- Публикувана: 14 окт. 2013, 22:45 ч.
- Последно мнение: 23 окт. 2013, 00:04 ч.
Енгин Акюрек/в очакване на „Kara Para Yalan Aşk”, нови и стари проекти/Тема 231
Може би без Керим това нямаше да се случи, но никой не знае и никой не може да бъде сигурен.
Здравейте,момичета.
Относно написаното от Дейзи, аз мисля, че самата Фатмагюл го каза в 79 серия - на лодката за рождения й ден (цитирам по памет): "А щях ли да се справя, ако не беше ти, Керим? Ние успяхме, защото бяхме заедно?". След като сценаристките на филма са сложили такива думи в устата на Фатмагюл, то е ясно какво е трябвало да бъде посланието на филма. Всеки може да си го интерпретира както си иска, но истината е една - и тя е казана от Фатмагюл в 79 серия. Смятам, че споровете по тази тема са излишни. Това е моето мнение.
Желая на всички хубава вечер.
Аз пък се трудих над това...
Каква прелест...
tania34 сценаристките и други думи сложиха в устата на Фатмагюл, ама тях не искате да ги разберете. Много избирателно помните кой какво е казал.
А с фрази като не се влиза във форум. Защото форумът е място именно за спорове и споделяне.
А с фрази като
Цитат
Смятам, че споровете по тази тема са излишни. Това е моето мнение.
Да гласуваме и в тази анкета:
http://www.ucanfil.com/
Кой е най-красивият турски актьор?
Засега Енгин е втори...
http://www.ucanfil.com/
Кой е най-красивият турски актьор?
Засега Енгин е втори...
Скрит текст:
Sizce Türkiye'nin en yakışıklı oyuncusu kim ?
Who do you think Turkey's most handsome?
Who do you think Turkey's most handsome?
Момичета, надявам се всяка от вас да е имала хубав съботен ден. Моят почва малко по-късно, но сега имам време да обърна малко внимание и на темата ни.
Обръщам се към всички, бихте ли споделили как разбирате следното изречение, споделено от наша съфорумка
"Колкото до Фатма, простете, но тя просто си беше и си остана едно женче.."
Обръщам се към всички, бихте ли споделили как разбирате следното изречение, споделено от наша съфорумка
"Колкото до Фатма, простете, но тя просто си беше и си остана едно женче.."
Скрит текст:
Подранила носталгия
Напоследък избягвам да влизам в темата, само чета… Отново лагери, хвалебствия за едни, порицание за други, отново ние разбрахме, а вие – не. Отново „кау
зи”, отново шаблони, отново неясни критерии …
Та ето и моето лично мнение: какви каузи без Керим или без Булут? В двата сериала носителите на каузите /макар и доста остарели в сравнение с европейските/ са мъжките образи. И в двата сериала Енгин Акюрек не се страхуваше да стане носител на тези каузи – и в това се състои неговата смела гражданска позиция, разбира се „смела” за обществото, в което живее. Какво щеше да стане с Фатмагюл, ако я нямаше любовта и помощта на Керим /когото сценаристките във втори сезон сведоха до един послушко/ – тя щеше да си остане едно презряно и отритнато от обществото момиче, чийто край щеше да бъде доста печален. Самият образ на Керим е повече от чист – с този светъл, жив поглед и усмивка, изпълнена с чар. С тези черни като въглен коси и приятно изражение на лицето – той е кротък, прям и искрен. С този глас, който действа като балсам…Лесно разбираме силата и искреността на неговата мисъл. И това е заслуга единствено и само на Енгин Акюрек и неговият актьорски потенциал!
