Акане в гащите на ясла

Е явно вината не е в детето ми. Вчера без никакъв проблем каза "а-а" и си свърши работата в гърнето. Проблемът е другаде, ми се струва.....

Не се ядосвай, постепенно ще премине и това.
Напълно вероятно е детето да се нааква като част от адаптацията в яслата, а може и просто акането да не става в часовете, определени от сестрите.
По възможност нека ака у дома, така ще си спокойна, ще можеш да го измиеш и подсушиш.

А за на първо време, просто приготви повече резервно бельо и не се ядосвай. Бели кахъри са това.

Не обвинявате персонала.Той не се грижи само за Вашето дете,а за още 25.Може само да им благодарите,че ги има,защото няма кандидати за работа в яслите.Не се сърдете...такава е истината.А с малките дечица наистина е много трудно.Така че...проявявайте разбиране.

krase...мисля , че реагираш твърде крайно. Надъхана най-вероятно от негативните коментари на много хора за яслите.
Нищо чудно това наакване да е част от адаптацията на детето.
Детето както сама казваш и у дома не казва , но ти го усещаш. На дали всеки страничен човек може да усеща детето ти.
Детето казало аааа - ами при повече деца миже и да не са чули ааа...или даже да не са разбрали.
Та вина не виждам нито у учителките нито при детето ти. Един етап с които трябва да се справите най вече ти.
Детето да бъде научено да ака у дома. Сложи повече резерни гащи и помоли да не му слагат памперс.
Нищо не се е случило та да размахваш пръст.
Успех.

Ядосах се страшно, да. Не съм се карала с персонала, понеже ми е ясно, колко е трудно. Само че тук има една подробност, те просто не искат да ми помогнат. Днес сестрата ми казва "Не можем да се занимаваме само с твоето дете". Кажете ми сега това нормално ли е? При условие, че не се е изпускал днес пак му се слага памперс... прост нямам думи вече...

Истината е, че те дори не искат да го преобличат. Занесла съм 3 чифта дрехи, бельо и чорапи, но не ги използват-....

Щом виждаш проблем, защо не го спреш от ясла, докато не се научи ясно и навреме да казва, че иска в тоалетната?

Според мен трябва първо да разберете,защо постъпва така и да обяснявате постоянно и търпеливо- как и къде се прави(можете да под формата и на игра).
Синът ми ,когато тръгна ДГ(не беше ходил на ясла),също се появи подобен проблем(трудно прие промяната)-започна да ака в гащите"нарочно".Учителките дори се уплашиха,че немогат да се справят с проблема,дори ме обвиниха,че вкъщи ходи с памперс(памперса беше свален половин година преди това и никога не имал никакви проблеми).След извесно време, сам престана да го прави(вече две години няма инцидент в ДГ-пу-пу)
Бъдете търпеливи,всичко се оправя с времето....

Двугодишно дете казва Ааа и от персонала трябва да имат уши да разшифроват всички дочути звуци или да гледат кой каква сигнализация ще им направи? Самата ти казваш, че го дебнеш, за да го сложиш на гърне. 
Красе, от яслата не са длъжни да ти партнират в желанието да изградиш навик у детето си. Това може да бъде единствено тяхна добра воля. Съдействие може да се очаква от частно заведение, където са заинтересовани да вземат парите на родителите. А и в крайна сметка това дете  е на две години само.

За съжаление  много хора очасват че някой друг трябва да свъриши тахната работа.Просто не може да се лежи на това че дет..градина ни е задължена 

krase, май не получи подкрепата, на която се надяваше...

Аз пък разбирам фрустрацията ти, но има май много истина в това, че възпитателките в ДГ са претоварени и по неволя не особено чувствителни към децата и фините сигнали, които те дават. Вярно е и това, че при този наплив за държавни ДГ, възпитателките нямат мотивация да се опитват да се харесат на родителите и детето, или да поддържат някакви човешки стандарти на поведение и отглеждане. Все пак, на много места (надявам се и при вас) атмосферата не е негативна към дечицата и повечето успяват да се адаптират към ситуацията.  

