Публикувана: 4 септ. 2013, 16:02 ч.
Последно мнение: 28 дек. 2013, 12:59 ч.

В момента чета ... 21

44 267
753
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са мненията за книгата „Проходът“ на Джъстин Кронин?
Какви са мненията за книгата „Мидълсекс“?
Какво е общото мнение за книгата „Ад“ на Дан Браун?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са мненията за книгата „Проходът“ на Джъстин Кронин?
  
  Мненията за книгата „Проходът“ на Джъстин Кронин варират. Някои членове на форума я намират за разочароваща, с хаотично повествование и дълга, скучна развръзка. Други я оценяват по-положително, описвайки я като увлекателна и интересна. Въпреки това има и хора, които я смятат за лека, развлекателна и повече приключенска, отколкото историческа книга.
- Какви са мненията за книгата „Мидълсекс“?
  
  Мненията за книгата „Мидълсекс“ са разнообразни. Някои членове на форума я описват като разочароваща, докато други я характеризират като интересна, но не толкова поглъщаща, колкото са очаквали. Въпреки това има и хора, които я оценяват като очарователна и със свежи моменти в сюжета.
- Какво е общото мнение за книгата „Ад“ на Дан Браун?
  
  Мненията за книгата „Ад“ на Дан Браун са смесени. Някои членове на форума смятат, че е разочароващо и не толкова увлекателно като другите произведения на автора, докато други намират историята за интересна. Въпреки това, някои читатели оценяват книгата като увлекателна, особено в последните глави. Мненията за книгата „Ад“ на Дан Браун са смесени. Някои читатели смятат, че е разочарование и загуба на време, докато други твърдят, че ако е подобно на „Изгубеният символ“, биха му се насладили. Има и положителни отзиви за други книги като "Малки богове" на Тери Прачет, която е описана като забавна и релаксираща, и "Пътуването във времето и неговата жена", която е високо оценена. Формулярът съдържа различни мнения за „Ад“ от Дан Браун. Един участник споменава, че е прочел книгата, но не я е харесал, като я намира за твърде предвидима и изразява разочарование относно сюжета. Друг участник споделя, че е успял да завърши „Ад“, макар и след дълго време, като изразява отвращение към нея.
- Какви са мненията за книгите „Тайната на Тюдор“ и „Клетницата“?
- Какви са впечатленията от книгата "Селянинът с колелото" на Георги Мишев?

# 90 7 септ. 2013, 23:13 ч.

София
Мнения: 718

Прочетох това:

голямо разочарование Sad

Очаквах разтърсваща, биографична книга. В замяна получих нескопосано интервю, в долнопробно списание....Особено репликите на главната героиня - всички започват с "Е,..."
Въпрос на превод ли е или и в оригинал е толкова зле - нямам представа! Но очаквах нещо, което да ме докосне и развълнува - нищо подобно!

Преди седмица прочетох и това

- очаквах повече. Не ми хареса толкова, колкото "Аз, преди теб"

Преди месец прочетох и това, след силни препоръки от консултантка в книжарница...Ами не се впечатлих особено

И последно - голямо разочарование от Катрин Панкол, защото трилогията й ми хареса - франкофон съм по душа. Но това някак....не беше по вкуса ми...твърде вулгарно

# 91 7 септ. 2013, 23:18 ч.

Мнения: 528

"Тютюн" на Димитър Димов. В училище ни искат първото издание, толкова време го търсих и като не го намерих, се наложи да го печатам в домашни условия - резултатът беше 3 часа печатане, 30 изхвърлени листа и накрая романът в ръцете ми, само че по страниците отгоре до долу се отпечатаха някакви кодове, но така е - със стар принтер, че и втора употреба, в който може да се слага само по един лист - бавно, но все пак стана. Simple Smile

# 92 7 септ. 2013, 23:20 ч.

Мнения: 1 972

Josepha , изненада ме Crazy

Джефри и неговата Каин и Авел, да е по-лоша от крокодилите и катеричките на Панкол...... Ама нормално де Wink

Как беше сентенцията - по цвет и .... тавариши нет Joy

Малеее, каква глупост написах Joy

# 93 7 септ. 2013, 23:30 ч.

Мнения: 2 280

"Каин и Авел" на мен много ми хареса.

