В момента чета ... 21

  • 44 267
  • 753
  •   1
Отговори
# 585
  • София
  • Мнения: 5 953
"Самотата на простите числа" я помня така сякаш съм я чела вчера. А оттогава са минали поне 2 години... За мен това е индикация, че книгата е силна и различна... Запомняща се... Иначе самата история не ми хареса и негативността не ме привлече... Отнасям се с уважение към нея, но не е моята книга...  Wink

# 586
  • Мнения: 5 776
И мен не можа да ме докосне "Самотата на простите числа". В началото много ме заинтригува, но после ми беше като изсмукано от пръстите.
Параграф 22, я бях пробвала преди години и я зарязах след 50-тина страници с мисълта, че е пълна глупост. Миналата година обаче пак я пробвах и останах много очарована. Явно за тази книга е много важен точният момент.

# 587
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251


Нели,
Скрит текст:
мярнах това и не можах да се сдържа да не ти го споделя  Grinning

 Много ти благодаря, Мария!  Hug Хубаво ми стана! Аз скоро бях с тази картинка в подписа.  Simple Smile

 Аз чета "Слепота" и ми харесва. Бяхте коментирали, че е трудна за четене, но мен не ме затруднява. Изглежда привикнах към нетипичния начин и дори не ми прави впечатление. Тежка е, обаче.

# 588
  • Мнения: 165
В момента чета ''Павилионът прасковен цвят''. Много ми е тежък сюжета. Иначе ми харесва,но историята ми е много трагична. Все пак ще я прочета

# 589
  • София
  • Мнения: 1 044
В момента чета "Тринайсетата приказка" ... не знам защо някак си тегаво ми върви, не от книгите, които хващам и почти не спирам да чета докато не я свърша

# 590
# 591
  • Sofia
  • Мнения: 1 501
Аз дочитам "Улицата на пеперудите" на К.Ангелова и изобщо не съм очарована. Първа среща с авторката, но не си допаднахме.

# 592
  • Мнения: X
Лавандулови нощи - Софи Берар

# 593
  • София
  • Мнения: 12 325
Здравейте   Grinning

Гледам обсъждате "Самотата на простите числа". На мен тази книга много ми хареса!  Peace
Копирам по-долу мнението си, което съм написала през януари, непосредствено след прочита й (защо не мога да го дам като цитат не знам  newsm78 )

"Приключих "Самотата на простите числа"  Love
Прекрасна книга!!! Книга, която ме докосна много дълбоко...

Относно "безнадежността", която се споменава  - аз не почувствах такава  Smile

Скрит текст:
Докато четях книгата нито за момент не съм си мислила, че Аличе и Матия могат да се съберат и да бъдат заедно. Подобна развръзка би била пагубна и за двамата. Това би било истинска безнадежност!
Краят на книгата на мен ми хареса - напълно реалистичен и човешки. И двамата разбират, че нямат бъдеще заедно. Матия - вероятно избира Надя и живота в "северната" страна. Да припомня, че на последните страници на книгата той все пак вижда след девет години изгрева над Северно море  - достатъчно ясен символ, че с него всичко ще е ОК  Wink
Аличе - последните изречения на книгата са за нея - "Усмихна се към ясното небе. С малко усилие можеше да се изправи и сама". Достатъчно показателни са, че и с нея всичко ще е ОК. Може би й предстоят дълги месеци лечение от анорексия в психиатрия, може би ще й е трудно... Но надежда има!  Very Happy


Сега се чудя дали да рискувам и да гледам филма... Страх ме е да не се разочаровам...

П.П. Филмът не го издържах. Изобщо не ми хареса  Tired

Прочетох "Спасителя" на Ю Несбьо.
Някой ме беше питал за мнение по-напред в темата...
Какво да кажа? Средна работа - криминале, добро за губене на време, без да е нищо особено - бих дала оценка 3/5

Започнах "Калната река" - грабна ме от първите страници!
Мисля, че няма да остана разочарована! Точно такъв тип книги харесвам.

Хубав ден на всички   bouquet

# 594
  • Мнения: X
Тази "Кална река" май трябва да я прочета и аз.
Но като гледам заглавието, сигурно и тя  ще е доста тежка, а аз в такава серия се вкарах, че не ми върви и четенето напоследък...

# 595
  • София, България
  • Мнения: 5 918
buttinsky, "Калната река" има тежка тематика, но се чете лесно/леко. Мисля, че много ще ти хареса.

"Самотата на простите числа", когато я четох преди 2-3 години ми хареса изключително много, но след това прочетох някои наистина добри книги и ако ми е да я чета сега, сигурно нямаше да ми направи впечатлението, което направи тогава. При всички положения книжката е хубава и си заслужава да се прочете, но вече не я мисля за УАУ.  Laughing  Явно съм станала по-претенциозна.  Laughing

Забравих да напиша, че сега чета една много странна книга - "Ларва" на Джон Фаулс



Вече съм на 1/3 и поне засега основното ѝ достойнство е, че е странна. Елементарна ми се струва, трябва да стане чудо, за да я харесам, май ...  Thinking

Последна редакция: нд, 20 окт 2013, 17:54 от Мона Лиза

# 596
  • Плевен
  • Мнения: 90
Директно включване. Най-накрая прочетох "22 ноември 1963".
В момента чета трета част на "1Q84"

# 597
  • Мнения: 47 212
Директно включване. Най-накрая прочетох "22 ноември 1963"...

Много ли е политическа? Тъкмо приключих "Бялата къща" и се чудя дали да започна тази Simple Smile

За "Бялата къща" - увлекателна ми беше, макар че не е нещо кой знае какво. Интересна като цяло, но бейзболните моменти ме отегчаваха ужасно, направо ги прескачах...

# 598
  • Мнения: 5 776
Не е политическа, изобщо не се замисляй ами я мятай  Hug

# 599
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
 Ох, тази "Слепота" ме измори. Казах, че не ми пречи странността й, но като минах стотната страница, усетих, че очите ми почват да ми изневеряват.

 Тези слети изречения, тази пряка реч, вмъкната в речта без препинателни знаци...Схванах идеята, но взех да се притеснявам за своето зрение. Сякаш чета в тъмна стая, макар че четох в слънчева светла стая. И такова напрежение изпитвах днес докато чета. Успя да ми въздейства Сарамаго. Ако това е била идеята му, при мен проработи.

 Тук героите нямат имена, но това не ме притеснява. Странно, за всеки изградих свой образ и не ми липсва това, че е анонимен. Единствената ми тревога е да не увредя зрението си. Усещам напрежение в очите, а ако чета още час-два, ще завърша книгата тази вечер.

 Имам лош спомен, днес отново ми изплува. Не съм споделяла досега с никого.

 
Скрит текст:
Бях в осми клас и в час по химия изгубих зрението си. Всичко ми стана черно. Изплаших се, но бях много притеснителна  и не  казах на никого. Дори не показах на съученичката до мен, че имам някакъв проблем. Нарочно стоях наведена над тетрадката и  се правех, че пиша. От напрежение и страх плувнах в пот. Не разбрах защо се получи, нито пък помня колко продължи. Само помня, че мразя химията и този преподавател. Самият той създаваше напрежение в мен.

 Мисля да чета!  Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт