Кога започнахте да четет на децата приказки?

Здравей,
Ами към 2рата година започнах да чета книжки и то съвсем кратички и със близък до живота сюжет. Има едни за Мечо Теди (страх го е от бурята, има нов приятел и др.). Приказки по-късно, че има много нови и непознати думи. Сега любима ни е поредицата за Костенурчето Франклин.
Разглеждайте си ги за сега   .

Ами то самото дете си показва кога е готово.Моята е почти на 4 години и все още няма достатъчно търпение да изслуша една приказка до край.А нейна приятелка изобщо не мръдва докато майка й чете.Така че аз чета докато ме слуша-после спирам,просто няма смисъл.Освен това чета когато тя иска.Колкото до заспиването и при нас е така-ако я оставя си заспива сама.Ако й чета,поне половин час чета,след което още толкова тя се върти докато заспи.На моя колежка детето пък заспивало преди тя да свърши приказката до края.

Ваче, абсолютно същото е положението и при Оги, а той е на  почти две годинки.
Не искам да го свиквам да заспива с приказка, чудесно си заспива и самичък в спалнята. Имаме книжки с разни животни и Оги сочи и показва кое животно как прави.
Май са малки още за четене на приказки.

Целувки за малката дама

Ех, накрая мама заспива, а детето си прави купон в леглото        

Ами тази книжка е с твърди корици 4-5 на брой и е за едно зайче. Ама действително тя не знае много за животните. Сега казва само "пате" и патето вика "Па-па". Показва и котето, което викало "Нееййй"

Абсолютно вярно!

Сещам се за мецаната на Оги    

Май трябва да изчакаш малко.Моят големия син чак , може би чак сега , той е близо 3 год. му правят впечатление.Вечер си ляга с книжките , разлиства ги и си приказва каквото е запомнил и като ги разгледа всичките тогава заспива.По принцип баба му се занимава да му чете като легнат , като остава да спи в тях все четат и го занимава от доста време.Но още не се съсредоточава върху историите в приказките , повече му харесват стихотворенията за деца.Тях ги научи наизуст.Приказките му се струват много дълги и не го свърта.Виж при момиченцата все ми се струва , че по рано ще се заседява.Но може би към 2 год.И пак зависи от детето.

Уф, да знаеш само как го е разчекнал вече... без Мечо не заспива, търси си го. По едно време исках да го сменим, но май направо ще го отучвам, когато нашия Мечо се скъса съвсем  

Еее, не го сменяй, това му е чара... я откъснато ухо, я нещо друго...

И при нас така - 3 мин. най-много... но аз и не настоявам защото ако тя реши че няма да ме слуша, ми взема книжката и става страшно после... така че има време. А после ще ни заболява устата а те ще викат чети още...

Аз започнах да чета на най-голямата ни дъщеря на 2 години и 2-3 месеца. Започнах, защото се роди по-малката и аз изведнъж нямах вече толкова време да се разкарвам с голямата по градинките. Кърмех си бебето на поискване, което означава, че то вечно ми висеше на гърдата. Аз имах угризения спрямо голямата - да не се почувства отритната, изместена на заден план... Тогава ми хрумна за книжките - докато кърмех по-малката, можех същевременно да чета на по-голямата и по този начин се "занимавах" и с двете. Така започнахме зарибяването, без кой знае какви благородни умисли от моя страна. Но резултатът беше, че голямата се пристрасти към четенето, по-малката пък свикна от бебе със звука на гласа ми, а най-малкия е слушал приказки от самото начало в корема ми. Ефекта от редовното четене върху децата е така невероятен (било то в богатия им речник, или в умението им да разсъждават абстрактно, или в това, че те много по-рано от връстниците си научиха буквите), че аз с течение на времето се превърнах в най-голямата поборница за каузата да се чете на децата от най-ранна възраст. Всички деца обичат да гледат картинки, не е задължително да са в книжки, може и да са снимки от списания. Аз мисля, че от 1-годишна възраст спокойно могат да се "четат" картинки, като разиграваме ситуацията пред детето - например, ако на снимка в списание виждаме бебе с оцапана уста и лъжица в ръката - казваме:"мням, мням, колко е вкусно, ммммм, а как хубаво мирише манджичката, искаш ли да му сготвиме още?" - "забъркваме" още "манджа" в някоя от играчките на детето и после даваме с лъжичка в устата на снимката, пак с коментар:"Мням, мням, колко е вкусно! Мноого вкусно!" Четенето започва от картинките и игрите с тях. А интересът към книгите при такива малки деца съвсем не се подразбира от само себе си, а се гради дълго и търпеливо. Но резултатът определено си заслужава.

