ВМ-НВХ, част 64

Краси, дозата прави отровата.


Бърз превод, вероятно може и по-добър:

Някои лекари и други медицински специалисти бъркат кетоацидозата, изключително необичайна форма на кетоза, с нормалната хранителна кетоза, свързана с кетогенната диета и състоянието при гладуване в организма.

След което, те ще ви кажат, че кетозата е опасна.

Разликата между двете състояния е въпрос на volume и flow rate:

Доброкачествената (мека, лека) хранителна кетоза е контролиран, инсулино-регулиран процес, който води до леко освобождаване на мастни киселини и кетони, в отговор на нисковъглехидратен прием и по-висока консумация на мазнини.
Кетоацидозата е състояние, при което се произвеждат необичайни количества кетони в нерегулирана биохимична ситуация. За да се стигне до състояние на кетоацидоза, тялото трябва да е в състояние да не може да произвежда достатъчно инсулин, за да се регулира потока на мастни киселини и създаването на кетонни тела.

http://www.ketogenic-diet-resource.com/ketoacidosis.html

Краси, ще попрочета по-подробно, за да те успокоя

Искам обаче отново да уточня, че, макар и кетозата да е наистина много благоприятно и позитивно състояние, не е задължително да ни бъде цел да сме през цялото време в кетоза. Така или иначе, при нисковъглехидратно хранене, т.е. когато въглехидратите са под 100 грама на ден, има отделни моменти през деня, когато възниква необходимост от кетони, затова се произвеждат  (и съответно се ползват по предназначение). А и при повечето хора не е необходима кетоза, за да регулират теглото си. Но не трябва да се бърка кетоза с кетоацидоза и не трябва да се страхуваме от кетозата, защото е напълно нормално състояние.

Едно поздравче от мен от тази сутрин:

Текстът гласи: "Защо не се утешавам от моркови, а ми трябва шоколад или вино?"

Нещо от книгата снощи ми направи впечатление. Описва се механизмът на складиране на мазнини и съответно на освобождаване на мазнините от мастните клетки. Разбира се, ключова роля играе инсулинът - той е хормонът, който складира (и въглехидрати, и мазнини, и белтъчини) и е необходимо той да е повишен, за да премине организмът в режим на складиране. А докато се намира в режим на складиране, не може да настъпи отдаване на мастни киселини, така че горивото, което се ползва през този период, е глюкоза. И съответно при ИР, когато до останалите клетки (освен мастните) не достига достатъчно глюкоза, а в същото време инсулинът дълго е повишен и мастните клетки не могат да отдадат съдържанието си, за да се използват мазнините за енергия, настъпва клетъчен глад. Оттам възниква усещане за глад, което води до прием на храна (обикновено в такъв случай на хората им се прияжда нещо въглехидратно), голяма част от която пак отива за складиране и т.н. - порочен кръг.

Но какво ми направи впечатление? Както е ставало въпрос и преди, мазнините в организма са или под формата на триглицериди, или на свободни мастни киселини. Триглицеридите са 3 мастни киселини, свързани от гръбнак от глицерол. В тази форма те се складират в мастните клетки и докато са под формата на триглицерид, не могат да излязат навън, защото молекулата е прекалено голяма. За да се образува триглицерид, е необходима молекула глицерол, а този глицерол идва от глицерол фосфат, който пък идва от приеманата с храната глюкоза (от въглехидрати). Така че са необходими въглехидрати, за да се складират мазнини

Необходимо условие за складирането е да има повишен инсулин. Инсулинът се повишава при повишение на глюкозата в кръвта. Фруктозата не го повишава. Но от друга страна от фруктозата по-лесно се получава глицерол фосфат - точно това ме учуди. А в природата фруктозата винаги е в съчетание с глюкоза - и в плодовете, и в захарта (разбира се, и в синтетичния глюкозо-фруктозен сироп). Така че фруктозата не повишава инсулина, но глюкозата го повишава. А тогава и глюкозата, и фруктозата осигуряват материал за глицерол фосфата, който пък е необходим, за да се образуват триглицериди и да се осъществи складиране на мазнини.

Остават ми стотина страници от книгата, а никак не ми се иска да свършва

Nuclear,имам си компания вече    
Аз да се похваля,че снощи ми дойде МЦ абсолютно на време,много съм доволна.
Както ви казах имах съмнения,че нещо не се спогаждаме с маслото,ами 6 ден някъде не го ям,6-ти ден нямам никакви проблеми с WC-то.Пия отново пробиотик и Ензим без проблем,надявам се това да остане за дълго,сега остава да се преборя с косопада,сухата и сърбяща кожа,спада на енергия от 2 дни    и не на последно място емоционалното хранене.Преди няколко дни се справих отлично с последното,трябва да си видя запсиките и да се опитам да разбера как се случиха нещата да се контролирам така добре тогава  
А като не ям масло някой би ли ме посъветвал с какво да допълня менюто,че да си държа високи мазнините?

