Православието като начин на живот 2

Аз лично се предпазвам от гняв, злословене, клюкарене, отчаяние и излишно веселие.
Аз съм дете ... дете на Бог и нито един баща няма да иска неговото дете да е омърлушено и намусено.

Дядо хаджия, имаме късмет, че Бог не е такъв баща, каквито са бащите по принцип

Иначе... щеше да има - никаква телевизия, четене на Библията по 8 часа на ден, никакви срещи с момчета (или момичета) до 18 години и т.н.  
Животът на земята щеше да е страшен, нали?

За по-нататък бих предложила да поговорим на тема:
"Родителството като призвание - педагогически уроци от Библията"

Имам предвид как гледате на родителството, какво е то във вашите представи, кои свои слабости забелязвате като родители и кои важни уроци по педагогика сте научили от Библията. Нямам предвид само онова за сина и пръчката от Притчи , а по-скоро примерите, които Бог ни дава за отношението към непослушното човечество.

Телевизия не препоръчвам ни по пост, ни в празник, а изобщо. Туй не толкова поради канонични, колкото от хигиенни съображения го казвам.

В тоя ход на мисли се замислих как повечето празници се представят публично чрез своите битови обреди, и по-точно един детайл от това представяне: за щяло и нещяло се уточнява "на този ден не се работи". Много се пазим да се не преработим. Един комшия почита всички църковни празници единствено и само с това: нищо не подхваща, крачи из махалата и ако го питат какво прави, той казва: "Че какво да правя? То е Малка Богородица".

Случва се някой информатор да се понапъне и тогава ни се представят и разни екзотики: не се мете, не се плете, не  се хвърля пепелта от огнището и какви ли не щуротии. Общото усещане от това запознанство с празничните обичаи е, че сякаш хората само са чакали честването на някой светия, че да седнат и да не пипат нищичко. Празниците са затлачени от какви ли не гадания, наричания и проричания. Рядко до никак хората се интересуват от същността на празника, но доста повече спазват поверието да не изнася метлата пред портата, примерно. С приближаването на Рождество това бърборене придобива епидемични размери и забелязвам на какъв добър прием се радва. В  тая мелница за смисъл се смилат чудесните празници Въведение Богородично, почитанията на Св. Николай Мирликийски, Св. Андрей Първозвани и доста други. Разбира се, всеки човек има право да празнува каквото иска и както намери за добре, просто ми се иска публичното говорене по темата да бъде малко по-просветителски ориентирано.



Може би по-нататък е добре да обсъдим спазването на съботния ден.


 

Ех,каква хубава тема    Нямах представа,че има такава във форума.Записвам се 

Здравей, stefanel, добре дошла !

simpatikonia, много хубаво предложение за тема.

Куркума, твоето предложение също е много хубаво. По повод почитането на Светиите си напълно прав. Понеже като повечето българки съм работеща домакиня () винаги съм се чудела кога аджеба може да свари човек да си свърши работата, ако почита Светиите ни като не пипва никаква работа.
Виж за съботният ден ... домакинската работа няма край и не търпи отлагане. Няма да оставя пода посипан с пепел, защото в събота не съм имала време да измета. Ще измета в неделя. И пера, и прозорци чистя ... Няма как, особено при наличие на малко дете и когато се работи на друго място по-активно.

Съботният ден в новозаветно време се отбелязва с по-голяма почит в богослужебните книги, но за нас, християните, истински празничен ден е неделята.

В юдейската традиция съботата е седмия ден (ден посветен на Бога, защото Той в този ден си е починал от творческите дела при Сътворението), а неделният ден, според евангелията е "първият ден на седмицата", а за нас, християните - осмият ден, символ на вечността, в която ще бъдем с Бога в Неговото царство.

И аз не смятам, че в неделя е време за абсолютно бездействие, защото и Бог в седмия ден не е стоял бездеен, а е устройвал спасението на човека. Според мен освен време за св. Литургия неделята е ден за активна почивка, за общуване със себеподобните - първо с близките ни по вяра, а след това и другите, изобщо за смислени занимания, а не за довършване на пропуснатото през седмицата, за обиколка на МОЛ-овете или кината.

Най-малкото трябва да дадем пример на децата, че това не е ден за излежаване до късно или ден в който мама чисти и пере (и пак няма време да поиграе и поизлезе с децата), а особен, празничен ден, в който се отива в храма, облечени сме празнично, след което имаме време да бъдем заедно цялото семейство, да поговорим, да се посмеем, да се разходим в парка и т.н.
Децата оценяват тези неща и това ги прави щастливи. Заслужава си усилието. Пък и сигурна съм, че заради тази неделна заедност, всички биха положили максимални усилия да приключат седмичните си задължения по-рано, а не да ги оставят за неделя.

Много обичам неделята  Когато се женихме,исках да е в неделя и много лесно резервирахме почти всичко,защото повечето хора се женят в събота.Аз знам,че в събота се почитат починалите.Неделята е ден за църква.

Не, нямах пред вид, че човек трябва да отдаде деня си за чистене. Може би не съм се изразила точно и ясно.
Неделята си е ден за храма, за почивка, за срещи с приятели, изобщо онзи хубав Божи ден, в който на всички ни е ясно, че ще се отпуснем и ще забравим за проблемите, за служебните задължения.
Но, ако не съм успяла да свърша домашните си задължения до събота - да, ще го направя в неделя. Сутринта, следобеда - няма значение кога точно, но ще е в този ден.
Живота ми от близо 15 години е график. Ставане в 4:30, работа, лягане в 10 ч. Рядко пилея време за каквото и да било. И пак става така, че за неделя имам поне една пералня дрехи за пране, поне една прахосмукачка, поне едно кърпене на дрешка, поне ... Ето такива нещица, които просто не могат да се свършат сами и няма как да се направят в понеделник сутрин преди работа.
Разбирате, нали?

Аз съм си префразирал една мъдрост от светото писание за неделята:

„ Отдай Божието Богу,
семейното на семейството
и ежедневното на ежедневието”

Неделята е свят празник, но и един ден от живота ни и ние няма как да изоставим задълженията си, които Бог ни е определил.

Няма да забравя в църквата където ходя се беше появила някаква пишман „богословка”. Отеца така каза, била завършила или учела богословие и се появи в нашия храм да помага нали в катехизиса. Та... един ден след литургия събрала там жените и им разправяла какво правила тя в неделя. И аз само чух, че след литургия се прибирала в къщи и „ се моля, моля, моля”. Демек нищо друго не правела. Хубаво ама баба ти попадия (на единия от свещениците жена му), я скастри по бързата процедура. „Вие - казва жената - ще ни изгоните миряните от храма. Ми кога готвите на децата си и на мъжа си ? Ми на близките никакво ли внимание не обръщате ? Ми живи хора около вас няма ли ? Какво значи само се молите, молите и молите ?” Та значи да ви напомня там за Буда и за опъването на струната.

 Дядо хаджия, благодаря ти, че се върна! Казвам това в следствие на твоите постове, които ми пълнят душата  

 Споделям нещо, което много ме развълнува и ми помогна отново с  всички сили да се стремя да бъда част от Църквата. Особено в тези времена на хули, обвинени и обиди. За Църквата от стареца Порфирий, когото тези дни канонизираха.   Ето и една малка част по тази тема:
 А ето и по темата за поста- Светогорски светци и старци за поста и въздържанието. И за Изповедта.

Жени, изобщо не съм имала предвид точно твоето изказване  .
Бъди спокойна, всички постъпваме като теб, когато нямаме избор и никой не може да ни обвини затова (но пък може да ни помогне, като поеме част от товара ни). Сетих се за един пример от "Вяра, надежда и любов" на Архим. Серафим (Алексиев), където един свещеник виждайки, че някакъв човек работи в неделя, вместо да морализаторства, запретнал ръкави и му помогнал по-бързо да свърши работата (защото човечецът работел от нужда, а не от алчност за повече блага). Мисля, че и ние трябва да постъпваме така - да помагаме на хората в нужда, а не да ги съдим.

Мисълта ми беше (може и аз да не съм се изразила правилно), да не принизяваме неделния ден, като го правим като един от другите дни, защото самото Писание ни съветва да вършим в шестте дни всичките си дела, а неделния ден да посвещаваме на Господа. Този ден трябва да е по-особен. В крайна сметка в неделния ден е и за човека - да си почине, да помисли и за душата си, да откъсне очи от земята и да ги насочи към небето.

Спомням си като дете колко съм копняла родителите ми да отделят малко време за нас, децата, а не все да работят и да работят... Сигурно всички деца имат подобни мечти, докато не свикнат да заместват родителското внимание с нещо друго - ТВ, компютър, таблет и пр.

Надето , статията на Светогорски светци и старци за поста и въздържанието много поучителна. Благодаря

Имам един въпрос.Кога смятате да се изповядате?В края на постите или може и преди това?

Хубаво е човек да се изповяда непосредствено преди Причастието, или ако не може, колкото е възможно по- близо да него. Защото често, още с излизането от църквата съгрешаваме с някоя мисъл, приказка или нещо друго. А нали трябва да се явим на Причастието, на срещата с нашия Господ Иисус Христос, с чисти души. 

От статията "Светогорски светци за поста и въздържанието" - много хубави мисли във връзка с родителството:

"Когато отрежеш дървото, клоните му веднага изсъхват, а ако поливаш корена му - клоните са пълни със сила. Така и вас, родителите, можем да уподобим на дърво: вие сте корена на вашите деца, и когато се „поливате” с постове, молитви, милостиня и добри дела, Бог пази вас и вашите чеда. А ако „засъхвате” от грехове, Бог умъртвява и вашите деца, отправяйки ви заедно с тях в ада.

Ако ябълката дава кисели плодове, кой е виновен: ябълката или плодовете й? Ябълката. И тъй, постъпвайте правилно вие, родителите, за да стават сладки и вашите „ябълкови плодове”."