Случи ми се нещо странно X

Ние по скоро за прилеп си мислехме  .Случката става късно след 23:00 ч ,но пък точно три почуквания (не блъскания ) не можахме да си го обясним 

Това с почукването ми припомни едно подкосяване на краката в 12 ч. през нощта.
Зимата е,сама съм в момента с детето, то спи в спалнята, аз в хола и се готвя да си лягам. Излизайки от хола гася лампата и чувам почукване два пъти по прозореца (на 3ти етаж с балкон на хола). Изумих се, светнах - тишина, но не отивам до вратата на балкона. Изгасям и пак почукване два пъти по прозореца. В този момент и на вратата се звъни,ама упорито - е, тотално прималях.
С тихи стъпки се осмелявам да стигна да изходната врата и питам кой е.
Оказа се моя приятелка със съпруга си, закъсали с колата и решили да преспят у нас.
С радост ги посрещнах, още повече , че има вече и мъж и започнах да обяснявам за мистериозното почукване.
Излиза човекът на балкона и започва да се смее: изпран, замръзнал чаршаф се поклаща от вятъра и леко почуква по прозореца.
Голям смях падна.
Как ли щях да дежуря до сутринта в хола, ако не бяха дошли? После на мм едно конско, дето ходи командировки зимата.

Здравейте, от едно известно време имаме един проблем. Или по-скоро по-малкият ми брат.
Преди години, можеби около 7-8, ако не всяка вечер, то поне през вечер се будех от нещо в леглото ми. Дори и когато говоря за това, настръхвам
Усещането беше много особено. Все едно има огромна змия в самия матрак, която си се вие и леко поклаща и повдига леглото. Направо и мен си повдигаше заедно с матрака. На няколко пъти проверяхвах даже и отдолу. Ест, нямаше нищо. В началото ме беше страх..Особено 1вите няколко пъти, налагаше се да се щипя до сълзи на очите, за да се уверя, че това не е едно от онези сюреалистични сънища.
Е, оказа се, че не е. И така в началото, докато свикна, беше мн особено. След това спрях да му обръщам внимание, и рядко ме будеше. Опитах се да споделя с майка ми (ест, като всеки един родител) ме игзледа така, сякаш нещо е мотая. И се примирих. Докато един ден брат ми (ние си деляхме една стая), доста много се чудеше преди да подхване темата и аз просто му довърших мисълта. Оказа се, че това нещо е ходило ту при мен- ту при него. И минаха няколко години. Аз се изнесох за Търново, където завърших, вкъщи се направи ремонт и леглата се смениха.
Брат ми вече е сам в стаята, тъй като аз се преместих в Сф.
Чухме се преди малко обаче, и той ми сподели, че онова нещо се е върнало. И много чето го будило напоследък. Аз, от както се изнесох, го усетих само веднъж или 1 пъти в Сф.

В старата квартира (където временно живеех) стана на въпрос със съквартирантката ми и тя ми сподели, че и на нея й се е случвало. Пак така за период от няколко години. Че това бил вид полтъргайст, който идвал в определена възраст, в определен етап от живота на човек. Но за съжаление не можеше да се сети къде го е чела. Опитах се да намеря нещо за него в интернет, но каквото и да пусна с "нещо има в леглото ми", няма да ви обяснявам какви глупости ми излизат като резултати.

Въпосът ми е, някой от вас имал ли е подобна случка?
Знам, че това не е плод на нашата фантазия, знам също така, че не е злонамерено. :/ Просто ми се искаше да разбера какво е и защо е все още покрай брат ми.

pe11egrino, потърси в търсачката "полтъргайст". Там има много и всякакви обяснения.
Преди доста години това беше гореща тема по телевизията.
Пу, да не ми се случва