Колкото до Фатма, простете, но тя просто си беше и си остана едно женче…
Ами бедната Нарин? Каква бизнесдама, какво самочувствие, ако го нямаше Булута, който с голямото си сърце я направи наследница на половината от Булутовото имане? Какво бъдеше изобщо за конака без категоричното участие на магнетичния, силен и смел голям син? Който в името на любовта премина през ада, действаше мащабно, със замах и намери сили у себе си да признае новите изисквания на времето? И отново това беше Енгин Акюрек, който изпълваше екрана не с думи, а с присъствието си. Който успешно отново бе извървял пътя от идеята до нейното съпреживяване.
Така че много моля. Изкуството е за всички и като такова всеки има право да вижда и да взема за себе си това, което му е необходимо. Разбира се, че този акт е пристрастен, но пък е оправдан. Става дума за нуждите на неговата душа, а не за нечия друга!
Да, и в двата филма има гафове, недостатъци и най-големият от тях е във финала: плакатност, шаблонност, призивност, външна демонстрация – не, не, това вече не е изкуство, но ние прощаваме на авторите заради майсторството, показано до този момент. Прощаваме гафовете, заради великолепния ансамбъл от човешки съдби, изиграни от нашите любимци. Заради вътрешното изживяване, което се усеща и провокира зрителя, за да може той да преживее тъй наречения катарзис или пречистване чрез съпреживяване. Заради пътя, който ние като зрители извървяхме заедно с героите…
И искаме още… Искаме не друг, а Енгин Акюрек, искаме серии, всеки ден… С носталгия се връщаме отново и отново към образите му.
Но за мен тази носталгия е подранила. Талантът не е професия и при Акюрек ясно си личи, че не е бил манекен, което работи в негов плюс. Талантът трябва да се развива и доказва с всяка нова роля, което той и прави. Иначе рутината те вкарва в рамки. Впоследствие едва ли не започваш да обслужваш масов вкус с определен тип персонажи. Това е най-бързата творческа смърт…
Напоследък избягвам да влизам в темата, само чета… Отново лагери, хвалебствия за едни, порицание за други, отново ние разбрахме, а вие – не. Отново „кау
зи”, отново шаблони, отново неясни критерии …
Та ето и моето лично мнение: какви каузи без Керим или без Булут? В двата сериала носителите на каузите /макар и доста остарели в сравнение с европейските/ са мъжките образи. И в двата сериала Енгин Акюрек не се страхуваше да стане носител на тези каузи – и в това се състои неговата смела гражданска позиция, разбира се „смела” за обществото, в което живее. Какво щеше да стане с Фатмагюл, ако я нямаше любовта и помощта на Керим /когото сценаристките във втори сезон сведоха до един послушко/ – тя щеше да си остане едно презряно и отритнато от обществото момиче, чийто край щеше да бъде доста печален. Самият образ на Керим е повече от чист – с този светъл, жив поглед и усмивка, изпълнена с чар. С тези черни като въглен коси и приятно изражение на лицето – той е кротък, прям и искрен. С този глас, който действа като балсам…Лесно разбираме силата и искреността на неговата мисъл. И това е заслуга единствено и само на Енгин Акюрек и неговият актьорски потенциал!
Колкото до Фатма, простете, но тя просто си беше и си остана едно женче…
Ами бедната Нарин? Каква бизнесдама, какво самочувствие, ако го нямаше Булута, който с голямото си сърце я направи наследница на половината от Булутовото имане? Какво бъдеше изобщо за конака без категоричното участие на магнетичния, силен и смел голям син? Който в името на любовта премина през ада, действаше мащабно, със замах и намери сили у себе си да признае новите изисквания на времето? И отново това беше Енгин Акюрек, който изпълваше екрана не с думи, а с присъствието си. Който успешно отново бе извървял пътя от идеята до нейното съпреживяване.
Така че много моля. Изкуството е за всички и като такова всеки има право да вижда и да взема за себе си това, което му е необходимо. Разбира се, че този акт е пристрастен, но пък е оправдан. Става дума за нуждите на неговата душа, а не за нечия друга!
