Православието като начин на живот 2

liese , да, аз за това и писах, че не съм сигурна дали правилно съм разбрала zazo. Явно ми трябва повторен прочит на написаното.
Масата хора в действителност са добросъвести. Има и такива, които целят да измамят. Рядкост е, така е. Не се разчита на правосъдната ни система като на безпристрастна такава. Няма вяра в съда. Страхувам се, че и при мен е така. От доста време съм на мнение, че правосъдието в тази държава го няма.
Честно казано точно в този момент едва ли мога да кажа нещо добро за нашата правосъдна система. В някои случаи незнанието/непознаването е безценно за вътрешният мир на човека.

Здравейте!

Извинявам се предварително ако това не е точната тема, но не можах да открия друга подобна, където да си задам въпросите

От известно време насам (месец и половина) имам огромен проблем и отпреди седмица реших да спра да правя каквото и да е по въпроса и да се уповавам само и единствено на молитвите към Господ и да имам вяра и търпение, че това което искам ще стане, но трябва просто да потърпя, за да го получа.

Проблемът ми е, че откакто спрях и 'действам' само с молитви не си сдържам сълзите и чак след като се помоля за това, което искам се успокоявам за няколко часа и после пак се почва същото.
Въпросът ми е дали е лошо  да с молиш прекалено много пъти за едно и също в един ден? Пък било то и всеки ден?

Искам да се извиня, но не съм чела Библията, и не съм на 'ти' с много от нещата, които обсъждате в темата
Просто откакто се моля всеки ден така усърдно, като не се моля все чета нещо в интернет, за чудесата на молитвите, за това как като се молиш за нещо с цялото си сърце и вяра и Бог помага да се сбъдне.. и т.н.
Интересно ми е и същевременно още повече се окуражавам, че просто трябва да имам търпение колкото и да ми е тежко..А вярвайте ми - просто не ми се живее.
Аз съм много нетърпелива, припряна, първо правя и после мисля и затова идват и много от грешките в живота ми. Вярвам, че ако съм търпелива и оставя Бог да ми отговори на молитвите, ще се сбъдне това, което желая така силно.

Може ли някой да коментира или посъветва нещо, много ще съм ви благодарна  

Амиии...зависи за какво се моли човек.Все пак..

Много често съм искала нещо твърде много, тропала съм с крак, сърдила съм се на Бога, че не го дава, а след време съм разбирала, че има защо.И даже съм Му била благодарна, че не е изпълнил молбата ми.

Даже са ми казвали, че е добре да се предадеш на Божията воля- да стане така, както Той намери за добре. Но вътрешно съм казвала: Да бъде твоята Воля /но,все пак, както аз искам /. В един момент, щеш не щеш, се оставяш на Него.Просто се уморяваш.И спираш да упорстваш и да риташ срещу ръжен

UK Princess, това че се молиш е хубаво.
Духовно мъдрите хора казват, че когато човек е в някаква скръб - Бог го е посетил.
В радостите рядко се сещаме за Бога, затова пък когато сме в скърби не Го забравяме нито за миг и Го търсим с молитва, за да изпълни това, което желаем.

Нищо в този свят не става случайно, затова приеми, че Бог те е подложил на изпитание, за да те привърже по-силно към Себе Си. Вярвам, че ако е полезно и спасително за теб, Той ще изпълни молитвите ти. Не се съмнявай в това и продължавай да се молиш. Нищо, че отговорът Му се бави. Вярвай, че Бог ни дава това, от което се нуждаем в точното време и по-добре, отколкото ние самите сме искали.

И все пак помисли доколко това, за което се молиш е добро за теб? Не се обиждай, но понякога ние хората искаме неща, които противоречат на Божията воля, а понякога и на Божиите заповеди. Доброто за теб, може да не е добро за някой друг. Сигурна съм, че ти си разумен човек, но все пак изпитай себе си самокритично, смири се и Бог ще устрои нещата по най-добрия за теб начин. Все пак Той се грижи за нас не само днес и сега, но винаги и с оглед на нашата съдба във вечността. Ако е нужно да страдаме сега, не трябва да униваме, а да вярваме, че Бог замисля за нас нещо по-добро. Вярата е доверие, а ти правиш добре, че се доверяваш на Божията грижа.

Бих те посъвествала да споделиш това, което те мъчи и с някой духовник. По принцип всеки християнин има някой духовник за свой довереник (изповедник), с когото се съветва и пред когото изповядва сторените грехове. По силата на духовния си сан той е длъжен да запази тайната на това, което му доверяваш. Може би е редно да се обърнеш към някой свещеник и да споделиш това, което не можеш да довериш и на най-близките си. Бъди сигурна, че той ще те изслуша и ще запази тайната ти, каквато и да е тя. Освен това може да ти прочете молитва, която ще те подкрепи духовно.

Свещеническата молитва има по-голяма сила от личната. Когато християните имат някакъв сериозен личен проблем - предстояща операция, раждане, тежка болест, пътуване и т.н. най-доброто, което могат да направят е да се обадят в храма, за да се отслужи на тяхно име св. Литургия, със споменаване на конкретната им нужда.

UK Princess, simpatikonia ти е отговорила много хубаво. Това, което мога да добавя само е, че сълзите действат пречистващо и точно след такива сълзи, пролети в молитва в тежък момент, идва Божията благодат. Ти плачеш, но знаеш, че Бог е с теб. Ти страдаш, но оставяйки се в Божиите ръце, като малко дете, усещаш Неговото присъствие и знаеш, че всичко ще бъде наред. Само малко потърпи и не спирай да се молиш. Не бива да се отчайваш. Виждам, че не живееш в България. Дано там, където си, има наблизо Православен храм и както е казала simpatikonia, да поговориш със свещеник, да се изповядаш и ако е дал Господ, да се причастиш.

Момичета и момчета,аз да попитам нещо по темата.Как успявате да предпазите децата си от свръхзадоволяване и разглезване в съвременния свят?
UK Princess,единственото,което мога да кажа е,че на мен в много труден момент от живота ми ми помогна Богородица след като се помолих на чудодейната икона в Бачковския манастир.Шест седем години се бях мъчила за нещо,а след като се помолих,то се сбъдна в рамките на един месец 

UK Princess, кръстила си се Принцеса, значи си , ето едно интересно четиво:
http://pravoslaven-sviat.org/2013/12/11/lubov-ili-nishto/?utm_so … =lubov-ili-nishto

stefanel, аз просто не купувам. Задавам ясни въпроси защо ти е да имаш лаптоп и таблет като и двете служат за едно и също нещо Защо ти е да имаш 10 блузи като не ги носиш? Да ли е правилен или не начина ми не знам;-) пилците се броят на есен,а има време до тогава. Да сме живи и здрави. Също така съм посочвала пасажа от от Библията "Който щади тоягата си, мрази сина си,
А който го обича наказва го на време." Притчи 13:24

Съвременният свят е свръхзадоволен, погледнато в едър мащаб, и е безкрайно трудно да предпазим децата си и себе си от това. Ние ядем, пием, пътуваме, развличаме се, купуваме дрехи, сувенири, джунджурии, електроуреди в пъти над нужното и здравословното. Отдавна сме опущили мярата, не знаем всъщност колко ни е нужно и какво. Ако предпазване е само да не купим нещо, което детето иска, щеше да е твърде лесно.

Какво правя аз ли? Уж се ограничавам, но преяждам и консумирам свръх нуждите си почти от всичко, за жалост, но се стремя да науча децата си да изпитват радост от Божия свят и живота такъв, какъвто им е даден в момента, във всеки момент. По този начин вярвам, стига да успея, че те няма да се нуждаят от "внос на щастие" чрез вещи и забавления. Ще им бъде хубаво, дори и ако някои от нещата, с които са привикнали или искат липсват.

Е, ако много пък настояват за сладолед, аз не всеки път, каменен като сфинкс ще отказвам да купя. Ще купя, че и за мене ще си взема.

