За ревящите бебета

  • 20 774
  • 222
  •   1
Отговори
# 90
  • На един клон
  • Мнения: 1 066
Няма лошо и съвет да се търси, но  плач в продължение на 2 месеца е нищо в сравнение с трудностите, които предстоят по отглеждането на една дете.
Коликите и зъбите са песен, после прохождане/ ще пада, ще се удря/, проговаряне/ има деца , които много трудно и късно проговарят/, махане на памперси, болести....
Най- добре е за майката да си щади нервите за по- сериозните предизвикателства пред нея.

То е така, ама не човек, а желязо трябва да си.
Я си щади нервите при положение, че месеци наред едно малко същественце, чийто свят си ТИ , крещи почти без почивка.
Търсиш и търсиш и търсиш решение, и даваш всичко от себе си, но си безсилен и нищо не помага. Нито "лефаксове", нито "много любов" и звездички от небето помагат.
Ти си идиот, скапана тъпа майка, която не разбира нуждите на горкото детенце и не знае как да му помогне.
Не знаеш дори какво му е.
Дразниш го с отсъствието и с присъствието си.
Нямаш право да ядеш.
Нямаш право да пикаеш. Поне няколко часа.
Защото невинното детенце тъкмо е заспало, има ТИШИНА. Ръцете и краката са ти изтръпнали от неудобната поза, но няма да мърдаш!
  newsm44

# 91
  • София
  • Мнения: 1 416
Изнервянето от плача на бебето  не идва от самия рев,а от онази ваша приятелка, която ви сподели, че нейното въобще не плаче и не иска да спи с нея, не иска да го носи на ръце и спи нощем. От както сте го чули мира нямате Grinning,
Не ти се подиграваме, но ти очакваш да те подкрепим и да ти кажем, е на три месеца спира да реве. Ми не спират обикновено, реват си с години и става все по-зле, тръшкат се, будят се, ходят и реват....Но съм съм съгласна, че малкото бебе реве, защото има причина - глад, мокър гъз,колики, спи му се, малко скука. Всичко като цяло се решава в прегредката на мама, колкото гушкате, толкова по-малко ще реват.

# 92
  • Мнения: 410
Единственото важно нещо е да запазиш самообладание, колкото и да плаче да останеш спокойна. Детето разбира, когато мама е притеснена. Аз не очаквах, че мога да бъда толкова спокойна при положение че детето плачеше много, и в предвид на това че много лесно се паникьосвам. Но това е да си мама, да си силна и да се справиш със ситуацията

# 93
  • Мнения: 80
Абе хем така, хем не точно.
Вярно е, че по-нататък ще идват къде-къде по-лоши моменти, но за сега това е най-лошото, с което се сблъскваме и то ни тормози, то ни изцежда силите. Точно затова, в борбата да се справим и да се съхраним не напълно луднали, търсим утеха тук. Никой не очаква обещания за следващия месец или седмица, искаме само да си помрънкаме, да чуем и други мами с подобни проблеми. Останалото са си надеждички.
Кукумявче, не си идиот или скапана тъпа майка, просто сега се опознавате с бебчето. Hug

# 94
  • Мнения: 410
О, да, най трудното е да опознаеш бебчето. Но когато това стане вече всичко си идва на мястото. Когато му се спи - плаче по един начин, когато е гладно по друг, аз вече съм свикнала на моето и го знам кога какво иска - знам кога има нужда от гушкане, кога е гладно, кога му се спи, кога го мъчат колики. Вече всички номера му знам  Simple Smile

# 95
  • На един клон
  • Мнения: 1 066
Кукумявче, не си идиот или скапана тъпа майка, просто сега се опознавате с бебчето. Hug
То моето бебче вече е първолак.  Laughing
Но вече знам - така ще е с нея. Приказки, обяснения, убеждения, борба за всяко нещо. Характер и темперамент!  Mr. Green

# 96
  • в огледалото на живота
  • Мнения: 8 201
Кукумявче, не си идиот или скапана тъпа майка, просто сега се опознавате с бебчето. Hug
То моето бебче вече е първолак.  Laughing
Но вече знам - така ще е с нея. Приказки, обяснения, убеждения, борба за всяко нещо. Характер и темперамент!  Mr. Green
Ей това е истината! Laughing

# 97
  • Мнения: 6 293
Момичета когато се роди синът ми аз направо бях в шок  Shocked животът ми се преобърна на 360 градуса, нямаше кой да ми помага,мъжът ми по цял ден беше на работа и ми беше много трудно. Скоро мъника ще направи 4 месеца и вече нещата са мнооого по-добре, двата се свикнахме взаимно и си прекарваме чудесно. И той не е от кротките,рядко спи през деня,постоянно търси вниманието ми,но когато ми се усмихне забравям колко ми беше трудно : ))
Търпение,всичко минава!

# 98
  • Бургас
  • Мнения: 1 003
ами честно ви казвам ние сме почти нон стоп скачени за цицата и време за ядене не остава, камо ли за чистене и готвене.

И ние бяхме в началото така и все се базикахме с ММ, че трябва да му купим от sex shop една изкуствена цица да се залъгва с нея  Joy Joy Joy

това е страхотна идея...само ако и пускаше нещо...

# 99
  • Мнения: 80
Joy Embarassed Е, мъъъничко е пораснала вече  Wink Важното е, че вече сте открили правилния начин за комуникация.
Милица, аз пък още не мога да й различавам плачовете. Много тъпо. Sad

# 100
  • София
  • Мнения: 4 041
Няма лошо и съвет да се търси, но  плач в продължение на 2 месеца е нищо в сравнение с трудностите, които предстоят по отглеждането на една дете.
Коликите и зъбите са песен, после прохождане/ ще пада, ще се удря/, проговаряне/ има деца , които много трудно и късно проговарят/, махане на памперси, болести....
Най- добре е за майката да си щади нервите за по- сериозните предизвикателства пред нея.

То е така, ама не човек, а желязо трябва да си.
Я си щади нервите при положение, че месеци наред едно малко същественце, чийто свят си ТИ , крещи почти без почивка.
Търсиш и търсиш и търсиш решение, и даваш всичко от себе си, но си безсилен и нищо не помага. Нито "лефаксове", нито "много любов" и звездички от небето помагат.
Ти си идиот, скапана тъпа майка, която не разбира нуждите на горкото детенце и не знае как да му помогне.
Не знаеш дори какво му е.
Дразниш го с отсъствието и с присъствието си.
Нямаш право да ядеш.
Нямаш право да пикаеш. Поне няколко часа.
Защото невинното детенце тъкмо е заспало, има ТИШИНА. Ръцете и краката са ти изтръпнали от неудобната поза, но няма да мърдаш!
  newsm44
И ако всичко това продължава не 2 месеца, а 2 години, ако междувременно ти се налага и да работиш на 2 места, ако имаш първолак и трябва да се грижиш и за него, ако всичките тези неща на бебето са съпроводени със здравословни проблеми като съмнения за краниостеноза, ходене по неврохирурзи, атопичен дерматит, АБКМ, изхождане на кръв, висене по гастроентеролози, пращане при детски гинекогол, лепене на пъп, рязане на къса юздичка под езика и още да не изброявам. Пазете си нервите, гушкайте си бебетата и нещата се издържат, повечко гледайте да ви идват гости да ви разсейват и ще се справите, единия плач не е болка за умиране, знам че на тези, които им е за сефте им идва свръх, но се свиква, даже и с недоспиването се свиква. Peace

# 101
  • Мнения: 410

Милица, аз пък още не мога да й различавам плачовете. Много тъпо. Sad

Не е тъпо, всичко с времето си! А и всяко дете е с различен характер.

Най-тъпото е една майка да се сметне за неспособна. Няма такова понятие. Още като се роди моят хубавец и като ми го оставиха на другия ден при мен сякаш бях научена какво да правя и за миг не съм си помисляла, че не мога и че няма да се справя. Той много плачеше, в болницата, после в къщи по цяла нощ будувах с него, но всичко отмина постепенно и за миг не съм се паникьосала, че не мога да си гледам детенцето, че не правя нещо както трябва. Наблюдавах го, изучавах го и сега му знам навиците и прищевките  Laughing

# 102
  • в огледалото на живота
  • Мнения: 8 201

Милица, аз пък още не мога да й различавам плачовете. Много тъпо. Sad

Не е тъпо, всичко с времето си! А и всяко дете е с различен характер.

Най-тъпото е една майка да се сметне за неспособна. Няма такова понятие. Още като се роди моят хубавец и като ми го оставиха на другия ден при мен сякаш бях научена какво да правя и за миг не съм си помисляла, че не мога и че няма да се справя. Той много плачеше, в болницата, после в къщи по цяла нощ будувах с него, но всичко отмина постепенно и за миг не съм се паникьосала, че не мога да си гледам детенцето, че не правя нещо както трябва. Наблюдавах го, изучавах го и сега му знам навиците и прищевките  Laughing
Много вярно  Peace
Детето не се учи по книга,а според вътрешното усещане,интуиция, инстинкти и нагаждане с него.

# 103
  • Мнения: 6 207
Стига да няма хора около теб, които да ти натякват, че "не ставаш".

# 104
  • в огледалото на живота
  • Мнения: 8 201
О,много бързо показах на майка ми дали съм такава....
Оставих я с денонощно ревливо бебе на 2мес.половин ден/бях на изпити/ и като се върнах ме посрещна на вратата с :
''Шшшшт,тя вече спи.....'' Laughing

Та значи много бързо разбра за какво иде реч и спря да ми мърмори и пробутва съвети от типа:Това да,това не....  Wink

Просто пускам покрай ушите,не си струва иначе да хабя нерви.

Общи условия

Активация на акаунт