Да, и в двата филма има гафове, недостатъци и най-големият от тях е във финала: плакатност, шаблонност, призивност, външна демонстрация – не, не, това вече не е изкуство, но ние прощаваме на авторите заради майсторството, показано до този момент. Прощаваме гафовете, заради великолепния ансамбъл от човешки съдби, изиграни от нашите любимци. Заради вътрешното изживяване, което се усеща и провокира зрителя, за да може той да преживее тъй наречения катарзис или пречистване чрез съпреживяване. Заради пътя, който ние като зрители извървяхме заедно с героите…
И искаме още… Искаме не друг, а Енгин Акюрек, искаме серии, всеки ден… С носталгия се връщаме отново и отново към образите му.
Но за мен тази носталгия е подранила. Талантът не е професия и при Акюрек ясно си личи, че не е бил манекен, което работи в негов плюс. Талантът трябва да се развива и доказва с всяка нова роля, което той и прави. Иначе рутината те вкарва в рамки. Впоследствие едва ли не започваш да обслужваш масов вкус с определен тип персонажи. Това е най-бързата творческа смърт…
Момичета, надявам се всяка от вас да е имала хубав съботен ден. Моят почва малко по-късно, но сега имам време да обърна малко внимание и на темата ни.
Обръщам се към всички, бихте ли споделили как разбирате следното изречение, споделено от наша съфорумка
"Колкото до Фатма, простете, но тя просто си беше и си остана едно женче.."
Обръщам се към всички, бихте ли споделили как разбирате следното изречение, споделено от наша съфорумка
"Колкото до Фатма, простете, но тя просто си беше и си остана едно женче.."
Скрит текст:
Подранила носталгия
Напоследък избягвам да влизам в темата, само чета… Отново лагери, хвалебствия за едни, порицание за други, отново ние разбрахме, а вие – не. Отново „кау
зи”, отново шаблони, отново неясни критерии …
Та ето и моето лично мнение: какви каузи без Керим или без Булут? В двата сериала носителите на каузите /макар и доста остарели в сравнение с европейските/ са мъжките образи. И в двата сериала Енгин Акюрек не се страхуваше да стане носител на тези каузи – и в това се състои неговата смела гражданска позиция, разбира се „смела” за обществото, в което живее. Какво щеше да стане с Фатмагюл, ако я нямаше любовта и помощта на Керим /когото сценаристките във втори сезон сведоха до един послушко/ – тя щеше да си остане едно презряно и отритнато от обществото момиче, чийто край щеше да бъде доста печален. Самият образ на Керим е повече от чист – с този светъл, жив поглед и усмивка, изпълнена с чар. С тези черни като въглен коси и приятно изражение на лицето – той е кротък, прям и искрен. С този глас, който действа като балсам…Лесно разбираме силата и искреността на неговата мисъл. И това е заслуга единствено и само на Енгин Акюрек и неговият актьорски потенциал!
Колкото до Фатма, простете, но тя просто си беше и си остана едно женче…
Ами бедната Нарин? Каква бизнесдама, какво самочувствие, ако го нямаше Булута, който с голямото си сърце я направи наследница на половината от Булутовото имане? Какво бъдеше изобщо за конака без категоричното участие на магнетичния, силен и смел голям син? Който в името на любовта премина през ада, действаше мащабно, със замах и намери сили у себе си да признае новите изисквания на времето? И отново това беше Енгин Акюрек, който изпълваше екрана не с думи, а с присъствието си. Който успешно отново бе извървял пътя от идеята до нейното съпреживяване.
Така че много моля. Изкуството е за всички и като такова всеки има право да вижда и да взема за себе си това, което му е необходимо. Разбира се, че този акт е пристрастен, но пък е оправдан. Става дума за нуждите на неговата душа, а не за нечия друга!