Сега чета "Дъщерята на генерала" - старичка, но много интересна книжка. После ще гледам и филма.

Книжка, с която много се забавлявах, но и много научих - "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния"

# 94 8 септ. 2013, 07:41 ч.

Мнения: 2 896

Josepha , май-не си случила на книги този път Confused

Две от тях предстои да прочета - дано не се окажат загуба на време и за мен...

# 95 8 септ. 2013, 10:54 ч.

Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
Мнения: 10 149

Прочетох "Правек..", буквално не я пуснах, докато не я свърших.

Много ми хареса.
Много интересна книга. Наистина е метафизична приказка, както пише на корицата. А много рядко това отговаря на написаното между кориците.

Много образен език, много богат стилово - още виждам Рута, легнала на земята в гората, да наднича под полите на мухоморките. И Клоска, крачеща боса в гората с колие от сребърна змия на шията. ( Предполагам, че още дълго ще ги виждам, и не само тях)

Тази книга е толкова...не мога да намеря думата. Може би "сочна", но не е точно. Пълна е с усещания - с дим, изпарения, миризми, цветове, бодливо, остро, мокро, светло, тежко...Все едно я четеш с всичките си сетива, не само с очите.

Тази книга е пълна с чувства - целия спектър на човешката чувствителност, нито един нюанс не е пропуснат- И любов, и омраза, и страст, и похот, и нежност, и благодарност, и грубост, и лошотия, и доброта, и всичко.

Най-много ме порази Времето на войната. Господи, как разказани всички ужаси на войната! Безмислени, ненужни убийства, нечовешка жестокост, изнасилвания - и всичко това разказано с един почти небрежен тон, ей така просто, сякаш казва: какво да се прави - война!
Не знам дали това е мислен творчески похват, целен за да се постигне въздействие или е естествения изказ на писателката, не мога да преценя, не съм такъв специалист. Но въздействието е постигнато, според мен. И още как. Няма да мога скоро да го забравя.

Тази книга е пълна с живот. Всичко в нея е живо - и гората, и реката, и къщите, и воденицата. И гъбите, че даже и мицелът им. И дърветата. А билките - те даже имат свой собствен пълноценен живот, даже и любовен. Да не говорим за хората - те пък са направо все едно пред очите ти.
И въпреки всичката тази жизненост, ми остана чувство за безнадеждност. Едно усещане, че каквото и да правиш, колкото и да се стараеш и да се пънеш, краят винаги е един. (То не че не го знаеш, но някак тук го усещаш). Освен това усещане за разруха, не за прогрес. И тъга...

Имаше неща, които не можах да разбера. Мисли, които не достигнаха до мен. Прочитах по няколко пъти някои изречения и пак не мога да разбера защо са написани.
Имаше истории, които също не достигнаха до мен . Примерно историята на удавника Плюшч. Не можах да разбера защо е важна, защо е в книгата.

Имаше едно изречение, което ме порази:
"Както винаги се случва в добрите семейства, сред тях (внуците в семейството - бел.моя) имаше само момчета и само едно момиченце."

В заключение: радвам се, че я прочетох. Благодаря на Мона Лиза за това. Беше подарък за мен да я прочета.

Последна редакция: нд, 08 сеп 2013, 11:04 от svetal4o27

# 96 8 септ. 2013, 13:25 ч.

Мнения: 4 529

Чета "Алкохол" на Калин Терзийски.
Не я разбирам тази книга. Имам чувството, че чета бълнуванията на един луд.
Накрая на книгата съм, ще я дочета от инат.

# 97 8 септ. 2013, 13:40 ч.

Мнения: 528

Цитат на: Естел Бързоход в нд, 08 сеп 2013, 13:25

Слушала съм няколко разказа на господина, с триста зора ги изтърпях, това изобщо не е моят жанр, определено. Simple Smile

# 98 8 септ. 2013, 15:31 ч.

Мнения: 1

Аз чета "Шестото клеймо" - Дан Браун. По принцип не си падам по такива книги, но тази определено ми привлече вниманието. За сега е много интригуваща. Паралелно съм подхванала и "Кучката" на Джанки Колена. Става за убиване на времето като се има предвид, че е доста кратичка.

# 99 8 септ. 2013, 15:57 ч.

Мнения: 382

Цитат на: svetal4o27 в нд, 08 сеп 2013, 10:54

Прочетох "Правек..", буквално не я пуснах, докато не я свърших.

Скрит текст:

Много ми хареса.
Много интересна книга. Наистина е метафизична приказка, както пише на корицата. А много рядко това отговаря на написаното между кориците.

Много образен език, много богат стилово - още виждам Рута, легнала на земята в гората, да наднича под полите на мухоморките. И Клоска, крачеща боса в гората с колие от сребърна змия на шията. ( Предполагам, че още дълго ще ги виждам, и не само тях)

Тази книга е толкова...не мога да намеря думата. Може би "сочна", но не е точно. Пълна е с усещания - с дим, изпарения, миризми, цветове, бодливо, остро, мокро, светло, тежко...Все едно я четеш с всичките си сетива, не само с очите.

Тази книга е пълна с чувства - целия спектър на човешката чувствителност, нито един нюанс не е пропуснат- И любов, и омраза, и страст, и похот, и нежност, и благодарност, и грубост, и лошотия, и доброта, и всичко.

Най-много ме порази Времето на войната. Господи, как разказани всички ужаси на войната! Безмислени, ненужни убийства, нечовешка жестокост, изнасилвания - и всичко това разказано с един почти небрежен тон, ей така просто, сякаш казва: какво да се прави - война!
Не знам дали това е мислен творчески похват, целен за да се постигне въздействие или е естествения изказ на писателката, не мога да преценя, не съм такъв специалист. Но въздействието е постигнато, според мен. И още как. Няма да мога скоро да го забравя.

Тази книга е пълна с живот. Всичко в нея е живо - и гората, и реката, и къщите, и воденицата. И гъбите, че даже и мицелът им. И дърветата. А билките - те даже имат свой собствен пълноценен живот, даже и любовен. Да не говорим за хората - те пък са направо все едно пред очите ти.
И въпреки всичката тази жизненост, ми остана чувство за безнадеждност. Едно усещане, че каквото и да правиш, колкото и да се стараеш и да се пънеш, краят винаги е един. (То не че не го знаеш, но някак тук го усещаш). Освен това усещане за разруха, не за прогрес. И тъга...

Имаше неща, които не можах да разбера. Мисли, които не достигнаха до мен. Прочитах по няколко пъти някои изречения и пак не мога да разбера защо са написани.
Имаше истории, които също не достигнаха до мен . Примерно историята на удавника Плюшч. Не можах да разбера защо е важна, защо е в книгата.

Имаше едно изречение, което ме порази:
"Както винаги се случва в добрите семейства, сред тях (внуците в семейството - бел.моя) имаше само момчета и само едно момиченце."

В заключение: радвам се, че я прочетох. Благодаря на Мона Лиза за това. Беше подарък за мен да я прочета.

svetal4o27, можеш направо да изпратиш всичко това на издателството - с толкова чувство и пълнота си описала впечатленията си! Simple Smile

Аз си представям книгата като бездънно море, в което можеш да потъваш още и още... Може и едва половината съкровища да съм намерила досега... при следващ прочит още... Simple Smile

Аз виждам "ролята" на Плюшч в тези откъси:

Скрит текст:

