За молитвата трябва да ви разкажа аз едно време в един манастир какви проблеми съм си имал аз с нея и един монах.
Дядо хаджия, разкажи. Ще ми бъде интересно.
- Публикувана: 4 септ. 2013, 20:39 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2014, 15:52 ч.
Православието като начин на живот 2
Дядо хаджия, разкажи. Ще ми бъде интересно.
Ами като млад така се случи, че отивам в един манастир (няма да казвам кой е, нито пък името на монаха) и оставам там няколко дни.
Ставам аз на първата сутрин, взимам си молитвеника (този православния) и викам чакай сега аз да ида па да запаля една свещ, па да си прочета сутрешното правило. И отивам в съборния храм на манастира. А вътре на тия дето са като тронове отстрани седнал един възрастен монах.
Запалих си аз свещта, поставих я на свещника и се сврях в единия ъгъл да не ме гледат и започнах да чета от молитвеника сутрешното правило. По едно време идва монаха до мен, докосва ме внимателно и ме пита:
- Сине ти сега ли намери да четеш ?
Аз отначало реших, че съм объркал времето за молитва и го погледнах учудено.
- Амииии - викам му аз - отче, аз станах преди малко и сигурно съм пропуснал сутрешната молитва та затова сега я чета.
- Аз не те питам защо се молиш сега, ако въобще се молиш, ами защо четеш ?
- Ама чета си молитвеното правило и така се моля - отговарям аз едно вече такова объркано и омотано.
- И какво излиза от теб ? - пита ме дядото
- Ъъъъъъ ... какво да излиза ... мииии .... нищо не излиза.
- Аха ... и той се молил представи си. Я тая книга я остави там на стола и идвай с мене. - и нашия ме хвана за ръката и ме повлече там към тия троновете отстрани.
- Така сега, сядай тука - и буквално ме насади на един от столовете.
Седнах аз, ама започнах да гледам като уплашен заек.
- Хайде сега почвай да се молиш.
Е като ще се моля нали станах и тамън да се прекръстя, тоя пак ме набучи обратно на трона да седна
- Казах да седнеш.
- Ъъъъъъъ ама нали ще се моля, как така седнал ?
- Докато се научиш да се молиш така ще си ... седнал. Ще се отпуснеш и ще стоиш. И ако трябва ще чакаш с часове докато някъде там отвътре от теб не излезе оная молитва, която душата ти я иска. То тя сама ще почне да се моли и ще се моли така както тя я усеща. А не да ми четете някакви текстове дето едвам ги сричате. Тая вътрешната молитва е най-важната, а иначе другите там от книжката си ги чети, ама след най-важната молитва.
Ами седнах ... затворих очи и ... нищо бе, абсолютно нищо. Монаха се усмихна и каза:
- То това става бавно ама после е постоянно. Не бързай тук никой за нищо не те гони.
Та си и останах седнал аз сума ти време, докато по едно време вътре някъде в мозъка ми някакъв странен хор просто не запя само и единствено „Господи помилуй !” ама това дето е три пъти като на сугубата ектения. И само това ... „Господи помилуй” и се едно че този хор е някъде вътре в мен и аз го чувам от там ... вътре някъде от мозъка си. Ама ви казвам истински хор.
На другия ден пак се срещаме и:
- Е ... стана ли нещо ? - пита ме той
- Ми нищо какво да стане. Един хор пееше в мозъка ми „Господи помилуй” и само това. - отговорих аз притеснено.
- Е това малко ли е ? Ми тя тая молитва съдържа всичко в себе си.
- Да де ама не беше с моя глас ами някакъв хор.
- Ама излизаше от теб, нали?
- Е да де вътре от мен се „чуваше”
...
Да не продължавам нататък, че разказа стана много дълъг. До ден днешен приблизително след 20 години, аз когато имам възможност винаги произнасям тази мълчаливата и дълбока молитва отвътре. Сядам на стол в стая където няма да има никой, „усамотявам се”, „откъсвам се” от света и лека полека от вътре започва вече и моя глас да произнася някаква молитва. Честно да ви кажа тази молитва някак си я чувствам като нещо лично и съкровено.
Няма да забравя един случай свързан с това. Ходихме с малкия ми тогава син из града да му търся нещо, ама вече не помня какво и минаваме покрай църквата „Света Петка” под софийската митрополия. Влизаме запалваме по една свещичка и слезнахме долу в църквата. Там седнах и пак така се отпуснах за няколко минути. После се прибираме и жена ми пита синът ми „Къде ходихте ?”. А нашия герой „Ходихме на църква и тати седна на един стол и почти заспа. Ама аз знаех, че се преструва защото беше усмихнат.”
