Колко често оставяте децата си на бабите?

  • 54 361
  • 634
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 3 371
децата ми са вече доста големи, но абс винаги щом съм имала възможност да ги оставя на майка ми съм го правила.
никога не съм ходила по градинки и това може да ме доведе до лудост, не умея да общувам с майки с бебета и деца, да водя разговори за ако, папкане и болести.

# 31
  • София
  • Мнения: 8 326
В момента е малко над 1 и не е оставян при баби, просто, защото ни дели голямо разстояние. Ако имах баби под ръка и с желание да го гледат, с удоволствие бих го оставила.
Странно е да се обсъжда някаква жена как си гледа детето, след като с тези въпроси всеки се справя според ситуацията и светоусещането си.

# 32
  • Мнения: 14 917
Въобще не съм се замисляла често ли е не е ли, или някакви там терзания, винаги когато ми се е налагало или когато те искат да им се порадват и това не е било съпътствано ни от мисли ни от драми от моя страна, а предполагам и от тяхна, тъй като не сме имали никакви разногласия.

# 33
  • Мнения: 311
Наистина не знам как съм издържала , може би защото съм била млада почти дете ,
но първите двама едно след друго родени ,навсякъде с мен .
Чак когато поотраснаха ги оставях при свекървата.
Най-малкия единствено , когато миналата година когато бях в болница сме се делили.
Гледаше го сестрата на мъжа ми , защото бабите отказаха,
а таткото тръгваше на курс .
За жалост не съм от късметлийките на които са и  помагали  
искам и моето момченце да спи при баба и дядо ,но ...
не е драма за умиране .
Той пък си има двама батковци и те ми бяха свекървите
гледаха го като бебе и памперси са му сменяли
и с бебешката количка са го разхождали.Сега се умилявам , като си спомня каква красива картинка бяха .

# 34
  • Мнения: 5 990
Здравейте! Пускам темата , защото съм провокирана от съседка , която нямаше търпение да роди ,беше накупила колички , кошари ,люлки , проходилки , маркови дрехи месеци преди да роди. Детето вече е на 8 месеца , но тя нито един път не го е изкарала на разходка сама с количката.Винаги го разхожда или съпругът и , или майка и , или свекърва и /най-често тя/. Веднъж я попитах защо и тя ми отговори "Ами ако се разплаче какво да го правя , всички ще ме гледат".
Абе какво ви вълнува КАК хората си гледат децата?!!? Гледайте си вашето и оствете другите да отглеждат техните както смятат за добре. Очевидно не става дума за дете в риск, щом детето е добре гледано какво значение има!?!?!

Šunšhine , много си наперена как не искаш да си оставяш детето на никого, защото няма година. Чакай да стане на няколко, дай боже и още едно дете - ще си говорим пак.

Аз смятам, че бабите не са длъжни да ми гледат децата. Но ако изпитват желание, имат време, всички засегнати страни са доволни от положението - що да не? Моите деца ги гледа някой 3-4 пъти годишно за по няколко часа. Да спи някое от децата ми някъде без мен и баща си трябва да е станало нещо супер необичайно - примерно да съм с едно от децата в болница (тогава ако го гледат баби, те са в други градове).

Изобщо не съм наперена и детето ми съвсем не е кротко. По-голямата чат от топлите дни прекарахме вътре , защото когато го сложех в количката за разходка , то пищеше сякаш е в огън. Спи за около 3-4 часа в денонощието , първите 2-3 месеца и аз бях в депресия , но не давах никой да го гледа , макар че свекърва ми живее на горния етаж и жената с най-добри чувства ми е предлагала да го погледа да се наспя , давала съм го , но сън не ме хваща и си го вземам обратно . Да наречете ме параноичка или вманиачена , не се обиждам. Аз също смятам , че мястото на детето е при родителите му. Мисля , че всяка трезво мислеща бременна жена си е дала сметка , че когато бебето се роди , животът се променя , всички знаем , че бебетата плачат , изизскват своето внимание и не може да очакваш , че някой друг ще свърши това вместо теб.

