Създава ми някакво притеснение и напрежение това положение. Уважавам го този човек, но сме и много различни. Искам нещата да са ясни, но все имам чувството,че се надява...
- Публикувана: 6 ноем. 2013, 11:02 ч.
- Последно мнение: 7 авг. 2014, 14:30 ч.
Дългогодишна привързаност
Създава ми някакво притеснение и напрежение това положение.
Създава ми някакво притеснение и напрежение това положение.
Защото не е споделено.
Създава ми някакво притеснение и напрежение това положение.
Защото не е споделено.
Създава ми някакво притеснение и напрежение това положение.
Защото не е споделено.
Така е, разбира се.
Може ли да попитам, а дали този мъж не приема всичко,просто като приятелство? Близко приятелство между възрастни хора, но все пак нищо повече от това. Мен нещо не ми се връзва заклет обожател, пък 8 години търпелив, пък други неща .... А, дали е така изобщо?
Аз го предпочитам този вариант с приятелството, но не е само това...с приятелство би било лесно, не бих имала против. Съвсем не искам да кажа,че тия 8 години седи и ме чака. Предполагам, че си има връзки, но явно не са задоволителни...
anedi... веднъж го пусни по пистата да му мине мерака, после може и да те забрави. 
Хехе...може и да ме забрави, а може и да иска още
Шегата настрана, абсолютно моногамна съм...предимство или недостатък...не знам 
Хехе...може и да ме забрави, а може и да иска още
Шегата настрана, абсолютно моногамна съм...предимство или недостатък...не знам Маани шегата, но в действителност точно така се получава... първо се стреми да те има, но когато те спечели сякаш всичко приключва.
Може би нещо доста първично да стои в основата, но си е факт.... поне това са мои лични наблюдения.
Инак, няма да се даваш без бой.
Не ме нападай, ...казвам го чистосърдечно...
АКО не е споделено. Ако той е започнал да бие на очи и ако ти започваш да се тревожиш, то аз съм почти на 100% убедена, че или ти не признаваш пред нас или пред себе си, че всъщност е споделено. 8 години са много време.....ти казваш че искаш само приятелство...а сега какво е? Ако ти не го искаш и ако в твоите очи е жалък как за толкова време не си намерила начин да изясниш всичко? И след като не искаш да го нараниш, защо минават години без да действаш?
До сега да му беше минало....
Струва ми се че ти не искаш да го изпуснеш, но и не искаш да си причиняваш проблеми в семейството.
Не, не мисля че иска твоето щастие освен ако не е психично болен. Не мисля и че иска секс. Обича те и ти го знаеш...обаче те е страх да предприемеш нещо.
Не те съдя...това са....житейски ситуации....Желая ти смелост и късмет, и много ама много бих се радвала ако не съм права
АКО не е споделено. Ако той е започнал да бие на очи и ако ти започваш да се тревожиш, то аз съм почти на 100% убедена, че или ти не признаваш пред нас или пред себе си, че всъщност е споделено. 8 години са много време.....ти казваш че искаш само приятелство...а сега какво е? Ако ти не го искаш и ако в твоите очи е жалък как за толкова време не си намерила начин да изясниш всичко? И след като не искаш да го нараниш, защо минават години без да действаш?
До сега да му беше минало....
Струва ми се че ти не искаш да го изпуснеш, но и не искаш да си причиняваш проблеми в семейството.
Не, не мисля че иска твоето щастие освен ако не е психично болен. Не мисля и че иска секс. Обича те и ти го знаеш...обаче те е страх да предприемеш нещо.
Не те съдя...това са....житейски ситуации....Желая ти смелост и късмет, и много ама много бих се радвала ако не съм права
Няма да те нападам 
И не е жалък, страхотен човек е...не знам, може и да си права....Това,че не предприемам нищо не е от страх обаче...имам си отговорности, и съм щастлива в брака си. Не съм жена за двама мъже, само за един...Все изяснявам нещата, но той все остава една вратичка и една надежда....че ще порасна.../каквото и да значи / Той е много освободен в мисленето си, аз не съм. Аз съм консервативна, праволинейна и много отговорна.
Не вярвам да няма връзки с жени, сигурна съм че има. Но не може да се влюби и довери. И да...смятам,че ме обича. За себе си какво да кажа- мога да се влюбя и то много лесно в него, но не си го позволявам. Обичам съпруга си, имам му доверие, за 18 години сме изгладили каквото има между нас. Между нас все още има и обич и страст. Не мога да го лъжа и не искам да прецаквам нещата.
И не е жалък, страхотен човек е...не знам, може и да си права....Това,че не предприемам нищо не е от страх обаче...имам си отговорности, и съм щастлива в брака си. Не съм жена за двама мъже, само за един...Все изяснявам нещата, но той все остава една вратичка и една надежда....че ще порасна.../каквото и да значи / Той е много освободен в мисленето си, аз не съм. Аз съм консервативна, праволинейна и много отговорна.Не вярвам да няма връзки с жени, сигурна съм че има. Но не може да се влюби и довери. И да...смятам,че ме обича. За себе си какво да кажа- мога да се влюбя и то много лесно в него, но не си го позволявам. Обичам съпруга си, имам му доверие, за 18 години сме изгладили каквото има между нас. Между нас все още има и обич и страст. Не мога да го лъжа и не искам да прецаквам нещата.
В такъв случай именно за това ти пожелах смелост. За да не прецакаш нещата със семейството си, трябва да прекратиш другото.....И най-вече за да спреш за измъчваш себе си. "Положението" не те прави неспокойна, неспокойна си заради това което ти изпитваш...
Нещата които пишеш, че ти казва предполагат, че вие говорите на тази тема и според мен отдавна той ти е изяснил отношението си към теб. Както и ти към него. В момента твоята НЕрешителност, оставя вратичка в него....не му прехвърляй топката ...
И точно за това ти е казал, че ще порастнеш.....той чака ти да се решиш ....но в посока към него.....
Виж...дистанцирай се. Постепенно. Колкото и време да отнеме. Не е честно да измъчваш и двама ви. 8 години е толкова много много време от живота, който никой няма да ви върне.....Той не може да го изживее пълноценно, ти също- мислейки за него постоянно...
Нещата които пишеш, че ти казва предполагат, че вие говорите на тази тема и според мен отдавна той ти е изяснил отношението си към теб. Както и ти към него. В момента твоята НЕрешителност, оставя вратичка в него....не му прехвърляй топката ...
И точно за това ти е казал, че ще порастнеш.....той чака ти да се решиш ....но в посока към него.....Виж...дистанцирай се. Постепенно. Колкото и време да отнеме. Не е честно да измъчваш и двама ви. 8 години е толкова много много време от живота, който никой няма да ви върне.....Той не може да го изживее пълноценно, ти също- мислейки за него постоянно...
Препоръчани теми