- Публикувана: 13 окт. 2013, 20:12 ч.
- Последно мнение: 16 ян. 2014, 11:33 ч.
Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - 7
Ами аз предния път го направих 
, след цели 7м непушене. Затова знам какво е чуството. И какво стана? Нито ми помогна по някакъв начин, нито ме успокои, даже напротив. Че и пак наново сякаш не ги бях спирала 
. Затова вече не влизам в този капан 
. След няколко месеца започнах пак от нулата. Този път ще е последният, от 2-3 месеца и аз се чуствам непушач, ако ми е изнервено не си спомням с носталгия цигарите. Отдавна не броя дните или месеците, ако не е лентичката вече щях да съм забравила колко време мина. И при мен тя стои най-вече с идеята, че може да даде кураж на някой 
, след цели 7м непушене. Затова знам какво е чуството. И какво стана? Нито ми помогна по някакъв начин, нито ме успокои, даже напротив. Че и пак наново сякаш не ги бях спирала . Затова вече не влизам в този капан . След няколко месеца започнах пак от нулата. Този път ще е последният, от 2-3 месеца и аз се чуствам непушач, ако ми е изнервено не си спомням с носталгия цигарите. Отдавна не броя дните или месеците, ако не е лентичката вече щях да съм забравила колко време мина. И при мен тя стои най-вече с идеята, че може да даде кураж на някой
Снощи размишлявах на терасата( без цигара)...защо повечето готини неща в живота са така да се каже забранени...цигарите, сладките неща и....ооооооопс, усетих как пак се плъзвам в капана, защото хъсът ми спада. Спирайки да пуша, нарочно се надъхвам, насочвам целия си гняв срещу цигарите и тютюневите компании, които смучат кръв от мен, това, че съм заробена и т.н. Но с времето( и предния път беше така) постепенно забравям какво ми е било в устата и в душата, как се търчи нощем до денонощния и прочие, и си спомням само хубави неща, свързани с цигари. Просто така съм устроена, както и повечето хора, от миналото се запазва основно хубавото и......мда! Та МРАЗЯ, МРАЗЯ ги и се чудя да ли ще достигна до момента, в който ще кажа като мария "ако ми е изнервено не си спомням с носталгия цигарите", т.е. ще ги ИГНОРИРАМ.
Ако си запазила "добри" спомени към цигарите преди спирането...мисля си, че винаги ще има моменти, в които ще си спомняш, колко хубаво ти е било.
Но идва момент, в който вече знаеш, че това хубаво не може да се върне, така както примерно младостта ти от онези времена /примерно/
Сестра ми не пуши повече от 10 години и признава, че вече абсолютно и е все едно за цигарите. Но въпреки това казва: "Знам, колко ми е било хубаво като съм пушила"...
Искам да кажа, че споменът си е минало, и не би трябвало да повлиява на сегашното. Естествено, когато цигарите за даден човек се превърнат в минало.
Но идва момент, в който вече знаеш, че това хубаво не може да се върне, така както примерно младостта ти от онези времена /примерно/
Сестра ми не пуши повече от 10 години и признава, че вече абсолютно и е все едно за цигарите. Но въпреки това казва: "Знам, колко ми е било хубаво като съм пушила"...
Искам да кажа, че споменът си е минало, и не би трябвало да повлиява на сегашното. Естествено, когато цигарите за даден човек се превърнат в минало.
дамскосърце, допаминът е хормонът на пристрастяването.
Тези неща сами по себе си не е задължително да са готини, но ние ги възприемаме като такива, защото повишават нивата му, което ни носи удоволствие, еуфория или успокояване.
И все пак най-големият източник на допамин е оргазмът, така че не сме чак за оплакване
Тези неща сами по себе си не е задължително да са готини, но ние ги възприемаме като такива, защото повишават нивата му, което ни носи удоволствие, еуфория или успокояване.
И все пак най-големият източник на допамин е оргазмът, така че не сме чак за оплакване
И все пак най-големият източник на допамин е оргазмът, така че не сме чак за оплакване
Zayo, разбирам какво искаш да кажеш, благодаря!
На мен са ми тежки вечерите. През деня на работа не се сещам за цигара, но като се прибера...
Направо не искам да идват почивните дни. В къщи ми е много трудно. Мъжа ми продължава да пуши и толкова ме е яд на него, направо ми е черен.
За капак съм в ПМС и картинката е просто пълна. Но напук на всичко се държа, няма да пропуша!
Направо не искам да идват почивните дни. В къщи ми е много трудно. Мъжа ми продължава да пуши и толкова ме е яд на него, направо ми е черен.
За капак съм в ПМС и картинката е просто пълна. Но напук на всичко се държа, няма да пропуша!
Слава Богу, вкъщи никой не пуши. Снощи в парка 1 приятелка запали и в студа винаги ми е приятна миризмата. Обаче в затворено помещение или ако ми е жега... 
Вкъщи нямам дразнител, но пък от друга страна съм домакиня( рискова група)
. Мога по цял ден да пафкам, ако ще през 10 минути, колкото и работа да имам. Това ми беше МНОГО трудно, защото бях свикнала след всяка свършена работа да се "награждавам". Този труден модел обаче бързо се разчупва, някъде на 3-4 ден забравяш. Други, по-редки ситуации, са по-опасни.
