Предрасъдъците към деца от ромски произход

Гледай си детето и не им обръщай внимание. Тези, които пускат неуместни коментари, не са хора.

А за какво е нужно - ами друго си е да се почувстваш по-, по- от някого, ама като няма с какво друго изтъкваш цвета на кожата, на косата, къде си роден, какво работи учинайката ти и т.н.

всички деца са еднакви
имам познати дето са толкова тъмни че чак...а са си българи
трябва да си горда с детето си и да мислиш само и единствено за него другото е без значение

Е, хайде де, недейте да я упреквате, че се чувства така и недейте да й казвате, какво трябва и какво не трябва...

Според мен чувствата ти са съвсем нормални. Не пишеш кога сте осиновили детето и на колко години е.

Лично аз мисля, че с времето притесненията ти ще се уталожат и ще улегнат и ще минат на заден план. Знам, че първоначално реакцията на околните е леко хмммм стресираща. Това води до стрес и в теб в очакване на поредната лудост. Постепенно обаче хората свикват с детето и то вече не им прави впечатление. Ще спрат да кометират, когато вече не сте ново явление и се появи друго явление. Има просто хора, които си нямат друга работа. И тогава нещата ще се нормализират.

За съжаление при всяка смяна на средата най-вероятно ще има леки сътресения, но няма да са вече толкова големи и фрапиращи като първото.

Така че според мен - споко - не си първата, няма и да си последната, която се сблъсква с това, ще отмине 

Дзвер ти детенце с ромски черти ли си осиновила

ти как мислиш 

сега ще ти пусна жокер - преди 5-6 години тук доста се коментираше тази тема - имаше много сърдити и много недоволни, но се коментираше. И не само тази тема - много от различните аспекти, свързани със следосиновителния период, така че назад в подфорума има много полезни теми, мен ако ме питаш...

забелязвам, че сега активността в това отношение е близка до нулата, което е тъжно... защото човек като вземе детето среща различни по вида си проблеми, а няма с кого да сподели.

      За какво е нужно всичко това ли?
  Ще ти отговоря , но малко философски. За теб не зная защо е нужно, но мога да ти кажа  на мен защо ми беше нужно да изживея всичко това- за да науча важни за мен житейски уроци.Така опознах хората -и добрите и лошите.  Научих се на търпимост към лошите  и  оцених добрите  .Научих се да се радвам  повече на спокойствието в къщи особено след един напрегнат ден, когато съм се сблъскала с всякакви простаци. И още много други уроци научих .
     И аз се питах защо е нужно и ми се струваше нечестно, жестоко и несправедливо към мен и към едно малко  същество, което не е виновно за нищо..
     Много често плачех, друг път се ядосвах  и ми идваше да псувам като мъж. Не можех да намеря начина и формата, под която да кажа на света колко съм гневна заради това,което се случва с детето ми. Докато малко по малко се научих да отговарям на всеки както заслужава. Един ще отмина с презрение, друг ще игнорирам сякаш  не съм го чула дори, на трети-явно достоен за съжаление глупак, ще отговоря снизходително,на четвърти ще кажа "Не е твоя работа!"  и така.
 Само едно ще ти кажа -не прахосвай енергия . Живей за детето си и семейството си.

Струва ми се че българите ставаме някак по толерантни по този въпрос
Имам чувство че ромите повече задълбават по темата

За съжаление българското общество е ксенофобско. Примитивините общества са такива. Ксенофобски е и целият форум бг-мама, справка - темите в Клюкарника. Подфорум Осиновяване беше добро място, от него лично аз получих страхотна подкрепа и помощ, но откакто се появиха тролове, които да точат мазни лиги на темите за децата от "ромски произход", народът се изнесе.
Тази тема е една от тях - никому неизвестне потребител пуска полуграмотни изречения. Шито с бели конци не, ами с бели корабни въжета отвсякъде.

Розмариня жената си има проблем и го споделя,и не виждам проблем.Нали форума е за това или греша?Или пък трябва да обръщаме внимание на твои теми и въпроси?
И ромското и българското общество са на едно ниво.Да ти кажа повече коментари съм чувал от роми които гледат детето после и мен, и съпругата ми пронизващо ,и на висок глас почват едни коментари...
Само че аз знам, че това е моето дете и ще дам всичко от мен да е щастливо!
И накрая може би заради такива агресивни коментари като твоя много хора са се изнесли а други въобще не искат да напишат и ред за да не бъдат "претеглени" от такива като теб! 

 DJOI_34, аз също мисля като Розмариня, че темата е пусната от трол. Не е нормално да напише няколко почти несвързани изречения и да не се върне поне да прочете отговорите. Може и да греша, разбира се. Ако беше започнал/а нормален диалог  с нас, можеше да се получи хубава тема.


Колкото за коментарите... Аз отдавна съм престанала да им обръщам внимание. Но в началото бе така. С вътрешна потребност следях реакцията на всеки - и познат, и непознат, и е имало цели нощи, в които не спя и мосля, мисля... Но в крайна сметка с времето станахме истинско семейство, което се осъзнава като такова и вече въобще не ме интересува какви коментари правят за нас хора извън кръга на тези чието мнение уважавам.

Е,  това тук е обществен форум и поне аз няма как да преценя от един единствен пост, кой стои зад даден ник и какви са му мотивите да пише... Но така или иначе не разбрах особено, какво е очаквала vivi-anjel, започвайки темата. Да получи обяснение или съвет? Но аз въпрос не прочетох.. (освен риторичния накрая)... Да сподели, че е осиновила; че е осиновила дете от ромски произход; че се сблъсква с предразсъдъци? Много "гръмка" тема за започване на участие в даден форум... И да си призная, според мене е и доста изтъркана.

ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ има. И според мене те често са не само спрямо етноса, а и спрямо осиновените деца като цяло. Чувала съм, как млади и уж интелигентни хора (художници) говорят по ужасен начин за гените и за това, какви деца се изоставят в домовете (не визираха ромите, а осиновените)... Да, циганската тема присъства на всяко ниво в ежедневието в България и това е доста сложен въпрос, но не е само тя... А и също така знам, че повечето (макар и не всички) от онези наши познати, които открито са се "възхищавали от благородната ни постъпка", тайничко таят известен скептицизъм спрямо осиновените деца...  Други пък знаят за произхода на децата ни и това не им пречи, ама никак, да ги харесват от сърце... Между другото, предразсъдъци към осиновените има не само в България. Германците като цяло и те често мислят, макар и скрито, че осиновените деца са или проблемни, или хиперактивни, или застрашени от суицид,.. или поне, че не особено щастливи...   Разбира се, това е само една част от заобикалящите ни. Ограничени хора винаги ще има около нас и те ще имат странни мнения и по много други въпроси, нима бихме им обръщали такова голямо внимание и по другите теми?

П.П. Мисля, че много хора са спрели да пишат тук просто, защото БГмама не е най-подходящото място за споделяне, тъй като подфорум "осиновяване" често се чете вместо "клюкарника", а повечето осиновители напоследък намират директни начини да комуникират с други осиновители (без "публика")

То в нашата страна към какво ли няма предразсъдъци.
Пълно е с прости и жестоки хора. 

     Чандра Ден, аз стигнах до извода, че е проява на лош вкус да споделям свои лични чувства ,мисли и преживявания, свързани с децата ми, въобще в интернет ,без значение фейсбук, беге мама, затворени групи и форуми, дори да са модерирани и защитени . Няма никакво значение дали влизат външни хора, дали има публика или няма..Вътрешните хора също могат да се наранят взаимно. Разбрах ,че интернет споделянето на лични неща  по никакъв начин не ми е полезно .
      Да ,тук има много точна и вярна информация по различни аспекти на осиновяването.
      Но не разбирам как въобще си вярвате на идеята,че споделянето тук преди или сега в затворените групи много ви помагало. Как може да ми помогне общуването през монитора с хора които не виждам,не чувам,не познавам. Хора с различни ценности.Хора ,които ме озадачават в голяма част от изказванията си и на които аз пък от своя страна им се струвам също толкова странна.
За мен единственото удовлетворяващо споделяне по тези теми е наяве с близки приятелки. Не храня илюзии,че нещо тук ще ми помогне да преодолея емоционалните си сътресения или пък че аз ще помогна на някого.
   

Танюшка, ако е така, тогава защо пишеш или четеш във форума?... Вероятно получаваш конкретна информация или пък задоволяваш друга някаква потребност, иначе по каква причина да "захождаш" тадява?... Разочарования има, недоразумения - също, особено, ако човек е имал по-конкретни очаквания...

Тук се смесиха две теми - тази на авторката и онази за групите за взаимопомощ, затова да си кажа и аз. Според мене групите за взаимопомощ са нещо много полезно и дори необходимо. Би било хубаво да има достъп до такива в различните населени райони у нас... И според принципа на всички подобни "места" - в крайна сметка си "помагаме" сами, но обмена на опит и информация е бил от полза по пътя към намирането на нашите лични "решения", затова и има полза от всичко прочетено...

Истината е, че моят личен проблем тук (във форума) е "проветривостта" на мястото. Вярно е, че преди време са споделяни много лични неща, които са били от полза за пишещи и четящи, но в тази връзка аз от една страна се възхищавам на смелостта на съфорумките, от друга страна си мисля, че тази откровеност е граничила с непредпазливостта... Така или иначе тогава (преди няколко години) са били съвсем други времена...

Да, според мене пречка е и това, че трудно приемаме различна от нашата позиция и гледна точка. Тук е говорено не веднъж за предразсъдъците спрямо етноса, описани са много кризи на следосиновителния период...  но пък и много укори сме прочели спрямо онези, които "не мислят и не чувстват нещата като нас"...