Случи ми се нещо странно X

Doli пробвала съм за сега нищо. Интересното е ,че в този случай си го пожелах точно 3 пъти.

Аз пък си пожелавам, Кончита Вурст да дойде да живее у нас.Фенка съм му.

Еми ако се вписва в темата...

Здравейте! Отдавна може би от години не съм писала във форума, дори не успях да вляза със стария си акаунт и си направих нов. Казвам го, за да не реши някой, че съм се регистрирала, за да фантазирам или нещо подобно. Темата ме провокира да споделя нещо много лично. Случи се преди десет години, тогава бях на 22 и учех във Велико Търново. Имах приятел, който беше на 30 години и живееше в друг град. Голяма любов и тръпка беше връзката ни. Всичко между нас беше цветя и рози. На 25 октомври 2004 г. сънувах, че пътувам с влак. Изведнъж стана някакъв инцидент, не помня бомба ли избухна или стана катастрофа. Сънувах полубудна и усещах как се задушавам, обля ме пот и изпитвах почти физическа болка от случващото се. Изведнъж в съня ми се появи баща ми и му казах, че умирам. Той ме гледаше в очите и ми каза да остана, че ще оживея и всичко ще бъде наред. Тук уточнявам, че и до днес баща ми  е жив и здрав, дано още дълги години да е с нас и да ни радва. След думите му се събудих много изплашена, цялата изпотена и трепереща. Сутринта разказах на една приятелка за странния сън, отивайки на лекции. Звъннах и на приятеля ми да го чуя как е, но телефона му беше изключен. Цял ден се мъчех да се свържа с него, но без успех. Реших, че вероятно батерията е паднала, макар че леко ме обзе безпокойство. Но късно следобед най-накрая ми вдигна негова колежка и моя приятелка, която ми каза, че е станал инцидент и в момента той е в операционната и е в много тежко състояние. Веднага хванах първия влак за родния ми град. Там новините бяха още по-отчайващи. Почина на седмия ден в реанимацията, въпреки голяма му борба за живот. Позволиха ми два пъти да вляза при него, за да се сбогуваме, защото казаха, че няма шанс да оживее. Първата вечер след погребението си спомням странното присъствие в стаята при мен, усетих много силна енергия около себе си, сякаш ме обгръщаше. Ако трябва да съм честна не вярвам много в тези неща, но тогава бях убедена, че той е до мен. Не знам дали просто така исках или просто от стреса започнах да фантазирам. Но наистина много тежко и мъчително преживях загубата на това момче. Известно време след това си спомних, че той самия ми беше разказал за неговите близки, починали много млади при различни инциденти. И до днес ми се насълзяват очите, когато се сещам за този момент от живота ми. Ето, че минаха десет години, а аз често си спомням за него! Поддържам контакти с негови близки, макар че вече имам семейство. Болката не си е отишла напълно, но човек остава само с хубавите спомени за човек, когото е обичал. След тази случка ми костваше много време и усилия да си стъпя на краката. И да преосмисля много неща.

Здравейте!   С удоволствие и интерес чета темата. Въпреки че не е от най-активните теми,
много искам да споделя с вас някой лични преживявания и да чуя вашето мнение.  

