Първокласникът и уроците

Ако домашните са твърде големи и затрудняват повечето деца от класа, то тогава се обърнете към учителката да намали обема. Вие, родителите от класа трябва да поговорите помежду си и да се види за колко деца домашните са много.

Това е ясно на теб и на мен, защото синът ми вече е в 3-ти клас, в първи клас обаче и детето и родителя са толкова объркани и шашнати, че изобщо не им и идва на ума, затова го споменавам 

И моята дъщеря е в първи клас-до обяд е в училище,следобяд -на частна занималня-там са не повече от 7-8 деца  и учителката успява да обърне внимание на всеки поотделно,доволна  съм Вечер преглеждам домашните/макар досега всички да са написани и за събота и неделя няма допълнителни/,смятам,че е редно и правилно да се обръща внимание на взетия материал,най-малкото за да съм аз "в час" какво се учи През почивните дни я оставям да играе и да си почива

а, сори, не разбрах, че говориш за възможния случай, а не за вас. И аз си мислех, че няма как да сте първолаци, ама не съм от много следящите. 
Определено го има проблемът с многото домашни в първи клас. Навремето трябваше да чакам пред входа на едно видно столично училище по работа няколко дни и виждах как началните учителки излизаха да обясняват домашните на родителите. Чувах за обеми от по цяла страница ченгелчета, още една лулички и пр. Това чудо няма написване!

Друго нещо, което според мен утежнява ситуацията е родителите да карат детето първо да напише домашното в упражнителна тетрадка (примерно два реда ченгелчета или буквата М), за да се упражни, и после да пише в тетрадката, или пък грозните ченгелчета да се трият с гума и да се пишат наново, или пък ако страницата не е красива, да се къса и пак да се започва на чисто. Домашното не се дава, за да бъде написано като за изложба, нито за оценка, а за да бъде сигурно, че детето се е упражнило и е написало някакво количество ченгелчета или букви, за да свикне ръката, да се автоматизира движението. Естествено е някои ченгелчета и букви да са криви, особено в началото, нима ние винаги пишем еднакво красиво! Ако детето пише грозно или несигурно, то родителят по свое усмотрение може да поиска допълнително упражняване, но аз бих го направила след написването на задължителните домашни, за да не се точи едно безкрайно учене и детето накрая да се изнерви, че и мен да изнерви.

Да, но под "ченгелчетата" има подпис под печатан текст "Ти писа чудесно" или "Упражни се пак"Ако е грозно написано, така или иначе ще се преписва и става натрупване на старо и ново домашно.

 Аз може да не мога да пиша кой знае колко правилно, но чак дотолкова мога да смятам.   Писала че говоря само за личен опит. От 8-до  до  16ч . +- 20 минути . Децата които трябва да пътуват и които не могат да ги взимат по- рано - те надхвърлят и норматива по КТ .  
 Мислих да не пиша повече по темата, защото някак фокуса се измести - заприлича на поредната "за и против" занималните.  Но не мога да не коментирам ''че в занималнята'' домашните се пишат на бързо, а в къщи не. Точно това е един от проблемите които ще се осъзнаят скоро- не трябва да е бързо, трябва да е усвоено/ и не трябва да има домашни за събота и неделя. Независимо къде и как хлапетата са си изкарали работната седмица. Нека ако може да почиват два дни поне в първи клас. Още във втори или най- късно в трети клас ще се наложи да ги лишите от единия почивен ден- проекти, домашни, тестове всяка седмица...ако ходи и на 1- 2 извън класни дейности, просто няма време.  За мен най- трудно бе да я убедя, че свършеното в  занималнята не е достатъчно. Госпожата каза че съм готова и толкова. А че не може да чете и да смята, пък писането    Спряхме я преди да дойдат многото домашни. То беше рев- искам на занималня, там е весело - играем и рисуваме, ...ти си лоша- караш ме да учаааааа
 Колкото до процеса на учене - реда посочен от  Дъждовно време си е универсален. Помагам и обяснявам нещо като не е разбрано, препитвам по разказвателните предмети, ако остане време изпитвам думите или прави диктовки .   Започва се от трудните към лесните предмети, редуват се с почивки. Да и е чак толкова интересно да учи и да го прави с желание- ми не е, но съвестно си върши задълженията. /Е от- време навреме..... /
 Няма универсални рецепти. То няма и универсални деца.

Синът ми е първокласник. Не ходи на занималня. След занятията се прибира, обядва, почива около час и сяда да си напише домашните. Средно - по данни на баща му и баба му - това му отнема около час.
Вечер проверявам домашните аз.
Не му давам допълнителни упражнения. По това, което виждам в тетрадките - няма никаква нужда от такива.

Така е, няма универсални рецепти, защото няма универсални деца, но някои продуктивни неща общо взето се повтарят. Не е необходимо да откриваме наново топлата вода.

