Православието като начин на живот 2

Зазо, интересно си писала за прошката.

Съгласна съм и с това, че страданията и болестите ни насочват към Бога. В православните книги пише много за това.

Не съм съгласна. Ролята на БПЦ е на пастир, духовен водач. Т.е. от нея се очакват активни дейсвия по приобщаване на хората към православната вяра и своевременно развенчаване на всяка заблуда и неистина. От личен опит говоря – когато човек е в началото на пътя си, когато току що е започнал своето търсене е най-уязвим. И доколкото на една ръка разстояние са рафтовете в книжарниците с езотерична литература, когато на всеки ъгъл ти подават листовка или те канят от плакат на поредния „курс” на поредния гуру е много трудно да не се подхлъзнеш. Изкушенията /както бихте казали по-просветените/ са много и съм изключително щастлива, че никога, нито за миг не съм се поддала. Когато вече достатъчно много си прочел, осмислил, почувствал; когато си стигнало по свой, макар по-дълъг и труден път до вярата, тогава вече /поне за мен/ звеното БПЦ е излишно. А безспорно би имала своето място, ако беше част от търсенето и пътя ми.
Да си духовен водач е отговорност, а не пасивна позиция – който се е просветил и дошъл – добре, който се е пързулнал към сектите – анатема, който тъне в греховно невежество – да му мисли!
Дългът на свещеника не е да се моли вместо теб, ако си платил. Неговият дълг е да те напътства, да ти помага, да се убеди, че си там не от суеверие, а от желание за промяна, да те научи ако щеш как да се молиш. Това е категорично порочна практика. В църквака категорично не бива нищо да се продава, за да не се купува. Иконите не били хартия и стъкло, били символ. Добре, съгласна съм. /Друг е въпроос защо трябва да се кланяш и молиш на символ, а не на Бог./ А тази покупко-продажба на какво е символ? Какво внушение изпраща към хората – ако търсиш, ще ти продадем! Нито молитви трябва да се продават, нито четенето им, нито нищо.
За кръщенето – струва някакви пари, добре. Но какво пречи преди всяко кръщене няколко беседи с родителите да се проведат, с кръстниците? Превърнато е в празен акт. В повод за празнуване, за получаване на подаръци, за нови тоалети, снимки и прочие светска суета.
А кой допуска полуголи булки в храма?
Кой е виновен – незнаещото дете или родителят, който не го учи кое е редно и кое – не?
Мисля, че колкото и ревностен православен християнин да си, няма нищо лошо в това да казваш на глас нередностите, които виждаш.
Petiasd, чела съм много за ритуалите, за символите, опитвала съм да говоря и със свещеници – цели двама. Аз не ги отричам в същността им. Просто не приемам прилагането им /пак ще се повторя/ чисто по форма – и от хората, и от духовниците ни. А за децата – по-натам мога да споделя личен опит и до къде съм я докарала с тях. Темата е просто безкрайна.

 Ние, православните, вярваме в това, че Господ обича всички, иска всеки един да се спаси. Но от нас, хората, зависи дали ще поемем по този тесен път. Всеки има право на спасение, дори най- големият грешник. В тази връзка, много интересно е житието на св. Киприан, който бил голям жрец- магьосник, но се покаял и повярвал, започнал да проповядва, бил въведен в епископски чин. Заради вярата си, заедно със св. Юстина, бил мъчен и убит.
Свети свещеномъченик Киприан и света мъченица Иустина (Юстина) и мъченик Теоктист

