При мен имаше следродилна депресия,но само докато бях в болницата.Не спирах да рева още от самото раждане.Какво беше това чудо незнам.Но всичко е в главата,да знаеш.Просто си дадох сметка,че трябва да се стегна и да сложа край на ред сълзи,ред сополи и сложих край!И това ти говоря след второто раждане.Просто период,някаква криза,хормони ли...и аз незнам.Но не се оставяй да те води.Ти си тази,която трябва да го спре!Бори се!
- Публикувана: 19 ноем. 2013, 14:27 ч.
- Последно мнение: 31 юли 2015, 18:11 ч.
Депресия при бременност
А някакви лекарства приемате ли за тези депресивни състояния?
И аз така бях до преди няколко седмици, не бях депресирана, но под влияние на хормоните го отнасяше мъжа ми .... той ми каже нещо, аз почвам да рева, направи нещо, аз почвам да крещя, дори като ме гушнеше ме дразнеше ... по едно време кроях планове да избягам от него и да ида при мама ... не беше никак отдавна, а ми се вижда толкова абсурдно в момента.
Сега го убожавам!!! Не мога да му се нагледам, само го гушкам и даже си сложих негова снимка на десктопа да го гледам като е на работа!
Според мен всичко е временно, да знам, че хормоните не могат да се контролират, обаче мисълта, че ме чака най- очакваната и мила среща, тази с бебчето, доста ме успокоява.
Предстоят ти от тук нататък много радости, затова горе главата! Обичайте се с вашия съпруг и не се карайте! Не се напрягай и депресирай, защото се отразява и на бебчето в теб, бъди щастлива, от това по хубаво няма а и не е невъзможно
Сега го убожавам!!! Не мога да му се нагледам, само го гушкам и даже си сложих негова снимка на десктопа да го гледам като е на работа!
Според мен всичко е временно, да знам, че хормоните не могат да се контролират, обаче мисълта, че ме чака най- очакваната и мила среща, тази с бебчето, доста ме успокоява.
Предстоят ти от тук нататък много радости, затова горе главата! Обичайте се с вашия съпруг и не се карайте! Не се напрягай и депресирай, защото се отразява и на бебчето в теб, бъди щастлива, от това по хубаво няма а и не е невъзможно
sisonka_87, според мен нямате предродилна депресия и проблема ви е за този подфорум - Семейни отношения
AnMary това към мен ли се отнася,че нещо не мога да схвана?
Здравейте, в. седми месец съм и мисля,че влизам в депресия:( чреди дазабременея имах проблеми с депресия и тревожност и пиех антидепресанти 7 години.спрях ги като разбрах,че съм бременна.сега,вече седем месеца не взимам нищо, но от около месец нещата се влошават- тревожност,напре ение, ирационални мисли, подтиснатост,липса на интерес към каквото и да било....не. ми се иска да започвам лекарства заради бебока, но чдтох,че тези състояния му се отразяват и дори могат да доведат до преждевременно раждане. Имате ли някакъв опит и съвет какво да правя? Ходя на терапия от гоодина и половина,имам прекрасно семейство,няма обективна причина за състоянията ми:(
Здравейте, в. седми месец съм и мисля,че влизам в депресия:( чреди дазабременея имах проблеми с депресия и тревожност и пиех антидепресанти 7 години.спрях ги като разбрах,че съм бременна.сега,вече седем месеца не взимам нищо, но от около месец нещата се влошават- тревожност,напре ение, ирационални мисли, подтиснатост,липса на интерес към каквото и да било....не. ми се иска да започвам лекарства заради бебока, но чдтох,че тези състояния му се отразяват и дори могат да доведат до преждевременно раждане. Имате ли някакъв опит и съвет какво да правя? Ходя на терапия от гоодина и половина,имам прекрасно семейство,няма обективна причина за състоянията ми:(
Мда... същият проблем вече го има и при мене, 5седмица, планирана и искана бременност, но на моменти, предполагам от хормоните... мразя се че го казвам, но ми се иска да бяхме изчакали още малко време.. имам чуството, че .. незнам, надявам се да отмине по бързо 
мхм плюс още един.
Вече съм в средата на 5 и се чувствам още по -депресирана и отчаяна,а съм супер позитивен човек по принцип.Сега всичко ми е сиво
а аз от тези хормони откачих тотално, натрапливи мисли, депресия, абе бях много зле, нямах желание за нищо .. минах на лек антидепресант и сега е малко по-поносимо ... искам само да кажа, че ако се чувствате зле и т.н. от гледна точка на психиката, не е зле да потърсите помощ от психиатър или психотерапевт, за да можете да се насладите на бременността си!!! Пожелавам на всички само хубави моменти и на финала здрави и пухкави бебоци 
Не са хормоните, умората е. От пренастройка на организма. Депресията е сигнал, че трябва да забавиш темпото. Вземи си болнични и се наспи. Не е казано, че човек трябва винаги да е на 6, има периоди, в които дори е полезно да си по този начин депресиран. Ако имаш социална подкрепа и си що годе функционална, няма нужда да си коригираш емоциите. Осигури си комфорт и ги преживей. Няма норматив за вида и силата на емоциите.
След второто раждане имаше доста "нисък" период. Осъзнах, че всъщност така организмът ми намалява оборотите и се лекува много ефективно, стига да му позволя. Ако му позволиш, ще видиш, че дори емоциите ти да не са на 6, може да си все още функционална и да не ревеш. Просто ще ти е по-ниско. Не е вредно само по себе си, нито е грешно.
След второто раждане имаше доста "нисък" период. Осъзнах, че всъщност така организмът ми намалява оборотите и се лекува много ефективно, стига да му позволя. Ако му позволиш, ще видиш, че дори емоциите ти да не са на 6, може да си все още функционална и да не ревеш. Просто ще ти е по-ниско. Не е вредно само по себе си, нито е грешно.
Препоръчани теми