Аз нямам опит със занимални, по простата причина, че имах възможност да ги избегна. И на моето дете не му харесваше, че не е на занималня. Та там децата досформираха коалиции, приятелства, имаха повече време за игра и опознаване, а само 3 деца от класа не ходеха на занималня. Да, ама само в първи клас. После някои ги преместиха в частна занималня, някои останаха в държавната, някои ги спряха. Е, смениха във втори клас възпитателката в занималнята, в трети - отново друга, а за четвърти не останаха почти кандидати за занималнята.

Имам поглед обаче върху реалната само подготовка на детето. Реално в първи клас времето и за подготовка беше 2 часа. Повече нямаше, защото беше на тренировка. Спорта честно казано я научи на постоянство и дисциплина. В тези 2 часа спокойно се наобядваше, почиваше и написваше домашните. Във втори клас времето не и стигаше в дните, в които има английски и се налагаше да дописва вечер, но и времето вече беше 1 час. Не ни стигаше да я взема, да хапне, да напише всички домашни, да си научи, особено когато имаше английски.  Учеха азбуката и пишеха по 10 реда всяка една буква, всяка една нова дума. Следващата учителка по английски намали домашните, всяка нова дума се пишеше по 3 реда. Тогава се налагаше да дописва вечер, а детето беше уморено, мрънкаше понякога че няма време за игри.

Не сме имали изискване написано грозно домашно да бъде написано наново. Единствено сгрешените задачи по математика или български са се преписвали. Вярно, че самите деца искат да е красиво, но затова се учим, че за да стане красиво трябва да се постараеш докато го правиш, а не на поправката. Вярно купувала съм коректор за коригиране на някои грешки, учителката не е правила забележки за неговото използване.

И стигнахме резонно до момента, в който се оказва, че нещата зависят както от детето, занималнята/ученето в къщи, организацията на учебния процес, но и от учителката... Не само децата са различни, но и учителите, стилът им на преподаване, изискванията към децата и т.н. и т.н...

...както и от конкретното училище.
Ето, по-горе имаше пост, че първокласник приключва домашните за един час.
При нас това беше невъзможно, ама абсолютно невъзможно и то не заради бавното писане, технологичното време само по себе си  беше повече.

Аз, като възрастен човек, с обработен почерк и съответните знания, съвсем механично да седна, да изпиша домашното на детето в първи клас, би ми отнело около два часа.Какво остава за дете.В подготовката на домашните слагам и подготовка по презентации, които се изпращаха по мейл, учене на английски и повтаряне на уроците от диска- по един път да прочетеш, каквото има за четене и напишеш зададеното за домашно отиваха към 4 часа.

и от конкретната учителка в него. Имаме комшии, чието внуче е в съседен клас на щерката. Ако в първи клас на нея и трябваше 1 час за написване на домашните, на тях - поне 3 часа. Като обем бяха двойно повече /сравнявали сме тетрадките, ей така от любопитство/. Чудила съм се защо и трябва много повече време и си мисля, че това че обема е двоен не умножава автоматично времето за справяне, защото някак самото дете се обезсърчава от обема и съответно са му необходими повече почивки, а и ако времето за справяне със дадена задача не е ясно формулирано самото дете не може да си наложи да се справи за определено време. А всеки, който закъснееше за тренировка, правеше по няколко обиколки повече на залата. Без значение от причината.
От друга страна редуването на физически и умствен труд не уморява толкова, колкото когато се прави само едното или другото. Имаше един период, в който работех от в къщи. Най-продуктивна бях, когато редувах 1 час работа - миене на чинии, 1 час работа - прахосмукачка /или някаква друга физическа дейност/.

Не вярвам.

 

аз пък вярвам - имали сме по 4-5 страници ченгелчета за писане или пък букви, както и по две-три страници с цифри, тирета, по-голямо и по-малко... и всичко това заради наклона - ами сина ми е левичар, така и не можа да го оправи този наклон, но аз не съм и настоявала - детето гроги, пише до втръсване едно и също, няма как да настоявам за наклон 

 Тази тема много ме интересува...
 Нашата учителка не дава големи домашни, и изрично ни каза, че не е привърженик на изпълването на страници с ченгели. Дава им по десетина задачи, или сами да измислят такива, и страница от учебната тетрадка. Държи децата сами да запомнят какво имат за домашно и не го изнася на таблото, и ни помоли сами да си подреждат чантата за другия ден.
  Детето ми не ходи на занималня. Пише си домашното след като се прибере, но някой път си е написала още в междучасието Това не знам как и скимна... вероятно иска да е свободна да си играе като се прибере.
 Рядко моли за помощ, но те и засега учат лесни неща. Понякога не и преглеждам домашното, а само я питам дали си е написала.

  Както казах, два месеца след началото на годината няма какво да я затруднява, тъй като те просто повтарят предучилищната.
  Казват, обаче, че във втори клас всичко е съвсем различно и много по-трудно, така че ще следя темата..

За мен това е най-неприятното. Затова и тази сутрин поизлъгах малко и казах, че госпожата е казала вчера на родителската среща, че като приключат с домашните, е хубаво да порешават малко логически задачи, да почетат и после да си рисуват. И му сложих в чантата един лист със задачи. Като разбра, че госпожата е казала, веднага се съгласи