Отдавна следя темата с интерес, реших да споделя и една случка от преди 6 години, макар и далеч не толкова фрапантна, като някои от историите.
Вечер, гледам филм (Предизвестена смърт 1 беше, ако изобщо има значение. Може би само жанрът). Изгледах го и преди да си легна тръгнах към WC. Намира се до входната врата, в ляво. Залепено на лявата стена на коридора е портмантото. Беше зимно време - закачени якета на закачалката, шалове и прочее. Обаче винаги минавам плътно до дясната стена - за да не се "сблъскам" с портмантото - от малка ми е навик, та дори и в момента го правя. Та минавайки на поне 50 см от портмантото, якето ми падна върху мен - е, този номер как хвръкна от закачалката и направи парабола, преди да падне, а не се строполи надолу - до ден днешен не мога да си го обясня.  Споменът ми е чист, била съм на 16-7 години по това време, не е и внушение. 

Сутринта към 6 и 15 да е било .. докато спях усетих как моя приятел става за работа и почва да се облича. Чувам как отваря входната врата и я заключва на излизане.
Да ,обаче след 15 минутки ето ти врата се отваря ,някой влезна и седна на леглото. Заслушах се и си помислих ,че това е моя приятел и се е върнал ,взел си е кафе и чака колегата му да дойде ,усетих как си запали цигара .. Добре ..
След десет минути ми се приходи до тоалетната и ставам с мисълта ,че приятеля ми си седи и си пуши цигара , и гледам няма никой  и се чудя какво става ,обиколих стаите няма никой .. гледам 7 и 15 станало ,вратата заключена .. 
А съм убедена ,че имаше някой в стаята до леглото ми и усещах движенията се едно има човек..

И още две историйки 

1 - Преди да забременея ,имаше много странни почуквания ,който се повтаряха през два - три дена , идващи от мазето. По скоро вечерно време към 10 - 11  часа да е било .. Ходихме гледахме дали няма някое животно , сещате се , а бе изключихме всички възможни реални отговори на въпроса , от къде е това почукване .. И не можахме да си го обясним .. И след 2 месеца разбрах ,че съм бременна ..
Не знам дали това има някаква връзка  , но едва сега се замислих ..

2 - Като стана въпрос за предизвестена смърт филма .. 

В детската съм ,уж посред бял ден , но съм пуснала щорите да ми е по - тъмно и сядам да гледам филма. По средата на филма чувам стъпки в коридора ,надничам няма никой .. след малко пак ..натискам пауза и ставам да видя кой е .. никой  Гледам ключа на входната врата се клати ,а нямаше течение .. И Изведнъж домашния телефон звънна .. точнно като на филма .. отивам в хола да го вдигна игледам телевизора с черно бял екран на звездички .. сещате се .. ама 1 към 1 като на филма .. телефона звъни ..
Да вдигна ли си викам    ... леле какви тръпки ме побиха ..
Ама вдигам .. телефонен секретар - дойде време да си платите телефона .. уффф .. отдъхнах си ,че не е оная с черната коса от филма и и изключих тв - то да не ми изкочи от него 
И чувам пак някой се движи из коридора отивам ,входната врата се затваря и се оказа ,че татко ми е влезнал да си вземе нещо, а аз от що съм се загледала във филма не съм го усетила и от това се е мърдал ключа 

И те така  лудница 

Този филм е голяма психария, побиваха ме тръпки през цялото време в киносалона, та после се озъртах като заек през целия път на връщане да не се случи някоя случка. Повече от 10 години минаха от тогава, дет' се вика дете бях, отдавна не съм гледала ужаси и не знам сега дали биха ми действали пак така психосоматично. Говоря за истински, качествени ужаси, с психо-елементи, понеже след втора част на ''Човешката стоножка'' се отказах от идеята, че вече се правят читави филми от този жанр....

аз пък като влезна и поседя в църква и почвам с едно прозяване .....

А по супер пълнолунието се събудих посред нощ с усещането че някой ме наблюдава и докато се разбудя ми се стори че до леглото ми има някакъв леко надвесил се над мен силует - не беше приятно , но си казах че това са глупости.......
Обаче следващата нощ ме беше страх да заспя за самоуспокоение со сложий глава чесън по възглавницата    луда работа

По темата - предполагам, че е било просто сън.

