Коя е последната книга, която подарихте на детето си? - 9, Коледна

  • 57 093
  • 737
  •   1
Отговори
# 315
  • Мнения: X
Новите ни книжки са от изд.Точица:

http://prikachi.com/images/688/6976688K.jpg

# 316
  • Мнения: 3 379
nraykov, не съм я търсила в библиотеката, носихме си нашата. Мога да проверя дали има следващия път, когато отидем - това е Детски отдел на Столична библиотека. Искам да ти споделя, че книжата ти се хареса много от децата (и родителите им), които бяха на четенето и е много подходяща за четене в група - т.е. би била много интересна да се чете на деца в детска градина например, защото предполага интеракция, избор на децата, дори дискусия, а и ги учи как да се съобразяват с мнението на другите и да взимат решение в групата. Ние на няколко пъти в библиотеката имахме противоположни мнения накъде да поеме таласъмчето и решихме да го проследим по единия път, а после да се върнем и да го отведем по другия. Чудесна книжка!

Лъки, книгата е "Направи си сам книга" от поредицата Дневникът на един Дръндьо. Разгледах я и ми допадна, че има поле за инициатива и въображение за детето - той обича да си рисува карикатурно, заинтригува се и дори пише разни работи вътре, а е труден да го накараш да пише.

Момичета и момчета Simple Smile, малко въпроси извън темата, но за тези с малко по-големи деца искам да питам.

Скрит текст:
Питам вас, тъй като сте ми близки до представата с какво трябва да се вдъхновяват децата и да се занимават. Аз чета много на моите, от най-ранна възраст. На баткото дори сега продължавам да чета (той ще стане на 10 през април). Вечер като лягат, чета първо на малкия (той става на 5 другия месец) и след това големият винаги иска и на него да почета и аз не отказвам - първо ми е интересно и на мен, второ не искам да остане разочарован, че имам специално отношение. Затова и вечер той не си чете и гледам да го подканям да чете през деня или уикенда (така чете и на светло). Има моменти, в които ми е трудно да го убедя да започне книга сам - няма никакъв проблем ако аз ще му чета, но сам да започне да чете някой път се дърпа. Иначе като почне една книга, често я изгълтва много бързо (Роалд Дал примерно повечето ги чете на един дъх, за по 1-2 часа).

Та единият ми въпрос е свързан с това - дали постъпвам правилно от една страна като продължавам да му чета, а от друга - като го "ръчкам" да чете.

Другият ми е по-скоро свързан с училището. Той има много богат речник (според мен), което отдавам именно на многото четене и обясняване от мен на всякакви думи - когато го питам за значението на различни думи, като например терминология или не особено употребявани прилагателни, почти винаги го знае и може да обясни. Обаче не ги използва в писмените си работи - той и като говори и разказва, също е по-лаконичен. Учителката му е много доволна от него, но просто ми даде като обратна връзка това, че пише по-суховато и не използва много изразителни прилагателни. Та се чудех дали има начин да се научи да използва по-изразителен език и изобщо може ли да се научи това и има ли смисъл да се занимавам...

Ще ми е полезно да споделите мнение.

Последна редакция: вт, 21 яну 2014, 14:50 от SZA

# 317
  • Мнения: 5 259
Пак ще дам пример със себе си, извинявам се, ако досаждам.
Аз като малка по-късно започнах да чета книги, беше ми някак си трудно да се съсредоточа. Започвах да чета наум и в някакъв момент се усещах, че си мисля за нещо съвсем друго и не помня какво съм прочела. Беше ми трудно да се мотивирам.
Сестра ми четеше страшно много книги и като си лягахме вечер ми разказваше текущата, която чете до където е стигнала и така много ме запали.
Имахме практика да си четем на глас една на друга, например Удхаус, защото като споделяш това преживявне, то е много по-смешно. Чела съм го и сама и просто не ми е било толкова забавно.
Специално мен точно споделеното четене на глас ме запали по книгите въобще. Някъде след 10-годишна възраст стигнах до умението не да гледам букви и да мисля за думите, а да виждам в ума си самата картина, която се описва, като на кино. Според мен на децата им е трудно да добутат умението си за четене до тази фаза и в момента, в който го достигнат, вече нищо не може да ги спре, но стигането до там минава през много практика. За да я достигнат, няма нищо лошо да им се чете на глас или да се насърчават те да четат на глас, да има някакво споделяне на заниманието, което ще им даде допълнителна мотивация да се упражняват.

# 318
  • Мнения: 1 154
SZA, без да съм в групата на майки с по-големи деца:) си мисля, че може да бъде добра практика твоето четене вечер, с което да го заинтригуваш към самата книга, така че да има желание да продължи сам след това.
Не съм запозната с учебния материал, който покриват по литература и упраженията, които правят, но се замислих за някакъв тип описание (като упражение за обогатяване на писмения речник)?

