обадиха ми се за дете - какво се прави сега

БЛАГОДАРЯ ВИ!!!!!!!!!
Бебенцето е на 6 месеца и е от български произход.  Срещата ще е на 16фев в 15часа и как ще издържа до тогава незнам.  Като чета тук за отказити трябва да отбележа че когато поддавахме документите, моя близка която също си осинови детенце ме посъветва изрично в молбата да се пише :без увреждания, български произход. 

Имам два случая..  Първия беше за едно детенце .. на 2 годинки и малко .. Отидох ме до социалната говорихме ... тя предположи да отидем до детския дом.. отидохме .. бяхме взели бонбони, вафли и т.н... Първо бяхме при директорката на дома .. която разказа за дома .. за международните осиновявания .. и как  по старата система имала на щат психолог и няколко възпитателки и как парите идвали във вид на памперси и ядене.. а сега не било така ( УВИ ) .. после каза и за детето .. и т.н всъщност бяхме следобяд и децата още не бяха сстанали от закуската.. Предупредиха ни, че няма да ни покажат детето насаме, а заедно с групата... Така и стана.. Видях ме цялата група на която беше обяснено, че има гости .. децата бяха страхотни естествено показаха всички си номера:) ядоха вафли които бяхме донесли .. говорихме си и докато си говоеих ме казваха имената на  децата.. Така разбрахме кое е детето.. След това ако решиме да дойдеме втория път вече имахме право на отделно свиждане ( незнам как да напиша .. ) и т.ннн.. Така или иначе втора среща не се състоя...

Втория случай.. предложиха ни брат и сестра.. Видях ме  момичето ама тя беше бебе и затова я донесоха в кабинета на директорката.. Обаче  при голямото дете беше друго... Очаквахме както и предишния път да ни заведат в група.. а  директорката на дома реши да го доведе в кабиинета сам .. И така за 1 път и се срещахме ..
След това имаше пътуване назад и напред .. един месец.. вече може да взимаш детето от дома да го водиш примерно на сладкарница:) или да си играете с него в отделна стая.. или с другите деца.. или както при нас да запознаех баткото със сестра му в другия град..
Така до делото.. после делото .. после 7 дена и после с решението на съда в дома и после ВКЪЩИ   
@Tinka79 по трудно е в дом където децата са над 2-3 години .. те вече знаят.. питат. .. задават въпроси .. гледат очакващо .. някои казват : Мамооо и т.н.. жестоко е...........тежко .. а ти трябва да си тръгнеш ...

Благодаря за информацията, дано имам късмета да попадна на подходящото дете от 1 път. И да не се налага да се подлагам на този стрес неколкократно, като се знам колко съм чувствителна... поради тази причина избягвам да ходя в дома с приятелите си, и да си играя с децата, казвали са ми колко е тежко положението.
miraaaa много се радвам за теб, все пак чакала си толкова време, нищо не са няколко дена, дано да случите на подходящо бебе. Успех! Да не забравиш да кажеш как е минала първата ви среща. Иска ни се да чуем и развитието. 

просто да пожелая от цялото си сърце успех и на осиновителите и на бъдещото тяхно детенце! Дано това бебче е вашето бебе!
Прегръдки и само спокойно - никой нито ще ви съди, нито има право - каквото и да направите и както и да постъпите - гледайте да е най-доброто за всички ви!
Прегръдки и ще чакаме с нетърпение... дано са хубави новините!

Обещавам да пиша с най-големи подробности.  Вече 3 пъти ми се обаждаха днес да ме уведомят че първо ще получа писмо  и второ за да потвърдя че ще отида на срещата. Вече съм наседмото небе. Трябва малко да внимавам с емоциите че съм на 36 год. Сигурно предполагате какво е усещането.  Това ще е моето бебче.

miraaaa ,поздравления! Нека това е съдбоносната среща и за двете ви Тя срещата ви няма да прилича на тия с по-големите деца,аз нямам опит от среща с бебче,но като я поемеш в ръце,сърцето ще ти подскаже сигурна съм

Господи! Разплаках се!

Спомних си всичко. Толкова години минаха и не мога да забравя някои неща.

Ние взехме първото, което ни показаха - по-голямото. Не веднага, защото бях отишла сама. След това ходихме и с мъжа ми. Показваха ни три, четири деца. Водеха ги при директорката, уж за нещо. Ние седяхме там. Не носехме нищо - играчки, бисквити или каквото и да било.
Той изглеждаше ужасно. Просто не изглеждаше нормален. Другите бяха по-хубави от него, но това не беше от значение.  От значение беше само едно: Детето ни избра само! Реагира по различен от другите начин - залепи се като лепенка за мен, още първия път в който ме видя (когато бях сама). През няколкото минути в които бяхме заедно с директорката, с лелката, стоеше между краката ми и дори не се наведе да вдигне падналата от ръчичките му играчка. Като че ли от страх с това да не си навреди, да не се откажем от него. Стоя така с отпустнати ръчички и търкалящо се мече в крачката, с обръсната главичка, гледайки надолу близо 5 минути. С цялото си същество излъчваше послание : "Вземете мен, вземете мен, .... Не ме оставяйте тук! Грозен съм, но вие ми харесвате!" Гледаше ме само докато прекоси стаята и дойде до мен. След това ми хвърли два-три белтъка (ако може да се каже така) за тези така дълги 5 или 10 минути, без да помръдне главичката си. 

