Как избрах име за детето си

Името, което бяхме избрали щерката беше много шантаво, но пън ни харесваше - Мериди.
Мери на баба си Маргарита и Ди на другата - Димитринка.
Свекървата каза, че това име не й харесвало и по традиция детето трябвало да бъде кръстено на прадядо си. Мисля, че просто искаше да омилостиви баща си, защото той беше малко против внук му да се "бракува"
Прадядото се казваше Димитър. Почина когато Дияна беше на 7м, не успя да я види.
В крайна сметка я кръстих Дияна на майка ми.

Малкия... не е кръстен на никого, даже не знам в родовете да имаме Александровци. В 5ти месец реших, че това ще бъде името. Може и сам да си го е избрал.
Дадох бойна задача на таткото и каката да мислят имена, но предварително им казах, че каузата е загубена
Дъщеря ми имаше странни предложения, мисля че едното беше Томи.
Съпругът ми не искаше това име, защото не искал да му казват "Сашо". Ние му казваме Алекс. Той самия казва, че е "Алик".

И такава традиция ли имало  Важното е да е както свекървата каже. 

  Първото дете ни е дългоочаквано бебе-след 6 години опити и неизяснен проблем,просто си казах:стига толкова съм мислила,хората и без деца живеят.Напуснах работа,започнах нова в съвсем друга сфера,записах магистратура,уплътних си времето,спрях да мисля за глупости,успокоих се и след 3 мес. се оказах бременна-в единствения мес. от години насам,в който не следих овулацията.Исках в името да присъстват  думите  дар  или даден от Бога.Първо реших Божидар,но е типично българско,а на нас ни трябваше име,което е актуално и в Украйна,т.к ММ е роден там.Та след време ми дойде и БогдАн(с ударението на А)Така и си остана.Родата  не ни се мешаше ,че след толкова години чакане,името не  беше важен критерий за тях.Така и си остана.
    За второто още не сме решили.Ще е момиче.Аз харесвам едни имена,които таткото отхвърля,той харесва други,не допадащи на мен.Но има време и се надявам да се спрем на някакво име,харесващо и на двамата ни.

Изобщо не си сложих на сърце дадената "традиция", ако изобщо има такава.
Това с кръщаването на баба и дядовци не е традиция, а отживелица. Не дай си боже името да се разминава даже и с една буква, ужасТ, то не са сръдни, не са чудо

Аз не си харесвам името, не бих искала децата ми да ме "почитат" и да кръщават, живот и здраве, внуци на мен.

То ако са само сръдни - добре.
Но чувала съм за жестоки разправии, изнудване на майката в родилния дом как да запише бебето, заплахи за отказ от наследство и пр. простотии.
Имам близка приятелка, която беше буквално притисната в ъгъла и двата пъти, за да кръсти децата си на свекъра и свекървата - дословно, буква по буква.

И аз имам познати с подобна история (но е от преди 30г.) - свекървата се заинатила, че трябва да кръстят детето изцяло на нея (Янка), снахата искала да е поне Яна, но свекървата казала, че това било друго име, не можело така  . И съответно днес въпросната Янка се срамува ужасно много от името си и навсякъде се представя като Яна.

Моята майка е от "потърпевшите" и заплашвани с не прибиране у дома. И моето и името на брат ми са предавани на бележка в родилното.
Аз се радвам, че не съм кръстена Тодорка да речем.

Ние в 11 г.с. разбрахме, че ще имаме момиче и до последно за никакви имена не бяхме мислели, тъй като незнаех дали няма да се роди по рано или по късно, а точно тогава имаше празици.

В края на 8, началото на 9 месец обсъдихме няколко имена, но все на единият нещо не му допадаше. И така една вечер ми се просъни името на малката, а ММ един път в началото към 4 - 5 месец ми го беше изтърсил, но аз не му обърнах внимание. И след като се роди няколко дни се чудех между нейното име и това да я кръстя на ММ тъй като много ми харесваше, но накрая се спряхме и двамата на това, тъй като и то съчетава имената и на двете баби.
Макар никой да не ни е казвал или натрапвал да го кръстим на него, но аз казах, че ще я кръстим или с име, което да съчетава имената или поне първите букви на двете баби или на никой няма да я кръстим.

И в крайна сметка я кръстихме - Елиана ( Ели - на свекито Елена и Ана - на майка ми ).

А живи и здрави за второто ще си го кръстя както аз реша и никой няма да ми се бърка.

