Публикувана: 6 фев. 2006, 12:46 ч.
Последно мнение: 15 фев. 2006, 11:29 ч.

чувствам се неудовлетворена

3 072
30
1

Гост

# 15 7 фев. 2006, 08:53 ч.

Мнения: 1 366

Цитат на: kiara в вт, 07 фев 2006, 00:58

Аз бих те посъветвала да попрочетеш темите в този форум а може би и в "родители преживели загуба", " искам бебе"... все форуми които ще ти покажат какво точно имаш и трябва да оцениш.

А това що за глупост е? Такива неща могат да внесат пропорции в живота, но не и задоволеност. Не вийдам каква е връзката изобщо? Знчи ли това, че винаги трябва да се задоволяваме с това, което имаме? А къде пропада в такъв случай мотивацията за някакъв напредък, в който и да е аспект на живота ни?

# 16 7 фев. 2006, 09:20 ч.

Мнения: 2 863

Цитат на: maikata в вт, 07 фев 2006, 08:53

Цитат на: kiara в вт, 07 фев 2006, 00:58

А това що за глупост е? Такива неща могат да внесат пропорции в живота, но не и задоволеност. Не виждам каква е връзката изобщо? Знчи ли това, че винаги трябва да се задоволяваме с това, което имаме? А къде пропада в такъв случай мотивацията за някакъв напредък, в който и да е аспект на живота ни?

Може би именно в прпороциите е въпроса... или пък в неумението да се радваме наистина на нещата, които имаме...Защото всеки ще каже" О, аз се радвам на децата", но колко време дневно същите тези деца се смеят и играят заедно с нас???? Особено ако човек работи, има задължения и в дома... остава ли време за проявление ная тази радост... И не е ли вярно, че под натиска на ежедневието човек просто бърза да отхвърли поредния ангажимет, бил той и разговор с детето...И тогава едно недоволство вътре в теб расте като лавина, но много често то е имнно знак да спреш за малко!

Лично аз смятам, че искането на все повече и повече много уморява човек и в крайна сметка един ден се оказва, че вече просто на нищо не се радваш истински. Поне според мен човек трябва да може да спре... да си отдъхне от собствените си непрестанни щения... На мен това много ми помага....

# 17 7 фев. 2006, 10:12 ч.

Мнения: 1 366

Помага, но не те прави удволетворена, има разлика. Не говорим за едно и също. Децата са безумно щастие, работата, приятелита също. Но ако го има НО-то, никакво "спиране" и "преоценяване" няма да го махне. То седи там, като пирон в обувка. Била съм "там" и зная много добре за какво става въпрос.

# 18 7 фев. 2006, 18:03 ч.

Момичета, много ми е приятно, че писмото ми предизвика подобни размисли и дори спорове. Не мога да не се съглася с повечето от вас, че децата ни са най-голямото ни щастие. Съгласна съм също и че трябва да търсим щастието си в ежедневието. И аз го търся - играя си с демата, харесвам работата си, обичам спорта, ските, щастлива съм с приятелите си, но щастието дали е удовлетворение? Защо не се чувствам изпълнена и завършена? Като че ли наистина трябва да си кажа стоп! Не само на нескончаемата работа, отговорности, ангажименти, но и на собствените си мисли, които явно тръгват в грешна посока.
Що се отнася до мъжа - той не живее с мен, и като се замисля, никога не е преспивал вкъщи, когато децата са там. А ако трябва да бъда честна, като че ли това ме наранява и огорчава. Но нима ще позволя на още един мъж да ме кара да се чувствам неудовлетворена?
Всъщност задавам си въпроса - това, че съм добра майка, домакиня, служителка, достатъчно ли е да се чувствам удовлетворена и като жена, и защо, по дяволите ми е нужен мъж, за да се чувствам добре?
Ох...

# 19 7 фев. 2006, 18:49 ч.

Мнения: 2 327

Това че се чувстваш щастлив в момента, не значи да не мечтаеш и да не искаш да се развиваш, да искаш нови неща. Но значи наистина да оценяваш какво имаш. Щастието не ни лишава от мечти, а ни дава крила, за ди постигнем.
Ако сме недоволни и неудоволетворени за какво да вървим напред и да искаме още, като пак няма да ни стига.
Въпрос на гледна точка.

# 20 7 фев. 2006, 19:12 ч.

София
Мнения: 6 477

Прочетох всичките постинги до тук и от самото начало имах усещането, че проблема е точно в този"приятел, ама не съвсем". Мила, всяка от нас опитва по различен начин да приеме или замести липсата на точния мъж и баща на децата си. Някои жени решават, че могат да се пробват още веднъж иил дори повече от веднъж за правилния човек и нерядко успяват. Други решават, че тази идея просто не ги кефи и си имат достатъчно добър живот и така..... Така, че мисля дали не трябва да помислиш, че точно това е пирончето в обувката? И да разрешиш точно този проблем с "приятеля, но не съвсем"? Ако направиш равносметка за себе си точно какво очакваш от връзката и какво ти дава, дали пък няма да разбереш проблема си? А ако пък ни ти се ровичка там, където не е сега времето и мястото...тогава отдай черните си мисли на сатурнови дупки, мрачно време и гадна зима.....И не забравяй - пролетта скоро ще дойде! bouquet

И тогава може би ще е време за нещо ново? newsm78

# 21 7 фев. 2006, 21:57 ч.

Мнения: 4 458

Цитат на: maikata в вт, 07 фев 2006, 08:53

Цитат на: kiara в вт, 07 фев 2006, 00:58

Ами, с тази глупост исках да и кажа да прочете и разбере какво преживяват хората, от какво се лишават, за какво страдат и най-вече за какво мечтаят като въпреки всичко съумяват да запазят цялостта на духа си и да са щастливи и с малкото което им е останало.
И, изобщо не съм казала, че трябва да се задоволяваме с това което имаме. В никакъв случай! Напротив винаги трябва да се стремим да подобряваме положението си , НО и трябва да сме реалисти.
Всеки знае че когато си презадоволен и имаш всичко за което другите мечтаят започваш да си въобразяваш разни небивали проблеми и ситуации само и само да си разнообразиш ежедневието... Точно за това и съм и предложила да си намери хоби ли някакво занимание което да я отвлича от нейната реалност .......

А, за децата..... това вие го добавихте, но Jaly1 е права като казва че ние не може да се зарадваме и оценим елементарните неща около нас а се стремим към по-високи върхове.

Може би Катарина трябва да осъзнае какво точно иска и към какво се стреми в живота, да преосмисли живота си до сега..... и така да действа - може би това е дупката за която се споменава. Само темата ми прозвуча много не на място и страшно безсмислена точно тук при самотните родители които не могат да се похвалят и с половината от това което тя има. Хора които със зъби и нокти се борят за ..... по-земни неща като да запазят децата си, да подобрят живота си..... ей такива..... елементарни работи.....

# 22 8 фев. 2006, 09:21 ч.

Мнения: 1 366

Цитат на: Катарина в вт, 07 фев 2006, 18:03

Всъщност задавам си въпроса - това, че съм добра майка, домакиня, служителка, достатъчно ли е да се чувствам удовлетворена и като жена, и защо, по дяволите ми е нужен мъж, за да се чувствам добре?
Ох...

Защото сме така устроени, защото имаме нужда от внимание, подкрепа и дори от ей така присъствие, за да се чустваме "цели". Всичко онова, че сме щастливи заради децата, заради работата и прочие е бягство. Защото когато свърши работния ден, когато децата заспят, тогава идва оная безумна празнота, тая същата влудяваща самота. И пак се опитваш да "бягаш", да гледаш телевизия, да четеш или да седиш пред компа в ония чатове, които в основата си са сбор от самотници... Колко болезнено познато ми е това...

Да, може би ще бъдете прави като кажете, че ми е лесно да давам акъл от мястото, в което се намирам, НО.... аз дълбоко вярвам, че положението ми се промени, защото промених себе си, по-точно отношението към себе си, а от там и отношението на другите към мен.

# 23 8 фев. 2006, 09:39 ч.

Мнения: 2 327

Maikata, ако сами не можем да се чувстваме щастливи и с друг няма да можем. Иначе не е щастие, а зависимост. Трябва да сме пълноценни сами по себе си за да можем да участваме равностойно и във връзка.
Да имаме човек до себе си е добре дошло, но ако няма - да седим и да мислим колко сме нещастни ли? Вместо да се вземем в ръце и да си оправим живота.

# 24 8 фев. 2006, 10:05 ч.

Мнения: 1 366

Напълно съм съгласна с теб. Просто дифинира иначе моите думи. Аз казах именно, че промяната в живота ми е настъпила след личностна промяна, само след която можех да бьда част от някакви здрави взаимоотношения.
А за самосъжалението - не, не съм казала подобно нещо. Аз бях сама 4 години и отдавам огромно значение на този период - положително.

# 25 8 фев. 2006, 15:42 ч.

Мнения: X

Цитат на: Катарина в вт, 07 фев 2006, 18:03

По инстинкт.
Същият този инстинкт, по който искаш да имаш деца.
Същият, който те кара да избираш мъжа до себе си по разни критерии...
При някой жени този инстинкт е силен, при други по-слаб, но неминуемо го има винаги.
Еквивалентът на мъжкия инстинкт да правят деца.
Не мисля, че с него можеш да се бориш. Това е природа! Можеш само да се молиш и надяваш да си от щастливките, при които той просто е по-слаб. Ако ли не, да се правиш, че не го забелязваш. В името на това да не се чувстваш неудовлетворен.
Thinking

# 26 8 фев. 2006, 17:55 ч.

Само темата ми прозвуча много не на място и страшно безсмислена точно тук при самотните родители които не могат да се похвалят и с половината от това което тя има. Хора които със зъби и нокти се борят за ..... по-земни неща като да запазят децата си, да подобрят живота си..... ей такива..... елементарни работи.....

Цитат

:

Мила Киара,
съжалявам ако думите ми са ти прозвучали хвалебствено. Всъщност аз изобщо не съм се перчила с това, което имам. Да, гордея се с децата и работата си, но нали точно това според теб е достатъчно. А що се отнася до самотните родители, е, аз отглеждам децата си сама вече 4 години и не посмях да си пусна постинга в "дом и семейство" или в "татковци". Както и не бих си позволила да нарека думите на някой "безсмислени", просто ей така.
Исках да споделя безспокойството си с някой страничен и обективен човек, а не да хленча и мрънкам. Всъщност аз не се оплаквам, а споделям Неудовлетворение. То според мен не е алчност за повече вещи или привилегии, а може би търсене на внимание и нежност.
И все пак искрено благодаря на всички момичета за интереса, разбирането и времето, което ми отделихте.
Сега вече наистина се замислих...

# 27 8 фев. 2006, 18:36 ч.

Балчик-Сливен
Мнения: 1 058

Нищо не е добро или лошо-нашата мисъл го прави такова
Уйлям Шекспир

# 28 9 фев. 2006, 08:55 ч.

Мнения: 1 809

Цитат на: dani66 в ср, 08 фев 2006, 18:36

Нищо не е добро или лошо-нашата мисъл го прави такова
Уйлям Шекспир

Това е истината в крайна сметка! Peace

Така че да насочим мислите си в положитвлна насока и слънцето ще грее на нашите улици! Simple Smile

# 29 11 фев. 2006, 21:41 ч.

Sofia
Мнения: 6 935

От всичко, което си написала разбирам, че връзката ти е нещото, което те кара да се чувстваш неудовлетворена. Имаш нужда от любов, внимание , тръпка, която да изпълни сърцето ти , а всъщност май си самотна. БЕз емоции живота е скучен и сив, колкото и блестящо да се справяш с ангажиментите си, вечер оставаш сама в леглото с една празнина в душата. Приятелят не ти дава това, от което се нуждаеш, разочарова те, а твоите чувства към него какви са?
МИсля, че една страстна авантюра много добре ще ти се отрази! Grinning

Препоръчани теми

Издръжка със задна дата

Нормален размер за издръжка

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Консултации с адвокат

Причина:

Причина: