Група за подкрепа

тъжно ми е, че мнението ти стои така, без отговор. Едва ли някой знае, дали има такива групи към РДСП-тата, а и едва ли има - лично аз силно се съмнявам... Но аз лично съм на линия, виртуална такава, ако мога да помогна по някакъв начин, въпреки, че ние осиновихме отдавна, преди почти 6 години, а и детето ми беше голямо като го взехме... Тъжно е, че няма общоразпространени такива групи, защото още помня колко тежко беше в началото и ако не бяха някои потребители точно от този подфорум, на които имах телефони, както и активността точно по това време във форума при обсъждане на следосиновителните проблеми, щеше да ми е много, много трудно.

Но от мен - успокой се, има светлина в тунела   

Дзвер идеята ми хареса и затова отворих темата
А иначе пътя ще го извървим и по някога ще откриваме някой отговори по трудния начин въпреки че някой вече е минал оттам

Здравей DJOI_34, чак сега видях темата и мога да споделя това, което знам. В период на след осиновителен контрол съм, както и ти и преди няколко месеца получих официално писмено предложение от отдел " Закрила на детето", под чието наблюдение съм да се включа в група за подкрепа на осиновители, като срещите са май всяка седмица и се водят от психолога на отдела. Предполагам, че тази група продължава да работи и да съществува, но аз не се включих по 2 причини - сама отглеждам дъщеря си и ми е трудно да отсъствам от работа, както и защото всяка седмица имам консултации при психолог и всякакви възникнали проблеми и ситуации ги разрешавам с нейна помощ. Тези групи за подкрепа са много, много полезни, защото в тях срещаш хора със сходни проблеми на твоите, виждаш чуждата гледна точка по твоя проблем, а и не е маловажно, че има и компетентно мнение на специалист. Защо не предложиш в отдела, към който си под наблюдение да организират подобна група? Мисля, че по техните програми има възможност за финансиране на такъв проект. Има и още един вариант - не знам дали ти е направило впечатление, че повечето "стари пушки" престанахме да пишем редовно във форума - причината е, че има създадени вече поне 2 затворени групи във фейса, където споделяме конкретните си проблеми далече от хорските очи и уши и си помагаме при решаването им. За да се включиш в такава група обаче трябва персонална покана. Имаш и още едно решение - отиваш при социалните, казваш, че искаш направление за психолог, защото срещаш трудности при адаптацията на детето и те ти изготвят направление. Не знам от къде си, но към всяко РДСП има психолози, специализирани за работа с осиновители и осиновени деца и срещите с тях са много полезни, а и безплатни. Казвам го от личен опит, ако прецениш - възползвай се! Можеш да ми пишеш и на лични, ако има нещо, което те притеснява и не знаеш как да реагираш - ще помагам с каквото мога, въпреки, че моята госпожица я осинових почти 4 годишна, а ти си татко на бебе. Наистина не е необходимо да откриваме топлата вода, след като някой вече знае как става тази работа 

    
      Съветвам ви да почетете малко повече за групите за подкрепа, преди да посетите някоя от тях.
Групите за подкрепа са взаимствани от чуждестранния опит. В чужбина такива групи има във всички сфери на живота.
 Там обществата обаче са много по-зрели , доверието и емпатията между хората са нещо нормално.Тук в България не сме дорасли за такива групи, според мое лично мнение...
Иначе групата за подкрепа, била тя за осиновители или някаква друга група хора функционира по следния начин.
Супервизираните срещи за подкрепа имат няколко функции. В защитена среда да споделяш свои чувства, преживявания и опит. Защитена  означава , че трябва и можеш  да бъдеш сигурен че каквото и да споделиш, то ще бъде посрещнато с приемане, разбиране, одобрение, симпатия, съпричастност и никога с критика и отхвърляне.
Това мислите ли че е приложимо за българския манталитет? Как мога да бъда сигурна , че няма да ме осмеят, изклюкарят, подиграят-нещо твърде характерно за  българина,който не обича да споделя опит и  да е полезен на другите и все търси сеира.
 Друга евентуална задача на една такава група е честно и откровено да споделяш своите слаби черти с идеята да работиш върху тях , за да се развиваш. Колко от нас го умеят? Колко от нас умеят да се погледнат отстрани, да си дадат сметка за слабостите си и заблудите си ,  да се посмеят над себе със самоирония и сарказъм дори. Ей такива неща трябва да се случват в една група , за да желая да я посещавам.
 Така че, не благодаря, нямам нужда от такава група, което отговорих и на социалните.
 Още много мога да пиша как си представям една добре действаща  група, какво точно представлява супервизия, но се страхувам да не стана досадна.

Благодаря за мнението Танюшка

Джой, идеята е хубава и вероятно се прилага в някои общини, при нас в Плевен със сигурност няма. То към нашето ОЗД няма и психолог. Имаше идея да се сформира към ЦОП, но и там май не потръгнаха нещата.

Танюшка, аз пък смятам, че когато споделяме мисли, чувства, проблеми свързани с която и да е сфера от развитието и адаптацията на нашите деца няма място за незряла критика, отхвърляне или пък най-малко за клюки и нездрав интерес и интриги. Случило се е така, че в живота си съм била част от такива групи (по други проблеми разбира се) и когато аудиторията усети че си искрен ти отвръща с искреност, емпатия и подкрепа.

       И аз така мисля, Снежинке. Но за някои хора няма нищо свято-дори с темата за децата се бъзикат и кодошат. Затова предпочитам да съм предпазлива и вече не споделям нищо за децата си пред непознати. Когато се  сближа с някого, опозная го и преценя ,че мога да му имам доверие-тогава. Въобще внимавам къде, какво говоря.
 А в тези групи се събират на случаен принцип съвсем непознати хора. Помисли си колко време трябва да се срещаш с тях, за да ги познаеш, преди да им гласуваш доверие...
  Предпочитам да се срещам с приятелки и с тях да споделям.

И на мен идеята ми харесва:)
За съжаление не познавам лично и не се срещам с други родители на осиновени дечца, а ми се иска.
До колкото знам _Теа имаше идея за такъв проект, но незнам на какъв етап е.

Не зная кой измисли тези групи, но за мен това е едно крайно неприятно изживяване. Това е поредния социален експеримент, дори бих го нарекла гавра с хората. Особено ако ви натикат в такава група по задължение, а не по желание, е отвратително. Събират се непознати хора, които говорят само за проблеми, а не за хубави неща. Т.е. вие не се разтоварвате, а се натоварвате с проблемите на другите. Ако някой прояви чувството си за хумор, психолога започва да го гледа подозрително, защото не изпитва достатъчно съчувствие към другите. Социалният работник или психолога постоянно прекъсва този, който говори много или когато говорят двама едновременно. Когато двама си шушукат тихо, водещия на групата веднага им прави забележка. Цялата атмосфера е подтискаща. Задават се често глупави въпроси. Целта е явно да излагаш на показ личния си живот и да си губиш времето в празни приказки.