Моята мечта се сбъдна!Вярвайте!

Ники, много разтърсваща история  Радвай се на изстраданото си щастие!

Ники, разплака ме. Знаеш, че твоята история беше една от първите, които прочетох в този форум. Тогава също плаках с теб, но сега сълзите са от щастие, защото сбъдна мечтата си  . Целуни Бела от мен 

Никче, споделеното щастие е два пъти щастие! 

KikiNiki много се развълнувах докато четях историята ти, много напомня на моята-мислите,преживяното,съмнението,надеждата и накрая щастието.И аз като тебе загубих момченце в края на 2005г.,забременях отново около 5.07.2007г.,октомври получих тежката присъда,че може да не е здраво, и аз като тебе се наложи да правя амниоцентеза и да чакам по телефона "тежката присъда".Тези няколко секунди бяха най-дългите и тежки за мен докато чуя "здрава е".И накрая 27-ми март,времето беше спряло за мен докато се суетяха за операцията,чаках и не мислех нищо,чаках да чуя плача и го чух.Когато я видях едно пухкаво и здраво бебе,тогава всички емоции излязоха навън-смях,сълзи,щастие,всичко, което се беше насъбрало през всичките тези 2г. и половина.Да са ни живи и здрави децата и всички,които за съжаление са изживели такова нещастие скоро да се отчетат в тази тема.

Много са ни борбени децата , да са ни живи и здрави
KikiNiki, didka775 радвам се, че и вашите мечти се сбъднаха, дано на всички се сбъднат! 
А тая "тежка присъда" никога няма да забравя и аз как я чаках 

Ники

Здравейте момичета много съм развълнувана и се разплаках четейки вашите истории! Моята е тъжна! На 07.04.2009 родих моето ангелче. Цялата ми бременност протече гладко, имам много добър гинеколог зад гърба си. В 33г.с пих гинепрал защото имах леко разкритие. Поначало бебчо беше ниско разположен. Всичко мина добре. Родих със секцио. Кристиян се роди малко мъничак 2.650гр. но жизнените му показатели бяха добри. След няколко часа ми го донесоха да го видя и ми казаха че в родилна зала му станало хладно, сложили го в някаква нагреваема жилетка за да го затоплят, но понеже бях "протеже", майка ми е мед.работник и щели да го свалят долу да го сложат за два часа в кувиоз и после да ми го върнат.За съжаление повече не го изкараха от ковиоза. След ден му направиха снимка на бялото дробче и там се беше появило едно малко петънце, което първоначално ми обясниха че било околоплода течност и нямало нужда да се притеснявам. Детенцето ми беше много енергично за няколкото часа който бяха минали от раждаенето ми. Лекарите гоподпораха защото сам се преобръщаше в ковиоза. Сложиха му една систелка с някакъв антибиотик. След няколко часа се влоши и на следващата снимка петното беше по голямо. Тогава Казаха че е вродена бронхопневмония. Най-вероято сам прекарала вирус и затова така се случило и с него. Да ама аз не бях. Тогава решиха че бронхопневмонията е бактериална, да но на мен ми бяха правили 5 дни преди да вляза в болнижата микробиологични изселдвания и те бяха отрицателни. Взеха ми слюнка за посявка и тя беше стерилна. И понеже не знаеха какво лекуват му дадоха широкоспектърен анибиотик. Бебчо се подобри и след 5 дни ме накараха да му нося дори и кърма, защото мен вече ме бяха изписали, но кърмата така и не стигна до него на 12.04 през но6та моята рожба стана ангелче спикало му се е кръвоносно съдче в белия дроб.Много съм объркана за6тото тези доктори "неонтолозите" така и не разбра каква е причината за моята трагеди. Първоначално почнаха да обвиняват мен, че аз съм го заразила, че в моя организъм имало не6то което на мен не действало но на него да. После се отметнаха и казаха че белия му дроб не бил достатъчно развит"по жизнени показатели при първоначалния преглед в родилна зала съм родила певец. Мерет плача на бебето и казаха че ако не му бил развит белия дроб не може да проплаче толкова силно, а той и в последствие си поплакваше.Казаха ми че не може да е генетична несъвместимост между мен и съпруга ми защото при такава нямало да се роди здраво бебе. Накараха ни да подпишем набъро едни документи че се отказваме от алтопсия и че нямаме претенции към болницата и просто вдигнаха ранеме. Така трябвало да стане, да съм го приемела като синдрома на протежето и т.н глупости. Като ги попитъх какви изследвания да си направя за да не ми се случи пак и те ми казаха никакви вдигнаха рамене и до там. Друга ми каза да съм го отдадяла на околната среда, което ме навява на мисълта че е лекарска грешка или вътреболнична инфекция  но никой не си го признава. Моля ако сте наясно с изследванията помогнете ми.сазалявам ако съм била много подробна.
Пожелавам на всички майки в този форум минали по трудния път да се радват на своите съкровища. А те да растът палави и щастливи.Надавам се и аз да пиша тук с усмивка на лице. Дано и моята мечта се сбъдне. Може ли някоя мама раждала със секцио да ми каже след колко време най скоро мога да забременея. Докторите казаха 6-7 нормални менструации, но мен ме е страх да не ми се случи още по голяма трагедия!

