- Публикувана: 13 окт. 2013, 20:12 ч.
- Последно мнение: 16 ян. 2014, 11:33 ч.
Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - 7
На времето в Студ. град пушех в леглото и после заспивах, без дори да проветрявам 
....От 9 години някъде не знам какво е да пушиш в къщи, пред ТВ или компютъра или в леглото /от както се родиха децата/. Така че къщата принципно си е зона, свободна от дим отдавна..и не намирам никаква разлика сега и преди 
....От 9 години някъде не знам какво е да пушиш в къщи, пред ТВ или компютъра или в леглото /от както се родиха децата/. Така че къщата принципно си е зона, свободна от дим отдавна..и не намирам никаква разлика сега и преди 
На времето в Студ. град пушех в леглото и после заспивах, без дори да проветрявам ....
....Ние живеехме в боксониера 4 човека, всички пушачи. И винаги имахме поне 2-3 на гости. Сега като се замисля, не знам как съм оцеляла
но се сещам, че като пътувах някъде, при отварянето на сака ми ме лъхваше страшна смрад 
След като родих започнах да пуша само на терасата...
Това също е голям фактор, който помага/пречи при отказване. Като забременях и ги спрях, буквално щях да откача, защото, както казваш, пушех и в леглото, и на дивана, и пред компютъра, и всяко нещо ми напомняше, че е настъпила голяма промяна. А сега, след толкова години пушене на балкона, вътре нищо не ме изкушаваше
...
Относно кафето не мисля, че имам проблем с него и не смятам, че е толкова вредно да се пие по едно на ден, така че не мисля да го спирам, но пожелавам успех на всички и в това начинание.[/color][/i]
Относно кафето не мисля, че имам проблем с него и не смятам, че е толкова вредно да се пие по едно на ден, така че не мисля да го спирам, но пожелавам успех на всички и в това начинание.[/color][/i]
И аз така. Всъщност пробвала съм и го спрях, не ми е проблем, но съм с много ниско кръвно и като се гътнах 2 пъти, взех, че си почнах пак по 1 сутрин
Да, кафето не е проблем за всеки. Особено когато е по едно по две на ден.
При мен баща ми пушеше навсякъде около мен, когато подраствах. Не се интересуваше от здравето на децата си. Дори в днешно време като се виждаме си дими около мен. С това си обяснявам, че така бързо се пристрастих към никотина. Момичета, аз продължавам да се чувствам страшно щастлива. Чувствам се и много уверена в себе си и силите си:) Кафето го намалих до 2 чаши на ден засега. Но мисля да го спирам тотално.
При мен баща ми пушеше навсякъде около мен, когато подраствах. Не се интересуваше от здравето на децата си. Дори в днешно време като се виждаме си дими около мен. С това си обяснявам, че така бързо се пристрастих към никотина. Момичета, аз продължавам да се чувствам страшно щастлива. Чувствам се и много уверена в себе си и силите си:) Кафето го намалих до 2 чаши на ден засега. Но мисля да го спирам тотално.
На времето в Студ. град пушех в леглото и после заспивах, без дори да проветрявам ....От 9 години някъде не знам какво е да пушиш в къщи, пред ТВ или компютъра или в леглото /от както се родиха децата/. Така че къщата принципно си е зона, свободна от дим отдавна..и не намирам никаква разлика сега и преди
....От 9 години някъде не знам какво е да пушиш в къщи, пред ТВ или компютъра или в леглото /от както се родиха децата/. Така че къщата принципно си е зона, свободна от дим отдавна..и не намирам никаква разлика сега и преди 
И аз така като бях студентка много обичах да си пуша в леглото и да гледам телевизия.В нас никой не пушеше ,та предполагам напук предпочитах такива "екзотични" места за пафкане 
Не мога да повярвам как не се сещам вече за цигари,нито за това дали ми се пуши...аз отдавна не се сещам,но всеки път ми е странно,защото все пак съм пушила толкова много години.Мислех,че ще е някаква нечовешка борба между мен и цигарите...а то...
Да, кафето не е проблем за всеки. Особено когато е по едно по две на ден.
При мен баща ми пушеше навсякъде около мен, когато подраствах. Не се интересуваше от здравето на децата си. Дори в днешно време като се виждаме си дими около мен. С това си обяснявам, че така бързо се пристрастих към никотина. Момичета, аз продължавам да се чувствам страшно щастлива. Чувствам се и много уверена в себе си и силите си:) Кафето го намалих до 2 чаши на ден засега. Но мисля да го спирам тотално.
При мен баща ми пушеше навсякъде около мен, когато подраствах. Не се интересуваше от здравето на децата си. Дори в днешно време като се виждаме си дими около мен. С това си обяснявам, че така бързо се пристрастих към никотина. Момичета, аз продължавам да се чувствам страшно щастлива. Чувствам се и много уверена в себе си и силите си:) Кафето го намалих до 2 чаши на ден засега. Но мисля да го спирам тотално.
И аз всеки ден се будя с такова желание и настроение!
Абе друго си е да не смърдиш на фасове 
Но продължавам да сънувам от време на време,че пуша.Какво ли означава според вас това?Дали тялото си търси дозата никотин или мозъка си играе игрички 
...Мислех,че ще е някаква нечовешка борба между мен и цигарите...а то...
И на мен това ми беше много странно. Ако знаех колко е лесно нямаше да пропилявам толкова години, ама...
...Няма нищо по-лесно от това да спреш цигарите, сигурен съм че всеки от вас го е правил поне 1000 пъти
Ми не. Почти не познавам пропуши пушачи, голяма рядкост са около мен.
Иначе в семейството ми - баща ми също един единствен път ги е отказвал. Преди 25 г.
Мъжът ми също веднъж само, преди 15 г.
Засега и аз, въпреки че съм още в началото, но не смятам, че бих могла да пропуша пак
Хубаво е клишето, но за мен си е само клише, използвано за оправдание
Отказах цигарите на 16.10 , тоест 10 без цигари и смея да твърдя, че почти не ми липсват. Сещам се за тях, когато в заведение оставам почти сама докато голяма част от компанията е навън и пуши.... малко гадно! И все пак на мен дъха ми не мирише зле, зъбите ми са бели (след 9 години пушене и две избелвания), ръцете ми не смърдят, не харча пари за цигари и не се задъхвам след вечер, в която след сладки приказки на чашка винце цялата кутия е унищожена. След ядене и на приказка си беше направо задължително да се запали цигара, в работа по време на почивките ..... 
, сутрин с кафето, вечер с напитката, но не.... Край 
Не знам до кога, надявам се да е завинаги. Успех на всички, които са писали тук и които ще се включат с новината, че вече не пушат 
, сутрин с кафето, вечер с напитката, но не.... Край Не знам до кога, надявам се да е завинаги. Успех на всички, които са писали тук и които ще се включат с новината, че вече не пушат
Никога не си казвай че отказваш цигарите завинаги, това е сигурен път към пропушването отново. Ето и една друга гледна точка за отказването от цигарите.
Не само, че не казвам край ами си мисля и че не трябва да се чувствам слаба и да повлияе на самоуважението и самочувствието ми, ако някога запаля......, но пък и да си нося цигари, за да си докажа, че съм силна или да си повтарям - '"Няма да е завинаги, защото е по-силно от мен"' и това не е опция.... Никога не казвай никога - ок, но и че така ще стане, ако го искам достатъчно и ако си вярвам и ако го направя също е валидно, нищо, че не се сещам за достоен израз сега 