Здравейте мили мами ... и по всяка вероятност и ти Бонго 
Отварям нова тема с ясното съзнание, че едва ли има много майчета в моето положение, но пък и тази група не е за пренебрегване. Нашето БНД в момента е в затвора. Би трябвало да излезе след Нова Година, освен ако не направи някоя и друга простотия вътре и не му удължат престоя. За което понякога тайничко се надявам, защото гледам детенце доста по-спокойно. Но! Винаги има едно "но", което цапа картинката. Докато излежава наказанието си заведох дело за попечителство и издръжка и получих родителските права и 100лв. издръжка, на която той охотно се съгласи в съдебна зала. Аз съм убедена, че като излезе няма да дава и стотинка, но не това ми е основния проблем. Миналата седмица се обади / 
нали нямало телефони в затворите/ и поиска да си ползва правото да вижда детето всяка първа и трета събота на месеца. Съвпадали точно с дните за свижданията. 
Не се виждам да си заведа детенце в Кремиковския затвор, та каквото ще да става. Там наказания ли се изтърпяват или са на балнеолечение? Какви права имат? Другата по-сериозна дилема в моя случай дойде някъде по средата на неговото липсване. Трябва ли в такива или подобни случаи и изобщо с децата да се говори честно и открито, като се опитваме да им обясним ситуациите по смилаем за малките им главици начин, или трябва благородно да замажем лъжата, с надеждата като пораснат да не ни се сърдят много, че сме ги заблуждавали.
Аз реших да кажа истината. Не от злоба, не за да нараня детето си, не за да си отмъщавам на БНД - просто и по детски му обясних защо някои хора попадат в затвора. Без да изпадам в истерии от рода "Виждаш ли докъде се докара тоя непрокопсаник, баща ти", без да се възползвам от ситуацията, за да го заплашвам като направи беля, че и " ти си същия като него и ти ще отидеш там". Не е необходимо, поне според мен. Ето и основния въпрос в тази тема: Трябва ли да казваме винаги истината на децата си или е по-добре да поукрасим лъжата?
Отварям нова тема с ясното съзнание, че едва ли има много майчета в моето положение, но пък и тази група не е за пренебрегване. Нашето БНД в момента е в затвора. Би трябвало да излезе след Нова Година, освен ако не направи някоя и друга простотия вътре и не му удължат престоя. За което понякога тайничко се надявам, защото гледам детенце доста по-спокойно. Но! Винаги има едно "но", което цапа картинката. Докато излежава наказанието си заведох дело за попечителство и издръжка и получих родителските права и 100лв. издръжка, на която той охотно се съгласи в съдебна зала. Аз съм убедена, че като излезе няма да дава и стотинка, но не това ми е основния проблем. Миналата седмица се обади / нали нямало телефони в затворите/ и поиска да си ползва правото да вижда детето всяка първа и трета събота на месеца. Съвпадали точно с дните за свижданията. Не се виждам да си заведа детенце в Кремиковския затвор, та каквото ще да става. Там наказания ли се изтърпяват или са на балнеолечение? Какви права имат? Другата по-сериозна дилема в моя случай дойде някъде по средата на неговото липсване. Трябва ли в такива или подобни случаи и изобщо с децата да се говори честно и открито, като се опитваме да им обясним ситуациите по смилаем за малките им главици начин, или трябва благородно да замажем лъжата, с надеждата като пораснат да не ни се сърдят много, че сме ги заблуждавали. Аз реших да кажа истината. Не от злоба, не за да нараня детето си, не за да си отмъщавам на БНД - просто и по детски му обясних защо някои хора попадат в затвора. Без да изпадам в истерии от рода "Виждаш ли докъде се докара тоя непрокопсаник, баща ти", без да се възползвам от ситуацията, за да го заплашвам като направи беля, че и " ти си същия като него и ти ще отидеш там". Не е необходимо, поне според мен. Ето и основния въпрос в тази тема: Трябва ли да казваме винаги истината на децата си или е по-добре да поукрасим лъжата?
Не съм юрист , ама ми се налага да чета много и понеже казусът на авторката ме заинтригува се позарових из юридическата литература и вижте какво си намерих : 