Да, и в двата филма има гафове, недостатъци и най-големият от тях е във финала: плакатност, шаблонност, призивност, външна демонстрация – не, не, това вече не е изкуство, но ние прощаваме на авторите заради майсторството, показано до този момент. Прощаваме гафовете, заради великолепния ансамбъл от човешки съдби, изиграни от нашите любимци. Заради вътрешното изживяване, което се усеща и провокира зрителя, за да може той да преживее тъй наречения катарзис или пречистване чрез съпреживяване. Заради пътя, който ние като зрители извървяхме заедно с героите…
И искаме още… Искаме не друг, а Енгин Акюрек, искаме серии, всеки ден… С носталгия се връщаме отново и отново към образите му.
Но за мен тази носталгия е подранила. Талантът не е професия и при Акюрек ясно си личи, че не е бил манекен, което работи в негов плюс. Талантът трябва да се развива и доказва с всяка нова роля, което той и прави. Иначе рутината те вкарва в рамки. Впоследствие едва ли не започваш да обслужваш масов вкус с определен тип персонажи. Това е най-бързата творческа смърт…
Напоследък избягвам да влизам в темата, само чета… Отново лагери, хвалебствия за едни, порицание за други, отново ние разбрахме, а вие – не. Отново „кау
зи”, отново шаблони, отново неясни критерии …
Та ето и моето лично мнение: какви каузи без Керим или без Булут? В двата сериала носителите на каузите /макар и доста остарели в сравнение с европейските/ са мъжките образи. И в двата сериала Енгин Акюрек не се страхуваше да стане носител на тези каузи – и в това се състои неговата смела гражданска позиция, разбира се „смела” за обществото, в което живее. Какво щеше да стане с Фатмагюл, ако я нямаше любовта и помощта на Керим /когото сценаристките във втори сезон сведоха до един послушко/ – тя щеше да си остане едно презряно и отритнато от обществото момиче, чийто край щеше да бъде доста печален. Самият образ на Керим е повече от чист – с този светъл, жив поглед и усмивка, изпълнена с чар. С тези черни като въглен коси и приятно изражение на лицето – той е кротък, прям и искрен. С този глас, който действа като балсам…Лесно разбираме силата и искреността на неговата мисъл. И това е заслуга единствено и само на Енгин Акюрек и неговият актьорски потенциал!
Колкото до Фатма, простете, но тя просто си беше и си остана едно женче…
Ами бедната Нарин? Каква бизнесдама, какво самочувствие, ако го нямаше Булута, който с голямото си сърце я направи наследница на половината от Булутовото имане? Какво бъдеше изобщо за конака без категоричното участие на магнетичния, силен и смел голям син? Който в името на любовта премина през ада, действаше мащабно, със замах и намери сили у себе си да признае новите изисквания на времето? И отново това беше Енгин Акюрек, който изпълваше екрана не с думи, а с присъствието си. Който успешно отново бе извървял пътя от идеята до нейното съпреживяване.
Така че много моля. Изкуството е за всички и като такова всеки има право да вижда и да взема за себе си това, което му е необходимо. Разбира се, че този акт е пристрастен, но пък е оправдан. Става дума за нуждите на неговата душа, а не за нечия друга!
Да, и в двата филма има гафове, недостатъци и най-големият от тях е във финала: плакатност, шаблонност, призивност, външна демонстрация – не, не, това вече не е изкуство, но ние прощаваме на авторите заради майсторството, показано до този момент. Прощаваме гафовете, заради великолепния ансамбъл от човешки съдби, изиграни от нашите любимци. Заради вътрешното изживяване, което се усеща и провокира зрителя, за да може той да преживее тъй наречения катарзис или пречистване чрез съпреживяване. Заради пътя, който ние като зрители извървяхме заедно с героите…
И искаме още… Искаме не друг, а Енгин Акюрек, искаме серии, всеки ден… С носталгия се връщаме отново и отново към образите му.
