365 тайни от моя живот ...тема №2

Първоначално записах бакалавър в Свищов. Изучих, приключих. Сънувах го всеки месец града. После пак там записах магистратурата, и нея изкарах. Докато учих нито веднъж не съм сънувала нещо свързано с мен и града. След това всичко започна постарому. Тая нощ за пореден път пътувах към Свищов, улисана в разговори, стигнах чак до Русе, но после се върнах..... Всеки път като се събудя след такъв сън и ми е тегаво, много тегаво. Може би е случайност?! Но пък си мисля, че сигурно нещо съм оставила недовършено; нещо съм направила, което е променило съдбата ми...нещо ми тежи?!? Няма смисъл да го споделям у дома.

Понеже не ми се споделя никъде другаде ще го направя тук поне няма кои да ме съди.От известно време се правя на "усмихната" "забавна " "радостна" смея се пред хората давам им кураж ,поствам си разни весели неща по стената в ФБ и всички си мислят че съм ОК и живота ми е супер. НО в действителност не е така чувствам се адски самотна все едно  съм с някаква маска за всички останали понеже не искам да ме питат какво ми е.Навсякъде обяснявам как няма свестни мъже ,как не ми трябва мъж ,как мъжете са идиоти ,но реално си мечтая за любовта, за мъжа с главно М .Отчаяно много искам да намеря човека до себе си този който ще ми дава смисъл да живея защото честно казано в момента нямам такъв.Искам да обичам и да бъда обичана ,но донякъде аз сама си поставям граници и него постигам.И ми е ясна причината защо го правя ...нямам самочувствие,неуверена съм срамувам се от себе и от тялото си .Не мога да си представя как примерно ще съм с мъж и тои ще трябва да ме види такава каквато съм  изпитвам ужас от това.И затова винаги стигам до едно ниво с мъжете  онлайн общуване привързват се към мен,обожават да говорят с мен ,канят ме постоянно да излизам но аз така и него правя просто спирам да комуникирам и оставам още по объркана и наранена.Много сериозно се замислям да посетя психолог или психиатър ,не мога вечно да споделям по форумите а и няма с кого да поговоря .На моменти се чудя луда ли съм ,нямам ли по сериозни проблеми за който да мисля и се вживявам за глупости ,но от друга страна не е ли това всъщност живота и това което му дава смисъл да създадеш семейство ? Знам че стана дълго нека които не му се занимава да не го чете ,но имам нужда просто да напипа това което ми се върти постоянно в главата!

Здравейте!От скоро чета тази тема и случайно попаднах на вас и ви чета с голям интерес, desidi когато прочетох това което си писала,някак намерих себе си в думите,поради куп причини от няколко месеца се чуствам по сащя начин,много мие самотно ,не ми се става сутрин нямам стимул,понякога имам чуството че живея колкото да кажа че съществувам,няма с кого да излизам да споделям  какъв е начинат да се измък

р.с. Тайничко наблюдавам профила на един човек, който преди години ми помогна да се "изправя на крака", да си подредя приоритетите и да продължа. Радвам се за него. Случват му се хубави неща, които заслужава...