Аз от млада живея в свой апартамент,той също си живееше сам.
Що пък трябва от самото начало да се "задомяваме"?
това е несериозно,и обсебващо,и задължаващо...
Плюс това когато не живеете заедно,тръпката сякъш е по-силна и жадуваш да го видиш,
колата(дето я задъвкахте) в случая няма никакво значение.
Ами ако е несполучлива връзката и трябва да се разделят хората,
и на практика се окаже,че си живяла с n-ти броя мъже?
Според мен хората трябва да започват да делят общ дом,чак когато нещата са станали наистина задълбочени
и са сигурни в чувствата си един към друг,когато са осъзнали,че това е любовта в живота им.
Ние заедно заживяхме чак като забременях.
Що пък трябва от самото начало да се "задомяваме"?
това е несериозно,и обсебващо,и задължаващо...Плюс това когато не живеете заедно,тръпката сякъш е по-силна и жадуваш да го видиш,
колата(дето я задъвкахте) в случая няма никакво значение.
Ами ако е несполучлива връзката и трябва да се разделят хората,
и на практика се окаже,че си живяла с n-ти броя мъже?
Според мен хората трябва да започват да делят общ дом,чак когато нещата са станали наистина задълбочени
и са сигурни в чувствата си един към друг,когато са осъзнали,че това е любовта в живота им.
Ние заедно заживяхме чак като забременях.
Не съм съгласна обаче, че аз ще очаквам стабилност, а господинът ще ми се фука с кола. Другото пък съвсем не го разбирам - той я харесал, иска да живеят заедно, а тя отдава повече значение на минижупа и колието за днешната среща - несериозна жена без грам усещане. 
. Най-малкото защото аз съм много мнителна. 
за всички, които се видяха и се познаха веднага... 
...също така и съжителството без брак 
...