Така, започвам с нещо, което ми се случва сравнително често - имам чувството, че някой/нещо ме гледа... В повечето случай съм сама и е вечер, но съм го изпитвала и през деня и в компанията
на приятелят ми. Появява се внезапно, имам чувството че нещо ме гледа отзад, като се обърна то е пак зад мен, ужасно е, изпитвам някакви смесени чувства - че ми се плаче, крещи от ужас, но се вцепенявам някак (не буквално).   Това ми се случва от години. Когато бях 16-17 годишна (сега съм на почти 24) споделих това чувство с един приятел, който се интересуваше от такива неща, но никога не искаше да ми разкаже "истината" за магиите, духовете, силите на енергията и мисълта и т.н., явно съм му се виждала малка тогава (както споменах аз бях на 17, а той на 26) или просто не искаше да ме "просветли" по въпросите. Когато споделих с този приятел за чувството, че нещо ме гледа, той ми отговори съвсем спокойно "А, това са духове на деца" и това беше, не отговори на въпросите ми как, защо и т.н. Дотук всичко може и да си има простичко обяснение - моето чувство, че някой ме гледа е внушение, а той е чел прекалено много езотерични книжки (забравих да кажа, че отричаше християнството). Следващата случка обаче не мога да си обясня и ще я помня цял живот. В един малък бар сме, цялата компания седим на бара, аз седя до въпросният приятел и си говорим сладко-сладко. По едно време му казах "Офф и снощи пак ми се появи онова чувство, че нещо ме гледа" и той "Кое? Това чувство ли?" и ме погледна... и изведнъж ме обзе абсолютно същото чувство, но в пъти по-силно, скочих от стола, разревах се и започнах да викам "Махни го, моля те, махни го!" И той "Добре", аз го погледнах отново, но продължавах да го изпитвам....нещо в очите му, не беше същото, както винаги...Вече изтерясвах, той каза "Добре де, махнах го"...погледнах го отново и всичко беше наред, чувството го нямаше... Познавам до болка изражението и очите му, по онова време бях лудо влюбена в него, но това тогава не знам какво беше. Той дори не промени изражението на лицето си, да кажем, че ме е гледал на кръв нещо или изпод вежди... не, лицето му си остана същото, но не и чувствата и емоциите, които буди в мен... Как и защо, какво беше това...?!  

Също така, сама съм се убедила в силата на...мечтите.   Когато желаеш нещо,
представяйки си, че се е случило, след време то се сбъдва...Като тийнейджърка често си мечтаех, разигравах си разни сценки във фантазиите и доста от тях след години се случиха наистина. Мога да споделя за тях, както и за нещо, случило се отдавна на сегашният ми приятел, но нямащо обяснение. Ако проявите интерес, ще го разпитам за подробности и ще пиша. Надявам се някой от вас да има някакъв коментар по написаното от мен, ще се радвам да чуя вашето мнение.  

Ами `Милена` това с чувството, че те гледат хич и не го споменавай на психиатър ...  Сега сериозно - ами последното дето седи и те гледа са духове на деца. Мисля, че въпросния човек е имал силно влияние върху теб и е оставил богатото ти въображение да се развихри като го е подстрекавал.
Ще ни е интересно да разкажеш за приятеля си и това, което му се е случило!

Снощи при нас се случи нещо, което ме озадачава.
Легнахме си с дъщеря ми и аз заспах, а тя остана да гледа филма. Събудих се през нощта, телевизора още работеше мъжа ми си бе легнал и заспал, детето също спеше. Отидох до тоалетна - проверих вратата и като лягах в леглото изгасих телевизора.
Сутринта бъзикам щерката, че не е изключила телевизора, а тя ми казва:
- Мамо, аз го изключих! Притворих прозореца и си легнах!
А баща и се смее:
- И двете сте сънували. - Като си лягал заварил нас двете спящи, а телевизора включен и го изключил.
Всеки от нас е твърдо убеден, че именно той е натиснал копчето на самия телевизор!
Телевизора никога не се е включвал сам.
 

