Но за турския - ти само вземи широката практика да се указва притежание. Примерно обръща се към майка си - аннем, гюнешим, туй онуй, ако се е разнежил/а, към съпругата - ашкъм, хаятъм, джанъм. Какво значат тези думи - да наричаш жена си/ мъжа си "мой живот", "моя душа". Не е ли малко сълзливо-сантиментално? Също и при имената - ето от Чучулигата "Феридем нерде?" - прост въпрос - къде е Фериде. Защо трябва да се сложи "моята Фериде". Ами това е отношение към нещата и околния свят, а езикът го отразява. Ако един българин тръгне да говори с турчин по бг маниер, ще звучи грубо или направо ще го обиди. Това е един от проблемите при ученето на турски. Примерно вземи една тема, по която искаш да говориш с даден човек, напиши го на бг. После ако го преведеш директно на турски, за да го кажеш на турчин, много вероятно да звучиш грубо и невъзпитано. Много примери може да се дадат, не опира до възклицанията, даже те имат много малко препинателни знаци.


Няма какво да си кривим душата - източните езици са по-емоционални и по-нерегулирани, а западните - по-точни. Колкото до математичността на езика обаче, ето тук има едно разминаване - аз не съм виждала по-морфологически логичен език от турския. Това обаче е така именно под влияние на Запада, когато новият турски език е инжениран (каква дума само) от Ататюрк след Езиковата революция, стартираща през 1928г. Всъщност едва тогава езикът е модифициран да звучи толкова мелодично, както сега. Тази хармония, за която стана дума не е била нормата преди това, а турският е бил смесица от нея и далеч не дотам хармоничните арабски и персийски. Ататюрк обаче създава Институт по турски език, който се заема с изчистването на езика от нежеланите чуждици и създаването на чисто турски думи, които следват вокалната хармония.
Лорка


