- Публикувана: 25 окт. 2013, 18:12 ч.
- Последно мнение: 26 дек. 2013, 00:06 ч.
Склонни ли сте да признаете, че грешите?
Да, ако разбера, че сьм сгрешила, си признавам.
За извинения - ако се води спокоен спор, без емоционални изблици, обиди и тем подобни, не зная дали са нужни, независимо дали си бил прав, или не. В повечето случаи признанието, че грешиш е достатьчно.
Полза -
може би усещането, че си постьпил правилно.
За извинения - ако се води спокоен спор, без емоционални изблици, обиди и тем подобни, не зная дали са нужни, независимо дали си бил прав, или не. В повечето случаи признанието, че грешиш е достатьчно.
Полза -
може би усещането, че си постьпил правилно. 
Когато осъзная, абсолтно задължително признавам и се извинявам. Изключително много мразя някой да се прави на чукнат, да е много наперен, а вътрешно да го яде, че се е изложил или да мълчи като г*з, ама само и само да не каже "Сгреших!". Според мен прави чест човек да признае грешката си.
И понеже е редно авторът да отговори пръв- в някои ситуации ми е много трудно да призная, че съм сгрешила. Понякога от чист инат не го правя. Друг път не виждам грешката до последно. Това ми е носило негативи през годините.
На това ни учиха още като бяхме малки деца както вкъщи, така и в у-ще.
В днешно време забелязвам, че за повечето хора е УНИЗИТЕЛНО! Сигурно смятат, че е проява на малодушие. Те, същите не са научени да прощават и чуждите грешки.
И аз пуснах тема по въпроса:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=702316.0
Зависи от случая.
Ако осъзнавам, че съм сбъркала или греша в мнението си, да - признавам, че съм сгрешила и се извинявам.
Но ако отстрещния много ме дразни, ще настоявам на моята грешна теза.
Ако осъзнавам, че съм сбъркала или греша в мнението си, да - признавам, че съм сгрешила и се извинявам.
Но ако отстрещния много ме дразни, ще настоявам на моята грешна теза.
Случвало се е и отсрещната страна видимо да не е права,но въпреки това от гордост не се извинява и се прави на жертва.Много пресен случай ми е това за жалост. 