# 35
  • Мнения: 10 547
Добре, де, перфектна си, Šunšhine, повече от мен, която е решила, че и бащата, и бабите могат да я отменят в гледането на рожбичките. Дишай дълбоко и си сипи чаша чай от мента, маточина с мед и лимон. /не вреди на кърменето/

# 36
  • Мнения: 9 046
Съншайн много от нас са минали по твоя път.
Писах че и аз бях на мнение, че никой освен мен не може да го гледа толкова добре. Всичко мина и замина. Вече отдавна съм наясно, че това не е било вярното решение.
Ей на и при теб...стоя ли сте вътре. Ми ако бабата може да го приспи навън за чий зор детето да седи у дома.
И съседката е наясно че живота й се е променил. И това че не излиза с него на разходка незначи, че не му дава всичко необходимо на това дете. Всеки знае най-добре себе си.
А аз не разбрах идеята на темата? Вижда ти се супер странно или супер лудо нейното поведение само защото е разлино от твоето или нещо друго?
И пак да кажа слушай мъжа си...той със сигурност гледа по трезво на нещата Hug

# 37
  • Мнения: X
...

Последна редакция: ср, 04 дек 2013, 18:44 от Анонимен

# 38
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 393
Наблизо са, оставяме им ги.
И те се радват. Искат ги.
Добре си прекарват,а
и ние също по това
се разтоварваме
добре заедно.

# 39
  • Мнения: X

Изобщо не съм наперена и детето ми съвсем не е кротко. По-голямата чат от топлите дни прекарахме вътре , защото когато го сложех в количката за разходка , то пищеше сякаш е в огън. Спи за около 3-4 часа в денонощието , първите 2-3 месеца и аз бях в депресия , но не давах никой да го гледа , макар че свекърва ми живее на горния етаж и жената с най-добри чувства ми е предлагала да го погледа да се наспя , давала съм го , но сън не ме хваща и си го вземам обратно . Да наречете ме параноичка или вманиачена , не се обиждам. Аз също смятам , че мястото на детето е при родителите му. Мисля , че всяка трезво мислеща бременна жена си е дала сметка , че когато бебето се роди , животът се променя , всички знаем , че бебетата плачат , изизскват своето внимание и не може да очакваш , че някой друг ще свърши това вместо теб.

Това твоето да не е ревност?! Mr. Green
Аз много ревнувах от свекървата, когато се роди детето ми.
Всеки път, когато то се разревеше и тя го вземеше да го утеши, аз вътрешно полудявах, че то може да я заобича повече от мен.
Добре, че навреме се осъзнах, че не ставало толкова лесно заобичването. Wink

# 40
  • Мнения: X
Цитат
първите 2-3 месеца и аз бях в депресия , но не давах никой да го гледа

Един от признаците на депресията.

# 41
  • Мнения: 47 352
Нашите родители са в други градове, така че се оправяме сами.
6.5 месеца - за първи път майка ми дойде да я гледа за 2 дни, ние с мъжа ми отидохме на една вила с приятели за почивните дни.
1 г. и 1 месец - оставихме я пак на моите родители за 5 дни, ние отидохме на море.
След това е била нон стоп само с нас до 3 г. и половина, когато започнаха ваканциите в градината и майка ми я покани при тях.
Сега пак ваканциите е при тях, понякога и при родителите на мъжа ми.
Дете водя само след покана, иначе не.

Това за мен, другите не ме интересува как си гледат децата  Peace аз лично съм отгледана от прабаба ми (живеехме в една къща), майка ми е тръгнала на работа, когато аз съм била на 8 месеца, защото съм била кошмарно бебе и не е издържала повече, детска учителка е, смятайте какво чудо съм била, щом е предпочела да е сред 30 диванета  Joy нищо ми няма сега, много съм добричка, с майка ми съм в прекрасни отношения и сме много близки, нищо че ме е отгледала баба  Heart Eyes лека ѝ пръст...

# 42
  • Мнения: 723
, първите 2-3 месеца и аз бях в депресия , но не давах никой да го гледа ,
Повярвай ми-не си била. За което се радвам.
Вероятно си преживяла естествените следродилни ревове и напрежение, през които минават всички...
Депресията е ступор-спираш да ядеш, да говориш, да спиш и вода дори забравяш да пиеш, ако не ти напомнят.

# 43
  • Мнения: X
Повярвай ми-не си била. За което се радвам.
Вероятно си преживяла естествените следродилни ревове и напрежение, през които минават всички...
Депресията е ступор-спираш да ядеш, да говориш, да спиш и вода дори забравяш да пиеш, ако не ти напомнят.

О, недей, сега ще кажат как не са имали време да се депресират.

# 44
  • Мнения: 723
Повярвай ми-не си била. За което се радвам.
Вероятно си преживяла естествените следродилни ревове и напрежение, през които минават всички...
Депресията е ступор-спираш да ядеш, да говориш, да спиш и вода дори забравяш да пиеш, ако не ти напомнят.

О, недей, сега ще кажат как не са имали време да се депресират.
Да, за жалост. Или, че са нямали право на това....А всъщност, депресията се задълбочава най-вече от чувството на вина спрямо самия себе си..... Tired

Общи условия

Активация на акаунт