- Публикувана: 6 окт. 2013, 17:50 ч.
- Последно мнение: 10 ноем. 2013, 14:21 ч.
Новият исторически сериал "Фатих" по канал Д
Принц Джем
Джем, за османските турци Şehzade Cem, а за западноевропейците Prince Cem или Zizim (във Франция) е средновековен благородник от османски произход, втори син на Мехмед Завоевателя. Джем остава претендент за трона на бързо разрасналата се империя на османските турци през 15 век, когато оспорва наследството на овластения си по-голям брат Баязид Богоподобния. Краткото двувластие разпалва гражданска война, а по-късно Джем се спасява като изгнаник в Западна Европа. Според историческите източници, цитирани по-долу, изгнанието му от родината е по-скоро затвор, координиран от самия султан Баязид.
Джем, за османските турци Şehzade Cem, а за западноевропейците Prince Cem или Zizim (във Франция) е средновековен благородник от османски произход, втори син на Мехмед Завоевателя. Джем остава претендент за трона на бързо разрасналата се империя на османските турци през 15 век, когато оспорва наследството на овластения си по-голям брат Баязид Богоподобния. Краткото двувластие разпалва гражданска война, а по-късно Джем се спасява като изгнаник в Западна Европа. Според историческите източници, цитирани по-долу, изгнанието му от родината е по-скоро затвор, координиран от самия султан Баязид.
Биографични данни
Домашен период
Джем се ражда като син на султан Мехмед II и една от неговите жени, пленница от сръбски произход. Израства в харема на новозавладяния Константинопол и по османския обичай скоро е изпратен като управител на област в източния Анадол в град Амасия. Там води свободен от политически планове и рискове живот, заобиколен от фаворити и прислуга. В Амасия Джем е застигнат и от новината за ненадейната смърт на баща му, великия завоевател Мехмед II.
Домашен период
Джем се ражда като син на султан Мехмед II и една от неговите жени, пленница от сръбски произход. Израства в харема на новозавладяния Константинопол и по османския обичай скоро е изпратен като управител на област в източния Анадол в град Амасия. Там води свободен от политически планове и рискове живот, заобиколен от фаворити и прислуга. В Амасия Джем е застигнат и от новината за ненадейната смърт на баща му, великия завоевател Мехмед II.
Мехмед II е покорил Балканския полуостров, империята му граничи с Египет на Мамелюците, заплашва Унгария, Полша и цяла Средна Европа, а Папството вижда в турците практическа заплаха както в политически, така и в религиозно-доктринален аспект. Мехмед е изградил военно-феодална монархия, в която отнема имотите (вакъфи) на духовния клир и ги разпределя като награда между бойците си (спахии), които продължават да се събират мотивирани под знамето на пророка. Тази класическа система се поддържа от спахиите, но на тях се противопоставят моллите и имамите, като се предполага, че всяка от тези две партии е използвала един от синовете на Мехмед като свой проводник. Негативите на тази система се преодоляват донякъде със засилването на влиянието на еничарския корпус.
Джем е подкрепян от спахиите, желаещи продължаване на експанзията и увеличаване на влиянието си. Това дава кураж на младия принц (22-годишен тогава) да се противопостави на брат си, позовавайки се и на древния византийски закон за багрянородността. Въпреки че завладява Бурса и отново обявява града за столица на османците , Джем бързо е изтласкан от Баязид на изток и отстъпва отвъд границата с Египетския султанат.
Следва нова безуспешна кампания на претендента, а междувременно Баязид консолидира наследената империя и получава прозвището си Veli. Джем е принуден да бяга отново.
Джем е подкрепян от спахиите, желаещи продължаване на експанзията и увеличаване на влиянието си. Това дава кураж на младия принц (22-годишен тогава) да се противопостави на брат си, позовавайки се и на древния византийски закон за багрянородността. Въпреки че завладява Бурса и отново обявява града за столица на османците , Джем бързо е изтласкан от Баязид на изток и отстъпва отвъд границата с Египетския султанат.
Следва нова безуспешна кампания на претендента, а междувременно Баязид консолидира наследената империя и получава прозвището си Veli. Джем е принуден да бяга отново.
Изгнание
Според получилите популярност художествени и исторически източници Джем отстъпва, търсейки закрила при враговете на Баязид. Единствена непокорена стои твърдината на хоспиталиерите на остров Родос, при които младият принц изпраща свой пратеник през крепостта Бодрум (под владичество на кастилската корона в този момент). Султанският син възнамерява да се съюзи с унгарския крал Матияш Корвин, с когото на отоманците предстои неминуем военен конфликт. С този си ход Джем цели да се съюзи de facto с целия католически Запад, обещавайки траен мир на християнството.