Ставам аз на първата сутрин, взимам си молитвеника (този православния) и викам чакай сега аз да ида па да запаля една свещ, па да си прочета сутрешното правило. И отивам в съборния храм на манастира. А вътре на тия дето са като тронове отстрани седнал един възрастен монах.
Запалих си аз свещта, поставих я на свещника и се сврях в единия ъгъл да не ме гледат и започнах да чета от молитвеника сутрешното правило. По едно време идва монаха до мен, докосва ме внимателно и ме пита:
- Сине ти сега ли намери да четеш ?
Аз отначало реших, че съм объркал времето за молитва и го погледнах учудено.
- Амииии - викам му аз - отче, аз станах преди малко и сигурно съм пропуснал сутрешната молитва та затова сега я чета.
- Аз не те питам защо се молиш сега, ако въобще се молиш, ами защо четеш ?
- Ама чета си молитвеното правило и така се моля - отговарям аз едно вече такова объркано и омотано.
- И какво излиза от теб ? - пита ме дядото
- Ъъъъъъ ... какво да излиза ... мииии .... нищо не излиза.
- Аха ... и той се молил представи си. Я тая книга я остави там на стола и идвай с мене. - и нашия ме хвана за ръката и ме повлече там към тия троновете отстрани.
- Така сега, сядай тука - и буквално ме насади на един от столовете.
Седнах аз, ама започнах да гледам като уплашен заек.
- Хайде сега почвай да се молиш.
Е като ще се моля нали станах и тамън да се прекръстя, тоя пак ме набучи обратно на трона да седна
- Казах да седнеш.
- Ъъъъъъъ ама нали ще се моля, как така седнал ?
- Докато се научиш да се молиш така ще си ... седнал. Ще се отпуснеш и ще стоиш. И ако трябва ще чакаш с часове докато някъде там отвътре от теб не излезе оная молитва, която душата ти я иска. То тя сама ще почне да се моли и ще се моли така както тя я усеща. А не да ми четете някакви текстове дето едвам ги сричате. Тая вътрешната молитва е най-важната, а иначе другите там от книжката си ги чети, ама след най-важната молитва.
Ами седнах ... затворих очи и ... нищо бе, абсолютно нищо. Монаха се усмихна и каза:
- То това става бавно ама после е постоянно. Не бързай тук никой за нищо не те гони.
Та си и останах седнал аз сума ти време, докато по едно време вътре някъде в мозъка ми някакъв странен хор просто не запя само и единствено „Господи помилуй !” ама това дето е три пъти като на сугубата ектения. И само това ... „Господи помилуй” и се едно че този хор е някъде вътре в мен и аз го чувам от там ... вътре някъде от мозъка си. Ама ви казвам истински хор.
На другия ден пак се срещаме и:
- Е ... стана ли нещо ? - пита ме той
- Ми нищо какво да стане. Един хор пееше в мозъка ми „Господи помилуй” и само това. - отговорих аз притеснено.
- Е това малко ли е ? Ми тя тая молитва съдържа всичко в себе си.
- Да де ама не беше с моя глас ами някакъв хор.
- Ама излизаше от теб, нали?
- Е да де вътре от мен се „чуваше”
...
Да не продължавам нататък, че разказа стана много дълъг. До ден днешен приблизително след 20 години, аз когато имам възможност винаги произнасям тази мълчаливата и дълбока молитва отвътре. Сядам на стол в стая където няма да има никой, „усамотявам се”, „откъсвам се” от света и лека полека от вътре започва вече и моя глас да произнася някаква молитва. Честно да ви кажа тази молитва някак си я чувствам като нещо лично и съкровено.
Няма да забравя един случай свързан с това. Ходихме с малкия ми тогава син из града да му търся нещо, ама вече не помня какво и минаваме покрай църквата „Света Петка” под софийската митрополия. Влизаме запалваме по една свещичка и слезнахме долу в църквата. Там седнах и пак така се отпуснах за няколко минути. После се прибираме и жена ми пита синът ми „Къде ходихте ?”. А нашия герой „Ходихме на църква и тати седна на един стол и почти заспа. Ама аз знаех, че се преструва защото беше усмихнат.”
Настръхвам просто като чета... Благодаря и аз за споделеното, дядо Хаджия!
