Да се оплачем...

  • 7 257 393
  • 65 224
  •   4
Отговори
# 53 850
  • в очите на дъщеря ми
  • Мнения: 1 772
Мдамм лудницата започна......вчера подвързвах, надписвах, попълвах бележник и лична карта, #Crazy до 9 часа щот девойката е над тези неща....ставане в 6 часа и безкрайни въпроси "защо?......" започна великото" тръчкане",.... а и времето ще се разваля....мрън...

# 53 851
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 39 062
и сутрешното "спи ми се. днес няма да ходя на училище."
от втория ден Simple Smile Simple Smile Simple Smile

# 53 852
  • Мнения: 8 810
Една от фирмите, за които работя, ме завлече. В събота ми поискаха данните, за да ми платят, но досега няма никакъв превод, както и съобщение от тях. Вчера ходих до изипей да проверя дали случайно не са пратили парите, без да ме уведомят, нищо. Мразя да се разправям с недоборосъвестни, но ако не ми отговорят, топя ги в черния списък пред останалите колеги. Аман вече! #Cussing out

# 53 853
  • София
  • Мнения: 5 960
Ох, Сомбре, знам, че повечето са така, ама по някое време се усещат бе. И на мен не ми го побира акълът, как ще върви догодина на чуждо място в университет и ще се оправя с всичко. Казах й тая сутрин, докато крещях, да си търси работа в някой супермаркет, хич няма да я дондуркам да ми се прави на студентка с тоя мързел.

Успокой се, ще се оправи! Някои са просто такива. Като са при мама, всичко зарязват, а като са сами някъде се оправят.
В този смисъл е много полезно децата да учат на друго място и да се отделят от родителите след гимназията. Ако големият ми син беше останал да учи в София, направо щяхме да се избием. Ние му говорим нещо, той напук си прави каквото си знае. С нищо и никой не се съобразява. Той е леко флегматичен, ние доста невротични. Абе сблъсък на светове!
Когато баща му го закара за първия учебен ден дружно си отдъхнахме. Четири години любов през ваканциите, колкото по-рядко толкова по-добре.  Laughing Сега вече е друга бира. Общуваме си добре. А и той не е тийн, а възрастен човек!

# 53 854
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239

В този смисъл е много полезно децата да учат на друго място и да се отделят от родителите след гимназията. Ако големият ми син беше останал да учи в София, направо щяхме да се избием. Ние му говорим нещо, той напук си прави каквото си знае. С нищо и никой не се съобразява. Той е леко флегматичен, ние доста невротични. Абе сблъсък на светове!

Точно така е и при нас! И същото усещане имам, ако останем заедно, ще се намразим и изпотрепем.

# 53 855
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Кафенце, майка ми ги удряше такива простотии за супермаркета заедно със сервитьорка/метачка на улици/миячка на чинии и то когато вече си поизкарвах по някой лев от това, за което учех. Обаче като си намерих работа на бар(😆), вдигна олелия до небето. За какво го била плащала това образование, аз тъпачка като за барманка ли съм била, каква съм щяла да ставам (сещай се нещо леко)... та така, още нещо, което никога няма да забравя от репертоара 'и.
Няма да се намразите, защото сте заедно, бъди сигурна. Ако ще ползваш нискоквалифициран и платен труд с цел да я унижиш и да 'и натякваш къде се намира дъщеря ти за теб, съвсем.
Аз лично от гимназия не съм "вкъщи".
Оплаквам се от това, че съм събрала много огорчение.

# 53 856
  • Мнения: 4 292
Нали сте чували, че затова е толкова отвратителен пубертета, да се разделим по-лесно след пълнолетието Simple Smile
Моят син на 5 г. два пъти се наака, докато спи. Как го направи тоя номер не знам, но след това боядисвахме стената...
Зъбът още ме боли...
Кучето ме вбесява, не ми стига другото, ами и съществено време на него отделям.
От скоро го извеждам. След час разходки и душене навсякъде се изака на средата на офиса. Днес щеше да го блъсне кола, измъква се от каишката, трета купувам и все успява. Преди малко минало в съседната тераса, необяснимо как отишло в спалнята на съседката и се напикало на леглото! Голяма беля си вкарах.

