Коя е последната книга, която подарихте на детето си? - 9, Коледна

Момичета, заинтригувах се от една нова книжка "МАТЕЯ" - някой чел ли я е вече? /ще кача и снимка ва корицата/

Тази я бях мярнала в една книжарница и после колко я търсих и все не можех да се сетя как се казваше  Моментално я купувам.

Много се споменава тук този кокосов дядо. Може ли да споделите накратко за какво става дума?

allana, тя е втора книга от общо пет (сигурно знаеш)

Благодаря ти SZA! Не, няма нужда да проверяваш. Иначе знам, че има доста детски градини, които я ползват (безплатната ел. версия също). Не ми беше хрумвало, че може да е добра за работа в група.

Не мисля, че четенето на по-голямото дете му пречи по някакъв начин. Това са си моменти на близост, които ще оставят топъл спомен в него.

Препоръчайте ми заглавия за 3-годишни. Чета всеки ден на дъщеря ми, но не знам дали уцелвам книжки за възрастта й. Тя харесва поредицата за Дора. Чели сме я стотици пъти. В същото време за приказки май й е рано. Разстройва се от сюжетите. Мислех си за Франклин. Вие какво четете/
четяхте в тази възраст?

На три годинки дъщеря ми обожаваше "101 далматинци", но не книгата на Доуди Смит, а изданието на "Егмонт". Караше ме да й я чета и препрочитам постоянно и на места ме изпреварваше, беше научила думите наизуст. Ето защо, въпреки че не съм голям привърженик точно на тази поредица - http://egmontbulgaria.com/knigi-3/iljustrovani-knigi-120/prikazn … tsija-136/?page=1, започнах да я купувам (в старото й издание).

Моите предложения, както и темата изобщо.

sky*, Gloxi, благодаря за коментарите  Sky*, на каква възраст я четохте вие?  Gloxi, точно на същата възраст е синът ми
KaliKali, на предната страница писах, че я чакам да пристигне и ще мога да дам отзиви, ако някой не се включи по-рано.
Жасмин, ще чакам отзиви за "Вкусна география" и "Ваканция в Средните векове", много интересно ми звучи описанието, но не знам дали ще са подходящи за нас. Четох на сина ми "Тетрадка за приказки", слуша, но си личи, че не разбира и не се впечатлява изобщо, малък е за нея.
3ори, много ти е сладко спящото ангелче Някоя сериозна книга е подхванала, не се виждат никакви картинки. И аз имам такива умилителни снимки.
Чета как децата ви са се научили да четат на 5-6 години и се замислям, че синът ми като че ли не го интересуват буквите. Докато му чета той си гледа илюстрациите, пробвала съм да следя с пръст, за да вижда думите, но като че ли го разсейвам така, преча му да си гледа спокойно картинките и спрях. Как се научиха вашите деца?

Моята се научи от сп. Мечо Пух, където имаше отделни думички с нарисувани над тях картинки. Отделни, кратки думички, написани с по-голям шрифт и не като част от текст. После започна да чете заглавията на книжките, това и бяха първите словосъчетания и фрази. До текста на самите книжки стигна много по-късно.
Понеже не намирах подходящи книжки за наистина най-ранно четене, аз написвах текст, разпечатвах го и го залепях на мястото на текста на едни английски книжки, които имам. Първо с по едно много кратко изречение на страница, после с по-дълго, после с две изречения и така нататък.

Големият си се научи в първи клас-никакъв проблем,че не е можел по-рано...Малкият тръгна на училище на 7г и половина-роден е през март и го научих съвсем целенасочено лятната ваканция преди 1 клас понеже прекаляваше с компа...Занимавахме се с едно старо букварче по половин час дневно,не повече,но много бързо схвана за какво иде реч-първите му прочетени книжки са тези за барбароните и Приказките на Сутеев-в момента чете гладко и много по-добре от деца,които започнаха да четат още на 5 години-има такива в класа му.

Момичета, а може ли повече информация за тези карти: click


Видях, че сте ги споменали по-напред, но как точно се ползват? Само 10 карти са, нали? Приказка ли се прави с тях, или какво?

Също с изненада видях, че сте писали, че имате Story Cubes, аз разбрах за съществуването им чак в неделя, на едни занимания за деца с преподавател от Менса и веднага ги поръчах, но от немския амазон. Три вида са, чакам ги до 10-на дни и ще дам отзив: http://www.amazon.de/gp/product/B00GV1BTAM/ref=oh_details_o01_s0 … ie=UTF8&psc=1

Да питам и за играта Диксит - коя точно препоръчвате, че има 2 вида, към които има разширения:

 

И сума ти книги харесах, аз съм изпуснала темата покрай празниците и чак вчера се включих.

Тези книги, които са за родители - как да играят с децата си, също ми станаха много любопитни - ще ги поразгледам в някоя книжарница.

Марти все още много обича да й чета. Последната година си четем и на разменни начала - една история тя една аз. Лятото ми разказваше докъде е стигнала през деня и продължавахме от там.

Златното пате имат много хубави картонени книжки за четене на малки деца. Марти на този етап доста късаше книгите, ако са с нормални листа. Четяхме доста списанието Мечо Пух и Пепеляшка, Бамби, Далматиницте на Егмонт.

Честити книги на всички!

Manzhelka, харесах книжката и запомням, мерси!

