АВГУСТинчета характер проявяват, майките им назад не остават

Д05, браво за памперса, как станаха нещата разкажи по-подробно, че и на мен ми се иска скоро да го махаме

Фери, визуална промяна в корема има, но не знам дали е за добро. Преди имаше и проблем с мускулите и доста излишна кожа. Поизрязали са част от кожата, но разреза е само над пъпа, под него си остава тлъстинка. А и където е операцията е малко накъдрена тип "морски вълни", за без пари толкова, радвам се че поне съм жива. Упражнения ми разрешиха вече да правя, но страха от втора операция за същото ме спира. Не смея и велосипеда да си подкарам, да не ми се случи някоя извънредна ситуация. Ама така ще е вече, веднъж рязано ли е, цял живот му трепериш.

Здравейте, сигурно не ме помните, отдавна не съм писала тук. Изчетох какво сте писали и реших и аз да драсна два-три реда.

Всички теми за ясли, гърнета, махане на биби и т.н. са ми актуални и в същото време малко далечни. Аз съм се отдала главно на обучение, възпитание, социализация и развитие на потенциала на дребното.
Малката Ани расте и се развива сякаш с дни - не мога да ѝ смогна на глада за информация (онзи ден ме учуди, че дори почти цялата азбука знае и назовава буквите като ѝ ги покажеш). Вече си я възприемам като човек, а не като бебе - говори много, в повечето случаи успяваме да проведем разговори с нея, естествено има и моменти, в които не я разбирам, а тя се ядосва. На площадката всички мислеха, че е на 2,5 години някъде и се учудват като кажа, че е на година и 9 месеца
И на обноски вече горе-долу съм я научила (пита "Може ли еди-какво-си", казва "Моля", "Благодаря"), макар понякога да ме пренабрегва и да рови по хорските колички без да е питала В крайна сметка реших, че твърде много я натискам и реших да го карам по-лежерно с възпитанието (само за правилото срещу ровене по количките и багажниците съм безкомпромисна).
Гледам да ѝ развивам и креативността - измислям ѝ всякакви арт занимания, постоянно пеем песнички и тя вече почти всички песнички ги знае и при някои от тях пее цели куплети (не винаги напълно разбираемо де), че и мелодията докарва точно.
Аз пък си намерих хоби в майсторенето на различни DIY проекти за Ани - направих ѝ етажерка за книги, поставка за куклите за пръсти, в процес на реализация са органайзер за играчки и детска дървена кухня.

С две думи - наслаждавам се на последните месеци от майчинството си и гледам да не си слагам на сърцето въпросите яде ли детето, не яде ли, смуче ли биба, не смучи ли, с памперси ли е или не, с количка ли я возя или трябва да я махам и др. Решила съм да оставям нещата да се случват бавно и спокойно, пък всяко нещо естествено ще му дойде времето - и да го мисля и да не го мисля - файда няма. Помня колко се бях ошашкала покрай захранване, режими, как ще отбивам и сие, а захраних по най-лесния начин, който самото дете си пожела (ЗВБ), отбих супер естествено и без нито един път мрънкане или търсене, в момент, когато и двете бяхме готови, режим си напастнахме двете, махнахме решетката на леглото без никакъв проблем и т.н. Когато детето е готово за даден напредък и да искаме не можем да го спрем

Малко ме ужасява само мисълта за връщане на работа - от една страна моя отдел го закриха и идея си нямам къде точно ще ме пратят и какво ще правя, а от друга не ми се иска да се разделям с Ани - едно, че е супер залепена за мен и друго, че няма да имам толкова време да се занимавам с нея. Но.. ще го мисля като стигна до там..

Оф аз цял ферман изписах, ама в 1 през нощта какво да прави човек

Здравейте прекрасни!
Честит празник на всички пораснали и не пораснали деца!!
Едва ли някоя от вас ме помни. Но аз не държа. Важното е, че аз ви помня Бяхте част от най-важните периоди в живота ми и заедно с вас споделях най-съкровените си и скъпи моменти.
От вас научих много, черпих съвети, информация и неведнъж сте ми помагали. Огромни благодарности за което   
Срещнах прекрасни мами, с които поддържам връзка извън форума.
Тук престанах да пиша и дори да влизам да чета. По някога просто нямах време, наистина, но основната причина беше, че някой, някъде беше решил, кой е достоен да е член на групата и кой не. Е аз бях от недостойните и съответно тихомълком изтрита... 
Тези дни надникнах какво става из форума, из 'нашата' група и ми стана особено мъчно. Много от мамите, също като мен са безследно изчезнали, умишлено или неумишлено... Темичката с месеци седи неизписана, зациклила на едно място.
Вероятно повечето от вас са започнали работа, вероятно имате много повече ангажименти и грижи...
Да споделя на бързо и за моята Тея, вече е на 1г и 10м, 15 кг  и 104 см...малко едричка върви, но да е здрава. Още не е отказала нощното АМ.  За гърнето имам известен напредък, стои по 10-15мин, има попадения, но имам и изтървани моменти.
Мисля да я пусна на ясла догодина, през пролетта на 2015г живот и здраве или директно на градина през есента. За сега не мисля да се връщам на работа. Обстоятелствата са такива, че ММ пътува много често извън страната и на практика съм сама  с детето, през голяма част от времето.
Ще се навъртам по-често тук. Надявам се да се включвам и по-активно, когато имам възможност.
Поздрави на всички!!