Дорис, ще си трая пред психиатъра  , особено за факта, че чувството, че има нещо в стаята
съм го имала и много преди да се запозная с въпросният мъж...  Аз по принцип съм си страхлива, но това чувство определено не е просто страх...не знам как да го опиша вече -
свиване под лъжичката, огромна тъга и ужас едновременно, и връхлита изведнъж, безпричинно ...
Пак се появи преди седмица-две, докато си пишех курсовата работа по социология...ей така, от нищото...Оххх, сетих се още нещо - въпреки че бях влюбена във въпросният приятел, нямаше как да сме повече от "приятели с привилегии" и си хванах друго момче за гадже. Този мой приятел хич не харесваше въпросното ми гадже по ред причини. Една нощ, спим си ние с гаджето и той ме буди, беше се уплашил от нещо, но и той не можеше да обясни от какво. Пак го усетих това отвратително чувство, имах чувството, че има нещо зад завесата в стаята, но естествено нищо не му казах. Той обаче стана и дръпна завесата...И двамата седяхме като идиоти на леглото, страхуващи се от нищото... Ок, това има нормално обяснение, но на следващият ден, пиейки кафе с мъжа в когото бях влюбена, въпросният приятел с погледа, той ме каза "Извинявай за снощи, исках да се погавря само с него...." И аз така  Естествено не ми каза нищо повече, въпреки питанията ми... Откъде знаеше въобще, че сме били заедно...?! И до днес търся логичното обяснение. Знам колко фантасмагорично звучи и че 90% от хората не биха ми повярвали, но е факт, че се случи. 
Сегашният ми приятел изобщо не вярва във духове и тем подобни сили, но ми е разказвал случай от тийнейджърските му години, за който се кълне, че е истина. Вярвам му, защото се съмнявам мъж на 40 години да си измисля безпричинно подобни работи. Та, той и негови приятели решили да викат духове, като за целта използвали книга и часовник, завъртали нещо си там и задавали въпрос и в зависимост къде спре часовника, отговорът е ""да" или "не"".  Дотук пълни детинщини. Викали духът на дядото, мисля, на едното момче. Странното било, че "духът отговорил" правилно на всички въпроси, ще го попитам по-подробно как точно са извършвали "комуникацията" и кой негов приятел е манипулирал нещата.  Нещото обаче, което няма кой да манипулира е, че приятелят ми усетил как нещо го докосва и му сяда на гърба. Казва, че не е била болка в кръста или нещо подобно, а все едно нещо му е било седнало като на конче, обгърнало отзад, доста тежко и осезаемо, като човешки допир и натиск на друго тяло в неговото. Той ми се присмива на "нещото, което ме гледа", но и той не може да си обясни какво е било това тогава...  Разказа ми историята веднъж съвсем случайно, не помня по какъв повод, но никога преди това не бяхме говорили на подобни теми и не бяхме обсъждали дали вярваме или не в подобни нещо. Ще го попитам утре по-подробно за това и за случаите в селото му. 
А относно телевизора - при мен лаптопа се включва сам...  Първият път си изкарах акъла, но после се поразрових в чичко Гугъл и разбрах, че е нормално. Тъкмо свикнах с включващият се лаптоп и сега пък почна принтера да се включва.  Издава звук, все едно ще принтира нещо, но нищо не изкарва. Чакам моментът, в който ще ми изплюе някое листче, за да видя какво толкова се мъчи да ми покаже...Може да е факс от някое извънземно, знам ли...  Това в кръга на шегата, разбира се, техника е, поврежда се. 

Милена, твоят приятел да nе е гледал Shutter?    Там нещата отиват на зле накрая за този с болките в гърба 

 Сезонни наематели на етаж от къща, в която никой не живее...Възрастни хора, не се познават помежду си. Оплакали се на брокера няколко пъти, че не ги е предупредил за други живущи на горния етаж. А други живущи нямало...Една нощ решили да причакат крадеца или който там ходи по коридорите и вдига шум по никое време. Тогава я видели как крачи по нощница и си припява нещо. Излъчвала миризма на застояло, като от стар шкаф...Никой не искал да остане повече от две нощи. Наемодателят обаче не е виждал и чувал призраци. Момичето е починало на 11г...Родителите вече не живеят в тази къща. Това не е градска легенда, чувала съм го от 50- годишен атеист, който е работил по това време в туристическата агенция Доброволци да преспим там?