Но за мен тази носталгия е подранила. Талантът не е професия и при Акюрек ясно си личи, че не е бил манекен, което работи в негов плюс. Талантът трябва да се развива и доказва с всяка нова роля, което той и прави. Иначе рутината те вкарва в рамки. Впоследствие едва ли не започваш да обслужваш масов вкус с определен тип персонажи. Това е най-бързата творческа смърт…
Мила Дейзи, дори не искам да го коментирам. За пореден път принизяване на централен образ. Пренебрежителен поглед, хвърлен отвисоко към Фатмагюл.
Поглед, който не фокусира нищо извън Керим или Мустафа Булут. Има такива очи в нашата тема, не един чифт.
Момичета, надявам се всяка от вас да е имала хубав съботен ден. Моят почва малко по-късно, но сега имам време да обърна малко внимание и на темата ни.
Обръщам се към всички, бихте ли споделили как разбирате следното изречение, споделено от наша съфорумка
"Колкото до Фатма, простете, но тя просто си беше и си остана едно женче.."
Обръщам се към всички, бихте ли споделили как разбирате следното изречение, споделено от наша съфорумка
"Колкото до Фатма, простете, но тя просто си беше и си остана едно женче.."
Скрит текст:
Подранила носталгия
Напоследък избягвам да влизам в темата, само чета… Отново лагери, хвалебствия за едни, порицание за други, отново ние разбрахме, а вие – не. Отново „кау
зи”, отново шаблони, отново неясни критерии …
Та ето и моето лично мнение: какви каузи без Керим или без Булут? В двата сериала носителите на каузите /макар и доста остарели в сравнение с европейските/ са мъжките образи. И в двата сериала Енгин Акюрек не се страхуваше да стане носител на тези каузи – и в това се състои неговата смела гражданска позиция, разбира се „смела” за обществото, в което живее. Какво щеше да стане с Фатмагюл, ако я нямаше любовта и помощта на Керим /когото сценаристките във втори сезон сведоха до един послушко/ – тя щеше да си остане едно презряно и отритнато от обществото момиче, чийто край щеше да бъде доста печален. Самият образ на Керим е повече от чист – с този светъл, жив поглед и усмивка, изпълнена с чар. С тези черни като въглен коси и приятно изражение на лицето – той е кротък, прям и искрен. С този глас, който действа като балсам…Лесно разбираме силата и искреността на неговата мисъл. И това е заслуга единствено и само на Енгин Акюрек и неговият актьорски потенциал!
Колкото до Фатма, простете, но тя просто си беше и си остана едно женче…
Ами бедната Нарин? Каква бизнесдама, какво самочувствие, ако го нямаше Булута, който с голямото си сърце я направи наследница на половината от Булутовото имане? Какво бъдеше изобщо за конака без категоричното участие на магнетичния, силен и смел голям син? Който в името на любовта премина през ада, действаше мащабно, със замах и намери сили у себе си да признае новите изисквания на времето? И отново това беше Енгин Акюрек, който изпълваше екрана не с думи, а с присъствието си. Който успешно отново бе извървял пътя от идеята до нейното съпреживяване.
Така че много моля. Изкуството е за всички и като такова всеки има право да вижда и да взема за себе си това, което му е необходимо. Разбира се, че този акт е пристрастен, но пък е оправдан. Става дума за нуждите на неговата душа, а не за нечия друга!
Да, и в двата филма има гафове, недостатъци и най-големият от тях е във финала: плакатност, шаблонност, призивност, външна демонстрация – не, не, това вече не е изкуство, но ние прощаваме на авторите заради майсторството, показано до този момент. Прощаваме гафовете, заради великолепния ансамбъл от човешки съдби, изиграни от нашите любимци. Заради вътрешното изживяване, което се усеща и провокира зрителя, за да може той да преживее тъй наречения катарзис или пречистване чрез съпреживяване. Заради пътя, който ние като зрители извървяхме заедно с героите…
И искаме още… Искаме не друг, а Енгин Акюрек, искаме серии, всеки ден… С носталгия се връщаме отново и отново към образите му.
