Късно ли е да родиш на 40?

Аз имам поне 3 познати семейства, които опитват.
На мен лично първият път ми беше лесно, но втория опитвахме 9 месеца, докато стане.
Така че имам поглед върху нещата горе-долу.
Но да се сетиш тепърва на 40, че нещо трябва да се прави и да търчиш с последни сили да гониш последния влак, ми се струва малко ... късно.
Е, чудесно ще е, ако все пак успееш да го хванеш.
Едно дете е нещо чудесно, на каквато и да е възраст.

аз пък не се учудвам на роднините на тарталет, и около мен са такива, от всичко разбират и всичко знаят, а най-вече как да ти дадът акъл и да ти кажат, че си виновен за всичко. особено такива на които собственият им живот си е провал. и в бг мама наблюдавам, че хората които пишат са такива. повечето. такава ни е народопсихологията. за това от години лични проблеми не споделям с роднините. така и така знам, че аз съм си виновна.

Тарталетке, ако имаш възможност, сведи до минимум контактите с родата си. Попила си достатъчно от тях. Най-искрено и добронамерено ти желая да не заприличаш след време ни на каката, ни на лелите.

И винаги се сещат да кажат, че си виновен едва след като вече нещата няма как да бъдат променени . Ах, как "обичам" такива "загрижени" роднини.

Всички май ги имаме такива,а..А и съчетано с ''никой няма право да ми се бърка в живота'' от другата страна,пък после - съчувствие трябва.Винаги ги има тези две страни - същото е и с разглезените деца.После - а пък какво стана.
Не разбирам иначе Смилка защо напада мен със злобните си ''пожелания''.Такива събития като кръщенетата са често цял ден,че и вечерта продължават и чуваш какво ли не.На нашата маса това беше темата - щеш- не щеш поне слушаш.
Повдигнах тук темата,защото е свързано с раждане на 40 години и какво правим,ако вече е късно.

Човек, който има нужда от разбиране, грижа и подкрепа, търси точно това. Да му кажат "виждам колко ти е тежко" или "представям си колко би ми било трудно, ако бях теб". Разбиране значи да отразиш чувствата на другия, без да му даваш непотърсени съвети. Много често човек споделя притесненията си, за да бъде разбран, а отсрещната страна започва да дава съвети, препоръки, насоки и уклони. Роднините ти не само това правят, впрочем, но нейсе.

Какво правим, ако е късно? Късно е като настъпи менопаузата.  Та пробваме, ако имаме желание, пък каквото стане.

Ама много често взехте да се жалвате с Мамаситка. Вие как тук с лека ръка обяснявате чие дете щяло да е увредено, нещастно с дъртите си родители, които скоропостижно ще ритнат камбаната, няма да видят бабите си, и прочее простотии? Големи сте орисници, пък да не мислите, че сте застраховани от нещастия?
Не са пожелания тва, а предупреждения, щото много ви знаят змийските езици.