 
Много ме развълнува едно стихотворение на архим. Серафим Алексиев

Сънувах сън

Сънувах сън… Бях някъде във храм
безлюден, тих, без никакъв народ.
Сред здрача блед под храмовия свод
видях един позорен стълб и там
Христа с въжета свързан, прикован!
Пред Него бе изправен груб войник
и шибаше телото Му с камшик.
Във тишината някак страшно беше,
кога камшикът яростно плющеше.
Това бе бич, обкичен със ресни,
нанизани със късчета олово,
ръбати, остри, с грапави страни.
При всяко ново шибане сурово
те вбиваха се в страдащата плът
на кроткия Христос, но все мълчеше…
А по измъченото Му лице
струеше кръв. И двете Му ръце
пробити бяха. В кротките очи
блестяха сълзи в кървави лъчи.
Венец от тръни кичеше главата,
петна от кръв личаха по ребрата.
Навред – по гръб, по рамене, гърди
се виждаха все кървави бразди.
Безжалостният и суров войник
издигна пак разветия камшик
и взе да шиба… Силно възмутен
аз пламнах, обладан от гняв свещен,
па спуснах се и викнах: “Зли човече!
Що правиш? Спри! Хвърли камшика вече!”…

В лицето исках тоя звяр да зърна.
Войникът се във този миг обърна
и ме погледна…Аз се ужасих…,
че в него…своето лице открих!…

zazo, ще се опитам да ти отговоря частично. Разбирам гледната ти точка, но:
От какво да живеят свещениците? По устав им е забранено да имат втора работа.
Иконите - за тях много е писано
Ето някои примери:
http://-spam-za-glasuvane-/categories/life-positions/articles/ik … ili-mnogo-poveche
http://pravoslavieto.org/ikoni.html
Мисля, че можеш да намериш отговорите сама в интернет чрез търсене в Гугъл по ключови думи.
За кръщенето - всеки може да го извърши и сам безплатно в крайни случаи. При крайна бедност и нужда може да се обърне към предстоятеля на храма или богомолци за помощ - все някой ще даде парите.
За останалото, което си казала може повече да се съглася. Предполагам, че има страх да не бъдат прогонени хората. Добре би било да има някаква просветна дейност. Как би била възприета от хората, които вършат нещата про-форма не зная. Тук нещата са сложни. Аз също не харесвам полу-голи булки или присъстващи такива на кръщенета, невярващи кръстници и т.н. Може би ако свещениците станат стриктни много хора ще се откажат от църковните ритуали. Нямам представа наистина... Също ми се струва, че хората които преминават през тайнствата трябва да разбират същността им.

Надето също добре го е казала. Ако някой искрено вярва и наистина иска да се спаси - Господ намира начинът това да се реализира.

Споделям с вас предстоящата среща-дискусия "Духновникът в съвременния свят" в книжарница "Къща за птици" в София.
https://www.facebook.com/events/587711517955133/?ref=22

зазо, заповядай, ако имаш време и желание. Диалогът и срещите са много приятни, обикновено идват различни хора и може би би получила отговор на доста твои въпроси .

Благодаря за поканата. Много "моя" тема ще се дискутира. За съжаление не съм столичанка, но ще се радвам който успее да отиде, да напише подробности тук.

Обикновено срещите се записват и качват в ютюб, така че всички ще имаме достъп до нея.

По седмичната ни тема се сетих за признанието на тази жена, бивш екстрасенс: http://vbox7.com/play:m2f7b150da

Споделяй за децата а, относно духовниците има много силни между тях:-)

Да- но за разлика от всички секти и други вероизповедания, православната църква не ходи да звъни по вратите на хората, да им тика брошури или да прави безплатни уроци по английски език/ както правят мормоните поне във Велико Търново/. Тя си стои там и, който иска и има нужда ще я намери. Това не са практики присъщи на православната вяра.

Друго- който търси наистина ще намери. Ще вземе някоя листовка, ще иде на  някоя проповед на даден пастор, и ако наистина търси и се вслушва в съвестта си,  Бог ще му посочи пътя/ т.е. че не е там/ Ако иска да е до ниво:гъделичкане на слуха и плуване на плитко ще остане там- той си е избрал така.

Примери за това са много хора от настоящата тема- много малко от нас сме православни по убеждение от детските години

  Е как ще се убеди, че си там не от суеверие? Може ли свещеникът да чете мисли- поне тези,които познавам- не могат. Значи остава да застане на вратата и да следи внимателно дали се изписва частица от суеверие на лицето на влезлия човек. Ако не е сигурен, го пита.