Мас, зехтин, сметана.
Аз последно взех една гъша мас и сега готвя с нея. Харесва ми. За съжаление, единственият ми буркан свинска свърши, ще търся да си взема пак
Сланината също е добър вариант.
А като си провериш записките, напиши за любопитните като  мен. Аз тези дни тес-ам повечко и осъзнавам някои от нелогичните си убеждения, дано да ги променям, де

Предполагам, под "контролиран" се има предвид контрол чрез храната.Т.е., чрез храна поддържаш нисък инсулин, което пък те вкарва в кетоза.

Т.е., инсулинът е нисък, защото тялото няма възможност да го увеличи, което води до кетоацидоза.
А защо не до кетоза?

Аз наистина не разбирам в какво се състои разликата между "кетоза" и "кетоацидоза".
В крайна сметка, това са две наименования на едно и също състояние-организмът произвежда необичайно количество кетони, от които опитва да се освободи.Защото явно са несвойствени за него.....
И още едно противоречие, което откривам, поне за мен де....
Аз приемам, че едно състояние е нормално/полезно/здравословно за организма, когато той може да живее в него с години, 20-30-40  и т.н. без никакъв проблем.
Казвате, че кетозата е нормално състояние на тялото.Може ли човек да преживее целия си живот в кетоза, без това да доведе до някакви проблеми?
Все пак се приема, че повишеното количество ацетон в тялото е токсично...
Или , с други думи, как е възможно произовдството на токсични вещества да се приема за нормално?

Простете многото ми въпроси.       Ще разбера, ако не ви се обяснява.    

Краси, ти не разбираш, защото не си даваш труда да прочетеш Инсулинът е нисък, защото човекът е диабетик и е зависим от външно подаване на инсулин. Тогава настъпва кетоацидоза. Сега изясни ли ти се?

Да, абсолютно е възможно цял живот да се живее в кетоза. Не е сигурно, но се предполага, че така са живели инуитите, а е възможно така да са живели и северноамериканските индианци (особено в по-северните щати). Просто храната им е била такава.

Кетозата предполага по-малко количество кетони от кетоацидозата - ето ти разликата. При кетоацидозата става неограничено, неовладяно производство на кетони, защото организмът не може да сложи спирачка. Спирачката е инсулинът. Но говорим за диабетици първи тип - тези, които не произвеждат инсулин, а също за диабетици втори тип, които са с толкова увреден вече панкреас, че и те са спрели да произвеждат инсулин.

И пак ще ти кажа, както се казва на неподготвен студент: има информация, дори сме ти посочили къде да четеш (в блога). Чети. Ти чакаш на готово да ти се смели, но дори и тогава, пак не възприемаш, защото не включваш мислене. Повече от това не мога да направя. Нямам как да ти налея нещата с фуния.

А и за себе си не се притеснявай, ти ядеш предостатъчно въглехидратни храни, за да избегнеш кетоза.

Освен това искам да те помоля, когато пействаш цитати, да посочваш и източник. И предварително ти казвам, готвач.бг и подобни не са меродавни източници и не ме интересува какво пише в тях.

mis_val, извинявай, но чета от скоро и не те "познавам", изследвала ли си щитовидна жлеза, че тези симптоми ми звучат доста познато.

Лора_,аз също смятам че имам проблеми с ЩЖ,но правих ТСХ и там всичко е в норма,засега нямам финансова възможност за Т3,Т4,МАТ и ТАТ,до колкото знам се заплаща,а и с тези нормални ст-сти на ТСХ не ми дават други направления,ехограф също не съм правила.Имам всички симптоми за Щитовидна,но както и да е ,справям се засега .А при изследване за естрадиол и прогестерон се откри,че второто е под нормата,а съм чела че при ниски ст-сти има косопад.Така или иначе е ясно,че имам хормонални нарушения,но благодарение на режима и всичката споделена информация от момичетата тук    се справям засега
Ули,    бих споделила,но стига да се ориентирам,че не е така лесно за съжаление,че все пак различни неща хапвам,а и съм сигурна и не само храната оказва влияние

Хехе Шоки, точно се чудех колко още търпение ще проявиш
Човек обяснява  на тези, които показват поне грам заинтересуваност и мисъл
 А в случая се налива в празна глава за съжаление
Да не говорим, че хем има преведени материали хем не се четат и те
А пък дамата май само бълг разбира, но пък четене с разбиране не владее

Естествено, че може. След като бебетата се раждат и в първите си месеци са в постоянна кетоза..
Освен това здравословното състояние при пациенти с определени заболявания се подобрява и/или се излекуват напълно при спазване на кетогенна диета.

Аз бях впечатлена след като гледах филма - "Първо не вреди" с Мерил Стрийп.. След това с моя "много добър" английски се зарових да чета за болница Джон Хопкинс и кой лекар, през коя година какво проучване/изследване направил, до какви изводи стигнал и т.н.

И да не забравяме, че ракът се храни с въглени, включително и тези дошли от фрешовете, а се трепе най-добре в състояние на кетоза.  

И аз се чудя на Шоки! Ето до какво води стриктното спазване на режима - железни нерви и търпение, без особени усилия.  

mis_val, първо да ти кажа, че споделям личния си опит, всеки случай си е различен и може при теб симптомите да се дължат не нещо много по-просто. Така че не си мисли, че имаш проблем, защото аз твърдо вярвам в силата на подсъзнанието и че може да си навлечеш проблем, само като мислиш за него.

При мен нещата се случиха така: напълнях много без видима  причина, никаква енергия (джипито ми обвини анемията, която си имам), супер нередовен цикъл, пропускаше ме с месеци, косопад и т.н. Джипито ми не вярваше, че внимавам какво ям и ме "посъветва" една седмица да ям само краставици    , както и да е, с триста зора задари цикъла ми даде направление за гинеколог. Добре, че той излезе малко по-отговорен към пациентите и ме прати на ендокринолог. Избрах си ендокринолог случайно, тя ми пусна ТСХ -нормално, беше пролетта. Есента се повтори схемата, при което ендокриноложкаата ми казваше, че гушата ми е била затлъстяла и затова изглеждала по-голяма  и да ям по-малко хляб и захар. Като и казах, че не ям изобщо, ме изгледа все едно и говоря врели некипели и ме изпрати да си ходя.
На следващата пролет смених ендокринолога и този път ми каза, че задължително трябва да видя антитела, тъй като, както тя ми обясни, можело ТСХ да е в норма(защото в БГ нормите са завишени) и не било показателно. Каза ми също (от преглед с ръка, а после и ехограф), че не ми е много ново автоимунното заболяване (не знам как го разбра) и ми скара защо досега не съм го лекувала .  Антителата ми бяха завишене -едното 9 пъти, другото -3 пъти, ТСХ -в норма.

Krasi.....В темата съм от достатъчно време, че да си направя изводи за някои неща и те са....

От една страна е хубаво да има мнение като твоето..друго мнение, което да повдига въпроси от време на време ..Противоположно мнение...Но от друга страна вече почвам да се дразня , ама много..
 Ти сякаш нарочно се опитваш да разбунваш духовете тук. Разбрах, че за теб ВМ НВД не е начин на живот като на нас другите, е тогава като проявяваш интерес , защо просто не си четеш и се информираш без другите да са ти длъжни да ти разясняват някакви неща....

Ти себе си ли опитваш да убедиш в нещо или нас се опитваш да убедиш  ....

Съжалявам ако съм била груба, но ми писна.

Лора_,

Лора_, случаят ти е сравнително типичен за нашата здравна система, за съжаление... Причината е отчасти недостигът на направления за специалист (и финансовите затруднения на хората да си плащат на частно), но не само. И аз, и много други сме забелязали, че понякога има една незаинтересованост и винаги се търси най-лесния и най-неангажиращ начин да се обяснят симптомите, така че, ако може, пациентът да им се махне от главата. Което пък може да е от прекалена натовареност - факт е, че лекарите са доста заети. Но пък по този начин много често се случва да се забави диагнозата или да се пропусне, или да се постави погрешна, което пък да доведе до ненужно усложняване на нещата...

Факт е, че в частното здравеопазване са по-внимателни, по-услужливи, повече време отделят, повече старание влагат, но пак не винаги положението е оптимално, защото пак се случва и да не се постави правилно диагнозата или пък направо да се омаловажат оплакванията на пациента. Имам чувството, че всички лекари най-напред подозират всички в хипохондрия и с това си обясняват всякакви симптоми, а само ако наистина има много, ама много сериозни основания за друга диагноза, тогава се замислят каква може да бъде. И причината пак е нашата здравна система, а сигурно и формата на управление на здравеопазването по принцип в днешно време навсякъде по света.