Най-силната и истинска молитва, казват, била без думи! Само усещане!
Моето временце е призори - около 4,30-5,00 часа. Тогава всички в къщи спят, светът е притихнал и "връзката ми е директна"
. Много ми е любима тази част от деня.
Най-силната и истинска молитва, казват, била без думи! Само усещане!
Моето временце е призори - около 4,30-5,00 часа. Тогава всички в къщи спят, светът е притихнал и "връзката ми е директна"
. Много ми е любима тази част от деня. 
От една страна постът е само форма, която способства за изпълнение на функцията – единение с Бога. Но това е така само ако гледаме на поста като на ритуал и не влагаме в него нужното съдържание. Ще започна отдалеч...
Скрит текст:
Защо вярата и религията започват с „жертва”? Защото, за да усетиш „цялото” е нужно да се отречеш от „частта”. Жертвата е отдаване. Без нея, ако искаме само да получаваме, няма никога да се научим да обичаме. Представете си, че всеки ден молите даден човек за нещо и каквото и да е вашето поведение и отношение, той винаги изпълнява молбата ви. Отговорете честно – ще обичате ли този човек? Едва ли! Защото вие не жертвате, не полагате грижи, усилия, не отдавате. Където няма уважение и двупосочен процес, няма как да има любов. Същото е и с молитвите ни към Бог. В молитвата не трябва да искаме. Молитвата е признание в любов. Чрез нея човек се съединява с Твореца и му се уподобява. За да получиш, първо трябва да дадеш – това го знае всеки.
Жертвата е два вида – доброволна и принудителна. Принудителната жертва наричаме загуба, нещастие някакво, злополука... Тя е едно от най-добрите лекарства за душата. Ако правилно се отнесем към претърпяната загуба, ако преминем без обиди и съжаление трудното изпитание, то във висш план нашата жертва е приета. При правилно отношение принудителната жертва се приравнява на доброволната. Ако изпитваме съжаление, ненавист, неприемане –жертва не е приета и след нея ще последват нови и нови, докато се научим да отдаваме с любов. Има и доброволна жертва, зад която обаче може да се крие показност, чувство на превъзходство или вътрешно съжаление. И става така, че външно човек отдава, а вътрешно – граби. Важно е да запомним, че губим човешкото, за да придобием Божественото.
В този смисъл, истинският пост е вид доброволна жертва. Процесът на усилен контакт с Бог, на усилени молитви се подпомага от спазването на поста – освен ограничаване в храната, това е и отказ от социални контакти, отказ от планове, цели и задачи /или свеждането им до изискуемия минимум/. Всичко това в индийската философия се нарича преодоляване, освобождаване от зависимостта от бъдещето.
Ето сега, например, се сещам, че руснаците имат един интересен обичай „Да поседнем преди тръгване”. Това е форма на отказ от очакванията свързани с предстоящото излизане, пътуване и т.н. и е също един вид отвобождаване от зависимостта от бъдещето. От баби съм чувала, че ако се върнеш от пътя за нещо в къщи, трябва за минутка да седнеш, иначе няма да ти върви – предполагам, че в основата идеята е същата.
Колкото и да не съм фен на ритуалите, трябва да призная, че изпълнявани както трябва, те носят огромен смисъл, мъдрост и заряд. Защото щом светите хора са имали нужда от аскетичен и откъснат от обществото живот, за да се вглъбят и останат на правия Път, какво остава за нас, хората от виртуалния, истеричен и бърз 21 век? Съгласете се, че никаква молитва няма да е, ако преди това сме хапнали и пийнали обилно, початили 1-2 часа в скайп, хвърлили едно око на стотина приятели във Фейсбук и навикали децата...
.
Така и така прекалих, ще си позволя да добавя още, че най-бърза и дълбока промяна настъпва, когато човек е притиснат от обстоятелствата. Ако всичко му е наред, ако няма притеснения нито материални, нито здравословни, нито емоционални... няма как молитвата и обръщението му към Бог да са със същата дълбочина и сила, в сравнение с тази на майката на обречено дете, примерно.
Жертвата е два вида – доброволна и принудителна. Принудителната жертва наричаме загуба, нещастие някакво, злополука... Тя е едно от най-добрите лекарства за душата. Ако правилно се отнесем към претърпяната загуба, ако преминем без обиди и съжаление трудното изпитание, то във висш план нашата жертва е приета. При правилно отношение принудителната жертва се приравнява на доброволната. Ако изпитваме съжаление, ненавист, неприемане –жертва не е приета и след нея ще последват нови и нови, докато се научим да отдаваме с любов. Има и доброволна жертва, зад която обаче може да се крие показност, чувство на превъзходство или вътрешно съжаление. И става така, че външно човек отдава, а вътрешно – граби. Важно е да запомним, че губим човешкото, за да придобием Божественото.