Много висока летва поставяш за свещениците : те не са слънце да огреят навсякъде.

Друго - много от нас  и много от всички черкуващи са влезли в храма първоначално от суеверие.После с течение на времето са се променили. За съжаление и много хора, които са съвестни християни си запазват част от суеверията- просто сме лоша смесица от езичество и християнство в България.

На много места в България вече, чувам, има сериозна подготовка, преди кръщението.

И не на последно място: Забелязвам най-редовно, като гледам снимки на хора,/или като присъствам/ които сключват църковен брак- вярващи и не толкова, суеверни и не чак толкова- ами забелязвам че израженията на лицата им по време на тайнството/ ритуала/ брак е сериозно и такова като на човек,който се докосва до нещо свято. Само Бог един е сърцеведец, знае сърцата и какво става в тях. Може да си дошъл механично и според обичая /по навик/ да запалиш свещ, но Бог да се докосне до сърцето ти, да почувстваш нещо, да се замислиш.  Дори така, смятам, е по -добре - да дойдеш от суеверие в храма или заблуден, отколкото никак.

Във връзка с горното- сетих се за едно чудо случило се с един артист, който участвал в пиеса осмиваща християнството  и църквата. По време на пиесата/когато трябвало да произнесе с подигравка "Блаженствата"/се осъзнал  и ги произнесъл наистина.

Сега намирам и цялата книга онлайн- някъде там е и този случай./озаглавен "Помяни мя Господи во царствием твоем"/

Има и едно чудо озаглавено "Искам да видя бяс". Абе цялата книга се чете на един дъх.

Ето http://ebooks.ucoz.com/beseda/Chudesa.pdf

Ето- намерих го и не само в пдф:
ПОМЯНИ МЯ, ГОСПОДИ, ВО ЦАРСТВИИ ТВОЕМ...
(действителен случай)

Голямата театрална зала беше препълнена. В първото действие* сцената изобразяваше олтар. На декоративния престол бяха поставени бутилки с вино, кани с ликьор, закуски. Около престола на високи табуретки като в бар седяха “свещеници” в пълно облачение и се чукаха с “църковни чаши”. Артист, облечен в дяконски стихар, свиреше на хармоника. На пода “монахини” играеха на карти. Залата гърмеше от смях. На някого от зрителите дори му прилоша. Докато го извеждаха навън, той ръмжеше като звяр и хилейки се, кимаше към сцената с изкривено, побледняло лице. Това още повече развесели публиката.

В антракта някой каза:
- Почакайте, това е само аперитив. Най-главното още не е дошло. Във второ действие, когато излезе Ростовцев, всички ще се побъркаме от смях!

И ето, във второ действие, посрещнат с неистови овации, на сцената се появи знаменитият артист от Московския театър Александър Ростовцев. Той беше в дълъг бял хитон, майсторски гримиран като Христос. В ръцете си носеше Евангелие със златен обков. Според текста на пиесата артистът трябваше да прочете два стиха от блаженствата. Бавно, като че ли свещенодействаше, той се приближи до аналоя, постави там Евангелието и с плътен глас произнесе: “Вонмем!”

В залата стана тихо. Ростовцев започна да чете:

“Блажени нищии духом, яко тех ест Царство небесное.
Блажени плачущии, яко тии утешатся...”

Тук се предвиждаше той да спре и да произнесе страшно кощунствен монолог, който завършваше с думите: “Подайте ми фрака и цилиндъра!”

Но нищо такова не последва. Ростовцев неочаквано замълча. Мълчанието продължи толкова, че зад кулисите започнаха да шъткат на артиста, да му махат с ръка, да му подсказват думи, но той стоеше като вцепенен и нищо не чуваше.

Най-сетне трепна и със страх погледна към отвореното Евангелие. Ръцете му нервно мачкаха хитона. По лицето му премина тръпка. Той наведе очи към книгата и отначало шепнешком, а после все по-високо продължи да чете:

“Блажени алчущии и жаждущии правди, яко тии наситятся.