Инак се опитвам да възпитавам, у тях и у себе си, обикновена битова пестеливост - гасене на излишните лампи, пазене на моливчетата, уважително отношение към храната. Събираме трохите за птичките, листата и обелките - за компостера, отпадъците разделяме за рециклиране, имаме малка кола - ей такива.

Тъй като стана дума за Стария Завет, има една лекция за пророчествата в него в понеделник

UK Princess, не искам да омаловажавам проблема, който имаш. По написаното от теб става ясно, че не си се тръшнала за някаква прищявка, а става въпрос за нещо жизненоважно.
Но също така от това, което пишеш разбирам, че твърде много си се презаредила с четива от рода на "позитивното мислене", "силата на мисълта", "подсъзнанието може всичко", "изпълняване на желания от ангели" и прочие профанизирана и американизирана литература в стила на филма "Тайната".

Господ не е добрия дядо Мраз, който слушаме или не, в крайна сметка раздава подаръци на всички!
Бог е този, който ни дава най-доброто, което заслужаваме към дадения момент. С една уговорка, обаче - най-доброто за спасението на душите ни, което не винаги значи най-добро за телата и физическата ни същност.

Молитвата не е молба. Грешно се асоциира днес, че молитвата е списък с искания. Не! Молитвата е обяснение в любов. Тя е признаване и приемане на Божията воля, независимо, че не винаги разбираме от човешка гледна точка случващото се. Молитвата е благодарност!

Може би не съм се изразила точно. Имам предвид, че останалото ненаказано деяние унищожава душата на извършителя и го води към нови и нови злини, които той ще извърши с мисълта, че отново ще остане ненаказан.

Преди да съм пропуснала момента и темата за децата да е приключила, искам да ви попитам, как обяснявате на децата Светото Причастие? Ако е рекъл Господ, ще ги водя на Причастие на Рождество, но се затруднявам да им обясня какво представлява самото Причастие. Не съм сигурна как ще приемат, ако им кажа, че това са тялото и кръвта Христови, а не ми се иска и обяснението да се изчерпи само с това, че е вино и хляб.

Може би просто да им обясните, че това са свети дарове изпратени от Бог и когато човек приеме от тях се присъединява (причастява) с Бог.

Когато преди години за първи път водих голямата ми племенничка на причастие, единственото от което се притеснявах беше да не реши да плюе. Това ми беше най-големият страх. Като по-малка веднъж тя отказа причастие (вероятно точно тогава беше в етапа на "НЕ"-то, когато детето демонстрира своята воля и в повечето случаи тя е "не" ) и това беше първият ни и единствен неуспешен опит . След това изчакахме нужното време и нещата си дойдоха на мястото. На такава възраст (2-3 години) прецених, че е трудно да обясня същината на случващото се по време на св. Причастие. Децата разбират от вълшебства и това ми се струва достатъчно. Както при св. Кръщение, така и при тайнството Причащение, извършвани над малки деца, вярата на родители и кръстници допълва недостигащото. А и кой може да каже, че на децата не им достига вяра? Аз лично не бих го твърдяла със сигурност. Като по-голяма вече й обясних, че свещеникът ни дава една вълшебна храна, от която като я преглътнеш ти става топло на душата и сърцето . Предполагам разбирате каква беше главната ми цел - да преглътне и да наблюдава усещанията си след това. А от виното в причастието наистина се усеща една топлина Както и да е - опитът ни беше успешен и накрая детето само ми сподели, че наистина му е станало много хубаво след причастието. Мисля, че това е най-важното. Като за начало смятам, че това е напълно достатъчно. Трудно може да се обясни на едно дете такова тайнство. Реално погледнато не съм излъгала, защото причастието е наистина "вълшебна храна за вечен живот". Нали и ние самите вярваме в това, макар и с по-сложни думи и обяснения

---

 

Благодаря, дядо хаджия и simpatikonia. Много ми харесаха тези обяснения. Знаех си, че тук ще намеря отговор