Но за мен тази носталгия е подранила. Талантът не е професия и при Акюрек ясно си личи, че не е бил манекен, което работи в негов плюс. Талантът трябва да се развива и доказва с всяка нова роля, което той и прави. Иначе рутината те вкарва в рамки. Впоследствие едва ли не започваш да обслужваш масов вкус с определен тип персонажи. Това е най-бързата творческа смърт…
Напоследък избягвам да влизам в темата, само чета… Отново лагери, хвалебствия за едни, порицание за други, отново ние разбрахме, а вие – не. Отново „кау
зи”, отново шаблони, отново неясни критерии …
Та ето и моето лично мнение: какви каузи без Керим или без Булут? В двата сериала носителите на каузите /макар и доста остарели в сравнение с европейските/ са мъжките образи. И в двата сериала Енгин Акюрек не се страхуваше да стане носител на тези каузи – и в това се състои неговата смела гражданска позиция, разбира се „смела” за обществото, в което живее. Какво щеше да стане с Фатмагюл, ако я нямаше любовта и помощта на Керим /когото сценаристките във втори сезон сведоха до един послушко/ – тя щеше да си остане едно презряно и отритнато от обществото момиче, чийто край щеше да бъде доста печален. Самият образ на Керим е повече от чист – с този светъл, жив поглед и усмивка, изпълнена с чар. С тези черни като въглен коси и приятно изражение на лицето – той е кротък, прям и искрен. С този глас, който действа като балсам…Лесно разбираме силата и искреността на неговата мисъл. И това е заслуга единствено и само на Енгин Акюрек и неговият актьорски потенциал!
Колкото до Фатма, простете, но тя просто си беше и си остана едно женче…
Ами бедната Нарин? Каква бизнесдама, какво самочувствие, ако го нямаше Булута, който с голямото си сърце я направи наследница на половината от Булутовото имане? Какво бъдеше изобщо за конака без категоричното участие на магнетичния, силен и смел голям син? Който в името на любовта премина през ада, действаше мащабно, със замах и намери сили у себе си да признае новите изисквания на времето? И отново това беше Енгин Акюрек, който изпълваше екрана не с думи, а с присъствието си. Който успешно отново бе извървял пътя от идеята до нейното съпреживяване.
Така че много моля. Изкуството е за всички и като такова всеки има право да вижда и да взема за себе си това, което му е необходимо. Разбира се, че този акт е пристрастен, но пък е оправдан. Става дума за нуждите на неговата душа, а не за нечия друга!
Да, и в двата филма има гафове, недостатъци и най-големият от тях е във финала: плакатност, шаблонност, призивност, външна демонстрация – не, не, това вече не е изкуство, но ние прощаваме на авторите заради майсторството, показано до този момент. Прощаваме гафовете, заради великолепния ансамбъл от човешки съдби, изиграни от нашите любимци. Заради вътрешното изживяване, което се усеща и провокира зрителя, за да може той да преживее тъй наречения катарзис или пречистване чрез съпреживяване. Заради пътя, който ние като зрители извървяхме заедно с героите…
И искаме още… Искаме не друг, а Енгин Акюрек, искаме серии, всеки ден… С носталгия се връщаме отново и отново към образите му.
Но за мен тази носталгия е подранила. Талантът не е професия и при Акюрек ясно си личи, че не е бил манекен, което работи в негов плюс. Талантът трябва да се развива и доказва с всяка нова роля, което той и прави. Иначе рутината те вкарва в рамки. Впоследствие едва ли не започваш да обслужваш масов вкус с определен тип персонажи. Това е най-бързата творческа смърт…
Дейзи, щом има думата “простете“ го разбирам като упрек към Фатма. Но за какво да се прости, че е женче, женичка, жена или все тая. Разбирам, че в това изречение се набляга на поведението на Фатма, което не се харесва от автора на изречението. Но пък Керим си я хареса такава каквато е. И накрая става майка на желаното от него дете. Доколкото ми е известно по природа детеродството е даденост на женчето.