Според получилите популярност художествени и исторически източници Джем отстъпва, търсейки закрила при враговете на Баязид. Единствена непокорена стои твърдината на хоспиталиерите на остров Родос, при които младият принц изпраща свой пратеник през крепостта Бодрум (под владичество на кастилската корона в този момент). Султанският син възнамерява да се съюзи с унгарския крал Матияш Корвин, с когото на отоманците предстои неминуем военен конфликт. С този си ход Джем цели да се съюзи de facto с целия католически Запад, обещавайки траен мир на християнството.
По това време рицарският орден на Свети Йоан се ръководи от амбициозния френски благородник Пиер Д'Обюсон и се намира на лично подчинение на католическия първосвещеник в Рим. След разгрома на кръстоносните държави в Леванта самите рицари-йоанити възприемат пребиваването си в Родос като изгнание и са оформили военно-теократична държавна структура с единствена цел завладяване de novo на Обетованите за християнството земи. Тази доктрина включва изграждане на стройна вътрешна административна система, повишена дипломатическо-политическа активност отвъд бреговете на острова и висока бойна готовност. Галерите на ордена пиратстват над мюсюлманската търговия. Братята-йоанити не пропускат и златната възможност, осигурена им от доброволното пленничество на Джем, което им осигурява сериозен политически и потенциално военен коз в борбата срещу страховитите бойци на Пророка.
Джем никога не достига до унгарската столица Естергом. Намеренията на Д'Обюсон и съветниците му да използват султанския син като заложник или евентуално като разменна монета бързо се изясняват. Баязид се доказва като умен държавник и дори предлага баснословна издръжка от 45000 златни венециански дуката, сума, равняваща се на близо половината от годишния приход на османската хазна за своя полубрат. Това в дългосрочен план настройва католическите монархии една срещу друга и започва политическа борба за заложника и неговия откуп.
От съображения за по-голяма сигурност Джем е препратен в комендаториите на ордена във Франция, където братята-йоанити са притиснати от френската кралска аристокрация, защото след смъртта на Луи XI през 1483 г. по-голямата сестра на престолонаследника Ан дьо Божьо е обявена за регент на Кралството и те в крайна сметка губят контрола над сина на Завоевателя. Все пак оказаната им политическа закрила от страна на Папата осигурява продължаване на изгнанието на отчаяния Джем в папската държава на Апенините през 1489 г.
От съображения за по-голяма сигурност Джем е препратен в комендаториите на ордена във Франция, където братята-йоанити са притиснати от френската кралска аристокрация, защото след смъртта на Луи XI през 1483 г. по-голямата сестра на престолонаследника Ан дьо Божьо е обявена за регент на Кралството и те в крайна сметка губят контрола над сина на Завоевателя. Все пак оказаната им политическа закрила от страна на Папата осигурява продължаване на изгнанието на отчаяния Джем в папската държава на Апенините през 1489 г.
Епилог
По подобие на Урбан през 11 век папа Инокентий VIII неколкократно опитва да инициира нов кръстоносен поход срещу турската мощ, като възнамерява да постави сина на сръбската християнка Джем начело на кампанията. Дали заради големия откуп на Баязид или липсата на солидарност между европейските държави, но призивите от Светия престол остават неразбрани. Според Eamon Duffy един от откупващите подаръци на султана е подареното на папата Копие на Съдбата.
Джем умира на 25 февруари 1495 г. в Капуа, на територията на намиращото се в обтегнати отношения с папството Неаполитанско кралство. Четири години по-късно тленните останки на нещастния султанов син са пренесени в Бурса и положени редом с тези на останалите владетели от Династията на Осман.
По подобие на Урбан през 11 век папа Инокентий VIII неколкократно опитва да инициира нов кръстоносен поход срещу турската мощ, като възнамерява да постави сина на сръбската християнка Джем начело на кампанията. Дали заради големия откуп на Баязид или липсата на солидарност между европейските държави, но призивите от Светия престол остават неразбрани. Според Eamon Duffy един от откупващите подаръци на султана е подареното на папата Копие на Съдбата.
Джем умира на 25 февруари 1495 г. в Капуа, на територията на намиращото се в обтегнати отношения с папството Неаполитанско кралство. Четири години по-късно тленните останки на нещастния султанов син са пренесени в Бурса и положени редом с тези на останалите владетели от Династията на Осман.