# 319
  • ГОре на черешата...
  • Мнения: 11 511
Калоян получи за рождения си ден:


В този ред на мисли, Сза, Калоян навърши 13 години. Лятото направо останах като гръмната, когато покрай малкия установих, че още обича да ме слуша как чета. От доста отдавна, някъде откакто стана на 7 години спрях да му чета, просто защото той си четеше сам /научи се да чете гладко преди да навърши 5/, родих малкия и ...просто нямах време /сега го отчитам като огромен минус  Cry/. Имаше си своя стая, аз спях с малкия и вечер четях на него. От миналата пролет са заедно в детската и една вечер подхванах отново да чета на малкия там - Горските животни на Тони Улф. Уж щях да прочета само три разказчета, малкият реши да спи, а баткото като ме замоли - "Чети, чети..." - и така цялата книжка. Вече често чета и на двамата, уж е голям вече, а още са му интересни детските книжки или...просто го топли гласът на мама...и като родител, и като учител с чиста съвест ти казвам, че детето нищо няма да загуби ако ти му четеш,  напротив - ще спечели - и мигове на близост, и доверие, и обич, което е много, много важно на прага на пубертета.
За другото - Калоян също ми се струва, че понякога пише "суховато", но това е през призмата на очите ни като възрастни. Трудното пред децата е да "облекат" в думи всичко онова, което е в мислите им - наистина им е по-трудно да пишат, отколкото да говорят, понякога направо се отказват и бързат да приключат с поставената задача, което на нас ни се струва като "беден речник". Има време, ще се научат Peace.

# 320
  • Мнения: 3 379
secret girl, това съм го опитвала, но много рядко работи - по-скоро го приема като изнудване и се дърпа. Аз по принцип не се притеснявам за четенето - той като цяло чете много повече от децата на неговата възраст. Просто ми се иска някак сам да грабва книгата, а не да му казвам, но явно и този момент ще дойде, когато му е времето. Аз сигурно съм нетърпелива Simple Smile Чудех се просто дали не го правя "по-мързелив" читател като все още чета вечер и на него.

mari_eta, много ти благодаря за написаното, наистина и аз така го чувствам, но се бях замислила... А книгата, която си показала - със сигурност ще си я купя за себе си Simple Smile Имаме филмите му,   които върви по стъпките на Жул Верн Simple Smile - голям фен съм му (и на Монти Пайтън, разбира се).

# 321
  • Мнения: 3
Аз също се интересувам от книжки за малко по-големи деца.
Каката е на 10г, а малката е на 4г. Като гледам тук повечето книжки са като за малката основно, но пък са интересни, определено на бих ги открила сама в книжарницата.
Благодаря за информацията!

# 322
  • Мнения: 7 144
SZA,


Скрит текст:
И Ева има според мен добър набор от думи, които също така не присъстват в писмените и работи.  Не използваме готов читателски дневник, направила съм и аз, като съм добавила точка "Нови думи, които научих". И така, ако срещне в книгата дума, чието значение не знае се записва и се обяснява. Едва ли е запомнила всички, защото доста изобилстват по книжките  Simple Smile, но и половината ме устройва  Simple Smile. Вписва в него всички прочетени книги, не само тези от списъка в училище.

Смятам, че за да се постигнат задоволителни резултати в писменото общуване  Grinning, трябва да се упражняват повече и то с писане, което нея я помръзва, определено. По този повод я карам от враме на време да прави описание по някоя картинка, няма значение каква е и на какво е - животни, рисунки, сгради, предмети. Целта ми  е да "види" повече неща и да ги опише с подходящите прилагателни, като в същото време трябва да избягва поторения и да си конструира правилно изреченията. Има ефект  Peace.

Колкото до чететето, чете вечер преди заспиване. През деня няма време, пък и аз не я карам, защото ходи и на спорт и школи и искам и да има време и за почивка. Не я карам, но телевизия преди лягане не разрешавам и няма друг избор  Mr. Green. Всъшност го е видяла от мен, тъй като аз никога не гледам ТВ в леглото. Тя отначало гледаше само картинки, но след първи клас ваканцията като връчиха списъка, стигнахме и до ей това положение  Laughing :



Не виждам защо да не постъпваш правилно, четейки му? Аз също и чета, но поради липса на време през седмицата, използваме уикенда за това и то чета енциклопедии и книги свързани с обогатяване на информацията по ЧП и ЧО, за да мога да и обяснявам кой к`ъф е и за какво се бори  Laughing. Тя самата отдавна не ме кара да и чета приказки или други книжки, може би се чувства голяма или пък е свикнала да го прави тя. А на мен като че ли ми липсват малко тези моменти....

