Момичета, БЛАГОДАРЯ 
, мислите и статиите който споделяте, много ми помагат.
, мислите и статиите който споделяте, много ми помагат.И аз благодаря! А на този, който сподели сайта "Православен свят"- специални благодарности!
- Публикувана: 4 септ. 2013, 20:39 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2014, 15:52 ч.
Православието като начин на живот 2
И аз благодаря! А на този, който сподели сайта "Православен свят"- специални благодарности!
Споделям с вас една много хубава статия. Не знам до колко е по темата, но пък може би засяга някои теми в брачния живот, за които milmilch спомена: http://dveri.bg/xr9x3
И просто между другото, сетих се за речта на Ал Пачино от "Адвокат на дявола" и ми се дощя да я споделя, макар че сигурно всички сте гледали филма
http://vbox7.com/play:8b1799d2
liese, много, много ми хареса статията. Дадох и на мъжа ми да я прочете и отново се удивих как Господ ни направлява в някои моменти от живота, но го разбираме чак след време. А пък Ал Пачино е дяволски добър
Днес прочетох тази статия: Експерти: Българската църква няма достатъчно подходящи кадри за вероучители
http://dveri.bg/xy39y
Всъщност комунистическата власт преобразува Духовната академия в Богословски факултет. Това, което пише в статията съвпада с мнението, което са изразявали пред мен други хора, които имат впечатление първа ръка...
Инресно какво мислите по въпроса?
А във връзка с темата за осъждането, ми попадна материал за трите степени на осъждането:
http://dveri.bg/xy39y
Всъщност комунистическата власт преобразува Духовната академия в Богословски факултет. Това, което пише в статията съвпада с мнението, което са изразявали пред мен други хора, които имат впечатление първа ръка...
Инресно какво мислите по въпроса?
А във връзка с темата за осъждането, ми попадна материал за трите степени на осъждането:
Скрит текст:
Степените на осъждането са различни. "Едно е да злословиш - разграничава авва Доротей, - друго е да осъждаш, а трето е да презираш. Да злословиш, значи да кажеш за някого: "Еди-кой си излъга или се разгневи, или падна в блуд"... Ето такъв злослови брата, т.е. с пристрастие разказва неговото съгрешение. А да осъждаш, то значи да казваш: "Еди-кой си е лъжец, гневлив, блудник". Такъв е осъдил самото предразположение на душата му, произнесъл е присъда над целия му живот, казвайки че той е еди-какъв си, и го е осъдил като такъв. Това е тежък грях. А презрение имаме тогава, когато човек не само осъжда другия, но смята за унизително да общува с него, т.е. гнуси се от ближния и се отвращава от него като от някаква мерзост. Това е по-лошо от осъждането и е много по-пагубно"(13).
Не всякога ясно се отграничават в нашите постъпки тия три степени на осъждането. Най-често те се преливат помежду си и съдържат елементи от всяка една в по-малка или в по-голяма степен. В зависимост от това кой елемент преобладава, всеки може да определи с относителна точност до коя степен на осъждането е достигнал.
Осъждането в трите му форми е толкова лесно постижимо, че един и същи човек, като е пренебрегнал спасението на душата си, може да си служи сръчно с всяка разновидност в зависимост от това, какви са отношенията му към определените хора и в каква степен ги ненавижда. Едного той може само да злослови, другиго злобно да осъжда, хранейки към него постоянна ненавист, а трети - всякога и пред всички гордо да унижава, да презира и отрича напълно, гнусейки се от него.
от http://pravoslavietobg.blogspot.com/2011/09/1.html
Не всякога ясно се отграничават в нашите постъпки тия три степени на осъждането. Най-често те се преливат помежду си и съдържат елементи от всяка една в по-малка или в по-голяма степен. В зависимост от това кой елемент преобладава, всеки може да определи с относителна точност до коя степен на осъждането е достигнал.
Осъждането в трите му форми е толкова лесно постижимо, че един и същи човек, като е пренебрегнал спасението на душата си, може да си служи сръчно с всяка разновидност в зависимост от това, какви са отношенията му към определените хора и в каква степен ги ненавижда. Едного той може само да злослови, другиго злобно да осъжда, хранейки към него постоянна ненавист, а трети - всякога и пред всички гордо да унижава, да презира и отрича напълно, гнусейки се от него.