„Затворена в пияното тяло, зашеметената душа, душа неизповядана, без карта за пътя нататък до Бога, останала като куче при изстиващото в камъша тяло.
   Такава душа е сляпа и безпомощна. Упорито се връща в тялото, защото не знае друг начин на съществуване. Обаче тъгува за страната, откъдето произлиза, в която винаги е била, и откъдето е избутана в света на материята. Помни го и споменава, ридае и тъгува, но не знае как да се върне там. Обхващат я вълни на отчаяние.
Тогава изоставя гниещото вече тяло и със собствени сили търси пътя. Скита се из кръстопътищата, друмовете, опитва се да хване случаен превоз по шосетата. Приема различни форми. Влиза в предмети и животни, понякога дори е хора, идва в съзнание, но никъде не я свърта. В света на материята е изгнаник, не я иска и светът на духа. За да се влезе в света на духа, е нужна карта.
   След тези безнадеждни скитания душата се връща в тялото или до мястото, където е изоставила тялото. Но студеното мъртво тяло за нея е това, което е за човек бушуващ пожар в къщата му. Душата се опитва да мръдне мъртвото сърце, мъртвия неподвижен кладенец, но не й стила сила или детерминация. Мъртвото тяло по силата на Божия ред казва: не. Така човешкото тяло се превръща в омразен дом. А мястото на смъртта на тялото – омразен затвор за душата. Душата на удавника шумоли в тръстиката, имитира сенките, а понякога взима назаем от мъглата някаква форма, благодарение на която копнее да се свърже с хората. Не разбира защо хората я избягват, защо предизвиква у тях страх."

   "Рядката борова гора беше изпокършена и димеше. В земята зееха огромни дупки. Вчера оттук би трябвало да е минал краят на света. Във високата трева лежаха стотици изстиващи човешки тела. Кръвта се изпаряваше в червено към сивото небе и започна да се оцветява в карминово на изток.
   Удавникът забеляза някакво движение в това мъртвило. Слънцето се отксубна от оковите на хоризонта и започна да освобождава душите на мъртвите тела на войниците.
Душите си пробиваха път от телата, объркани и оглупели. Люлееха се като сенки, като прозрачни балончета. Удавникът Плюшч се зарадва почти толкова силно, колкото се радва жив човек. Навлезе в рядката гора и се опитваше да развърти душите, да танцува с тях, да ги плаши и да ги дърпа със себе си. Бяха много, стотици, а може би хиляди. Ставаха, люлееха се несигурно над земята. Плюшч сновеше между тях, пуфтеше, докосваше ги, въртеше ги, пълен с желание за игра като кученце, но душите не му обръщаха внимание, сякаш не съществуваше. За момент се люлееха между пластовете утринен вятър, а после, като освободен балон, си пробиваха път нагоре и изчезваха някъде”.

А въпреки огромната мъка и загуба на човешки живот, нямах усещането за безнадеждност. Ето какво съм писала на финала на моите впечатления:
"...В крайна сметка въпреки цялата непосилна тежест „Правек и други времена” не ми се стори като книга за отхвърляне на живота, като протест; подсказва се и изход, и проблясване има накрая (а и през цялото време при „нетрадиционните” глави за Играта). Запазва се каквото трябва от миналото, а обременяващото неизбежно изчезва, за да не тежи повече, продължава новото, чистото, това, което е поискало да се освободи от мрака. На мен наистина ми олекна накрая."

Прочетох „Чудесни години – кучета ги яли“ на М. Вивег, която ми хареса повече от очакваното.
"Чудесни години - кучета ги яли"

Започнах „Соло“ на Рана Дасгупта, но не ми се разделяше още със семейството на Квидо от книгата на Вивег.

Последна редакция: нд, 08 сеп 2013, 16:43 от svet65

# 100 8 септ. 2013, 16:01 ч.

на североизток от Рая
Мнения: 6 251

И на мен страшно ми допадна написаното от svetal4o27 за "Правек..". Два пъти го прочетох, прииска ми се да започна книгата още сега. То е ясно, че ще я чета отново, но май не съм я забравила.

Да можех да изразявам чувствата си като вас!

# 101 8 септ. 2013, 16:17 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Цитат на: Естел Бързоход в нд, 08 сеп 2013, 13:25

О, той има и "Лудост" Simple Smile

Все пак е работил в лудница.
Аз съм чела само "Лудост" и не беше много зле, но не е и кой знае какво, т.е. средна работа, но не ме накара да му потърся другите книги.

# 102 8 септ. 2013, 16:19 ч.

Мнения: 4

Прочетох Пленница на короната на Филипа Грегъри преди известно време, бях много впечатлена, а след това и Бялата кралица. Пленница на короната ми хареса много, но втората сякаш не ми даде нищо ново... Може би не тябва да се четат една след друга книгите й.
Довърших "Мидълсекс", първата половина от книгата определно ми хареса повече.