Момичета, надявам се всяка от вас да е имала хубав съботен ден. Моят почва малко по-късно, но сега имам време да обърна малко внимание и на темата ни.
Обръщам се към всички, бихте ли споделили как разбирате следното изречение, споделено от наша съфорумка
"Колкото до Фатма, простете, но тя просто си беше и си остана едно женче.."
Обръщам се към всички, бихте ли споделили как разбирате следното изречение, споделено от наша съфорумка
"Колкото до Фатма, простете, но тя просто си беше и си остана едно женче.."
Скрит текст:
Подранила носталгия
Напоследък избягвам да влизам в темата, само чета… Отново лагери, хвалебствия за едни, порицание за други, отново ние разбрахме, а вие – не. Отново „кау
зи”, отново шаблони, отново неясни критерии …
Та ето и моето лично мнение: какви каузи без Керим или без Булут? В двата сериала носителите на каузите /макар и доста остарели в сравнение с европейските/ са мъжките образи. И в двата сериала Енгин Акюрек не се страхуваше да стане носител на тези каузи – и в това се състои неговата смела гражданска позиция, разбира се „смела” за обществото, в което живее. Какво щеше да стане с Фатмагюл, ако я нямаше любовта и помощта на Керим /когото сценаристките във втори сезон сведоха до един послушко/ – тя щеше да си остане едно презряно и отритнато от обществото момиче, чийто край щеше да бъде доста печален. Самият образ на Керим е повече от чист – с този светъл, жив поглед и усмивка, изпълнена с чар. С тези черни като въглен коси и приятно изражение на лицето – той е кротък, прям и искрен. С този глас, който действа като балсам…Лесно разбираме силата и искреността на неговата мисъл. И това е заслуга единствено и само на Енгин Акюрек и неговият актьорски потенциал!
Колкото до Фатма, простете, но тя просто си беше и си остана едно женче…
Ами бедната Нарин? Каква бизнесдама, какво самочувствие, ако го нямаше Булута, който с голямото си сърце я направи наследница на половината от Булутовото имане? Какво бъдеше изобщо за конака без категоричното участие на магнетичния, силен и смел голям син? Който в името на любовта премина през ада, действаше мащабно, със замах и намери сили у себе си да признае новите изисквания на времето? И отново това беше Енгин Акюрек, който изпълваше екрана не с думи, а с присъствието си. Който успешно отново бе извървял пътя от идеята до нейното съпреживяване.
Така че много моля. Изкуството е за всички и като такова всеки има право да вижда и да взема за себе си това, което му е необходимо. Разбира се, че този акт е пристрастен, но пък е оправдан. Става дума за нуждите на неговата душа, а не за нечия друга!
Да, и в двата филма има гафове, недостатъци и най-големият от тях е във финала: плакатност, шаблонност, призивност, външна демонстрация – не, не, това вече не е изкуство, но ние прощаваме на авторите заради майсторството, показано до този момент. Прощаваме гафовете, заради великолепния ансамбъл от човешки съдби, изиграни от нашите любимци. Заради вътрешното изживяване, което се усеща и провокира зрителя, за да може той да преживее тъй наречения катарзис или пречистване чрез съпреживяване. Заради пътя, който ние като зрители извървяхме заедно с героите…
И искаме още… Искаме не друг, а Енгин Акюрек, искаме серии, всеки ден… С носталгия се връщаме отново и отново към образите му.