В този смисъл, истинският пост е вид доброволна жертва. Процесът на усилен контакт с Бог, на усилени молитви се подпомага от спазването на поста – освен ограничаване в храната, това е и отказ от социални контакти, отказ от планове, цели и задачи /или свеждането им до изискуемия минимум/. Всичко това в индийската философия се нарича преодоляване, освобождаване от зависимостта от бъдещето.
Ето сега, например, се сещам, че руснаците имат един интересен обичай „Да поседнем преди тръгване”. Това е форма на отказ от очакванията свързани с предстоящото излизане, пътуване и т.н. и е също един вид отвобождаване от зависимостта от бъдещето. От баби съм чувала, че ако се върнеш от пътя за нещо в къщи, трябва за минутка да седнеш, иначе няма да ти върви – предполагам, че в основата идеята е същата.
Колкото и да не съм фен на ритуалите, трябва да призная, че изпълнявани както трябва, те носят огромен смисъл, мъдрост и заряд. Защото щом светите хора са имали нужда от аскетичен и откъснат от обществото живот, за да се вглъбят и останат на правия Път, какво остава за нас, хората от виртуалния, истеричен и бърз 21 век? Съгласете се, че никаква молитва няма да е, ако преди това сме хапнали и пийнали обилно, початили 1-2 часа в скайп, хвърлили едно око на стотина приятели във Фейсбук и навикали децата...
. Така и така прекалих, ще си позволя да добавя още, че най-бърза и дълбока промяна настъпва, когато човек е притиснат от обстоятелствата. Ако всичко му е наред, ако няма притеснения нито материални, нито здравословни, нито емоционални... няма как молитвата и обръщението му към Бог да са със същата дълбочина и сила, в сравнение с тази на майката на обречено дете, примерно.
zazo, прочетох с удоволствие. Казваш много верни неща 
Между другото и аз много съм се чудила на смисъла на този руски обичай - "да поседнем преди тръгване". Лично аз го разбирам като откраднат миг на заедност.
От това ми хрумва идея за нова седмична тема - може някъде около Нова година да я поставим:
"Кои обичаи и ритуали спазвате най-често и какъв смисъл влагате в тях?"
Темата може да се разбира доста широко. Можем да обсъдим обичаи и ритуали, които спазваме в ежедневието и през празниците, като разбира се избягваме чисто суеверните. Целта е да обясним защо ги спазваме, от кого сме ги научили, какъв смисъл влагаме в тях, как те се отразяват на живота на нашето семейство. Хубаво е да си припомним някои позабравени обичаи от нашите баби. Разбира се можем да коментираме и по-известни обичаи на другите народи, които ни допадат.
Надявам се предложената тема да ви допадне.
Между другото и аз много съм се чудила на смисъла на този руски обичай - "да поседнем преди тръгване". Лично аз го разбирам като откраднат миг на заедност.
От това ми хрумва идея за нова седмична тема - може някъде около Нова година да я поставим:
"Кои обичаи и ритуали спазвате най-често и какъв смисъл влагате в тях?"
Темата може да се разбира доста широко. Можем да обсъдим обичаи и ритуали, които спазваме в ежедневието и през празниците, като разбира се избягваме чисто суеверните. Целта е да обясним защо ги спазваме, от кого сме ги научили, какъв смисъл влагаме в тях, как те се отразяват на живота на нашето семейство. Хубаво е да си припомним някои позабравени обичаи от нашите баби. Разбира се можем да коментираме и по-известни обичаи на другите народи, които ни допадат.
Надявам се предложената тема да ви допадне.
zazo, прочетох с удоволствие. Казваш много верни неща
...
От това ми хрумва идея за нова седмична тема - може някъде около Нова година да я поставим:
"Кои обичаи и ритуали спазвате най-често и какъв смисъл влагате в тях?"
...
...
От това ми хрумва идея за нова седмична тема - може някъде около Нова година да я поставим:
"Кои обичаи и ритуали спазвате най-често и какъв смисъл влагате в тях?"
...
Или пък около Бъдни вечер: „Колко броя нечетни ястия готвите ?“
Предполагам така ще можем да направим анализ на живота си и да осмислим нещата, които вършим в ежедневието и през празник.