Gül-Bahar Hatûn Osmanlı padişahı Fatih Sultan Mehmed’in eşlerinden biridir. O dönemde henüz Valide Sultan unvanı kullanılmaya başlamamıştı. Ancak Gül-Bahar Hatûn’un saraydaki rolü sonraki Valide Sultan’lardan hiç farklı değildi. II. Bayezid’ın öz annesidir.Zira türbesinde ki kitabede Leh aşiyan Sultan Mehmed zevcesi validei II. Bayezid han bunun en büyük kanıtıdır. Sultan II. Bayezid Han</ref>, II. Bayezid’ın tahta çıkmasyla Gül-Bahar Hatûn Fatih Sultan Mehmed’in dul eşi ve II. Bayezid’in annesi olarak Valide Sultan’ın eşdeğeri olan bir rolü üstlemiştir, zira henüz bu dönemde resmen Valide Sultan sıfatı ve görevleri belirlenmemişti. Tarihte bu sıfat ilk defa Kanunî Sultan Süleyman’ın annesi Ayşe Hafsa Sultan tarafından kullanılmıştır.
Gül-Bahar Hatûn’un Arnavut, Kosova veya Sırp asıllı olduğu sanılmaktadır . O zaman Edirne’de bulunan Osmanlı sarayına 1446 yılında girdiği sanılmaktadır. Sonradan Fatih Sultan Mehmet olarak anılacak olan Şehzade Mehmet’le olan evliliği büyük ihtimalle Fatih’in ilk tahta çıkışının ardından tahtı tekrar babasına (II. Murat) geri bırakması sonrasında gerçekleştiği tahmin edilmektedir. Gül-Bahar Hatûn’un Akkoyunlular’a gelin giden Gevherhan Sultan’ın annesi olduğu bilinmektedir. Şehzade Mehmet 1450 yılında Edirne’de Dulkadiroğulları Beyliği’nin 6. Hükümdârı olan Süleyman Bey’in kızı Sitt-î Mükrime Hatûn’la üçüncü evliliğini yaptı. Yeni eşiyle birlikte gelenek üzere padişah II. Murat tarafından Manisa’ya sancak beyliği yapmak üzere gönderildi. Gül-Bahar Hatûn’un Şehzade Mehmet’le birlikte Manisa’ya gidip gitmediği bilinmemektedir. Fatih Sultan Mehmet padişah olup 1453 tarihinde İstanbul’u fethinden sonra Osmanlı Devleti’nin başkentini de İstanbul’a nakletti. Ancak Gül-Bahar Hatûn’un bir süre küçük yaştaki oğlu II. Bayezid ile birlikte Edirne’de kalmış olduğu sanılmaktadır. Bayezid dokuz yaşına geldiğinde yine yukarıda söz edilen gelenek üzere 1456 yılında babası tarafından Amasya’ya sancak beyliğine atandı. Gül-Bahar Hatûn daha sonra oğlunun yanına Amasya’ya taşındı ve 1481 yılında II. Bayezid’in tahta çıkmasına kadar orada yaşadı. Yaşamının geri kalan kısmını ise İstanbul’da geçirdi.Gülbahar Hatun II. Bayezid'in öz annesidir.Son zamanlarda II. Bayezid'in annesinin Mükrime Hatun olduğu söylensede bu tez resmi belgelerle ve Sitti Hatun Camisinin kitabesinde yazan yazıya göre çürütülür. Bu camii 1485 senesinde Bu kadın tarafından yaptırılmış ve maddi sıkıntı çektiği için üvey oğlu II. Bayezid maddi yardım yapmıştır.Türbesindeki yazılı tarih bizzat bunu kanıtlamaktadır.
Gül-Bahar Hatûn’un oğlu Sultân Bayezid-î Velî Han’ın padişahlığı sırasında etki sahibi olduğu bilinmektedir. Oğluna yazdığı elimizde mevcut olan iki mektuptan birinde Hersekzade Ahmet Paşa aleyhinde, bir diğer mektupta da oğlunun lalası Ayas Paşa ve Hızırbeyoğlu Mehmet Paşa lehinde oğluna tavsiyelerde bulunduğu açıkça görülür.
Gül-Bahar Hatûn yaklaşık 1492 yılında vefat etti. İstanbul’da Fatih Camii avlusunda Fatih Camii Haziresi karşısında kendi adı ile anılan türbesine gömüldü. Ölümünden sonra Sultân Bayezid-î Velî Han Tokat’ta annesinin hatırasına Hatûniye Camii’ni ve bir de okul yaptırdı.