Супер! И аз така мисля и бих искала тя да може да цени книгите. Ще вадя "Изворчето" и почваме със стихчетата, пък като не й е интересно ще пробвам докато не й стане

А-а-а, задължително трябва да й е интересно! По-добре да прежалиш вкуса си и да извадиш някакви Мики Маусовци , срам не срам, ама Мики Маусовците действат безотказно, а най-важно е детето да си изгради автоматична асоциация "книги = удоволствие и забавление", за да има желание да се връща към тази дейност. Аз никак не настоявам на качеството при моите деца, и аз самата често чета глупости за релакс, а не карам все на "Война и мир" и прочие проверена класика. С комикси също може да почнете.

miravmbd, ето какво прочетох днес по въпроса:

Детето започва да се интересува от книжки на около 1-годишна възраст. Започва да разпознава картинките в бебешките книжки, най-често първите "разпознати субекти" биват кучето и котката. За детето картинката е нещо като символ, първа "буква".

На 3-4 години детето умее да отговори на въпросите:"какво е това?", "как прави?" и т.н. Започва се с четенето на по-лесни стихчета, детето допълва последните думи от стихчето. Умее да намери конкретна книжка. Чудесно е, когато детето седи в скута ви и двамата заедно разкривате с помощта на книгата вълнуващи тайни, на топло и сигурно в прегръдките ви детето може да си позволи и приятния гъдел да се страхува от четеното... Развива се фантазията, речниковия запас. Детето започва да схваща символиката на буквените знаци.

5-6 години Някои деца вече знаят буквите, дори се опитват да си четат сами.

6-8 г. Всяко начало е трудно, детето вече може да прочете нещо сричайки, но все още му убягва смисълът на написаното. То тепърва има да се учи да преработва в информация тази джунгла от буквени знаци. И в тази възраст то все още се нуждае от подкрепата и помощта на родителя. Не го лишавайте от приказката за Лека нощ с оправданието, че то вече може и само да чете!

Психолозите са определили, че детето е в състояние да си чете самостоятелно тогава, когато достигне 60 прочетени думи за една минута.

8-10 г. Детето започва да "вдява" и да разказва вицове и анекдоти.

10-14 г. В зависимост от степента на психическото си развитие детето се пренасочва от приказките към повестите и романите за деца. Най-големият хит в момента е Хари Потър.

хм....ами Елина го правеше това на година ..година и половина някъде...а и мисля, че повечето деца да тази възраст го правят...
нещо са се объркали в изследването:)

Освен това си спомням, че аз от зор за "Пипи дългото чорапче" сама започнах да си я чета преди училище.....значи на около 5 години...
100% е било супер бавно и трудно, но никой не искаше да ми чете тази книга постоянно и ...знаете...неволята учи:)

та..не съм много съгласна с този критерий за 60 думи на минута...

аз му чета на Ади( 1г. 3 месеца), но май само аз си ги слушам...
Дори и картинките не иска да гледа. Взима книжката и започва да я къса, хвърля...

Също преди да навърши годинка-на около 6месеца. Показвах й картинките, казвах наименованията на предметите и животните. С кратки стихчета е по-лесно запомнящо и по-интересно. Сега вече изслушва цялата "Палечка", "Снежанка", "Дядо и ряпа", "Косе Босе", "Червената шапчица"-разбира се в адаптиран и съкратен вариант. Сама ми носи книжките и казва:"Чети!"

И аз започнах рано - на годинка и няколко месеца. Едва ли е разбирала, но и беше приятно вечер, след като си легне в креватчето,  да съм при нея и да чува гласа ми. От тогава до сега /на 4г. е/ не сме пропускали вечер без да прочетем приказка.

