"Мами, ибичи те
- Публикувана: 13 фев. 2006, 00:14 ч.
- Последно мнение: 19 фев. 2006, 22:36 ч.
Любовната седмица - обичайте и бъдете обичани - 13.02-19.02.2006 г. !
страхотна е малката, много се радвам
Понеже сме на любовна тема, та аз мисля, че тя любовта е като неволята - все я викаш и тя все не идва. Как и кога минава така бързо покрай нас....... може би пък никога не е минавала.
Габи и аз като тебе, не съм влюбена. Вече неискам да правя компромиси, било за едно или друго и да си въобразявам, че някой ме обича.
Толкова много обаче ми се иска да съм влюбена и не съм си изгубила вярата, че все някога това ще се случи.
А на влюбените искам да пожелая хубав и весел празник и да си изкарете страхотно.
Габи и аз като тебе, не съм влюбена. Вече неискам да правя компромиси, било за едно или друго и да си въобразявам, че някой ме обича.
Толкова много обаче ми се иска да съм влюбена и не съм си изгубила вярата, че все някога това ще се случи.
А на влюбените искам да пожелая хубав и весел празник и да си изкарете страхотно.
МОмичета, понякога точно когато не сме влюбени...се оказва, че най-силно обичаме. ЗАщото bebiradi, ти ако не обичаше - надали щеше да имаш тази малка красавица. А Габи... нямаше да трае свеки.
ЗАтова да ви кажа специално на вас двете - сигурна съм, че в сърцата ви тлее повече обич отколкото в най-лудовлюбените! Защото диамантите стават само под много силно напрежение! Но са и най-ценни
ЗАтова да ви кажа специално на вас двете - сигурна съм, че в сърцата ви тлее повече обич отколкото в най-лудовлюбените! Защото диамантите стават само под много силно напрежение! Но са и най-ценни
Надеее, иска ми се да повярвам на думите ти, ама като ги пречупя през призмата на истината, и илюзията изчезва. Наистина благородно завиждам на всички, които са успяли да съхранят любовта и не са позволили да се пуснат сами или по двойки по течението на ежедневието...
bebiradi, ние с теб сме от една порода..И аз няма сили за много обикновени неща, дори понякога забравям да се усмихвам за малките големи неща, както го е казала мама Иги. Нямам сили и да се боря за загубените мигове..НО да не разваляме празника на много влюбениете с черни оттенъци..Обичайте се, 'Правете любов, а не война"..
bebiradi, ние с теб сме от една порода..И аз няма сили за много обикновени неща, дори понякога забравям да се усмихвам за малките големи неща, както го е казала мама Иги. Нямам сили и да се боря за загубените мигове..НО да не разваляме празника на много влюбениете с черни оттенъци..Обичайте се, 'Правете любов, а не война"..
Момичета, и аз да се запиша тук и да ви пожелая страшно много любов, да давате и получавате...
В "осиновени" се появи темичка за среща-weekend, в Арбанаси, Рибарица или където кажете...Давайте да се заформим яка група..
става въпрос за месец май, а може и юни..ама по-отдалече да се преброим..
поздрави и целувки на всички вас..Обичам ви, всичките!
В "осиновени" се появи темичка за среща-weekend, в Арбанаси, Рибарица или където кажете...Давайте да се заформим яка група..
става въпрос за месец май, а може и юни..ама по-отдалече да се преброим..
поздрави и целувки на всички вас..Обичам ви, всичките!
В края ма миналата седмична тема yosarian каза нещо много хубаво:
Не мисля, че е нужно денонощно да изпитваме първите трепети- това е страшно уморително и задължаващо. Тази улегналост на чувствата се дължи на доверието, което сме изградили помежду си - по- малко съмнения и по-малко силно противоречиви чувства- така възприемам аз нещата и не се притеснявам, че тръпката не е като преди. Тя винаги се появява в подходящия момент- може да е веднъж годишно, но е толкова силна, че да ни напомни, че сме живи и че чувството го има- просто дреме и чака да дойде мига.
....и аз си представях така нещата, но за съжаление се присъединявам към Габи и bebiradi и аз не искам да правя повече компромиси, чувствам се безсилна и изтощена. Все се надявам, че нещо ще се промени, но...не...
Не мисля, че е нужно денонощно да изпитваме първите трепети- това е страшно уморително и задължаващо. Тази улегналост на чувствата се дължи на доверието, което сме изградили помежду си - по- малко съмнения и по-малко силно противоречиви чувства- така възприемам аз нещата и не се притеснявам, че тръпката не е като преди. Тя винаги се появява в подходящия момент- може да е веднъж годишно, но е толкова силна, че да ни напомни, че сме живи и че чувството го има- просто дреме и чака да дойде мига.