# 53 857
  • София
  • Мнения: 5 960

В този смисъл е много полезно децата да учат на друго място и да се отделят от родителите след гимназията. Ако големият ми син беше останал да учи в София, направо щяхме да се избием. Ние му говорим нещо, той напук си прави каквото си знае. С нищо и никой не се съобразява. Той е леко флегматичен, ние доста невротични. Абе сблъсък на светове!

Точно така е и при нас! И същото усещане имам, ако останем заедно, ще се намразим и изпотрепем.

Преди няколко години в Семейни отношения имаше тема за отделянето на децата и как го преживяват майките. Всички се вайкаха и охкаха как децата вече имали собствен живот. Май само аз бях доволна, че детето ми е голямо, че се е отделило и няма нужда от мен. Само дето не ми казаха, че съм лоща майка  ooooh! Досрамя ги, защото споменах, че имам и дете с увреждане. Ами това е логиката на живота - раждаш се, растеш, ставаш отделна личност и на свой ред продължаваш кръговрата на живота.

Прочетох, че догодина ще заминава. Значи дишай дълбоко и гледай напред. Пропусни малките битки! Престани да мислиш, че няма да се справи. Ще се справи! Всичко ще е наред!

# 53 858
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Кафенце, майка ми ги удряше такива простотии за супермаркета заедно със сервитьорка/метачка на улици/миячка на чинии и то когато вече си поизкарвах по някой лев от това, за което учех. Обаче като си намерих работа на бар(😆), вдигна олелия до небето. За какво го била плащала това образование, аз тъпачка като за барманка ли съм била, каква съм щяла да ставам (сещай се нещо леко)... та така, още нещо, което никога няма да забравя от репертоара 'и.

Това отдавна ми е в репертоара Joy . Беше си намерила едно лято работа като сервитьорка. На третия ден се принуди да се махне, защото щях да я обеся.
Благодаря ти, Цвете! Тя иначе не е никак лошо дете. Обаче мързелът е too much....

# 53 859
  • Мнения: 2 193
Как стават нещата? Моят син (3.5 г.) даде отговор поне за една от ситуациите:
Скрит текст:
Съвсем буден се напишка, докато се катереше по един шкаф. Питам го как е станало. Ами... допръцкало му се и ... се напишкал.

# 53 860
  • sofia
  • Мнения: 8 938
Завеяни са децата, особено на мама момчетата - имам чувството, че до 12 клас ще контролирам раницата 😆 Каката е толкова отговорна и организирана, петокласника  все мама чака, но прическата не забравя да я приглади пред огледалото.
А моят шестокласник го подсещам и да се среши.....той поне, за разлика от брат си, помни какво са му казали/искат в училище и разни такива неща.

# 53 861
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Да де, но от другата стана е просто агресиращо(особено когато има лични постижения, успехи и пр), отколкото мотивиращо в желаната от родителя посока.

# 53 862
  • Мнения: X
Аз като виден представител на спящите до обяд ще кажа, че някои хора просто сме си такива. Ще се оправи детето като си роди свое, спокойно TrollfaceTrollfaceTrollface!

Като бях първи клас имаше един период, в който сънувах кошмари и се напикавах. Не редовно, но беше доста травматично за родителите ми, защото пищях като луда нощем. Та, щом детето не е стресирано и просто се е напишкало, след като се изследва урината и се отхвърли възпаление, да си облече нощницата и най-вероятно всичко ще отмине.

# 53 863
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
😂 Там приключи и моето спане до обяд. Оплакване е.

# 53 864
  • Мнения: 7 325
Не се стресирайте толкова за студентите. При тях ( по мои наблюдения ) промяната е буквално от днес за утре. Ние до последно мислехме, че синът няма да завърши средно образование. Толкова войни сме имали с неговият мързел, незаинтересованост, нежелание да учи, че бях останала без нерви. Та не знам израстване ли е, осъзнаване ли е, какво е, ама явно чудесата съществуват.

Общи условия

Активация на акаунт