Дядо хаджия, винаги съм си мислила, че най-важен е смисълът, който влагаме във всяко едно нещо, пък било то и в броя на ястията на Бъдни вечер ...
Малко се отклонявам
Дядо хаджия, винаги съм си мислила, че най-важен е смисълът, който влагаме във всяко едно нещо, пък било то и в броя на ястията на Бъдни вечер ...
Малко се отклонявам
Скрит текст:
Имах спор с един мой роднина от по-старото соц-поколение, на когото му беше дошло до гуша от комунистическите лозунги и символи. Та той ме питаше защо на върха на коледните елхите продължават да слагат петолъчка? 
Признавам си, че ми бяха нужни много усилия, за да му обясня, че това не е петолъчка, а звезда, която ни напомня за Витлеемската звезда... В неговото съзнание обаче трайно се беше отпечатала петолъчката и негативното чувство към нея.
Признавам си, че ми бяха нужни много усилия, за да му обясня, че това не е петолъчка, а звезда, която ни напомня за Витлеемската звезда... В неговото съзнание обаче трайно се беше отпечатала петолъчката и негативното чувство към нея
. ...
Дядо хаджия, винаги съм си мислила, че най-важен е смисълът, който влагаме във всяко едно нещо, пък било то и в броя на ястията на Бъдни вечер ...
...
Дядо хаджия, винаги съм си мислила, че най-важен е смисълът, който влагаме във всяко едно нещо, пък било то и в броя на ястията на Бъдни вечер ...
...
Символиката е от огромно значение за нашата вяра. Когато му дойде времето ще ви разкажа за нашия ритуал на Бъдни вечер, който е останал от предците ми. Е ...аз леко съм го изменил и осъвременил ама замисъла му е спазен. Ще избързам само да кажа че там всеки чете три молитви (на ум) в строга последователност:
- за света;
- за приятели и врагове;
- за себе си
Аналогично на Вилтеемска звезда-петолъчка, всички асоциират пречупения кръст с нацизма... Ако твоят познат вижда петолъчка, да не я слага, защото тя за него носи тази символика. Въртя-суча, все до това го довеждам, но много е важно какво съдържание влагаме във формата, за да се изпълни основната функция.
Именно! Защото всяко излизане е раздяла и може да е за последно. Едно време всяко отправяне на дълъг път си е било истинско приключение с непредвидим край.
Дядо Хаджия, нарочно все за прасенца и манджички говориш, за да ни изкушиш, нали?
Няма какво да чакаме конкретната тема. Толкова увлекателно и СЪДЪРЖАТЕЛНО разказваш, че честно казано, не ми се чака до Бъдни вечер, за да чуя историята ти!
Между другото и аз много съм се чудила на смисъла на този руски обичай - "да поседнем преди тръгване". Лично аз го разбирам като откраднат миг на заедност.
Дядо Хаджия, нарочно все за прасенца и манджички говориш, за да ни изкушиш, нали?
Няма какво да чакаме конкретната тема. Толкова увлекателно и СЪДЪРЖАТЕЛНО разказваш, че честно казано, не ми се чака до Бъдни вечер, за да чуя историята ти!
...
Дядо Хаджия, нарочно все за прасенца и манджички говориш, за да ни изкушиш, нали?
...
Дядо Хаджия, нарочно все за прасенца и манджички говориш, за да ни изкушиш, нали?
...
Подлагам ви на изпитание.
Сега си имаме тема за постите, така че обичаите за бъдни вечер нека почакат.
zazo, виждам че си задълбочен човек и имаш какво ценно да споделиш с нас.
Във връзка с постите и жертвата ми се върти "милост искам, а не жертва". Във връзка с това ми се струва, че през поста е важно и да се стремим да проявяваме милост към ближните си...
Във връзка с постите и жертвата ми се върти "милост искам, а не жертва". Във връзка с това ми се струва, че през поста е важно и да се стремим да проявяваме милост към ближните си...
Скрит текст:
Освен това, славянската дума за ритуал не е ли обряд?
За Коледа пък още съм под впечатленията от книгата Суеверията сред днешните християни. Коледа бил някакъв прабългарски идол, затова е по-правилно да се казва Рождество, рождественски.
За Коледа пък още съм под впечатленията от книгата Суеверията сред днешните християни. Коледа бил някакъв прабългарски идол, затова е по-правилно да се казва Рождество, рождественски.
Препоръчани теми