Аз бих пробвала с молби и убеждаване на лелките + някакви стойностни подаръчета, които да ги мотивират да си отварят очите за неговите тоалетни нужди. С лошо в държавна градина няма как да успееш, но с фини тактически маневри - вероятно. Ако като цяло ситуацията и хората в съответната ДГ не са мнооого зле...

 И, опитай се да се успокоиш и да подходиш към ситуацията с повече приемане, защото твоята фрустрация се усеща и от детето, и от лелките и не им позволява да се изявят по-положително (да вкараме малко психо-спиритуален елемент  ).

Вместо да носиш памреси, които не са удобни за сваляне и за слагане на детето на гърне, занеси залепящи се парчета. Продават ги по аптеките. Това ще позволява на лелите да го слагат на гърнето, а ако се изпусне, няма да изцапа дрехите си.
В крайна сметка те не могат да следят всички деца кой какво казал и кога го е казал. А и децата понякога, улисани в заниманията си, не казват нищо или се обаждат, след като са свършили "белята" в гащите.

Никак даже. Натъртиха й, че персоналът не е там, за да се занимава с нейното дете. Не знам колко трябва да се изкривиш, че да стигнеш до подобен извод! (Освен ако не си част от същия този персонал и не вярваш съвсем сериозно, че някой трябва да ти целува ръка, задето си вършиш работата.) Твърдо съм на мнение - и никога не пропускам да го споделя, - че който намира работата в ДЗ за прекалено изнервяща, изнурителна, натоварваща и нископлатена, е добре дошъл да се влее в редиците на базработните или - още по-добре! - в редиците на работещите в частния сектор. Там няма лигавщини като осигуряване върху реална заплата, спазване на работно време и почивни дни и плащане твърдо на определно число   

Така. По отношение на проблема - преживяхме нещо подобно с дъщеря ми. Тя се подмокряше всеки ден на обяд, защото персоналът беше много притеснен, че не иска да яде и използваше... хм, по-твърди методи за убеждаване. При някои деца вършат работа, при други - не, дори правят нещата още по-лоши. На 3-4 ден се намесих (преди това си замълчах, защото разчитах на "професионализма"). Обясних категорично, че не искам да я хранят, защото така я стресират още повече и резултатът е освен нечовешки рев сутрин, подмокряне на обяд и отдалечаване от момента на адаптиране с голеееми крачки. Опитаха да ме убедят, че според тях е по-важно да е яла, отколкото да не се напишква - изразих категорично несъгласие. В резултат дъщеря ми не яде още 3-4 дни, но веднага престана да се изпуска, успокои се сутрин, после започна да се храни по малко сама, докато накрая взе да яд като ламя изцяло без чужда помощ. Въпреки тези инциденти, персоналът нито веднъж не се опита да й сложи памперс, нито пък недоволстваха пред мен, че се налага да я преобуват. Което идва да покаже, че някои могат да си вършат работата, и е въпрос на съвестност. Разбира се, не само моето дете има нужда от преобуване този ден - половината деца са с памперси, преобуват ги, другата половина са на гърне - водят ги, кой се изпуснал, омазал на обяд - преобличат го. Между другото, много оцапаните гащи дори ги връщат запрани, което ме шокира - аз ги предупредих, ако има такъв случай с нас, в никакъв случай да не перат - имам си пералня за целта, препарати, само това остава да правят!

Разказвам всичко това, за да покажа, че при желание децата могат да бъдат преобувани колкото пъти има нужда и това е част от задърженията на персонала, а също, че ще е по-лесно, ако успееш да разбереш какво подтиква детето ти да го прави - ясно е, че е под влияние на стрес, но ако е нещо конкретно, можеш заедно с персонала да се опитате да го изключите, и така ще се преодолее по-лесно. Не на последно място - отношението ти е много важно. Спокойният твърд разговор е сто пъти по-продуктивен от това да се скараш - на тях много родители са им се карали и те нормално заемат отбранителна позиция или пък напълно те игнорират. Дай им да разберат, че искаш да си сътрудничите, но в никакъв случай няма да оставиш нещата да се случват, както на тях им е удобно, в ущърб на възпитанието и развитието на детето.

И още нещо - просто не носи памперси  Като няма, няма да му слагат, и точка.