На мен ми се струва, че най- достоверна информация бихте получили при евентуална аутопсия, но  тогава човек е объркан и въобще не му е до това, а сега е късно. Остава ти да се надяваш следващия път всичко да е наред.
Аз съм раждала секцио и казват средно 1 година време за да забременееш повторно, но има и случай на случайно забременели и износили успешно и след 3 месеца. Смятам че 9 месеца е добър период.
 Пожелавам ти скоро да пишеш в темата по хубав повод   

 Гери, много много съжалявам... Не мога да си обясня как така не са направили аутопсия. Според мен е абсолютно задължително, за да се разбере какво всъщност се е случило. Дали по тоя начин не покриват някого... Не знам, като си "протеже" майка ти не може ли да поразпита тоя-оня, все някой отнякъде може да даде някаква информация. Не можете ли да изискате всички изследвания,които са правили на детенцето? Минало е време, ама не може да не се пазят в някой архив. За да знаеш за следващия път... Дано скоро пак си бременна и всичко да мине наред и да се радваш на рожбата си. Аз забременях 9 месеца след секциото. Никой не ми е казал,че съм избързала. Проблеми не съм имала.

Гери искарено съжалявам за твоето ангелче.Моето мишле се роди с вродена пневмония и никой не ми каза от какво се е полу4ила (казаха инфекция от мен или ако съм боледувала).Но и аз ното съм боледувала нито съм имала инфекция по изследванията които направих.
Слава богу явно попаднах на добри неонатолози и я спасиха.Ина4е до последно не се знаеше дали ще оживее.Ина4е и аз се интересувам живо от какво е тая инфекция дето така "разболява" детето.
При Мишето се полу4и няколко 4аса след раждането, а при вас гледам доста по късно което ме навежда на мисълта 4е май някой е объркал нещата...

радвам се за всички вас  дано някой ден и мен ме огрее.

и аз много се радвам за всички вас - с пухкави и здрави бебчета в ръце!
дано и нас скоро ни огрее това щастие!!!! преди 3 месеца изгубих бебе в началото на 9-ти месец и мъката ми е огромна, но като чета за всички вас успелите- си казвам, че надежда има и за нас!!!

Момичета, които още чакате рожбите си, наскоро в тема за силата на мисълта споменаха един филм The.Secret.2006- един своеобразен наръчник как да мислим и да привличаме хубавите неща в живота си. Ако не сте го гледали, горещо ви го препоръчвам. Може да се окаже, че е вашият път, който да обърне животът ви в правилната посока и да ви изведе до щастливото и желано майчинство 

виждам,че скоро никой не се е похвалил по темата "моята мечта се сбъдна", това ме натъжава, или може би има друга тема вече