аз се опитвам да чета от книжките с дебели корици- поредицата Моят мечо-капитан, лекар и тн, ама Съни повече го вълнува дали стават за ядене   не се заслушва много-много, виж ако почна да пея по измислена мелодия текста в книжката- тогава се позаслушва и се смее.
Май на този етап само песничките го вълнуват.

Печатният текст в книжките доста се различава от езика, който "знае" едно едногодишно дете. Аз съм забелязала, че когато чета на малкия ми син стриктно текста от книжката, той изобщо не ме слуша и не прави връзка между текста и илюстрациите. Затова аз предпочитам да прелиствам само картинките и да си правя "свободен преразказ по картина", измислям си, с една дума, при това употребявам моя си всекидневен език, а не книжовния език от текста - и тогава малкия ме слуша с отворена уста. Докато "чета", нагледно илюстрирам случката с гримаси на страх, почуда - според "ролята". За момчето ми тези наши "сеанси" са голямо шоу и той ги обожава. На този етап за мен е достатъчно малкия да свикне с книгите и да ги приеме между своите любими играчки (не на последното място и поради това, че за него "четенето" на книжка означава 10-15 мин., които мама посвещава изцяло и само на него и му прави от книжката "one woman show" ).

Синът ми беше на 11 месеца, когато за първи път "изчака" да му прочета цялата приказка - без да пропускам и без да преразказвам. Може би беше пленен от кученцето на всяка страничка - "Любопитното кученце Джаф", от серията "Златното пате", току що му я бяха подарили. Малко след това взе да изслушва докрай и други предпочитани от него - за Вълкът и 7-те козлета, за агънцето Сивко, за рибарят и златната рибка, но докато аз му чета, той показва героите.

Пробвай с нещо, което го вълнува най-много. Ние и до ден днешен обожаваме кученца и приказки за такива.

Само мога да се подпиша под това!
Аз получавам и аплодисменти от татето ако си е вкъщи, чак се заслушва и той гадината, и се хили на аванта, без билет зяпа!  

И ние започнахме отрано. На около 1 година Изабела 'четеше" книжки с картинки и показваше всичко, което я питах. До 2 години така четяхме, предимно книжки за животни. Някои книжки и аз и тя ги научихме наизуст (не че детето ми е гениално, текстовете са елементарни). Постепенно започнахме да увеличаваме обема на думите и да намаляваме картинките и в момента четем по 5-6 книжки на вечер, с по-сложни сюжети, но сега проблемът ни е, че всяко изречение се последва от 101 "защо" и "а какво има там".

Да, и аз си го помислих същото. Емо ги правеше на година и половина тези неща. Сега довършва песнички, познава почти  всички животни, храни, всички части от тялото и облеклото, и изобщо много работи. Може да повтори абсолютно всяка дума /ама по негов начин де/... та... верно са се объркали...

ПП: А аз се бях притеснила, че късно проговаря...

Пробвай с рими, книжки с римувани резказчета или приказки, римите повече привличат вниманието на дечицата.
Иначе, запонах да чета на беббака от момента , в който установих, че му харесват книжките. Като видеше книжка - погледът му светваше и почваше да вика"ууууу", беше към 5-6мес. Чета му, не знам какво разбира, но определено му харесва да ме слуша, а колкото по повтарям едно и също, толкова по му харесва. Повечето книжки вече ги знам наизуст и му ги декламирам   , беше ми досадно, но вече ми мина   , даже ми е кеф      

Досега бях пробвала на няколко пъти да чета приказки и стихчета, но без особен успех. Концентрация не повече от 2/3 минути. От 3 седмици (Кати е на 21 месеца) сменихме ритуала по заспиването вместо само пеене на песничка, с четене на стихчета или приказка. Определено Кати проявава повишен интерес и всяка вечер носи нови книжки за четене. Моят съвет е да опиташ първо със стихчета и според интереса да повишиш сложността.

При нас успех с четенето на книжки все още няма. Интересът е само нясолко минути, затова му хванах цаката по друг начин. Всяка вечер преди да заспи му разказвам "приказка" свързана с неговите приятелчета, заобикалящата го среда, изобщо за неща, които познава. Измислям си истории, в които участва той и определено му е много забавно. Понякога преразказвам приказки, например за Червената шапчица, която обаче се казва Ели.