Но за мен тази носталгия е подранила. Талантът не е професия и при Акюрек ясно си личи, че не е бил манекен, което работи в негов плюс. Талантът трябва да се развива и доказва с всяка нова роля, което той и прави. Иначе рутината те вкарва в рамки. Впоследствие едва ли не започваш да обслужваш масов вкус с определен тип персонажи. Това е най-бързата творческа смърт…
Напоследък избягвам да влизам в темата, само чета… Отново лагери, хвалебствия за едни, порицание за други, отново ние разбрахме, а вие – не. Отново „кау
зи”, отново шаблони, отново неясни критерии …
Та ето и моето лично мнение: какви каузи без Керим или без Булут? В двата сериала носителите на каузите /макар и доста остарели в сравнение с европейските/ са мъжките образи. И в двата сериала Енгин Акюрек не се страхуваше да стане носител на тези каузи – и в това се състои неговата смела гражданска позиция, разбира се „смела” за обществото, в което живее. Какво щеше да стане с Фатмагюл, ако я нямаше любовта и помощта на Керим /когото сценаристките във втори сезон сведоха до един послушко/ – тя щеше да си остане едно презряно и отритнато от обществото момиче, чийто край щеше да бъде доста печален. Самият образ на Керим е повече от чист – с този светъл, жив поглед и усмивка, изпълнена с чар. С тези черни като въглен коси и приятно изражение на лицето – той е кротък, прям и искрен. С този глас, който действа като балсам…Лесно разбираме силата и искреността на неговата мисъл. И това е заслуга единствено и само на Енгин Акюрек и неговият актьорски потенциал!
Колкото до Фатма, простете, но тя просто си беше и си остана едно женче…
Ами бедната Нарин? Каква бизнесдама, какво самочувствие, ако го нямаше Булута, който с голямото си сърце я направи наследница на половината от Булутовото имане? Какво бъдеше изобщо за конака без категоричното участие на магнетичния, силен и смел голям син? Който в името на любовта премина през ада, действаше мащабно, със замах и намери сили у себе си да признае новите изисквания на времето? И отново това беше Енгин Акюрек, който изпълваше екрана не с думи, а с присъствието си. Който успешно отново бе извървял пътя от идеята до нейното съпреживяване.
Така че много моля. Изкуството е за всички и като такова всеки има право да вижда и да взема за себе си това, което му е необходимо. Разбира се, че този акт е пристрастен, но пък е оправдан. Става дума за нуждите на неговата душа, а не за нечия друга!
Да, и в двата филма има гафове, недостатъци и най-големият от тях е във финала: плакатност, шаблонност, призивност, външна демонстрация – не, не, това вече не е изкуство, но ние прощаваме на авторите заради майсторството, показано до този момент. Прощаваме гафовете, заради великолепния ансамбъл от човешки съдби, изиграни от нашите любимци. Заради вътрешното изживяване, което се усеща и провокира зрителя, за да може той да преживее тъй наречения катарзис или пречистване чрез съпреживяване. Заради пътя, който ние като зрители извървяхме заедно с героите…
И искаме още… Искаме не друг, а Енгин Акюрек, искаме серии, всеки ден… С носталгия се връщаме отново и отново към образите му.
Но за мен тази носталгия е подранила. Талантът не е професия и при Акюрек ясно си личи, че не е бил манекен, което работи в негов плюс. Талантът трябва да се развива и доказва с всяка нова роля, което той и прави. Иначе рутината те вкарва в рамки. Впоследствие едва ли не започваш да обслужваш масов вкус с определен тип персонажи. Това е най-бързата творческа смърт…
Мила Дейзи, дори не искам да го коментирам. За пореден път принизяване на централен образ. Пренебрежителен поглед, хвърлен отвисоко към Фатмагюл.
Поглед, който не фокусира нищо извън Керим или Мустафа Булут. Има такива очи в нашата тема, не един чифт.
http://www.youtube.com/watch?v=8ut0GI0Lb64
Коментари за сериала - всякакви
Коментари за съфорумки - никакви
Правило !
http://www.youtube.com/watch?v=8ut0GI0Lb64
Скрит текст:
Коментари за сериала - всякакви
Коментари за съфорумки - никакви
Правило !
Коментари за съфорумки - никакви
Правило !
Мартичка, много е забавно.... 
)) Препоръчани теми