Gül-Bahar Hatûn’un Arnavut, Kosova veya Sırp asıllı olduğu sanılmaktadır . O zaman Edirne’de bulunan Osmanlı sarayına 1446 yılında girdiği sanılmaktadır. Sonradan Fatih Sultan Mehmet olarak anılacak olan Şehzade Mehmet’le olan evliliği büyük ihtimalle Fatih’in ilk tahta çıkışının ardından tahtı tekrar babasına (II. Murat) geri bırakması sonrasında gerçekleştiği tahmin edilmektedir. Gül-Bahar Hatûn’un Akkoyunlular’a gelin giden Gevherhan Sultan’ın annesi olduğu bilinmektedir. Şehzade Mehmet 1450 yılında Edirne’de Dulkadiroğulları Beyliği’nin 6. Hükümdârı olan Süleyman Bey’in kızı Sitt-î Mükrime Hatûn’la üçüncü evliliğini yaptı. Yeni eşiyle birlikte gelenek üzere padişah II. Murat tarafından Manisa’ya sancak beyliği yapmak üzere gönderildi. Gül-Bahar Hatûn’un Şehzade Mehmet’le birlikte Manisa’ya gidip gitmediği bilinmemektedir. Fatih Sultan Mehmet padişah olup 1453 tarihinde İstanbul’u fethinden sonra Osmanlı Devleti’nin başkentini de İstanbul’a nakletti. Ancak Gül-Bahar Hatûn’un bir süre küçük yaştaki oğlu II. Bayezid ile birlikte Edirne’de kalmış olduğu sanılmaktadır. Bayezid dokuz yaşına geldiğinde yine yukarıda söz edilen gelenek üzere 1456 yılında babası tarafından Amasya’ya sancak beyliğine atandı. Gül-Bahar Hatûn daha sonra oğlunun yanına Amasya’ya taşındı ve 1481 yılında II. Bayezid’in tahta çıkmasına kadar orada yaşadı. Yaşamının geri kalan kısmını ise İstanbul’da geçirdi.Gülbahar Hatun II. Bayezid'in öz annesidir.Son zamanlarda II. Bayezid'in annesinin Mükrime Hatun olduğu söylensede bu tez resmi belgelerle ve Sitti Hatun Camisinin kitabesinde yazan yazıya göre çürütülür. Bu camii 1485 senesinde Bu kadın tarafından yaptırılmış ve maddi sıkıntı çektiği için üvey oğlu II. Bayezid maddi yardım yapmıştır.Türbesindeki yazılı tarih bizzat bunu kanıtlamaktadır.
Gül-Bahar Hatûn’un oğlu Sultân Bayezid-î Velî Han’ın padişahlığı sırasında etki sahibi olduğu bilinmektedir. Oğluna yazdığı elimizde mevcut olan iki mektuptan birinde Hersekzade Ahmet Paşa aleyhinde, bir diğer mektupta da oğlunun lalası Ayas Paşa ve Hızırbeyoğlu Mehmet Paşa lehinde oğluna tavsiyelerde bulunduğu açıkça görülür.
Gül-Bahar Hatûn yaklaşık 1492 yılında vefat etti. İstanbul’da Fatih Camii avlusunda Fatih Camii Haziresi karşısında kendi adı ile anılan türbesine gömüldü. Ölümünden sonra Sultân Bayezid-î Velî Han Tokat’ta annesinin hatırasına Hatûniye Camii’ni ve bir de okul yaptırdı.
И аз мисля да го гледам 
Привет ,момичета!
Записвам се и аз в новата тема.Благодаря на Боряна Данкова ,че я създаде ,отдавна чакам някой да го стори.Харесвам историческите филми , а също и Мехмед Акиф Алакурт
Иска ми се ,в ролята на султана ,да бъде поне толкова добър, колкото в" Съла" и "Мъжът от Адана"
Надявам се ,тук да прекараме приятни минути в обсъждане на сериала и геройте.
Записвам се и аз в новата тема.Благодаря на Боряна Данкова ,че я създаде ,отдавна чакам някой да го стори.Харесвам историческите филми , а също и Мехмед Акиф Алакурт
Иска ми се ,в ролята на султана ,да бъде поне толкова добър, колкото в" Съла" и "Мъжът от Адана"
Надявам се ,тук да прекараме приятни минути в обсъждане на сериала и геройте.
Боряна Данкова ,поздравления за темата ! 
Скрит текст:
Ето един колаж направен за тази тема:
Trendy
Радвам се, че и тук ще ни радваш с твоите прекрасни творения! Всяка тема би била скучна без теб!
Боряна Данкова ,поздравления за темата !
Ето един колаж направен за тази тема:
Ето един колаж направен за тази тема:
Препоръчани теми