Михи,
лелееее, песни, азбуки, разговори.... Направо имам чувството, че моето все още нищо не говорещо дете е супер изостанало. Направо невероятно ми звучи всичко, което Ани умее Гледам и снимки из фейса на заниманията, които измисляш, на теб просто ти идва отвътре. Възхищавам се, но нямам ентусиазма да измислям такива неща. А трябва. Я сподели за етажерката за кукли за пръсти, какво представлява? Ние имаме такива, но са наврени в една кутия.
Новембърче,
ехааа, голямо детенце Да е живо и здраво.
d05,
как успява да заспи на триколката? Аз затова не отсвирвам количките, моят и досега обича да дреме там, макар че лятната вече не му е особено удобна, изсухля се напред и надолу в нея. Но пък е удобно и за по-дълги преходи, и за мъкнене на багаж.

Честит празник на всички дечица! 

Михи, направо и аз се втрещих от уменията на малката адашка, да не кажа, че се депресирах малко, ама малко де, защото всяко дете си е различно, моето не мога да го накарам да стои на едно място и да учим азбуката например, няма начин да се случи. Явно Анито си е по-податлива на такива упражнения. А само да те попитам не те ли е страх, че като тръгне на ясла/градина ще отиде целия ти труд по дяволите, понеже там едва ли някой ще се занимава така с нея, а тя е доста малка, за да запомни всичките неща ако не ги упражнява?

Новембърче, радвам се, че се разписа, аз лично те помня Голямо момиче си имаш наистина, аз до сега си мислех, че Сами на Самимами е най-голямото ни детенце тук, ама тези 104 см направо ме сразиха Моя племенник ще стане на 5 август и е 104 см и е 14 кг, хаха, ама той е от злоядите и си върви по-дребен.

Месечинка, и аз още не съм махнала количката, даже не сме му куували триколка още, а се чудя дали и изобщо ще ни потрябва. Рядко спи в количката, но не иска много да върви, пък аз не искам да го уча да го нося и така. Ползваме си Макларън-а (лятната количка), която купих втора употреба и е една от най-добрите ми покупки за Криско, все още си му е удобна, дори и за сън ако реши. Имаме голям проблем, че тук в София сме на 4 етаж и няма асансьор, а той иска да го нося по стълбите, обаче от няколко дни му отказвам носенето и той не иска да се качва и цялото упражнение е доста бавно и изнервящо, в чудо се виждам направо. Дано скоро свикне.

Михи, браво на Ани! И аз не насилвам нещата, оставила съм всичко на естествения си ход, но и не го карам да учи неща, които не иска. За всичко има време, затова има градина, училище.
Новембърче, разбира се, че те помним, браво на голямото момиче!
Месечинка, и ние сме винаги с количката за по-дълги разходки и за пазар.

Привет  

Михи, твоята госпожица ни скри шапките  . Браво.

Месечинка виторога , въобще не се притеснявай. Аз се радвам, ако Вики не яде пръст или котешка храна  . Ние сме далеч от учене на букви, стихчета, песнички и пр. Такива неща мисля да учим в движение, когато и дойде музата.

Моя началник ме зарадва, че трябва скорострелно да се върна на работа. Къса ми се сърцето и ми е много мъчно  . Не искам да оставям Вики. Утре отивам до градината за да видя дали не може да тръгне по-рано на ясла. Надявам се да почна на половин работен ден като начало. Моля стискайте палци  

Новембърче, голямо момиче си имаш ти, пу пу, да ти е жива и здрава

Месечинке, ето това е поставката за кукли за пръсти:

Фери, страх ме е, че може да "затъпее" в яслата, да, но ще направя каквото е по-силите ми да се занимавам с нея в свободното си време и през уикендите. Дано само не съм твърде изморена и изнервена. То добре, че мъжа е поел голяма част от домакинството, че на мен ми остава време за дребното, че ако трябваше за пазаруване, готвене и т.н. да мисля едва ли щях да се занимавам толкова.

Васе, то и аз по детето се водя - тя откакто почна да се заглежда по книжки ме преследва с тях и ме кара да и чета и обяснявам, да назовавам разни предмети. Вече някои книжки като ги видя и ми се повръща направо. От както почна да ми показва и буквите и искаше да ѝ ги назовавам реших, че трябва да ѝ вземем книжки с букви - песнички мислех за буквите и пеехме; казвах азбуката; тя показваше, аз казвах и тя повтаряше; чак като ходихме на някъде в количката и почнеше да се сърди имахме игра - аз казвам буква, тя я повтаря и така докато стигнем някъде изреждахме азбуката многократно. Иначе съм далеч от болни амбиции да натискам детето, но наистина гладът ѝ за знания е огромен.