SZA, ние също все още четем на каката, повече аз, обикновено първо на малкия в неговата стая, а тя си чете през това време сама. След като дребния заспи, отивам при нея и й чета аз, друга книга, не тази, която тя си чете и почти никога художествена литература, обсъждаме други неща. След това в повечето случаи продължаваме да си четем заедно, но всяка своята книга. Тя също обича да слуша и по-бебешките книжки, които уж са предназначение вече само за брат й. Но й е много приятно, макар да ги е слушала безброй пъти. Четем и през уикенда заедно, иначе тя основно вечер, макар да не ми харесва, че чете на лампа, почти само тогава остава време.
Не смятам да спирам да й чета скоро, приятно констатирах също, че с времето съм повлияла положително на нейното четене, чете страхотно на глас, с интонации и т.н. Да, често предпочита само аз да й чета, но й позволявам да си помързелува.. Иначе и аз също имам притеснения понякога, че я притискам с четенето и й натрапвам книги, тогава просто не се получава и не иска да чете.. все гледам да си давам спирачки! И винаги когато я оставя сама да избере и да чете каквото и когато поиска - чете много повече и често ме изненадва с избора си.

3ори, браво, че си успяла да я накараш да си пише непознатите думи. Аз я карам да чете с молив в ръка и да си ги подчертава, а после да ги коментираме, но почти не го прави. Иначе и ние имаме един тефтер, в който си записва всички прочетени книги, но само заглавие, автор и страници понякога. Имаме същите чаршафчета. Последната книга на Т. Егнер и аз още не съм я взела, скоро.. аз все още рискувам с покупки за каката, защото при нас са с тенденция, остават за малкия.

Мohita, всички Приказки незабравими в рими, също в рими прекрасната поредица Във вълшебната гора, трите книжки за Принцеса Лилифее, Малки приказки за добри деца, Весели приказки в картинки по Сутеев, Гарванчето на Неле Моост на изд. Грифин, книжките на Грета Каролат и Сузане Майс на изд. Дамян Яков, Непослушковците на Атанас Цанков, Барбароните (старите книжки), Къртичето, книжките на Мая Дългъчева, Франклин, Ноди..

KaliKali, "Матея" и аз я гледах, но все още нямам впечатления.
allana, "Вероника и кокосовият дядо" съдържа 366 историйки за всеки ден, на нас много ни харесва, много се зарадвах, че я намерих на Панаира за 10 лв., че отдавна исках да я купя, но не ми се даваха 25.
Лъки, спокойно, моят син също още е далеч от четенето, но затова пък може да смята вече. Знае почти всички букви, напоследък все четем тази хубава стара книжка и "Уча буквите с гатанки" на Мая Дългъчева. Има много време до 5-6 г.

Жаси, картите не съм ги виждала, но Ю. ходи в училище на кръжок по програма "Успех" - Азбука на общуването (миналата година беше Азбука не емоциите) и ги използват. Story Cubes и Dixit и на мен ми се иска да взема, но още не съм проучвала детайлно.

Мими и Макс отдавна исках да взема, но познавам авторката виртуално и изчаквах удобен случай, за да я взема лично с автограф, така си и остана и бях забравила даже..

Благодаря на всички за коментарите. Аз като цяло не се притеснявам особено, просто исках да споделя и да чуя мнения от хора, които ценят четенето и изразяването Синът ми е лаконичен в изразите си, въпреки че знае много думи, както и знае да ги използва правилно. Може би ще подходя с някои писмени помагала за стимулиране на писането – той не обича да пише много, така че кратко и структурирано ще му се отрази добре Читателски дневник няколко пъти опитвахме да правим, но не се получава, не им искат и в училище и не мога да го мотивирам. Той ме контрира, че помни всичко и чете и без дневник, а също за новите думи – че ги знае. Аз обикновено му чета книги, в които евентуално има непознати за него думи – сега четем едно издание на Тошко Африкански и Ането от преди 15 години, което не е адаптирано и си има доста сложни думи, вкл. и изрази като „на дяда Ивана ...“.

Според мен няма особено значение кога се е научило да чете едно дете и връзка с това колко чете в по-късна възраст. По принцип развитието на уменията е най-добре да си върви в логичната си последователност – слухово разбиране->визуално разбиране-> писмено изразяване. Т.е. ако на едно дете се чете много и е достигнало до момента, в който вече има достатъчно добро ниво на слухово усвояване на езика, идва момента, в който то започва да се интересува от визуалното му представяне (което може да е на различна възраст между 4 и 7-8 години). Като прояви интерес, родителят лесно може да го води през усвояването на буквите и научаването да чете. Чак след като добре са усвоени буквите като образ, е добре да се премине към писането. Аз затова много не съм съгласна с едновременното започване на тези две умения в училище и ако детето се интересува смятам, че е хубаво преди първи клас да има начални умения за четене.

Иначе големият ми син се научи да чете (не гладко) преди първи клас, започна някъде около 4-5-годишен да се интересува от буквите и да ги разпознава, после да чете на срички, а да свързва сричките гладко започна чак на 6, но след това бързо усвои четенето. Малкият сега виждам, че познава някои букви, други не – някой път ги бърка, друг път не, пише си ги по някакви си негови виждания - не му се бъркам много, само поправям или информирам ако ме пита. Затова пък цифрите ги знае без проблем, смята до 5 (а и по-нагоре ако е през 1 или 2), брои и чете двуцифрени числа, а може да брои без грешка до стотици (ако някой го остави, щото ми писва да го слушам ).

Dixit е една игра, не са две – просто различни снимки, има много допълнителни карти, рисуват ги известни художници и са си почти колекционерски. Тя е за по-големи деца (и за възрастни, ние я играем в офиса). Там се изисква развито асоциативно мислене, което става чак след 10-12-тата година на децата.

Лъки на 6 и малко беше Нико, като четохме Мими и Макс. За твоето дете не знам, но моето на 4 и 4 нямаше да я разбере, а и картинките не впечатляват толкова че да му задържат интереса когато беше на 4г. Ти си познаваш детето. Зачети я - преди я имаше в нета част от книжката.