# 323
  • у дома
  • Мнения: 8 019
Аз пък доброволно си признавам,че не чета вечер,просто съм със 7 диоптъра далекогледство и абсурд вечер да им чета,просто не виждам като хората и се изморявам,затова пък те ми четат на мен  Heart Eyes ,поне дребен де,баткото много рядко,само когато е впечатлен от нещо и иска да коментираме.Обаче ако ми четат предпочитам да е през деня,не на осветление.
Иначе децата са различни-това за писането според мен трябва да ти идва отвътре-големият е с много развинтено въображение и му се отдава,за малкия още не знам...Обаче по принцип сме и правили доста упражнения допълнително-спомням си,че големия пишеше грамотно и в следствие на това мразеше диктовките и за да пише все пак му измислях разни теми и той си пишеше  по тях...А и тези помагала ги е изписал от начало до край http://izdatelstvo-slovo.com/poredica.php?poredica=5 ... Иначе голямото ми момче никога не съм го подканяла да чете-винаги е искал,както и никога не съм му налагала или ограничавала да чете...Обаче дребния ми се налага и го подканям,но никога не съм му налагала,че трябва да чете,просто му напомням,че е започнал книжка и в повечето случай си прочита от нея,много рядко не е имал желание и в тези случаи не съм го насилвала да чете...

Последна редакция: вт, 21 яну 2014, 19:27 от svetlaem

# 324
  • Sofia
  • Мнения: 22 650
В дискусията ви не мога точно да се включа, но ще споделя малко...
   Смятам да чета на Андреа, докато тя има желание. Зори, разбирам те, аз от сега предчуствам, че когато му дойде времето, ще ми лиспват моментите когато и' чета. Иначе за сега е ентусиазирана да чете, така и прочете сама 1та си книжка, без аз да знам, какво остава пък да съм я карала.
В дните когато става късно сутрин, следобяд не спи, а си седи в леглото с кнжки. Сама си ги избира и в началото ги разглеждаше, после засрича... и така. Преди няколко дни, когато стана след такава почивка обяви, че е порчела книжката. Разказа ми я после. И вече е много въодушевена. Та се надявам да е все така.
За сега са последователни етапите.  Споделяла съм и преди... от край време, от малка, когато се укроти някъде из къщата скачах притеснено в началото, но стана ясно, че се занимава с книжки детето.
Сега в дните, когато спи следобяд чета аз (както и вечер преди сън), а когато се занимава с книжки - чете тя на мен.
В прочита на книгата "Вероника и кокосовия дядо" се редувахме и 2/3 съм чела аз, останалото тя.

Зори, снимката е много хубава, нали и аз пусках таква не много отдавана, можем да заформим албум за тази тема.  Grinning

# 325
  • Мнения: 7 144
Зори, снимката е много хубава, нали и аз пусках таква не много отдавана, можем да заформим албум за тази тема.  Grinning

Да, помня твоята сладурка, идеята ти си е точно на мястото, четене до......заспиване  Laughing.

...

И един въпрос имам. Някой има ли вече тази книжка, да сподели впечатления :



Четем в момента "Хора и разбойници в Кардамоновия град" от същия автор и и харесва, чудя се тази да не е много бебешка?

Последна редакция: ср, 22 яну 2014, 08:22 от 3ори

# 326
  • Мнения: 2 096
Аз да отговоря на питането за Мими и Макс. Чудесна книжка. Историята е за две деца, които се срещат на село и попадат в друг свят, през едно дърво и от там докато се върнат в своя си свят, следва едно пътешествие из доброто и не до толкова доброто. Обяснение за добрите постъпки и не чак толкова добрите, без заклеймяване. На мен много ми допадна. Възраст 6+. Обсъждахме ситуации от реалния живот паралелно с четенето.

# 327
  • Варна
  • Мнения: 5 926
Днес купих "Каспар - котешкият принц" и "Сребърните делфини - Тайни приятели"

# 328
  • Варна
  • Мнения: 2 484
История на света за млади читатели



Много съм впечатлена - макар, че купих книгата за детето, в момента я преполовявам аз. Написана е много разбираемо, няма никакви дати, но причинно-следствената връзка между различните периоди присъства по много разбираем начин. Очарована съм.

# 329
  • Варна
  • Мнения: 172
И от мен още един положителен глас за "Мими и Макс". Четох я на дъщеря ми, когато беше на 4,5г. Двете много я харесахме и не искахме да свърши  Heart Eyes. За мен това е една от малкото книжки за деца на съвременен български автор, която впечатлява със съдържание и оформление.

Общи условия

Активация на акаунт