....и аз си представях така нещата, но за съжаление се присъединявам към Габи и bebiradi и аз не искам да правя повече компромиси, чувствам се безсилна и изтощена. Все се надявам, че нещо ще се промени, но...не...
Понеже бях обещала на yosarian, ето какво игри купих напоследък на Йоан: http://community.webshots.com/album/349862422RdYnlQ, започват след снимката на Габи и Мая! Първата е пъзел с ГОЛЯМО, СРЕДНО, МАЛКО, втората е игра, в която детето си слага маска на очите и трябва да познава предмети само като ги опипва (засега я ползваме като пъзел и за учене на думички), третата е пъзел с малко и голямо животно, като голямото също се разглабя на 3 части, а четвъртата е пак пъзел, но по цветове, като първата картинка винаги е моливче в съответния цвят и самото моливче също се разглабя. Ако имате въпроси ще отговарям! Игрите са от Малък ЦУМ, втори етаж, фирмата на игрите е EDUCA, а цената - 8.80. 
Мили мами, не знам за вашите мъже, но моя, а и всички които зная, не признават никакви любовни празници, може би те изразяват любовта си по друг начин? Има една полезна книга по въпроса - "Мъжете са от Марс, жените от Венера", готина е. http://www.yosif.net/bg/semot/index2.htm
Аз затова смятам да си отпразнувам стария Трифон
, и тогава ще гледам най-любовно 
Бим-бам, много се радвам за мъничката!
Аз затова смятам да си отпразнувам стария Трифон
, и тогава ще гледам най-любовно Бим-бам, много се радвам за мъничката!
Много ми стана мъчно, задето така сте оклюмали.
На мен пък ми се струва, че съвременните хора имат малко изопачена представа за любовта. Тя непременно трябва да е изгаряща, страстна и разбира се - вечно да си остане такава! Аз пък съм сигурна, че ако човек вечно е в такова състояние на влюбеност, тотално ще затъпее. В днешно време вместо хората да биват по някакъв начин подготвяни за брака като нещо, което търпи развитие и промяна във всяко едно отношение, отвсякъде ни се натрапва мнението, че любовта е цветя и рози докато свят светува! И, ако не дай си Боже, нещо не върви в посочените релси - край! Тогава пък идва другото безумие - щом нещата не вървят - развеждайте се! Не се задълбочавайте в проблемите, не ги решавайте, не си слагайте беля на главата, ами тичайте бързо към адвоката си да ви отърве! Някак си не си представям баба ми да е живяла с подобни илюзии! Любовта е именно в това - да си показваме, че се обичаме, въпреки хилядите трудности, да не се отказваме да се борим, въпреки че изглежда безнадеждно, да сме заедно дори напук на всичко! Не го казвам като някой който никога не е имал семейни проблеми и притеснения. Омъжена съм от почти 8години - ясно е, че малко или много страстите са утихнали. И все пак - не се отказвам! То е като с децата ни - хванала съм се на хорото и ще го играя! При това - с радост!
Да не ме раберете погрешно - знам, че има и случи, когато човек просто повече не може. Само исках да кажа мнението си по въпроса защо толкова често са разочаровани съвременните хора от любовта и брака.
На мен пък ми се струва, че съвременните хора имат малко изопачена представа за любовта. Тя непременно трябва да е изгаряща, страстна и разбира се - вечно да си остане такава! Аз пък съм сигурна, че ако човек вечно е в такова състояние на влюбеност, тотално ще затъпее. В днешно време вместо хората да биват по някакъв начин подготвяни за брака като нещо, което търпи развитие и промяна във всяко едно отношение, отвсякъде ни се натрапва мнението, че любовта е цветя и рози докато свят светува! И, ако не дай си Боже, нещо не върви в посочените релси - край! Тогава пък идва другото безумие - щом нещата не вървят - развеждайте се! Не се задълбочавайте в проблемите, не ги решавайте, не си слагайте беля на главата, ами тичайте бързо към адвоката си да ви отърве! Някак си не си представям баба ми да е живяла с подобни илюзии! Любовта е именно в това - да си показваме, че се обичаме, въпреки хилядите трудности, да не се отказваме да се борим, въпреки че изглежда безнадеждно, да сме заедно дори напук на всичко! Не го казвам като някой който никога не е имал семейни проблеми и притеснения. Омъжена съм от почти 8години - ясно е, че малко или много страстите са утихнали. И все пак - не се отказвам! То е като с децата ни - хванала съм се на хорото и ще го играя! При това - с радост!