Вкъщи нямам дразнител, но пък от друга страна съм домакиня( рискова група)
. Мога по цял ден да пафкам, ако ще през 10 минути, колкото и работа да имам. Това ми беше МНОГО трудно, защото бях свикнала след всяка свършена работа да се "награждавам". Този труден модел обаче бързо се разчупва, някъде на 3-4 ден забравяш. Други, по-редки ситуации, са по-опасни. 
Слава Богу, вкъщи никой не пуши. Снощи в парка 1 приятелка запали и в студа винаги ми е приятна миризмата. Обаче в затворено помещение или ако ми е жега...
Вкъщи нямам дразнител, но пък от друга страна съм домакиня( рискова група). Мога по цял ден да пафкам, ако ще през 10 минути, колкото и работа да имам. Това ми беше МНОГО трудно, защото бях свикнала след всяка свършена работа да се "награждавам". Този труден модел обаче бързо се разчупва, някъде на 3-4 ден забравяш. Други, по-редки ситуации, са по-опасни.
Вкъщи нямам дразнител, но пък от друга страна съм домакиня( рискова група)
. Мога по цял ден да пафкам, ако ще през 10 минути, колкото и работа да имам. Това ми беше МНОГО трудно, защото бях свикнала след всяка свършена работа да се "награждавам". Този труден модел обаче бързо се разчупва, някъде на 3-4 ден забравяш. Други, по-редки ситуации, са по-опасни. Даа, напълно те разбирам за "награждаването", и аз бях така
) Или докато готвя, или по време на рекламите.
Даа, напълно те разбирам за "награждаването", и аз бях така ) Или докато готвя, или по време на рекламите.
) Или докато готвя, или по време на рекламите.Oххх рекламите особено като почнат.
Гледам да си намирам друга работа, за да се разсея и да не мисля.
Ихаааа, неусетно мина семица и тъй като малката ми красавица днес става по-голяма смятам, че това е един малък подарък и за нея! Не е да нямам моментни вопли за цигарка, но те стават все по-малко и все по-редки... Така като се замисля и предишното ми спиране протичаше по-същия начин
Упсех, Дами!!!
Не е да нямам моментни вопли за цигарка, но те стават все по-малко и все по-редки... Така като се замисля и предишното ми спиране протичаше по-същия начин Упсех, Дами!!!
Цитат
Ухаааа, хоп - една седмица без цигарки! Според програмаката, която съм свалил на телефона, спестил съм 360 цигари, 90 кинта и един ден и 12 часа...
Сега...кинтите ги няма, къде са - не знам! Не знам, бе - бийте ме, яжте ме - не знам! Пък тези спестени 36 часа...ми то 1/3 от тях са минали в мисли за цигарка, бе...Баси тъпата програма - с какви глупости си пълня телефона! Както и да е, де...ако съм честен, ще споделя, че съм спестил седем сутрешни гадения, 7Х3мин., колкото трае един пристъп кашляне - 20 минути напъване и изхрачване! Не е лошо, нали? Друг плюс е действителната промяна на вкус и мирис! Удивително е как само за седмица почваш да усещаш много повече аромати и вкусове в една и съща храна! Кеф голям! Борбата на другия фронт е друга бира обаче...Там е тежко и с прискърбие мога да заявя, че борбата с Хот-Дога я губя безапелационно...кофти работа. А и като гледам, изгледите за успех в реванша са също толкова безнадеждни, колкото и да завали сняг, че да си пробвам колицата... А, бе...МЪКА!!!
Сега...кинтите ги няма, къде са - не знам! Не знам, бе - бийте ме, яжте ме - не знам! Пък тези спестени 36 часа...ми то 1/3 от тях са минали в мисли за цигарка, бе...Баси тъпата програма - с какви глупости си пълня телефона! Както и да е, де...ако съм честен, ще споделя, че съм спестил седем сутрешни гадения, 7Х3мин., колкото трае един пристъп кашляне - 20 минути напъване и изхрачване! Не е лошо, нали?
Друг плюс е действителната промяна на вкус и мирис! Удивително е как само за седмица почваш да усещаш много повече аромати и вкусове в една и съща храна! Кеф голям! Борбата на другия фронт е друга бира обаче...Там е тежко и с прискърбие мога да заявя, че борбата с Хот-Дога я губя безапелационно...кофти работа. А и като гледам, изгледите за успех в реванша са също толкова безнадеждни, колкото и да завали сняг, че да си пробвам колицата... А, бе...МЪКА!!!
Една Седмица, честит празник и от мен!
Да ви споделя най-голямата си болка, че откачам вече!
Метаболизма ми яко се наруши. Докато пушех всяка сутрин след първата цигара с кафето бях в тоалетната. А сега е голяма мъка - за 10 дни само 3 или 4 пъти. Чувствам се ужасно просто - подуто, тежко ми е, страшно дискомфортно. Дали е само временно? Храня се както преди, не съм започнала да ям повече или по-различно.
Имахте ли такъв проблем в началото?
Да ви споделя най-голямата си болка, че откачам вече!
Метаболизма ми яко се наруши. Докато пушех всяка сутрин след първата цигара с кафето бях в тоалетната. А сега е голяма мъка - за 10 дни само 3 или 4 пъти. Чувствам се ужасно просто - подуто, тежко ми е, страшно дискомфортно. Дали е само временно? Храня се както преди, не съм започнала да ям повече или по-различно.
Имахте ли такъв проблем в началото?