Аз пък все по- често се замислям за трето... Тайна е, пред никого не съм признавала. Защото подхвърля ли го на мъжа ми като идея, той веднага ще се навие. А при мен положението е, че хем ми се иска, хем не ми стиска. Отделно много се страхувам от още една бременност и тези безкрайни 9 месеца в очакване на "дано всичко е наред с бебето" 
Нямам основания за подобни страхове, но... не зная защо по времето на втората бременност постоянно ги изпитвах. Напразно, слава на Бога!
Пък децата вече попорастнаха, стават все по- самостоятелни, а ние с баща им свободно можем да си поемем глътки въздух и отново да имаме наш си личен живот. Не се случва често, но вече ходенето на кино, излизането /без деца/ с приятели и спането до след 8 в събота сутрин стават все по- чести явления.
Нямам основания за подобни страхове, но... не зная защо по времето на втората бременност постоянно ги изпитвах. Напразно, слава на Бога!Пък децата вече попорастнаха, стават все по- самостоятелни, а ние с баща им свободно можем да си поемем глътки въздух и отново да имаме наш си личен живот. Не се случва често, но вече ходенето на кино, излизането /без деца/ с приятели и спането до след 8 в събота сутрин стават все по- чести явления.
А при мен има и не малка доза егоизъм, искам време и за себе си. Лично, свободно време.
Че не било късно.... 
ма някой в някоя друга тема твърди друго ли? Ооо веднъг го затапвам 