Блажени милостивии, яко тии помиловани будут.”

Дали властта на неговия чуден глас, или обаянието на името му, дали скръбта по тези охулени и преследвани думи от Проповедта на планината, или образът на живия Христос, застанал пред очите на всички, направиха това, но в театъра настъпи такава тишина, че можеше да се чуе бръмченето на комар. И в тази тишина, като пасхални свещи около църквата, се носеха думите на Христа: “Вие сте светлината на света... Обичайте враговете си... молете се за ония, които ви обиждат...”

Ростовцев прочете главата докрай и никой в залата не помръдна. Само зад кулисите се чуваше тропот на бързи стъпки и рязък, нервен шепот. Някой уверяваше, че артистът се шегува: това е неговият любим номер и ей сега всичко ще се превърне във весел, танцуващ дим.

Но на сцената стана нещо още по-неочаквано, за което после говореше цялата съветска страна.

Ростовцев бавно и отчетливо се прекръсти и произнесе:

“Помяни мя, Господи, егда приидеши во Царствии Твоем...”

Той искаше да каже още нещо, но вече пуснаха завесата. След няколко минути обявиха на публиката: “Поради неочаквано заболяване на другаря Ростовцев днес представлението няма да се състои...”
Превод от руски
Непридуманные рассказы. Ясногорская типография, 1991, с. 50-51

Да си стои! Но стоенето не е активна позиция.
И толкова ли е нехристиянско и против каноните малко промяна да настъпи?  Хората се развиват, светът се развива. Новото време и  НОВИТЕ хора изискват нови подходи. Сектантите са тръгнали от врата на врата, защото преди години хората масово са си били в православната църква. Измислили са подход и са успели да привлекат извън нея много хора. Ако духовенството наистина е загрижено за душите ни, би трябвало с реални действия да се противопостави на всичко това.
Какво значи „не са присъщи”? От кой зависи да станат присъщи?
Едно време всички са били закърмени в християнската вяра и „под строй” са били в църквата. Но е факт, че в нашата държава няколко поколения са отгледани и възпитани в комунистическо-атеистични глупости и наистина са нужни усилия, за да се върнат хората там. Поне тези, които прекрачват прага на църквата, очевидно НЕводени от вяра, да се опита да ги приобщи. Как да стане това със стоене? И чакане? И анатемосване?
Доста високомерно е да се каже – който търси, ще намери... Т.е. ти, аз, други сме търсили и намерили, мъчили сме се, на правилното място сме вече. А който от тук нататък се лута – да си намира неговата пътечка. Учител е този, който учи останалите на нещо, което знае, а те – не. Духовен водач е този, който води през препятствия и трудности търсещия, за да му помогне да излезе на правия път на вярата. Ако не е така, поправете ме!
Че нали точно помощта на ближния е основно християнско правило?

 

На мен лично ми е досадно някой да ми звъни на вратата и да нахалства и да ми се мазни или да ми дава брошури.Дразни ме.

Усещам, че имаш крайно отрицателно мнение за свещениците и за църквата като институция. Много ми е мъчно  и болно, че е така. И още по ми е болно като нападат и упрекват свещениците.

зазо, духовенството и християните сме шепа хора. Ето тук сме се хванали да пишем, отчасти и за такива като теб. При наличните човешки ресурси, както и финансови, какво повече. Информацията е навсякъде. Само трябва да протегнеш ръка. Сложени са огромно количество безплатни книги в интернет.
Не бих могла да звъня по вратите на хората.

както винаги във всяко нещо има + и -. До някъде съм съгласна за Зазо,
вечерната молитва е в 16.30 или 17.00, как да я посети човек по това време - не може.
Трябва да има промяна. Не така агресивна като звънена по вратите, но си трябва гъвкавост.
живеем в един нов свят. Сложен и несигурен за едни, безкрайно интригуващ и вдъхновяващ за други. Може нашата църква да ни заинтригува и вдъхнови. Факта, че тук се водят такива разговори, значи нещета се развиват