Аватарнo - книго-цитатна/ Тема 38

От "Опасен чар" ли беше това: "Роднина, милиционер, роднина, милиционер ..."?

Мери обиколи със скачане всички градини, включително овощната, като на няколко минути си почиваше. Най-накрая тръгна по любимата си алея и реши да опита да я измине цялата със скачане. Алеята беше дълга и затова започна бавно, но още преди да я преполови, така се загря и запъхтя, че нямаше как да не спре. Не беше чак толкова против, защото вече беше стигнала до трийсет. Спря и се засмя доволно и що да види – червеношийката се люлееше на едно дълго бръшляново стъбло. Беше я проследила и сега изчирика за поздрав. Мери заскача към нея и усети как при всеки скок нещо тежко в джоба u се удря в нея. Погледна червеношийката и пак се разсмя.
– Днес трябва да ми покажеш вратата. Но не ми се вярва да я знаеш!
Червеношийката литна от люлеещото се бръшляново стъбло, кацна горе на стената, отвори човка и заизвива чудни трели – просто за да се поперчи. Нищо на света не е така възхитително, както перчеща се червеношийка, а пък те вечно се перчат.
Мери Ленъкс беше слушала много за магии в приказките на своята ая и според нея онова, което се случи почти в същия миг, си беше точно магия.
Ветрецът пак полъхна по алеята, този път по-силно, така че разлюля клоните на дърветата и неподрязаните клонки на бръшляна, които висяха от стената. Мери стоеше близо до червеношийката и внезапно вятърът издуха настрани няколко бръшлянови клонки, а още по-внезапно тя подскочи към тях и ги улови с ръка, защото бе видяла нещо под тях – кръгла дръжка, скрита досега под листата. Беше дръжката на врата.
Тя мушна ръце под листата и започна да ги разбутва настрани. Макар да беше гъст, увисналият бръшлян образуваше рехава люлееща се завеса, въпреки че някои от стръковете бяха пропълзели по дървото и метала. Сърцето на Мери се разтуптя, а ръцете u се разтрепериха от радост и вълнение. Червеношийката продължаваше да пее и да чурулика, като накланяше главица, сякаш и тя се вълнуваше. Какво ли беше това квадратно желязно нещо, което напипаха ръцете u и в което пръстите u откриха дупка?
Беше ключалката на вратата, която бе стояла заключена десет години. Мери бръкна в джоба си, извади ключа и откри, че става на бравата! Мушна го вътре и го завъртя – наложи се да го натисне с две ръце, но той най-сетне се превъртя.
После тя си пое продължително дъх и се огледа назад дали някой не идва по дългата алея. Нямаше никой. Като че тук никой не идваше. Тя отново си пое дълбоко дъх, отметна бръшляновата завеса и бутна вратата. Тя бавно, бавно се отвори.
Мери се промъкна вътре, затвори вратата, облегна се на нея и се огледа, като се задъхваше от вълнение, почуда и възторг.
Тя се намираше в тайната градина.