от http://pravoslavietobg.blogspot.com/2011/09/1.html
Благодаря ви за статиите /Наде, 
/ и за това,което пишете. Без да ви познавам лично, вече сте ми много по-близки от хора, които срещам и с които общувам всеки ден. Както питаше едно малко момиченце на мои роднини православни, вярващи хора /когато питаше за някой,който не познава/: 'Тя вярва ли на нашия Бог?" А вие всички тук вярвате на 'нашия' Бог 
Засрамих се от статиите за осъждането. Аз таковата
като се възмутя или някой като ме настъпи или ,не дай Боже, се отнесе несправедливо и лошо с мен, докато не го рендосам 
, ама хубавичко да го подредя пред някой друг и не ми олеква. А пък особено, ако тоя, другия,който ме слуша, ми вика:"да, права си". "ама как може?" - направо се разтапям и съвсем се успокоявам. Ей ма на- каква съм 
Само да вметна, че според мен темата за последните времена е много деликатна тема и опасна в такъв смисъл, че може да се залитне в неправилна посока.Аз съм против тази тема, честно казано.Едно, че ще се развали цялата тема, друго, че смятам,че е по-добре да се съсредоточаваме върху 'православието като начин на живот', а не върху знаците на последните времена, не върху страха, свързан с това.
Иначе и аз съм чела много, но не ми влияе добре. Можеш изобщо да се побъркаш четейки за ужасиите.А не това е целта.Даже познавам свещеници, които казваха да се чете Библията, без Откровение и такива, които не одобряваха четенето на литература свързана с антихриста.Дано успях да се изразя
/ и за това,което пишете. Без да ви познавам лично, вече сте ми много по-близки от хора, които срещам и с които общувам всеки ден. Както питаше едно малко момиченце на мои роднини православни, вярващи хора /когато питаше за някой,който не познава/: 'Тя вярва ли на нашия Бог?" А вие всички тук вярвате на 'нашия' Бог Засрамих се от статиите за осъждането. Аз таковата
като се възмутя или някой като ме настъпи или ,не дай Боже, се отнесе несправедливо и лошо с мен, докато не го рендосам , ама хубавичко да го подредя пред някой друг и не ми олеква. А пък особено, ако тоя, другия,който ме слуша, ми вика:"да, права си". "ама как може?" - направо се разтапям и съвсем се успокоявам. Ей ма на- каква съм Само да вметна, че според мен темата за последните времена е много деликатна тема и опасна в такъв смисъл, че може да се залитне в неправилна посока.Аз съм против тази тема, честно казано.Едно, че ще се развали цялата тема, друго, че смятам,че е по-добре да се съсредоточаваме върху 'православието като начин на живот', а не върху знаците на последните времена, не върху страха, свързан с това.
Иначе и аз съм чела много, но не ми влияе добре. Можеш изобщо да се побъркаш четейки за ужасиите.А не това е целта.Даже познавам свещеници, които казваха да се чете Библията, без Откровение и такива, които не одобряваха четенето на литература свързана с антихриста.Дано успях да се изразя
Ох, чудя се как да го напиша, за да съм правилно разбрана ...
Nil desperandum!, много е деликатна темата за последните дни, така е, трудно ще се контролира обсъждането така, че да не се влезе в разговори за ужаси, но за мене е важно да се говори.
И то точно за начина на живот на православните в това време. Знаем, че всячески ще бъдем принуждавани да приемем знака (например), но как да избягаме от това, как да скрием децата си? Ето за това ми се иска да поговорим. Не толкова какво всъщност ни чака като изпитание, защото едва ли някой от нас може дори и да предполага.
Дано си ме разбрала какво имам пред вид, по тази ми е трудно да говоря ясно и разбрано.
Nil desperandum!, много е деликатна темата за последните дни, така е, трудно ще се контролира обсъждането така, че да не се влезе в разговори за ужаси, но за мене е важно да се говори.
И то точно за начина на живот на православните в това време. Знаем, че всячески ще бъдем принуждавани да приемем знака (например), но как да избягаме от това, как да скрием децата си? Ето за това ми се иска да поговорим. Не толкова какво всъщност ни чака като изпитание, защото едва ли някой от нас може дори и да предполага.
Дано си ме разбрала какво имам пред вид, по тази ми е трудно да говоря ясно и разбрано.
Днес прочетох тази статия: Експерти: Българската църква няма достатъчно подходящи кадри за вероучители
http://dveri.bg/xy39y
Всъщност комунистическата власт преобразува Духовната академия в Богословски факултет. Това, което пише в статията съвпада с мнението, което са изразявали пред мен други хора, които имат впечатление първа ръка...
Интересно какво мислите по въпроса?
http://dveri.bg/xy39y
Всъщност комунистическата власт преобразува Духовната академия в Богословски факултет. Това, което пише в статията съвпада с мнението, което са изразявали пред мен други хора, които имат впечатление първа ръка...
Интересно какво мислите по въпроса?
Серафима, следя работата на семинара на църковните катехизатори в Рилския манастир и напълно подкрепям коментара на Двери и най-вече сравнението, което са дали като заглавие - "Безплодните смоковници". Много е точно за съжаление. Форумът, за който става дума наистина е изява на църковната номенклатура - дори речниковият фонд, с който си служат е такъв. Всъщност статията много добре е схванала същността на нещата.
Проблемът на нашата Църква съвсем не е в това, че няма подготвени кадри за вероучители. Кадри има и те са произведени в огромно количество за тези близо 20 години. Смешно и жалко е да се говори, че нямало, а пък видите ли една евентуална "Духовна академия" щяла да оправи това. Голяма грешка. Всички знаем как църковното ръководство стопанисва и ръководи Духовните семинарии. Всичко е пред разпад. Друг е въпросът какви са причините и кои са виновниците за това положение.
Хубавото е, че въпреки кризата - материална и духовна, и явната безперспективност, и досега има много желаещи да учат и да се образоват в областта на богословието. Светият Дух продължава да действа и в това е нашата надежда. Дано да въздейства плодотворно и върху тези, от които зависи бъдещето на религиозното обучение.
Главният проблем според мен си остава този, че църковното ръководство не предприема реални грижи за тези кадри, не ги търси, не ги приобщава към църковната работа. Да не говорим, че дори на места, където има активни хора, желаещи да работят (и то съвсем безвъзмездно), те биват спъвани много пъти съвсем целенасочено, като груби нарушители на обичайната летаргия, или от явното безразличие от страна на висшата църковна власт. Изобщо не ми се коментира т.нар. "шуробаджанащина" по места - добре известно паразитно явление, което е ярък щрих към "милата родна картинка" на църковния ни живот. Търсени са винаги "нашите" хора, а не "Христовите", затова и резултатите са такива. Мога да споделя доста неща, с които съм се сблъскала през годините и които, убедена съм, ще ви шокират. Мен лично вече нищо не може да ме изненада. Духовната криза е страшна и тя няма да се промени нито от нашите констатации, нито от разни гръмки форуми и декларации.
По този повод ето още едно предложение за тема на обсъждане:
"Кризата вътре в нас - проблеми на енорийския живот"
Имам и още няколко предложения. Надявам се Жени да ги формулира подходящо:
"Най-важните срещи в моя живот" - за личностите, които са ни въздействали най-много в човешки и християнски план.
"Как преминава един мой ден - опитът от християнското ни ежедневие"
Ох, чудя се как да го напиша, за да съм правилно разбрана ...
Nil desperandum!, много е деликатна темата за последните дни, така е, трудно ще се контролира обсъждането така, че да не се влезе в разговори за ужаси, но за мене е важно да се говори.
И то точно за начина на живот на православните в това време. Знаем, че всячески ще бъдем принуждавани да приемем знака (например), но как да избягаме от това, как да скрием децата си? Ето за това ми се иска да поговорим. Не толкова какво всъщност ни чака като изпитание, защото едва ли някой от нас може дори и да предполага.
Дано си ме разбрала какво имам пред вид, по тази ми е трудно да говоря ясно и разбрано.
Nil desperandum!, много е деликатна темата за последните дни, така е, трудно ще се контролира обсъждането така, че да не се влезе в разговори за ужаси, но за мене е важно да се говори.
И то точно за начина на живот на православните в това време. Знаем, че всячески ще бъдем принуждавани да приемем знака (например), но как да избягаме от това, как да скрием децата си? Ето за това ми се иска да поговорим. Не толкова какво всъщност ни чака като изпитание, защото едва ли някой от нас може дори и да предполага.
Дано си ме разбрала какво имам пред вид, по тази ми е трудно да говоря ясно и разбрано.
, че няма да участвам/то аз вече и без друго казах какво мисля по този въпрос.Хубава събота на всички!
Nil desperandum!, как ще ти се сърдя ! Мога само да ти благодаря!
Аз влизам с въпрос и за съвет. Дано някой да може да помогне. Ще питам и отчето, но днес няма как да стане. Имам много близък в тежко здравословно състояние. Проблема е, че никой не знае (не помни да е) дали е кръщаван. Свързах се с храма в града, в който е расъл като дете, говорих със свещеника там, но човека не може да ми помогне - архива на храма е бил физически унищожен.
Знам, чувала съм, че е възможно и втори път да се кръсти човек, че се допуска още веднъж да се извърши тайнството, но това (унищожен архив) причина ли е? И кой трябва да разреши да се извърши кръщенето?
Ще съм благодарна за всяка информация!
! Мога само да ти благодаря!Аз влизам с въпрос и за съвет. Дано някой да може да помогне. Ще питам и отчето, но днес няма как да стане. Имам много близък в тежко здравословно състояние. Проблема е, че никой не знае (не помни да е) дали е кръщаван. Свързах се с храма в града, в който е расъл като дете, говорих със свещеника там, но човека не може да ми помогне - архива на храма е бил физически унищожен.
Знам, чувала съм, че е възможно и втори път да се кръсти човек, че се допуска още веднъж да се извърши тайнството, но това (унищожен архив) причина ли е? И кой трябва да разреши да се извърши кръщенето?
Ще съм благодарна за всяка информация!
Жени, този въпрос може да го разреши само свещеникът, или ако не може сам да го реши, трябва да се допита до своя епархийски архиерей.
По принцип тайнството Кръщение не може да се извърши 2 пъти над един и същи човек.
Доколкото ми е известно, когато няма запазен архив или живи свидетели, които да потвърдят извършено ли е кръщението, кръщение все пак се извършва, но със специална формула: "Кръщава се, ако не е кръстен, Божият раб....(името), в името на Отца, амин, и на Сина, амин, и на Светия Дух, амин".
Кръщението при смъртна опасност може да извърши всеки християнин - мъж или жена. Важното е да болният да иска да се кръсти и да има налична вода, с която се полива трикратно болния при произнасяне на тайноизвършителната формула. Добавката към нея "ако не е кръстен" е с цел да не става повторение на тайнството, но по разбираеми причини то трябва да се извърши, ако не е извършено досега. Разбира се, предполага се, че болният е изявил желание да се кръсти. Това е много важно и трябва да се изясни преди да се пристъпи към кръщение. Доколкото разбирам той е в много тежко състояние, а може би и не може да говори. Трябва обаче да се иска неговото съгласие. Кръщението е единственото от тайнствата, което се допуска да се извърши (при изключителни обстоятелства) и от обикновен мирянин - мъж или жена. Затова и всеки християнин трябва да знае формулата за т. Кръщение.
Дано съм била полезна.
По принцип тайнството Кръщение не може да се извърши 2 пъти над един и същи човек.
Доколкото ми е известно, когато няма запазен архив или живи свидетели, които да потвърдят извършено ли е кръщението, кръщение все пак се извършва, но със специална формула: "Кръщава се, ако не е кръстен, Божият раб....(името), в името на Отца, амин, и на Сина, амин, и на Светия Дух, амин".
Кръщението при смъртна опасност може да извърши всеки християнин - мъж или жена. Важното е да болният да иска да се кръсти и да има налична вода, с която се полива трикратно болния при произнасяне на тайноизвършителната формула. Добавката към нея "ако не е кръстен" е с цел да не става повторение на тайнството, но по разбираеми причини то трябва да се извърши, ако не е извършено досега. Разбира се, предполага се, че болният е изявил желание да се кръсти. Това е много важно и трябва да се изясни преди да се пристъпи към кръщение. Доколкото разбирам той е в много тежко състояние, а може би и не може да говори. Трябва обаче да се иска неговото съгласие. Кръщението е единственото от тайнствата, което се допуска да се извърши (при изключителни обстоятелства) и от обикновен мирянин - мъж или жена. Затова и всеки християнин трябва да знае формулата за т. Кръщение.