Именно.Това е важното : да не забравяме, че  на нас и на децата ни може да се случи и  въпреки нагласите си да си имаме едно наум и да не сме чак толкова крайни.
Аз лично си признавам ,че се реших на дете толкова рано на 28, защото 4 много близки приятелски семейства минаваха през Ин-Витро и нямане на дете с години ,а и мъжа ми все искаше .Аз исках поне до 32 -33 да си поживеем и след това да забременявам . Но виждайки около себе си млади и малко по големи двойки минаващи през този ад се замислих и реших .Точните ми мисли бяха 'Откъде накъде мога да съм сигурна ,че точно аз ще съм късметлийката ,която ще забременее когато иска и ще може да има дете въобще? 'Мислех ,че така ще имаме време за реакция до 30 поне 2-3 години ако имаме проблеми и ние.
Та ,седнахме с мъжа ми ,обсъдихме го , той само това чакаше, сватбата ни беше минала преди половин година , спрях хапчетата, минах 3 месеца на Био хранителна и изчистваща диета ,започнах пренатални витамини , увеличихме спестяваната сума на месец ,накупих си куп книги за оптимално здраве и режим на желаещата да забременее жена и 1 месец и половина след опитите нещата се получиха. Бях повече от щастлива, а за мъжа ми да не говоря .
Точно в момента в който научих ,че съм бременна ,нашата позната ,която се бореше за собствено дете над 10 години и беше на 33 тогава ,загуби първата си успешна бременност с близнаци в 5 месец .Бяха заминали в чужбина именно с целта да си финансират процедурите за дете,защото в БГ щеше да им  е по трудно или почти невъзможно финансово.
Мъката им беше неописуема , ние не им казахме точно на тях ,но те разбраха и ни честитиха на 3 месец. Не им се сърдя,че не можах да се радват за нас ,и че не дойдоха да видят бебето/детето; нито нашето ,нито нечие друго на близките ни приятели ,които се пребориха със стерилитета  в тези последвали 7 години .
 Никога няма да забравя погледа й към огромния ми корем в 8 месец (2 обща визита за сбогуване ,защото се прибирахме в България) . Нито можех да я утеша ,нито щях да бъда полезна с опитите си. Тя се потопи в мъката, изпадна в тежка депресия , отне и години да го предолее и да опитат още веднъж поне .Минаха още 2 неуспешни опита и все още нямат деца .На 37 е , а опитват от над 15 години. Много бих се радвала ако точно те и всички ,които искат, имат дете.
Тука можем да си чешем клавиатурите ,но истината е толкова дълбока и различна ,че е добре да си премисляме думите много преди да напишем някой епитет и класификация

Имам загрижени роднини, които ще ми поднесат деликатно мнението си, а не да ми кажат, че им крада от джобчето за да се плодя  .

Ще те помоля за детайлно обяснение, как мнението на твоите роднини би помогнало на когото и да е ? Тяхното е след дъжд - качулка. Жалко е как намираш оправдание за просташко поведение.

Всъщност то си има предистория - тези същите роднини през годините са ''поднасяли деликатно'' (доколкото могат) мнението си за това,че след определена възраст хората би трябвало да се замислят за семейство.Те и преди бяха по - деликатни,но явно (на някои) излизането в пенсия или появата на внуците им е повлияло ''свекървенски''.Тези съвети са били подплатени със запознанство с конкретните мъже ,които жената така лекомислено е зарязвала .И аз си спомням като дете дори да съм се запознавала със сегашния и мъж.В почти всичките й връзки тя е зарязвала,защото най-често другият е искал нещо повече от просто гаджета.Това е причината тя навремето да зареже предишния си мъж и години по-късно (след като решава,че все пак иска семейство и най-вече деца) го потърсва и се събират отново.
Затова смятам,че донякъде е оправдано сега да не получава само съчувствие,защото през годините е реагирала само с ''Вие пък много знаете,не ми се бъркайте в живота'',а сега иска да й се ''бъркат'' след дъжд качулка.

Ами не е нужно да получава съчувствие, но аргумента, че те й плащат ин витрото е просто комичен. Понякога е по-добре човек да замълчи, вместо да каже някоя глупост.

А за помощите на непълнолетните майки имат ли против да плащат? Дето на 20 години са с поне 2 деца и нито ден трудов стаж. То като става дума за неплащане, винаги може да се посочи добра причина.
пп: ако много искам още деца, но се окаже, че не мога да имам, не бих се подложила на хормонална стимулация и други неприятни процедури, а ще си осиновя. Имам няколко познати и роднински семейства, чиито деца са осиновени, а имам и едни приятели с две родни и третото осиновено.

За съжаление сте прави - обществените финанси са като тесто за твърде голяма тава.Дърпаш на всички страни,все не стига и остават дупки.
Иначе мисля,че дори не са се сетили че плащат и за това.Иначе и за това щяха да се оплакват.

 

Подкрепям и се чудя ти нищо ли не си попила от престоя си в чужбина.