Как се прибрах, нямам представа. Разказах какво се беше случило. Когато отидохме двамата, въведоха други три деца. Едното беше със смесен произход - българка + арабин. Личеше си. Много красиво детенце. Накрая въведоха и нашия син - този който ни избра. Не дадохме веднага отговор. Имахме време за размисъл . И докогато мислехме какъв отговор да дадем  си казахме: Ами ако бях родила грозилище, щяхме ли да го оставим? Отказахме се и от възможността да го прегледа друг лекар, да потвърди нормалността и здравословното състояние. Пак по същата причина - ако го бях родила, щяхме да си го гледаме такъв, какъвто е.  Малкия беше на 2 годинки и 4 месеца. 

Казвала съм го и в друга тема, пак тук. Един час след като заявихме решението си да вземем детето, от друго място ни се обадиха да кажат "Имаме подходящо бебе за вас!" Отговора ни беше: "Вземаме го!" Изумиха се, че дори няма да го видим преди съгласието. Шокираха се, че точно преди час бяхме взели още едно и нямаме намерение да се откажем от него.

Бебето видях за първи път когато отидохме да си го вземе. След делото, направо с документите. Отново ни показаха други три деца. Въпреки, че всичко беше решено и въобще не ставаше въпрос за избор. Молбата им беше да подпишем откази, за да имат право да ги предложат на чужденци.
  Познах детето си още щом влязох в дома. Бяхме отишли с приятелско семейство.  Мъжете стояха в приемната, а ние - жените отидохме до тоалетната. Минахме покрай бебешките "витринки". Той лежеше там, риташе и се дереше. Другите стояха спокойни, само той - не. Не знам защо, но и двете с приятелката ми решихме, че точно това е моя син. И когато ми го донесоха преоблечен с вече неговите си дрешки, само се спогледахме и се усмихнахме една на друга. В момента в който го взех, млъкна. Да! Това беше моят малък син! И мълча и се муси на безвкусната, неподсладена вода, без да плаче, докато го докарахме в София, защото никой не се сети да ми каже да я подсладя.

За съжаление, вас все още ви нямаше. Сега можете да видите момчетата - "грозното патенце" и "ревльото" ето тук: http://www.neznaiko.com


        С пожелания да се харесате от пръв поглед! Но дори да не се харесате, ще срещнеш друго дете с което ще се получи. То само ще ти покаже!!!!        

Чакаме новините!!?!!!

Извинете ме за обърканите мисли. Исках само да кажа, че децата сами ни избират. Не ние тях, а те нас.

Знам за какво говориш! Аз не съм осиновявала дете, но преди години ходихме с едни приятелки в един дом да им занесем дрехи и лакомства. Пуснаха ни да видим децата. Бяха на по 2-3 години. Радваха се, че ни виждат, правеха маймунджулъци и се смееха... ние също се смеехме с тях, но дойде време да си ходим, тръгвайки към вратата едно къдраво момченце се затича след мен. Обърнах се да им кажа чао, а момченцето ме прегърна и ми каза Мамо! Аз само се усмихнах и го погалих по главичката. Излязохме- аз още се усмихвах, докато не се прибрахме в къщи където за щастие нямаше никого по това време.... разплаках се! Дълго време мислех за това момченце. Не плачех от съжаление, а от болката, че не мога в действителност да му стана мама- аз тогава бях на 16-17г. От тогава не съм ходила в домове! Мога само да се надявам, че онова сладко момченце е попаднало на добри родители!
Успех на miraaaa и на всички мами! 

Присъединявам се към Дино. За мен също беше важно, че детето ме избра само.Когато отидох да го видя бях с много смесени чувства първия път-дали ще  го харесам.Но когато то ме видя започна да се смее.Когато отидох втория път ми казаха, че дълго след като съм си отишла се е смяло с глас. Как няма да се смее-познало е майка си. Бях много развълнувана и все още съм, като говоря за това.

miraaa , късмет миличка, стискам ти палци!Отвори сърцето си на тази среща и запечатай в съзнанието си всеки миг. Споменът за нея ще ти е нужен! Ще чакам и аз да споделиш новините - дано да са радостни! Желая успех от сърце!

Мираа, поздравления! Явно това е твоето бебче. Изпитах това чувство и то не може да се сравни с нищо - очакването, тръпката, мислите, емоциите... Отидохме там, а те/социалните и директора на дома/ сякаш имаха усещането, че ще се харесаме, защото първо ни я донесоха, а после си говорихме. Дадоха ми я да я гушна, а тя ми се усмихна. Тръпки да те побият. После ходихме още два пъти до делото. След делото ни я дадоха за 2ч./в Дома/. Изчакахме още 14 дни за обжалване и от тогава тя е нашата звездичка. Пък кой знае- при нас се получи...Започнахме да обмисляме второ осиновяване и аз/ след 15г./ забременях. Деничка ни донесе късмет, никой не може да ме убеди в противното. Точно тя е била нашето дете.

утре ще ходя до дома да видя бебето. Остава само един ден до срещата. Пожелайте ми късмет !!!!!!!!!!

желая ти много късмет при срещата с малкото създание! .чакаме с нетърпение утре хубави новини!успех!

Да знаеш от кога броя дните, нямам търпение да разбера как е минало. И много се надявам, да чуя радостна новина.

Късмет, Мирааа! Дано това е ТВОЕТО бебче! И като се върнеш - среща във форума.