Дано съм била полезна.
Аз влизам с въпрос и за съвет. Дано някой да може да помогне. Ще питам и отчето, но днес няма как да стане. Имам много близък в тежко здравословно състояние. Проблема е, че никой не знае (не помни да е) дали е кръщаван.
Много благодаря, момичета!
Да, говорих с нашия отец и той каза същото.
Да, говорих с нашия отец и той каза същото.
Скрит текст:
Не е засегнат говорния апарат, подвижен е, но в огромна част от времето е в болнично заведение. От онези състояния, в които и лекарите не знаят какво му има на пациента. Здрав, прав, млад мъж, но нещо работи и не могат да установят какво е. Жена му се измъчи ужасно. Неизвестното убива повече от коя да е диагноза. Такава ни е природата човешка.
Извинете двойният ми пост .
Предлагам тема за тази седмица - 16.09 - 22.09.2013 година да е:
Интернет и Православие
Лесният достъп до информация, трафика на разговорите, до някаква степен и излагането на показ на съкровени преживявания и мисли.
Тревожи ли ви това? Помага ли ви в повечето случаи?
.Предлагам тема за тази седмица - 16.09 - 22.09.2013 година да е:
Интернет и Православие
Лесният достъп до информация, трафика на разговорите, до някаква степен и излагането на показ на съкровени преживявания и мисли.
Тревожи ли ви това? Помага ли ви в повечето случаи?
Жени, не знам дали си се вдъхновила от статията 'Патриарх Неофит: По-лесното общуване чрез технологиите не означава по-полезно'
http://dveri.bg/xy3ud
Интернет има своите положителни и отрицателни страни. Оказва се, че можем да се информираме за всичко и да общуваме с хора по цял свят.
Но аз поне, без да искам, попадам на много неща, които са ми излишни - от порнография до странни окулни практики. Неща, които щях да се чувствам по-добре, ако не ги бях узнала или видяла.
Е, сложих си към Мозила добавки за премахване на реклами и порнография и сега живея по-спокойно. Въпреки това, много неща всяват смут в душата ми. Не на последно място, мнения и коментари на хора, с които никога не бих влязла в допир при нормални обстоятелства. Човек губи невинност.
Друг проблем са споровете и пререканията по форумите, може да се стигне до изразяване на неприязън, високомерие, погрешни мнения и идеи, изразяване на греховни мисли. Всичко това остава с години в интернет пространството и незнайни за нас хора го четат...
Когато има пости избягвам да ползвам интернет по горните причини. Понякога съм искала да си наложа да не участвам в интернет форуми. Да не се окаже, че това е някакво пристрастяване?
Също общуването ни преминава все повече към виртуалното пространство и остава по-малко личен контакт. Добре ли е това?
Тази анонимност, тези измислени никове и снимки замъгляват идентичността ни. Зад всеки ник или образ може да се крият всякакви хора.
http://dveri.bg/xy3ud
Интернет има своите положителни и отрицателни страни. Оказва се, че можем да се информираме за всичко и да общуваме с хора по цял свят.
Но аз поне, без да искам, попадам на много неща, които са ми излишни - от порнография до странни окулни практики. Неща, които щях да се чувствам по-добре, ако не ги бях узнала или видяла.
Е, сложих си към Мозила добавки за премахване на реклами и порнография и сега живея по-спокойно. Въпреки това, много неща всяват смут в душата ми. Не на последно място, мнения и коментари на хора, с които никога не бих влязла в допир при нормални обстоятелства. Човек губи невинност.
Друг проблем са споровете и пререканията по форумите, може да се стигне до изразяване на неприязън, високомерие, погрешни мнения и идеи, изразяване на греховни мисли. Всичко това остава с години в интернет пространството и незнайни за нас хора го четат...
Когато има пости избягвам да ползвам интернет по горните причини. Понякога съм искала да си наложа да не участвам в интернет форуми. Да не се окаже, че това е някакво пристрастяване?
Също общуването ни преминава все повече към виртуалното пространство и остава по-малко личен контакт. Добре ли е това?
Тази анонимност, тези измислени никове и снимки замъгляват идентичността ни. Зад всеки ник или образ може да се крият всякакви хора.
Препоръчани теми