Да не ме раберете погрешно - знам, че има и случи, когато човек просто повече не може. Само исках да кажа мнението си по въпроса защо толкова често са разочаровани съвременните хора от любовта и брака.
Мила Габи, сигурна съм, че ти имаш любов... защото казваш "не ми се търпи",о не и "не го обичам". Има тънка разлика. Но съществена. Лошото е, че понякога любовта не е достатъчна. А и за нея са нужни двама. Но съм сигурна, че има надежда за вас с мъжа ти. Тя е в ритника който той тури на врата на майка си... ПОмниш ли го? Сигурна съм, че е заради теб и детето. Сигурна съм, че рано или късно ще тури ритник и на другите проблеми... Желая ти, когато това се случи - ти да разровиш въглените и да откриеш жарта... тази от която възкръсва Феникса.. А сега - не бъди тъжна. Седни до семейното си огнище и помисли, виж че въпреки трудностите там греят огънчетат... и в студените зимни нощи това е достатъчно да те сгрее. Не е това, за което си мечтала, но е повече от нищо и дава надежда, че огъня пак ще гори!
Толкова хубави думи сте казали и много реалистични! Имаме 14 години брак, винаги съм гледала на мъжа ми като на най-близкия ми приятел и аз съм за него, и че аз съм отговорна за запазване на чувствата. Семейството е като огнище и колкото по- неподържано е, толкова по-трудно е да се разгори хубав огън в него. За това при първите проблеми, гледам да изясня нещата. Така е в последните години. И yosarian, и Ийпе и Надето казаха много хубави неща.
Да протегнем ръка на партньорите - те като всички живи същества имат нужда от добра дума, нежност и обич. Сигурна съм, че ще получим в замяна същото!
Любознателна, много благодаря за линка, аз много обичам такива книги, а тази или съм я подредила дълбоко или не съм я купувала.
Миленка, аз съм навита за обща почивка, преди време видях в кърмене снимки от тяхната и тайно им завидях
Да протегнем ръка на партньорите - те като всички живи същества имат нужда от добра дума, нежност и обич. Сигурна съм, че ще получим в замяна същото!
Любознателна, много благодаря за линка, аз много обичам такива книги, а тази или съм я подредила дълбоко или не съм я купувала.
Миленка, аз съм навита за обща почивка, преди време видях в кърмене снимки от тяхната и тайно им завидях
Лелеее, тука много горещо е станало
Аз като жена с два брака ще ви кажа, че мъжете показват любовта по различен начин. Първия ми съпруг и след 10г брак рядко пропущаше ден, в който да ми каже колко ме обича, но пък това обикновено ставаше след някой лют скандал. Този ми съпруг е пълна противоположност - сдържан и уравновесен, но и изблици на изразяване на любовта липсват. Все пак си мисля, че сега този вариант е по-добрия.
Хайде наздраве!
Аз като жена с два брака ще ви кажа, че мъжете показват любовта по различен начин. Първия ми съпруг и след 10г брак рядко пропущаше ден, в който да ми каже колко ме обича, но пък това обикновено ставаше след някой лют скандал. Този ми съпруг е пълна противоположност - сдържан и уравновесен, но и изблици на изразяване на любовта липсват. Все пак си мисля, че сега този вариант е по-добрия.
Хайде наздраве!
Йепе, много хубаво си го казала и сигурно си права.
Аз поне имах нещо съвсем простичко в предвид под"състояние на влюбеност".
Хубаво би било, любимият до теб човек, да изпитва радост когато те вижда, да те уважава, да харесва нещата които правиш, да се вълнува заедно с теб,когато се радваш и когато имаш грижи.
Относно другото "безумие": Повярвай ми не съм от хората, които бързо ще хукнат при адвокати, за да ги отърват от проблемите им. Все пак "всеки знае себе си".
Сигурно съм от жените, които искат повече от човека до себе си, но то е защото давам много.
Аз поне имах нещо съвсем простичко в предвид под"състояние на влюбеност".
Хубаво би било, любимият до теб човек, да изпитва радост когато те вижда, да те уважава, да харесва нещата които правиш, да се вълнува заедно с теб,когато се радваш и когато имаш грижи.
Относно другото "безумие": Повярвай ми не съм от хората, които бързо ще хукнат при адвокати, за да ги отърват от проблемите им. Все пак "всеки знае себе си".
Сигурно съм от жените, които искат повече от човека до себе си, но то е защото давам много.