Здравейте и от мен, изчетох ви темите на един дъх..  аз отдавна си знам че има необясними неща, които няма как да разгадаем..
Аз като бях малко момиченце, на около 3-4 години, (интересното е че го помня и до днес) спях в една от стаите на къщата, с баба ми..(аз съм отраснала и отгледана от баба и дядо) и смътно, но помня че много ме беше страх от тази стая, ей така без видима причина..имахме един голям гардероб, то и сега го има..и зад него прибрано огледало, подпряно до стената, като легнех на леглото на баба, имах и креватче но обичах да лягам на голямото легло..та като легнех и виждах в огледалото нещо, което оприличавах на мечка (все пак съм била дете на 3-4) не знам дали е бло точно мечка..но пищех в истерия..баба като идваше в стаята и нея я виждах като голямо страшно животно, плачех много, пищях направо, ляли са ми куршум, пила съм вода от въглен..не знам какво е излизало на баенето, не си спомням, но и до днес имам страх от тази стая..преди 4-5 години ми се наложи пак да спя в тази стая, бях с приятеля си и котката ни, вратата затворена, прозореца с комарник..
През нощта се събуждам от силното съскане и ръмжене на котката..извита с наежена опашка стои до мен на леглото а отсрани в стаята видях две светещи очи..оле няма да ви обяснявам как се разпищях..събудих не къщата ми цялата улица сигурно..
Станахме всички, приятеля ми запали лампата, огледахме навсякъде, но никъде нищо не видяхме..на сутринта проверихме всички ъгълчета за дупки, да не е било животно някакво, майка ми беше дошла на гости и тя и ми се смее и казва че е влязла друга котка или таралеж  а няма как да стане тая работа..и до днес не знам какво беше станало, но в тая стая избягвам да стоя дълго време.. всички на които казвам, твърдят че не може да бъде, че може би съм сънувала..но не могат да обяснят как котката беше толкова изплашена..

Брррр, тръпки ме побиха от поста на Милена 
Според мен Милена бягай от този "приятел" с 200 км/ч  Той или е някакъв хипнотизатор или се занимава с някакви нечисти окултни неща! Ако трябва смени града и полека разреждай срещите, че усети ли се не ми се мисли!
Аз каквато съм страхлива, с такъв и на кафе не бих седнала , ужас 

Нещо странно и от мен от скоро.

С приятеля ми се загледахме в мои детски снимки. И на едната на фона се вижда колата на баща му от тези години. И хоп, след малко и той с баща му в далечината. Той мозна колата по номера.
Аз съм била на 3, а той на 8 тогава. Станно и сладко е:) Живели сме в двата края на София, но си имаме обща снимка от деца.

Не знам дали се класира за странна история, но е готина

странна случайност е 

А имате ли общи приятелски семейства от детството,може по някакъв повод да са се събирали. Но ако нямате е уникална случайност 

Аз имам много странен случай от дете, който не знам видение ли е,халюцинация ли... Много често  като си лягах УСЕЩАХ как падам надолу и надолу,а ъгъла на стаята ставаше все по-малък, отдалечаваше се от мен,аз исках да го достигна,но не можех. Протягах се към ъглите и стените на стаята,исках да се хвана за нещо,но всичко се смаляваше... Не е било сън,защото съм имала и конвулсии, пищяла съм с глас,родителите ми са изпадали в ужас. Бутали са ме да ме събудят, но не ставало,не съм реагирала на нищо,продължавала съм да пищя истерично. Накрая сама съм се успокоявала, отваряла съм очи и все едно нищо не е било. Може би са били някакви халюцинации, защото колкото и да са ме бутали,вдигали от леглото и тн не съм могла да се събудя. Все едно съм в транс..и това ставаше много пъти, направо беше отвратително чувството.

Ето и още нещо ,което се сетих или по-скоро над което се замислих. Баба ми умра при много странни обстоятелства. Бях на 6 и тъкмо щях да ставам на 7 години,бяхме си на село и къщата ни има външни лампи ,които за да смениш крушка трябва да се качиш на 4-5 метрова стълба. Майка ми искаше да я смени,но и се вие свят от високо. Баба ми се качила (аз не съм била там) и както отвила крушката и изведнъж пада назад от стълбата (не я е хванало ток или нещо такова),става й лошо и пада върху майка ми ,която я хваща ,но главата на баба ми се удря в камък и получава мозъчен кръвоизлив. Натам няма да разказвам за некадърната лекарска намеса и тен. Но странното е ,че наскоро майка ми споделя тази история с една жена ,която се занимава с гледане и тн ,но само на много близки хора (не е врачка/баячка) и жената казва :"Съжалявам за загубата ти ,но така е станало по-добре,защото ако не беше починала майка ти ,щеше да си отиде дъщеричката ти ." За сведение с баба сме родени на една и съща дата 14 Октомври.Трябвало е да нося и нейното име и жената пак е казала,добре че не си я кръстила на майка ти ,така тя е поела съдбата й или нещо от сорта. Еми странно си е .