ми. Баща ми и чичо ми се "затриха" по чужбина, ни вест, ни кост от тях.
Дни преди да ни се обадят от полицията, че дядо е починал, събирайки дрехите от терасата в тъмното  се насочих да се прибера в стаята, когато някой хвана рамото понечвайки да ме спре. Ледени тръпки минаха по тялото ми. Аз се уплаших и веднага си влязох в стаята. Вечерта кошмарите бяха ужасяващи. И така, докато ни потърсиха да погребем дядо си. Братовчед ми, ядосан на нескопосания си баща отказа да се занимае с това. Аз бях в недоумение какво да правя. Същата вечер кошмарите бяха още по-ужасни, нещо направо ме душеше. Разбрах, че той ни вика да се погрижим. Отидох и говорих с роднините събрахме се две коли хора, разделихме си разходите и го погребахме.
Точно ден преди 40-те го сънувам, ако не бях го сънувала щях да забравя 40-те му. Та сънувам го на терасата на село в една голяма тенджера ври нещо като курбан, но по-хубаво. Пиле, моркови, лук, ориз, картофи. Разбах, че иска това за 40-те. Сготвих го и раздадох.
После години наред ме мъчи със сънища за имотите, все едно ме караше аз да поема управлението им. Сънищата ми винаги започваха как пътувам по пътя за село, после къщата вътре..все тази къща - понякога чиста, понякога неподредена. Толкова пъти се будех в пот. Веднъж ставайки през нощта започнах да си говоря сама -"дядо няма да поема имота, имаш си внук със твоето име, имота е за него, така беше наречено отпреди, така да стане." Слава Богу сънищата се разредиха.

  И аз имам странни случки.
Това се случи преди 10 години. Имах един изключително тежък период.Не спях, не се хранех, не живеех. Бях си виновна сама.Голяма мъка изпитвах. Една вечер си лягах затварям очи и в следващия момент усещам невероятно блаженство, чистота и спокойствие- чувствах се невинна и чиста, трудно ми е да опиша това, което изпитах. В следващия миг видях крака на хора - бяха на нивото на очите ми тъй като сякаш лежах на земята. Те ми говореха нещо, не знам какво не си спомням, а когато всичко започна да изчезва, не исках, даже промрънках нее.
Изведнъж отворих очи огледах се и си казах "аз не съм в ред" и заспах. От този момент мъката и болката започнаха да намаляват, докато станаха търпими.
Не знам какво беше това - споделяла съм тази случка само с няколко човека и сега с вас!

Здравейте и от мене,Странници!Чета ви с разбиране,защото...имам си моите /и родови / случаи,и ви разбирам прекрасно!Позволете ми да споделя:с тогавашния ми съпруг си живеехме като брат и сестра,знаех любовницата му,бяхме пред развод и нямаше проблеми да си живеем заедно под наем и да делим разходите.Тя беше ученичка още.Той посети своите родители,а аз лежах много болна,висока температура,и чувам мъжки глас някъде над лявото си рамо:"Т е бременна".Връща се той и му разправям нещо направо налудничаво...А той ми споделя,че преди да отпътува,Т. се оплаквала от болка и напрежение в гърдите...Познайте.Бременност и аборт преди бала!Как мислите,кой ми го каза,преди непосредствено замесените да са сигурни?!Сега отдавам това на болестта и високата температура...ако съм в грешка,поправете ме да си го обясня...Очаквам разбиране и ...не знам какво да мисля!Тя днес е семейна и има момиченце,красиво като нея:)Той си е с ново семейство с две деца и всичко е наред.Всъщност обичаме се,подкрепяме се,помагаме си както никога в предишния ни мъртъв брак,а ММ и през ум не му минава да ревнува,всъщност мисля, че има респект и даже мъничко завижда/бившата му вгорчава живота и до днес/.Какви уроци имаме да усвоим,как да прогледнем,и чий може да е бил Този мъжки глас?!

Много се чудих дали да споделя,но не мога да намеря обяснение на една интересна случка с приятеля ми снощи.Всъщност намирам,но въпреки всичко е странно 
Вчера към 7-8 ч. вечерта той шофираше от Бургас към Пловдив.Както си карал и изведнъж на магистралата/20-30 км. преди Стара Загора/,вижда старец по средата на лентата.В последният момент минава покрай него,даже си е помислил,че ще го блъсне.Имаше мъгла и той ми разказа,че старецът бил с бастун и кепе,и махал с едната ръка/треперещо/.Изражението му било напрегнато.Не е махал да се качи,бил е точно по средата на пътя.Приятелят ми беше доста уплашен.

...не виждам нищо странно,просто е пресичал човека,бил е притеснен,че може да го блъснат в мъглата

Doli,случката се развива на магистралата.Няма наоколо населени места,той е стоял по средата на пътя.Интересно е как възрастен мъж се е придвижил до там.Според мен е отчаян или луд човек,но самата ситуация е странна и малко плашеща.

да,плашещо е,но има наистина и много луди и хора с деменция,постоянно се издирват възрастни напуснали домовете си и в неизвестност от дълго време...

Историята за дядото ми припомни история на познат.
Карал си колата рано сутринта в зимната мъгла, пътувайки към друг град. Минава едно от онези места на пътя, където отдолу има не точно тунел, а нещо като канал. Разсеял се за миг, гледайки надолу и когато вдига глава вижда човек на пътя и го блъсва. В опита си да спре или отклони колата се блъсва в мантинелата и помила колата си. Слиза /бил е добре/ и се оглежда за човека, над моста, под моста - няма никой! Звъни и вика КАТ! Твърди, че е блъснал човек, но труп няма, кръв няма. Казали му, че сигурно е заспал и е сънувал, че е извадил късмет и не се е убил. Издърпали му колата, писали му акт и се прибира, а вечерта температурата пада драстично. Него сън не го лови - все си мисли, че може човека да е там някъде и да бере душа. Посред нощ вика брат си и приятели и пак отиват на мястото. Светят, гледат викат. Намерили една обувка, човек не намерили макар да обикаляли далеч над разстоянието което би могло да прехвърчи ударено тяло. А обувката може да е била там отдавна. Все още е убеден, че не е спал.   

Ами може и наистина да е блъснал някого. 
Може човекът да е оцелял и да не се е оплакал.

Човека може да се е загубил, често възрастни хора страдат от деменция.Може да е махал , за да му помогнат. 

Цялата ситуация е много странна,защото приятелят ми ми разказа,че това е най-големият шок,който някога е преживявал и не може да повярва,че не го е блъснал.Буквално на косъм са се разминали-добре,че е карал по средата на пътя и е отбил вляво.Интересното е,че зад него са идвали други коли.Той е виждал отражение на фарове по време на самото разминаване,забавил да види дали някой ще спре,но никой не е спрял.После през целят път имал чувството,че има някой при него в колата-каза ми,че усещал някакво присъствие,не можа да ми обясни какво.На няколко пъти му са се насълзявали очите.Може и да е от шока 
Аз даже взех да си вкарвам паранои да не е духът на дядо ми,защото има съвпадения в това как е изглеждал