Терминът ми беше по Нова година и многото християнски празници тогава. Бях измислила по едно мъжко и женско име за всеки от тях. Твърдо вярвам, че детето си идва с късмета. Имам няколко познати, родени на големи празници (Никулден, Гергьовден и т.н.), но носещи други имена и моите наблюдения са, че не им върви особено в живота. Може да звучи несериозно и посредствено, но вярвам в това.
Така или иначе бебето пропусна големите празници и минахме на вариант Б - кръстена е на баба си и дядо си (свекърите), но само първата буква. Никой не е настоявал за това, аз така реших. Предложих на мъжа ми няколко имена, накрая останаха Диана и Дария и той избра първото.

Изборът за име при нас беше доста емоционален. той дърпаше към техните, аз - към нашите. Живеем при моите родители от почти самото начало на връзката ни, имахме мн труден период, в който баща ми ни подаде ръка и ако не беше той едва ли сега щяхме да сме заедно със съпруга ми. Така че бях твърдо решена детето ни да е кръстено с буквичката на баща ми, независимо от пола.
До последно имена не сме обсъждали. Бях казала, че като се появи, името ще си дойде. Междувременно ми услужиха с книга, в която има значенията на имената и идеята в нея е, че името определя човека. При майка ми, при мен, при ММ се оказа почти на 100%, та, повлияна И от книгата окончателно избрах името. Името на дъщеря ми е съставено от последните срички на нашите имена и така всички са доволни. Хем е с буквичката на татко, хем е кръстена на нас . Името е българско, рядко срещано и много благозвучно.

Заинтригува ме Ще кажеш ли името?

Избрахме името за 5 сек. в болницата, след дълги умувания и препирни. Аз исках да я кръстя на мъжа ми (любоф голяма...), а той на баща ми (и там има тръпка  ). Само че тя беше решила друго...Роди се 17 дена преди термина на Йорданов ден, на всичко отгоре акушерката ми беше Йорданка и ме почна с "дошло си е с името" още докато раждах  . Всичко свърши, оправиха ме, и пуснаха мъжа ми да ни види. При което аз веднага - "ами сега трябва,нещо с Й да е?" , той набързо - Йована? Ами точно на Йована ми приличаше в този момент и така остана. Хем, че и на баща ми е (той е Иван).

Мм е англичанин и за български имена и дума не може да става, мисля че в петия месец избрахме името което е гръцко и рядко срещано( поне аз не съм го срещала до сега)! И така февруари очакваме да се появи нашата Теа

Изборът ми се струва много труден. Но имам време.
®АлЕкС® името ви е страхотно. 
Теа не знаех, че е гръцко, имам 2 момиченца около мен, които така се казват.
Набира сила да е модерно в БГ. 

Ние искахме да не е кръстен сина ни на никого. Седнахме един ден и почнахме да премятаме разни имена, като гледахме да нямаме някой неприятен познат с това име. И да е кратко. Обичам да наричам хората с пълните им имена, не че имам нещо против умалителните, и тях ги използвам. Да го кръстим с някое дълго име пък цял живот да му викат с умалителното няма много смисъл според мен. Моите презиме и фамилия са от дългите и като знам колко трудно се побират по разните му бланки Та ей такива някакви мисли ми се въртяха. А и си знам, че като трябва да харесам нещо, независимо какво, просто трябва да огледам повече и моето само ще си ми се набие на очи. Така стана и с името - Иво. Не съм гледала какво значи по книгите, но всичките му букви са звучни и е едно такова светло. В крайна сметка се оказа, че познаваме човек с такова име (не неприятен ) и именно от него бях видяла, че не е задължително да си Ивайло, за да си Иво. А и името Ивайло никога не ми е харесвало, сега също. Има една смешна случка по тоя повод. В детската градина една от госпожите като искала нещо да му се скара (сега сме вече тийнейджъри) и му викала "Ей, Ивайло...", а нашия пълен непукист. Хем знае, че за него иде реч, хем тотално я игнорира. Да му научела името, той не се казва така.
Другото, което ни хареса, е че по онова време името не беше много разпространено. Аз харесвах и името Александър, но мъжа ми не особено. А и в класа им винаги е имало по 2-3-ма с това име. Трима от приятелите му и те са Сашовци. На единия викат Алекс, на другия Сашо, а на третия на фамилия, че няма друг вариант.  Не че сега в новия клас не са трима с неговото име, де Още един Иво и една Ива и то в този краткия вариант
За момиче въобще не бяхме мислили. Имах си усещането, че ще е момче, а и докторката така каза. Влезнах в родилното само с име за син и в последния момент му викам на мъжа, ами ако е момиче, какво правим. Той обаче беше категоричен, че няма да е момиче и няма какво да мислим. Та така.