Ти спиш, а той пуши ...  Пушачка съм, но това е пълно безхаберие към другия.

Сори за спама!

И аз си помислих, че е било сън, ravvenr не попита ли приятеля си дали се е връщал и пушил до леглото ти? Така най-лесно ще разберем какво се е случило. 

А относно пушенето - с приятеля ми сме пушачи и пушим в леглото, може би и те са свикнали така... Лично на мен не ми пречи дима, а факта, че когато се унеса и той запали цигара ми се допушва и на мен... 

Боже, Боже сами не знаете какво си причинявате 

Млъквам 

Колко сме различни наистина хората.
С мъжа ми сме страстни пушачи и двамата, а през ум не ни минава дори да запалим вкъщи цигара, какво остава в спалнята.
Сори за офф-а.

Историята ми не е паранормална, но е прясна от тези дни и още ме побиват тръпки. Миналата събота с един колега бяхме в един непознат квартал преди работа, търсихме една обявена разпродажба. Един такъв хладен ден, пък иначе жарко августовско слънце ни жули вратовете. Няма жив човек и е гробна тишина, не се чуват коли, птички, нищо. Вървим пеша и вижда  моя колега задницата на една черна ретро кола, паркирана в един двор и решава да я снима, щото е фен на такива автомобили. Съответно при влизането в двора му се открива гледка към типичната haunted house - стара, паяжанясала, увита в бръшляни и с мирис на заблатено, като от улицата е скрита от някакво мини паркче с високи дървета (някакви американски широколистни, не ги познавам). Колегата отива до колата, приготвя се да снима и вижда, че това е изоставена катафалка с перденца, а вътре се чувало някакъв звук като дращене с нокти. Нашият го виждам от улицата как с бърза крачка се отправя към мен и докато ми разказва пред къщата кацнаха два гарвана от големите и започнаха да грачат, все едно искаха да ни разкарат. Което и направихме, де.

Момичета, абсолютно сте прави за цигарите... И да се похваля с нещо не кой знае колко странно. Имам котка, която хич не обича да се гушка...поне в мен. В приятеля ми си ляга, ближе го, гали му се. Аз малко по-така изразявам любовта си, гушкам я по-силно, вдигам я и започвам да и се радвам и т.н. Тя явно иска просто някой да я гали внимателно с пръст по главата, въпреки че дори така при мен започва да върти опашка... С две думи - не ми дава да я гушкам.  А аз не мога така - сгушен пух, сладка муцунка, как да не го намачкаш?! Все мърморех на приятеля ми, че ревнувам и ми е откраднал любовта на котката, че искам да се гушка и да ляга и в мен... Любовта им е от около година, преди това той не обръщаше внимание на котката ми. И така, прибираме се двамата от море и докато той разтоварва колата. аз изтичвам в двора да търся котката, за да и се нарадваме. Поглеждам на мястото, на което си лежи и виждам малко котенце. Виждам и баща ми, който се кани да го хване, за да го носи на друго място...(Изключително безотговорна постъпка от негова страно, да прехвърля отговорността на друг. Вероятно и така се е появило котето - някой го е хвърлил в двора...)  Буквално за минути му провалих операцията. Успях да го хвана, а то започна да се гушка и да ме гледа с най-големите изпълнени с обич очички. Разрешиха ми да го задържа, което не е за вярване Сега всеки си има котка за гушкане - приятелят ми си има голямата, а аз си имам една дребосъчка, която не спира да мърка, ходи след мен като куче, не ме е одрала нито веднъж, въпреки че я мачкам доста понякога... Обичам ги много и двете писанки, но са пълни противоположности. Все едно нещо ме чу, събра всичко, за което мрънках, че моята маца не ми дава, даде го на малкото коте и ми го изпрати...