Sylvana, дано имате успех с яслата. Една приятелка наскоро така шефът ѝ каза или се връща на работа на еди-коя-си дата или да не се връща изобщо.. А малката не я бяха приели на ясла, но в крайна сметка я приеха в една по-далечна ясла и почна точно в деня на ултиматома. Дано и при вас се наредят нешата 

Привет, момичета! Особено ми е приятно да има какво да чета! 

Новембърче, да ти е здраво детенцето и въобще не го мисли, че е по-висока. Моя Камен е така и постоянно му се чудят, че е с размерите на 5 годишен, но и баща му е висок, пък и аз не съм от ниските, тъй че няма да се метне на гората. 

Фери, ооо как ми се иска на мен да го нося Матей до четвъртия, ама човекът откакто проходи иска сам да се качва и в добрите дни ми дава ръка и се качваме що годе "бързо", а има и дни в които се държи с двете ръце за парапета и се качва сам.  Завиждам ти, че Криско се вози с кеф в количката!

Михи, браво на детето и на теб, че имаш времето и нервите да се занимаваш така с нея. Иска се и една доза креативност, поздравления от мен!

Здравейте момичета!!

Благодаря за милите думи! Да са живички и здравички всички малчовци и ние покрай тях, за да им се радваме Тея в действителност е над нормата, но баща й е бил така на нейната възраст, а и сега си е висок и тежък
Михи и аз се възхищавам на малката Ани, направо е изумително Щом детето е любознателно, хубаво е че го стимулираш и измисляш креативни начини да задоволиш нейните потребности. 'Моля' и 'благодаря' за нас са съвсем далечни понятия все още Ние сме на първичните 'дай', 'не'  и 'няма пък'.  Ще трябва да 'открадна' от твоите идейки, че по някога се чувствам наистина изчерпана
Sylvana имаш стиснати палчета и от мен
Месечинке ние отсвирихме количката, за мой огромен ужас и минахме на триколка, в която неведнъж заспива и до като я придвижа до колата е истинска мъка.... Сега за предстоящата почивка съм си поръчала една лятна количка тип 'чадър', че имам намерения да се отдам на дълги морски разходки и със сигурност придвижването с количката ще е по-удобно, дано само малкия ми змей не я отсвири пак.... 
ferriy и при нас придвижването по стълби е истински ужас. Живеем в къща и спалните са на 2рия етаж, всеки ден тези стъпала ги взимам поне по 10-15 пъти нагоре надолу, в някои случаи е просто за удоволствие на малката, която много се кефи да слиза и да се качва, за разлика от мен. Аз след раждането се сдобих освен с бебе и с дискова херния и понякога всяко движение ми е адски болезнено, та стълбите не са ми любими никак 
d05 поздравления за махнатия памперс   Разкажи, моля те как процедирате. При мен нещата са леко зациклили и има моменти в които Тея не иска да вижда гърнето  Явно някъде бъркам...
Хубав и слънчев ден от нас  

Здравейте и тук ще пиша за тези, които ги няма във фейсбук групите - наскоро търсих книжка с различни професии и емоции и тъй като не открих такива, седнах и си направих сама. Та.. ако някой иска, качвам и тук файловете - можете да си ги принтирате цветно и или да ги ламинирате, или да ги залепите на дебел картон и с перфоратор и примерно свинска опашка става като книжка

Малка книжка за професиите:

Малка книжка за емоциите:

Дизайна съм го заимствала от любима наша поредица книжки.

Михи, моето е толкова далеч още от тия неща, няма да схване въобще, особенно за емоциите, иначе добре си ги направила. На моето му дай само трактори и багери 

и автобуси и камиони за нас
Аз пък съм много доволна, че онзи ден се научи да се катери по въжета, следваща стъпка е да почне да виси  тук още не може да схване идеята, трябваше по-рано да започна да му показвам, но полека лека и това ще стане.

Ох, аз съм много доволна, че сега в новата квартира има асансьор, че преди и аз бях така носех до четвъртия етаж и ако бях и пазарувала...

Силви, какво стана с градината, ти да не се върна на работа вече?

Извинявам се предварително на момичетата, които вече са на работа, защото ще мрънкам, че много ме е страх от този момент. То не, че за момента има изобщо къде да се върна, но уж ми търсят нова позиция, ама кой го знае какво ще излезе накрая. Само дето аз толкова съм отвикнала и въобще не мога да си представя как ще оставя маймунката 

Ули от понеделник съм на рабора  . С баща и и кръстницата и ще се редуваме да я гледаме. Ясла чак септември, по-рано няма как да стане. Не ми се иска да тръгвам въобще. Моля изпратете положителни мисли, утре нещата да се случат леко и спокойно